Честваме 144 години от Освобождението на България
Трети март е националният празник на страната - Денят на Освобождението на България от османско робство, който честваме от 1991 година.
На този ден е подписан Санстефанският кротичък договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878 година, който ознаменува Освобождението на България. Санстефанският кротичък контракт е предварителен (предварителен) кротичък контракт сред Руската империя и Османската империя и урежда, въпреки и неокончателно, отделяне на Третата българска държава след близо пет века османско робство в България.
Договорът е подписан към 17 ч. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул) от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от съветска страна и от външния министър Давфет Мехмед паша и от посланика в Германия Садулах бей, от страна на Оманската империя. Не участва нито един българин на подписването, макар че българите са взели участие във военните дейности и са дали 3456 убити опълченци.
Санстефанският контракт изостря мощно връзките сред Русия и останалите Велики сили поради това, че е подписан в нарушаване от страна на Русия на авансово подписаните секрети съглашения с Австро-Унгария - по-специално Райхщадското споразумение от 1876 година и Будапенската конвенция от 1877 година. Част от тези разногласия са решени с Лондонското споразумение от 30 май 1878 година, предхождащо Берлинския контракт, който дефинитивно взема решение въпроса със основаването на Княжество България. Един от сериозните за Русия (а оттова - и за България) проблеми в Санстефанския контракт е в предварителното единодушие на Русия, че на Балканите няма да се основава огромна славянска страна.
Договорът планува основаването на самостоятелно, трибутарно княжество България с християнско държавно управление и правото да има армия. Това значи подвластно княжество, сложено в подчинено състояние по отношение на друга държава-суверен в международноправен аспект. Подчиненото състояние се показва в задължението за заплащане на годишен подвластен налог - трибут. Окончателните граници на Княжеството би трябвало да се дефинират от смесена руско-турска комисия.
Начело на страната би трябвало да застане княз, който да бъде свободно определен от народа, одобрен от Високата порта и утвърден от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде определен на българския трон. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, би трябвало да разиска и одобри главен закон на страната, по образеца на тези в Дунавските княжества от 1830 година (Член 7)
Османските войски би трябвало да изоставен страната, а съветската военна окупация ще продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите, свързани с съществуването на османски държавни, публични и персонални парцели в България и заплащането на годишния налог на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11).
Санстефанският контракт дава началото на Княжество България. Датата трети март е формализирана от Народното събрание като дата за народен празник на България. След като на Берлинския конгрес през юни-юли 1878 година Великите сили дефинитивно редуцират териториите на българската страна според предварителните секрети съглашения на Русия с Австро-Унгария и Англия, Санстефанска България се трансформира в знак на националното единство и главен народен блян на българите за години напред. Опитите за реализиране на този блян водят до обединяването на Княжство България с Източна Румелия, Балканските войни през 1912-1913 година и присъединяване на България в Първата и Втората международна война.
Границите на България според Санстефанския контракт се отличават от тези на двете български самостоятелни области, планувани от Великите сили на Цариградската конференция от 1876 година. Според контракта бъдещото българско княжество получава забележителна част от Егейска Македония, само че губи Нишко и Северна Добруджа. С това Санстефанският кротичък контракт слага началото на разделянето на земите, интернационално приети за български от Цариградската конференция, което след това продължава с даването на нови елементи от Поморавието и Добруджа съответно на Сърбия и Румъния с Берлинския контракт.
Предаването от страна на Русия на Северна Добруджа на Румъния провокира митинги на локалното българско население, което в собствен зов до съветския император отбелязва, че с този акт се основават предпоставки за бъдещи българо-румънски раздори. С него се появява така наречен Добруджански въпрос в българския народен въпрос. Придобиването на територии по десния бряг на река Дунав от Румъния е една от предпоставките за бъдещите ѝ желания и към Южна Добруджа. Замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа не е призната добре и от част от румънската общност заради заложените в анексията бъдещи спорове с България.
Освобождението на България
за пръв път се празнува в Търново
на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 година. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава ръководител на Учредителното национално заседание, отслужва панихида в църквата „ Св. Богородица " в наличието на депутати и жители.
На този ден е подписан Санстефанският кротичък договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878 година, който ознаменува Освобождението на България. Санстефанският кротичък контракт е предварителен (предварителен) кротичък контракт сред Руската империя и Османската империя и урежда, въпреки и неокончателно, отделяне на Третата българска държава след близо пет века османско робство в България.
Договорът е подписан към 17 ч. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул) от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от съветска страна и от външния министър Давфет Мехмед паша и от посланика в Германия Садулах бей, от страна на Оманската империя. Не участва нито един българин на подписването, макар че българите са взели участие във военните дейности и са дали 3456 убити опълченци.
Санстефанският контракт изостря мощно връзките сред Русия и останалите Велики сили поради това, че е подписан в нарушаване от страна на Русия на авансово подписаните секрети съглашения с Австро-Унгария - по-специално Райхщадското споразумение от 1876 година и Будапенската конвенция от 1877 година. Част от тези разногласия са решени с Лондонското споразумение от 30 май 1878 година, предхождащо Берлинския контракт, който дефинитивно взема решение въпроса със основаването на Княжество България. Един от сериозните за Русия (а оттова - и за България) проблеми в Санстефанския контракт е в предварителното единодушие на Русия, че на Балканите няма да се основава огромна славянска страна.
Договорът планува основаването на самостоятелно, трибутарно княжество България с християнско държавно управление и правото да има армия. Това значи подвластно княжество, сложено в подчинено състояние по отношение на друга държава-суверен в международноправен аспект. Подчиненото състояние се показва в задължението за заплащане на годишен подвластен налог - трибут. Окончателните граници на Княжеството би трябвало да се дефинират от смесена руско-турска комисия.
Начело на страната би трябвало да застане княз, който да бъде свободно определен от народа, одобрен от Високата порта и утвърден от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде определен на българския трон. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, би трябвало да разиска и одобри главен закон на страната, по образеца на тези в Дунавските княжества от 1830 година (Член 7)
Османските войски би трябвало да изоставен страната, а съветската военна окупация ще продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите, свързани с съществуването на османски държавни, публични и персонални парцели в България и заплащането на годишния налог на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11).
Санстефанският контракт дава началото на Княжество България. Датата трети март е формализирана от Народното събрание като дата за народен празник на България. След като на Берлинския конгрес през юни-юли 1878 година Великите сили дефинитивно редуцират териториите на българската страна според предварителните секрети съглашения на Русия с Австро-Унгария и Англия, Санстефанска България се трансформира в знак на националното единство и главен народен блян на българите за години напред. Опитите за реализиране на този блян водят до обединяването на Княжство България с Източна Румелия, Балканските войни през 1912-1913 година и присъединяване на България в Първата и Втората международна война.
Границите на България според Санстефанския контракт се отличават от тези на двете български самостоятелни области, планувани от Великите сили на Цариградската конференция от 1876 година. Според контракта бъдещото българско княжество получава забележителна част от Егейска Македония, само че губи Нишко и Северна Добруджа. С това Санстефанският кротичък контракт слага началото на разделянето на земите, интернационално приети за български от Цариградската конференция, което след това продължава с даването на нови елементи от Поморавието и Добруджа съответно на Сърбия и Румъния с Берлинския контракт.
Предаването от страна на Русия на Северна Добруджа на Румъния провокира митинги на локалното българско население, което в собствен зов до съветския император отбелязва, че с този акт се основават предпоставки за бъдещи българо-румънски раздори. С него се появява така наречен Добруджански въпрос в българския народен въпрос. Придобиването на територии по десния бряг на река Дунав от Румъния е една от предпоставките за бъдещите ѝ желания и към Южна Добруджа. Замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа не е призната добре и от част от румънската общност заради заложените в анексията бъдещи спорове с България.
Освобождението на България
за пръв път се празнува в Търново
на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 година. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава ръководител на Учредителното национално заседание, отслужва панихида в църквата „ Св. Богородица " в наличието на депутати и жители.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ