Проф. Иван Ангелов: Ще я има ли България към края на това столетие?
Третата българска страна след освобождението ни от турско иго в 1878 година оцелява близо 150 години, с помощта на покровителствената политика на Русия към нас. Без тази политика България надали щеше да я има в този момент на картата на Европа.
През последните 32 години ние претърпяваме остра демографска, обществена, политическа, емиграционна и етническа рецесия. Изправени сме пред невиждано в нашата модерна история приключване на няколко милиона мозъци и на стотици хиляди младежи, които се трудят, основават фамилии и раждат деца в разнообразни страни по света, само че не в България. Затова раждаемостта у нас понижава, смъртността пораства, емиграцията процъфтява, популацията ни се топи.
България е обект на огромно демографско плячкосване – на мозъци и на биологичен капацитет, основно от развитите западни страни и Америка. У нас царува всеобща беднотия, пораства пропастта сред небогати и богати. По тези индикатори сме рекордьори в Европа. По здравословните позитивни индикатори в обществото сме последни в Европа, а по деструктивните отрицателни сме първенци. Този обуздан народ продължава да търпи и да мърмори. Всеки против всички и за всичко. Шири се всеобщо неодобрение и тотално разцепление. Приличаме на разграден двор. И недоволстваме, че не ни почитат в Европа. А и сами ние не се почитаме.
В 1900-та година популацията на България е било 3,7 млн. души, в 1990 година – съвсем 9,0 млн., а в края на 2021 сме 6,8 млн. Ако не престават сегашните демографски процеси в края на актуалното и началото на идващото столетие ще бъдем към 3,0-3,5 млн. души. Тогава най-голяма се чака да бъде етническата група на ромите, следвана от турците и най-малка - тази на българите. България претърпява демографска злополука. На път сме да изчезнем като страна и да се превърнем в наименование на териториална област, сходно на Тракия, Мизия и Добруджа. Демографският крах е почнал от десетилетия, само че това не смущава българските управници! Това е национално закононарушение.
Към нашите земи насочат погледи и някои съседи, част от тях някогашни империи, които и в този момент ни назовават Румелия. Публикуват се солидни проучвания за тогавашната Султанска империя, с деликатни подмятания за предишното великолепие на територията на Балканите, Закавказието, Близкия изток и Средна Азия. Имам поради проучването за стратегическата дълбочина на известния турски професор Давутоглу, издадено и на български език у нас. И представете си, показано преди 10-15 години в залата на Българска академия на науките, в наличието на турския дипломат.
През последните десетилетия, с изострянето на връзките сред Запада и Русия Балканите стават все по-привлекателни и за някои небалкански страни. Българските земи се трансформират в политически мощно прохладно, мъчно защитимо място, за дребна, все по-смаляваща се страна, като нашата. Повечето съседи, въпреки и междинни по размери, са по-големи и по-силни от нас. Да не приказваме за Турция, която наближава 100-милионно младо население, с все по-качествена конструкция.
При сегашната международна политика и острия спор сред Запада и Изтока нашите земи стават все по-привлекателни и за някои огромни европейски и извъневропейски страни. Без да питат народа ни няколко наши авантюристи ни набутаха в НАТО и в Европейския съюз. Без да ни питат дали сме съгласни, натовски политици и генерали към този момент ни назовават челен фронт в спора им против Русия.
В България има американски бази. Расте броят на натовските войски и количеството на разполаганата тук военна техника. Противно на съществуващата процедура, преди години ни принудиха да предплатим цялата стойност в милиарди долари за чертежите на американски бойни самолети, които ще получим след няколко години. Плащането беше направено, когато чертежите на самолетите още не бяха подготвени. Доставката им се забави спрямо плануваното в контракта, само че доставчикът не заплаща за нарушаването, тъй като не било планувано в контракта. А и ние си мълчим и подсмърчаме. И никой не дава отговор за това.
На времето Кобургите не посмяха да се конфронтират интензивно с Русия, само че сегашните ни управници го вършат с подготвеност и даже се престарават в сгода на американските си началници.
През идващите десетилетия, към края на актуалното и началото на бъдещото столетие, 3-3,5 милионна България няма да може да пази съществуването си като самостоятелна страна. Разчитайки единствено или основно на лични сили, ние няма да можем да устоим на икономическия, политическия и различен напън на всеки от нашите съседи.
И още по-малко на други приблизително огромни или огромни страни. Виждаме, че по света дребните страни не могат да разчитат на гаранции за оцеляване по интернационалното право, от Организация на обединените нации, от районни общности и от други интернационалните институции. Организация на обединените нации от ден на ден се изпразва от действително наличие. В това число и Съвета за Сигурност.
Нашата 1330-годишна възраст като страна не респектира никого!
Налага се да търсим на запад или на изток от нас задоволително огромна и мощна другарска страна по двустранна или многостранна линия, да ни оказват помощ да защитим оцеляването си като страна през идващите десетилетия. Благозвучните, само че неангажирани общи политически заявления не са задоволителни. Необходимо е междудържавно другарство, тествано в дълготрайната политическа процедура и най-много за съществуването или неналичието на общи ползи. За да преценим на кого можем да разчитаме би трябвало да създадем сложен обзор на взаимоотношенията ни със съответната страна или група страни в комплицираните интернационалните връзки през миналите 80-100 години.
Между западноевропейските страни, обект на подобен разбор на междудържавните ни връзки следва да бъдат Германия, Франция, Англия, Италия, Испания. При колективен разбор могат да се включат и други междинни по мащаби, само че авторитетни европейски страни.
Желателно е да се ревизира тяхното отношение към нас още през 19-ти век при тогавашния формат на европейските страни: Англия, Франция, Германия, Австро-Унгария, Италия и други. Следва да се ревизира тяхното отношение към България по време на руско-турската война през 1877-1878 година Ролята им на Берлинската конференция през лятото на 1878 година, ревизирала договореностите за Сан-Стефанска България. Поведението им по събитията във и към България през годините до края на Първата международна война. Отношението им към нас по време на Втората международна война и на мирната конференция в Париж през 1947 година
Важно е да се оцени отношението на западните страни към нас и през последните 80 релативно мирни години. Не бива да забравяме, че множеството западноевропейски страни доста постоянно подценяват нашите национални ползи. Това пролича през последните години и от разногласията по комплицирания Македонски въпрос, по полемиките за Шенген, по участието в Еврозоната, по визите за Съединени американски щати и така нататък При непостигането на съглашения по значими въпроси с други страни най-често упрекват единствено нас. Все от нас желаят да вършим отстъпки при разрешаването на комплицирани междудържавни политически проблеми. Показателна е позицията на европейските страни и Съединени американски щати през последните години по разногласията ни с управляващите на Северна Македония. В това число и за възклицанията на видна европейска личност в Скопие за „ луксозния музикален македонски език “, който тя безусловно щяла да научи. За нея няма никакво значение истината за този език и българската позиция.
Особено значими заключения би трябвало да си създадем от метода на присъединението ни към Европейския съюз в 2007 година. За многочислените взаимни отстъпки, които ни принудиха да създадем, за преждевременното закриване на нуклеарните реактори в Козлодуй, по решение на няколко служители, без да има публично решение на европейска институция по този въпрос. За възбраната да строим АЕЦ Белене и за чакащите от години на бъдещата площадка, обгърнати с найлон, доставени и платени за към милиард $, два нуклеарни реактора. За случайната възбрана на южния газов поток. За безобразното демографско плячкосване на нашата страна. За отхвърли от пазарни правила в търговията и замяната им с подмолни административни решения на централите в Брюксел, завършени като наказания. За безцеремонната интервенция на някои западни посолства в София в нашите вътрешни работи и така нататък
Моите разбори демонстрират, че като член на Европейски Съюз по разнообразни канали ние сме изгубили повече, в сравнение с сме получили от тях. За тези големи наши загуби в порядъка на 300-350 милиарда евро се мълчи, а се разпространяват основно битовите отстъпки на Европейски Съюз за свободно екскурзионно пътешестване, за по-добро доставяне с потребителски артикули у нас посредством западноевропейските търговски вериги, за работа в западноевропейски страни и други сходни. Към сегашния миг, сумарно ние сме чисти донори на богатите западноевропейски страни. Някои прилежащи страни, които не са членки на Европейски Съюз се развиват по-успешно от нас - членовете на съюза. Това обаче се премълчава грижливо.
Този разбор на неубедителните резултати от по този начин нареченото съдействие на нашата страна със Съединени американски щати и западноевропейските страни през миналите стотина години, не ми дава съображение за оптимизъм. При такива спорни резултати по какъв начин можем да чакаме цялостен поврат на Съединени американски щати и западноевропейските страни в отбрана на нашите ползи. И още по-важно, в отбрана на оцеляването на дребна България през идващите десетилетия.
Особено когато би трябвало да се избира сред облекчаване ползите на Турция и нашите ползи.
Ако се върнем 100-150 години обратно страните от груповия запад постоянно са заставали зад Турция, тъй като е имало по-голямо подобие сред техните ползи. До в този момент не се е случило нищо, което да наложи поврат. И не виждам учредения да се надяваме на смяна в наша изгода през идващите десетилетия.
Между източноевропейските страни се откроява Русия от средата на 19-ти век до в този момент. Анализът би трябвало да покаже ролята на Русия от освобождението ни от турско иго до в този момент. Фактите за този интервал са добре известни от голям брой съществени изявления. Такъв разбор съм правил и аз в десетки мои изявления през последните десетилетия и надали е нужно да ги дублирам. Може би е задоволително да повторя единствено писаното към този момент в мои изявления през последните 30 години, и маркирано нагоре, че без освобождението ни от турско робство в 1878 година и покровителската съветска политика към нас през последните 150 години, България нямаше да съществува в този момент на европейската карта.
Заслужава внимание и тематиката за опълченците. Аз се преклонявам пред техния героизъм в освободителната руско-турска война през 1877-78 година. Но какво можеха да създадат 8-10 хиляди опълченци против 270 хилядната турска войска на територията на настояща България при започване на войната в 1877 година, въоръжена и командвана значително от западноевропейски генерали и адмирали и други висши офицери. А и опълченското отделение беше основано, подготвено и въоръжено от съветските управляващи. Така че ролята на съветската страна за нашето избавление е повече от безспорна. Само фанатични русофоби или хора с къса памет могат да я оспорват. А в последно време освобождението ни от турско иго се приписва основно на опълченците и в краен случай на украинците, въпреки че по това време не е съществувала украинска страна. Напоследък се откриха много фенове на пренаписване на историята.
Отвратителна е и осведомителната война на Запада през тази година по отношение на военните дейности в Украйна. По времето на хитлерофашизма у нас и в други европейски страни се закриваха неофициалните канали на радиото. Сега тази процедура се възобнови против съветските медии. А знае се, че осведомителни канали блокират тези, които нямат причини. В нашите медии в този момент звучи единствено примитивният глас на запада. До нас не доближава гласът на съветските медии. Сериозните западни създатели, част от които познавам персонално, оферират доста по-обективни мнения.
Струва си да припомня, че общият цивилизационен избор на съветския и българския народ е един от най-важните фактори в основата на нашите взаимоотношения с Русия. Наред с другите фактори, определящи решаващата роля на Русия за освобождението ни от турско иго и другарските взаимоотношения сред двете страни от 1878 година до към 1990 година в основата на нашите връзки е съвпадението на фундаменталните ни национални ползи. В основата на това съвпадане е общият блян на двете страни за изход на топлите морета. В нашия случай това е излазът на Егейско и на Средиземно море. Откриването на Суецкия канал в 1869 година укрепва смисъла на този достъп за двете страни до Средиземно море.
Русия е огромна непобедима международна страна. При съществуването на общи ползи с Русия в тази част на света и другарски връзки сред двете страни, дребната България е също толкоз непобедима. Само Русия може да бъде корав поръчител за съществуването на България при съществуването на тези общи ползи. България ще може да разчита на Русия за своето икономическо и обществено развиване и за самото си оцеляване. Изминалите 150 години в връзките сред двете страни са несъмнено доказателство за съществуването на условия за сходни връзки и в далечното бъдеще.
Някои наши проамерикански фанатици проглушават ефира с митове за надали не безконечното другарство сред Съединени американски щати и България. Интересно е обаче за какво България е осеяна със стотици (между 400 и 500) солидни монументи за другарските връзки сред двете страни и двата народа, а ми е прочут единствено един сходен монумент до американското посолство в София за възхвала на починалите американски и английски летци, бомбардирали София и други български градове през 1943-44 година и погубили по публични данни към 5000 мирни български жители и доста повече ранени. Да не приказваме за огромните опустошения в центъра на София, където е бил фокусът на бомбардировките, въпреки че там не е имало военни обекти и американците са го знаели. Българските управляващи в този момент безропотно мълчат за подвизите на американските и английските летци и по ролята на Уинстън Чърчил за активизиране на бомбардировките над България. А към момента нямаме монумент на жертвите от англо-американските бомбардировки в София и други наши градове. Не ми е известно и българските управляващи да са протестирали против построяването на този монумент в възхвала на убийците на наши сънародници. Защото това е самобитна провокация против България. Вина за това имат и тогавашните български управляващи, оповестили война на Съединени американски щати и Англия.
Оцеляването на България през идващите 50-100 години ще зависи и от двустранните ни връзки с Турция. Тези връзки са комплицирани. Турция има проекти, към този момент повече като фантазии на някои турски среди, за възобновяване на великата османска империя. Малката България може елементарно да бъде погълната като вилает в границите на такава империя. Моля се това в никакъв случай да не става, тъй като ние не можем да окажем ефикасна опозиция със лични сили.
Нашето състояние се усложнява и от събитието, че обединеният запад от епохи е подкрепял и вероятно ще продължи да поддържа Турция, във всички политически, стопански и други разногласия сред двете страни. Това не трябва да ни изненадва, тъй като Турция е по-голяма и по-значима страна с мащабите и с географското си състояние. През нея минават значими канали за нефт, газ, електрическа енергия, човешки и стокови потоци, електронни далекосъобщения. Близко до нея е Суецкият канал. В източно Средиземно море, към Кипър и близо до Турция са открити и находища от природен газ. Турция управлява трафика през Босфора и Дарданелите към и от Черно море. Турция е пробва да въздейства на обстановката в Либия. Тя е на границата сред два свята, сред две велики международни цивилизации.
В връзките ни с Турция не слагам преди всичко заплахата от боен спор сред двете страни, а спора на значими политически и стопански позиции и ползи. При възможен конфликт на стопански и други ползи на България и Турция Западът ще продължи да взема страната на Турция по понятни аргументи. При възобновяване на другарските и даже на съюзническите връзки сред Русия и България, което, уповавам се, ще стане скоро, Турция ще има едно отношение към нас. При хладни връзки сред Русия и България – друго, по-предпазливо. Освен това, България ще стои доста по-стабилно при всеки интернационален спор на ползи, когато се знае, че зад нея е Русия. Историческият опит сподели, че никоя друга огромна страна не може да играе стабилизираща роля за България, каквато може Русия.
Отношенията на България с Русия би трябвало да бъдат по-тесни от актуалните добросъседски връзки сред Русия и Турция. Може да се съжалява, че в този момент не е по този начин! Сегашното руско-турско другарство обаче е нежно и няма гаранции, че ще бъде продължително, тъй като има доста разлики и даже спорове в националните им ползи. Тесните бъдещи връзки сред България и Русия почиват на общи и трайни фундаментални ползи, на общ цивилизационен избор и ролята им за оцеляването ни след 100 и повече години няма опция.
Фанатичните русофоби заявяват, че Натовските страни ще се базират на член 5. от конституцията на тази общественост и ще защитят България при потребност. Ако съдим по действителностите от последните дестилетия, те ще ни оказват помощ толкоз, колкото помогнаха на Кипър и Гърция при нахлуването на турски войски в Кипър през 1974 година. Настоящите напрегнати връзки сред Турция и Гърция и продължаващите чести нарушавания от турски самолети на въздушното пространство на Гърция в Егейско море удостоверяват опцията от идни спорове. Защо Съединени американски щати и другите страни от НАТО не намират в този момент метод за изрично отбягване на тази заплаха от въоръжен спор сред две натовски страни? Очевидно, това не е по този начин елементарно.
Практиката на Съветския съюз и на Русия с нашата страна в предишното демонстрира друга доста по-ефикасна помощ на съюзни страни посредством Съвет за икономическа взаимопомощ. Бъдещите интеграционни връзки сред България и Русия могат да бъдат още по-ефикасни и гъвкави от тогавашните връзки посредством Съвет за икономическа взаимопомощ. При тези условия никой не би посмял да посегне на независимостта и ползите на дребна България през идващите 100 и повече години.
След като посредством значително на Русия освободената през 1878 година българска страна оцеля 150 години, няма аргументи това да не се повтори през идващите 150 и повече години.
Авторът е член-кор. на Българска академия на науките
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
През последните 32 години ние претърпяваме остра демографска, обществена, политическа, емиграционна и етническа рецесия. Изправени сме пред невиждано в нашата модерна история приключване на няколко милиона мозъци и на стотици хиляди младежи, които се трудят, основават фамилии и раждат деца в разнообразни страни по света, само че не в България. Затова раждаемостта у нас понижава, смъртността пораства, емиграцията процъфтява, популацията ни се топи.
България е обект на огромно демографско плячкосване – на мозъци и на биологичен капацитет, основно от развитите западни страни и Америка. У нас царува всеобща беднотия, пораства пропастта сред небогати и богати. По тези индикатори сме рекордьори в Европа. По здравословните позитивни индикатори в обществото сме последни в Европа, а по деструктивните отрицателни сме първенци. Този обуздан народ продължава да търпи и да мърмори. Всеки против всички и за всичко. Шири се всеобщо неодобрение и тотално разцепление. Приличаме на разграден двор. И недоволстваме, че не ни почитат в Европа. А и сами ние не се почитаме.
В 1900-та година популацията на България е било 3,7 млн. души, в 1990 година – съвсем 9,0 млн., а в края на 2021 сме 6,8 млн. Ако не престават сегашните демографски процеси в края на актуалното и началото на идващото столетие ще бъдем към 3,0-3,5 млн. души. Тогава най-голяма се чака да бъде етническата група на ромите, следвана от турците и най-малка - тази на българите. България претърпява демографска злополука. На път сме да изчезнем като страна и да се превърнем в наименование на териториална област, сходно на Тракия, Мизия и Добруджа. Демографският крах е почнал от десетилетия, само че това не смущава българските управници! Това е национално закононарушение.
Към нашите земи насочат погледи и някои съседи, част от тях някогашни империи, които и в този момент ни назовават Румелия. Публикуват се солидни проучвания за тогавашната Султанска империя, с деликатни подмятания за предишното великолепие на територията на Балканите, Закавказието, Близкия изток и Средна Азия. Имам поради проучването за стратегическата дълбочина на известния турски професор Давутоглу, издадено и на български език у нас. И представете си, показано преди 10-15 години в залата на Българска академия на науките, в наличието на турския дипломат.
През последните десетилетия, с изострянето на връзките сред Запада и Русия Балканите стават все по-привлекателни и за някои небалкански страни. Българските земи се трансформират в политически мощно прохладно, мъчно защитимо място, за дребна, все по-смаляваща се страна, като нашата. Повечето съседи, въпреки и междинни по размери, са по-големи и по-силни от нас. Да не приказваме за Турция, която наближава 100-милионно младо население, с все по-качествена конструкция.
При сегашната международна политика и острия спор сред Запада и Изтока нашите земи стават все по-привлекателни и за някои огромни европейски и извъневропейски страни. Без да питат народа ни няколко наши авантюристи ни набутаха в НАТО и в Европейския съюз. Без да ни питат дали сме съгласни, натовски политици и генерали към този момент ни назовават челен фронт в спора им против Русия.
В България има американски бази. Расте броят на натовските войски и количеството на разполаганата тук военна техника. Противно на съществуващата процедура, преди години ни принудиха да предплатим цялата стойност в милиарди долари за чертежите на американски бойни самолети, които ще получим след няколко години. Плащането беше направено, когато чертежите на самолетите още не бяха подготвени. Доставката им се забави спрямо плануваното в контракта, само че доставчикът не заплаща за нарушаването, тъй като не било планувано в контракта. А и ние си мълчим и подсмърчаме. И никой не дава отговор за това.
На времето Кобургите не посмяха да се конфронтират интензивно с Русия, само че сегашните ни управници го вършат с подготвеност и даже се престарават в сгода на американските си началници.
През идващите десетилетия, към края на актуалното и началото на бъдещото столетие, 3-3,5 милионна България няма да може да пази съществуването си като самостоятелна страна. Разчитайки единствено или основно на лични сили, ние няма да можем да устоим на икономическия, политическия и различен напън на всеки от нашите съседи.
И още по-малко на други приблизително огромни или огромни страни. Виждаме, че по света дребните страни не могат да разчитат на гаранции за оцеляване по интернационалното право, от Организация на обединените нации, от районни общности и от други интернационалните институции. Организация на обединените нации от ден на ден се изпразва от действително наличие. В това число и Съвета за Сигурност.
Нашата 1330-годишна възраст като страна не респектира никого!
Налага се да търсим на запад или на изток от нас задоволително огромна и мощна другарска страна по двустранна или многостранна линия, да ни оказват помощ да защитим оцеляването си като страна през идващите десетилетия. Благозвучните, само че неангажирани общи политически заявления не са задоволителни. Необходимо е междудържавно другарство, тествано в дълготрайната политическа процедура и най-много за съществуването или неналичието на общи ползи. За да преценим на кого можем да разчитаме би трябвало да създадем сложен обзор на взаимоотношенията ни със съответната страна или група страни в комплицираните интернационалните връзки през миналите 80-100 години.
Между западноевропейските страни, обект на подобен разбор на междудържавните ни връзки следва да бъдат Германия, Франция, Англия, Италия, Испания. При колективен разбор могат да се включат и други междинни по мащаби, само че авторитетни европейски страни.
Желателно е да се ревизира тяхното отношение към нас още през 19-ти век при тогавашния формат на европейските страни: Англия, Франция, Германия, Австро-Унгария, Италия и други. Следва да се ревизира тяхното отношение към България по време на руско-турската война през 1877-1878 година Ролята им на Берлинската конференция през лятото на 1878 година, ревизирала договореностите за Сан-Стефанска България. Поведението им по събитията във и към България през годините до края на Първата международна война. Отношението им към нас по време на Втората международна война и на мирната конференция в Париж през 1947 година
Важно е да се оцени отношението на западните страни към нас и през последните 80 релативно мирни години. Не бива да забравяме, че множеството западноевропейски страни доста постоянно подценяват нашите национални ползи. Това пролича през последните години и от разногласията по комплицирания Македонски въпрос, по полемиките за Шенген, по участието в Еврозоната, по визите за Съединени американски щати и така нататък При непостигането на съглашения по значими въпроси с други страни най-често упрекват единствено нас. Все от нас желаят да вършим отстъпки при разрешаването на комплицирани междудържавни политически проблеми. Показателна е позицията на европейските страни и Съединени американски щати през последните години по разногласията ни с управляващите на Северна Македония. В това число и за възклицанията на видна европейска личност в Скопие за „ луксозния музикален македонски език “, който тя безусловно щяла да научи. За нея няма никакво значение истината за този език и българската позиция.
Особено значими заключения би трябвало да си създадем от метода на присъединението ни към Европейския съюз в 2007 година. За многочислените взаимни отстъпки, които ни принудиха да създадем, за преждевременното закриване на нуклеарните реактори в Козлодуй, по решение на няколко служители, без да има публично решение на европейска институция по този въпрос. За възбраната да строим АЕЦ Белене и за чакащите от години на бъдещата площадка, обгърнати с найлон, доставени и платени за към милиард $, два нуклеарни реактора. За случайната възбрана на южния газов поток. За безобразното демографско плячкосване на нашата страна. За отхвърли от пазарни правила в търговията и замяната им с подмолни административни решения на централите в Брюксел, завършени като наказания. За безцеремонната интервенция на някои западни посолства в София в нашите вътрешни работи и така нататък
Моите разбори демонстрират, че като член на Европейски Съюз по разнообразни канали ние сме изгубили повече, в сравнение с сме получили от тях. За тези големи наши загуби в порядъка на 300-350 милиарда евро се мълчи, а се разпространяват основно битовите отстъпки на Европейски Съюз за свободно екскурзионно пътешестване, за по-добро доставяне с потребителски артикули у нас посредством западноевропейските търговски вериги, за работа в западноевропейски страни и други сходни. Към сегашния миг, сумарно ние сме чисти донори на богатите западноевропейски страни. Някои прилежащи страни, които не са членки на Европейски Съюз се развиват по-успешно от нас - членовете на съюза. Това обаче се премълчава грижливо.
Този разбор на неубедителните резултати от по този начин нареченото съдействие на нашата страна със Съединени американски щати и западноевропейските страни през миналите стотина години, не ми дава съображение за оптимизъм. При такива спорни резултати по какъв начин можем да чакаме цялостен поврат на Съединени американски щати и западноевропейските страни в отбрана на нашите ползи. И още по-важно, в отбрана на оцеляването на дребна България през идващите десетилетия.
Особено когато би трябвало да се избира сред облекчаване ползите на Турция и нашите ползи.
Ако се върнем 100-150 години обратно страните от груповия запад постоянно са заставали зад Турция, тъй като е имало по-голямо подобие сред техните ползи. До в този момент не се е случило нищо, което да наложи поврат. И не виждам учредения да се надяваме на смяна в наша изгода през идващите десетилетия.
Между източноевропейските страни се откроява Русия от средата на 19-ти век до в този момент. Анализът би трябвало да покаже ролята на Русия от освобождението ни от турско иго до в този момент. Фактите за този интервал са добре известни от голям брой съществени изявления. Такъв разбор съм правил и аз в десетки мои изявления през последните десетилетия и надали е нужно да ги дублирам. Може би е задоволително да повторя единствено писаното към този момент в мои изявления през последните 30 години, и маркирано нагоре, че без освобождението ни от турско робство в 1878 година и покровителската съветска политика към нас през последните 150 години, България нямаше да съществува в този момент на европейската карта.
Заслужава внимание и тематиката за опълченците. Аз се преклонявам пред техния героизъм в освободителната руско-турска война през 1877-78 година. Но какво можеха да създадат 8-10 хиляди опълченци против 270 хилядната турска войска на територията на настояща България при започване на войната в 1877 година, въоръжена и командвана значително от западноевропейски генерали и адмирали и други висши офицери. А и опълченското отделение беше основано, подготвено и въоръжено от съветските управляващи. Така че ролята на съветската страна за нашето избавление е повече от безспорна. Само фанатични русофоби или хора с къса памет могат да я оспорват. А в последно време освобождението ни от турско иго се приписва основно на опълченците и в краен случай на украинците, въпреки че по това време не е съществувала украинска страна. Напоследък се откриха много фенове на пренаписване на историята.
Отвратителна е и осведомителната война на Запада през тази година по отношение на военните дейности в Украйна. По времето на хитлерофашизма у нас и в други европейски страни се закриваха неофициалните канали на радиото. Сега тази процедура се възобнови против съветските медии. А знае се, че осведомителни канали блокират тези, които нямат причини. В нашите медии в този момент звучи единствено примитивният глас на запада. До нас не доближава гласът на съветските медии. Сериозните западни създатели, част от които познавам персонално, оферират доста по-обективни мнения.
Струва си да припомня, че общият цивилизационен избор на съветския и българския народ е един от най-важните фактори в основата на нашите взаимоотношения с Русия. Наред с другите фактори, определящи решаващата роля на Русия за освобождението ни от турско иго и другарските взаимоотношения сред двете страни от 1878 година до към 1990 година в основата на нашите връзки е съвпадението на фундаменталните ни национални ползи. В основата на това съвпадане е общият блян на двете страни за изход на топлите морета. В нашия случай това е излазът на Егейско и на Средиземно море. Откриването на Суецкия канал в 1869 година укрепва смисъла на този достъп за двете страни до Средиземно море.
Русия е огромна непобедима международна страна. При съществуването на общи ползи с Русия в тази част на света и другарски връзки сред двете страни, дребната България е също толкоз непобедима. Само Русия може да бъде корав поръчител за съществуването на България при съществуването на тези общи ползи. България ще може да разчита на Русия за своето икономическо и обществено развиване и за самото си оцеляване. Изминалите 150 години в връзките сред двете страни са несъмнено доказателство за съществуването на условия за сходни връзки и в далечното бъдеще.
Някои наши проамерикански фанатици проглушават ефира с митове за надали не безконечното другарство сред Съединени американски щати и България. Интересно е обаче за какво България е осеяна със стотици (между 400 и 500) солидни монументи за другарските връзки сред двете страни и двата народа, а ми е прочут единствено един сходен монумент до американското посолство в София за възхвала на починалите американски и английски летци, бомбардирали София и други български градове през 1943-44 година и погубили по публични данни към 5000 мирни български жители и доста повече ранени. Да не приказваме за огромните опустошения в центъра на София, където е бил фокусът на бомбардировките, въпреки че там не е имало военни обекти и американците са го знаели. Българските управляващи в този момент безропотно мълчат за подвизите на американските и английските летци и по ролята на Уинстън Чърчил за активизиране на бомбардировките над България. А към момента нямаме монумент на жертвите от англо-американските бомбардировки в София и други наши градове. Не ми е известно и българските управляващи да са протестирали против построяването на този монумент в възхвала на убийците на наши сънародници. Защото това е самобитна провокация против България. Вина за това имат и тогавашните български управляващи, оповестили война на Съединени американски щати и Англия.
Оцеляването на България през идващите 50-100 години ще зависи и от двустранните ни връзки с Турция. Тези връзки са комплицирани. Турция има проекти, към този момент повече като фантазии на някои турски среди, за възобновяване на великата османска империя. Малката България може елементарно да бъде погълната като вилает в границите на такава империя. Моля се това в никакъв случай да не става, тъй като ние не можем да окажем ефикасна опозиция със лични сили.
Нашето състояние се усложнява и от събитието, че обединеният запад от епохи е подкрепял и вероятно ще продължи да поддържа Турция, във всички политически, стопански и други разногласия сред двете страни. Това не трябва да ни изненадва, тъй като Турция е по-голяма и по-значима страна с мащабите и с географското си състояние. През нея минават значими канали за нефт, газ, електрическа енергия, човешки и стокови потоци, електронни далекосъобщения. Близко до нея е Суецкият канал. В източно Средиземно море, към Кипър и близо до Турция са открити и находища от природен газ. Турция управлява трафика през Босфора и Дарданелите към и от Черно море. Турция е пробва да въздейства на обстановката в Либия. Тя е на границата сред два свята, сред две велики международни цивилизации.
В връзките ни с Турция не слагам преди всичко заплахата от боен спор сред двете страни, а спора на значими политически и стопански позиции и ползи. При възможен конфликт на стопански и други ползи на България и Турция Западът ще продължи да взема страната на Турция по понятни аргументи. При възобновяване на другарските и даже на съюзническите връзки сред Русия и България, което, уповавам се, ще стане скоро, Турция ще има едно отношение към нас. При хладни връзки сред Русия и България – друго, по-предпазливо. Освен това, България ще стои доста по-стабилно при всеки интернационален спор на ползи, когато се знае, че зад нея е Русия. Историческият опит сподели, че никоя друга огромна страна не може да играе стабилизираща роля за България, каквато може Русия.
Отношенията на България с Русия би трябвало да бъдат по-тесни от актуалните добросъседски връзки сред Русия и Турция. Може да се съжалява, че в този момент не е по този начин! Сегашното руско-турско другарство обаче е нежно и няма гаранции, че ще бъде продължително, тъй като има доста разлики и даже спорове в националните им ползи. Тесните бъдещи връзки сред България и Русия почиват на общи и трайни фундаментални ползи, на общ цивилизационен избор и ролята им за оцеляването ни след 100 и повече години няма опция.
Фанатичните русофоби заявяват, че Натовските страни ще се базират на член 5. от конституцията на тази общественост и ще защитят България при потребност. Ако съдим по действителностите от последните дестилетия, те ще ни оказват помощ толкоз, колкото помогнаха на Кипър и Гърция при нахлуването на турски войски в Кипър през 1974 година. Настоящите напрегнати връзки сред Турция и Гърция и продължаващите чести нарушавания от турски самолети на въздушното пространство на Гърция в Егейско море удостоверяват опцията от идни спорове. Защо Съединени американски щати и другите страни от НАТО не намират в този момент метод за изрично отбягване на тази заплаха от въоръжен спор сред две натовски страни? Очевидно, това не е по този начин елементарно.
Практиката на Съветския съюз и на Русия с нашата страна в предишното демонстрира друга доста по-ефикасна помощ на съюзни страни посредством Съвет за икономическа взаимопомощ. Бъдещите интеграционни връзки сред България и Русия могат да бъдат още по-ефикасни и гъвкави от тогавашните връзки посредством Съвет за икономическа взаимопомощ. При тези условия никой не би посмял да посегне на независимостта и ползите на дребна България през идващите 100 и повече години.
След като посредством значително на Русия освободената през 1878 година българска страна оцеля 150 години, няма аргументи това да не се повтори през идващите 150 и повече години.
Авторът е член-кор. на Българска академия на науките
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ