Мирела Костадинова: Д-р Георги Вълкович загърбва кариерата си в Цариград, за да работи за България
Автор Мирела Костадинова
Д-р Георги Вълкович е доктор, който по това време почитат освен българите, само че и високопоставени турски сановници. Той е техен приближен врач, който постоянно търсят по здравословни въпроси. Негова е концепцията за основаването и плана на българска болница в Цариград.
През 1891 година министърът на външните работи Димитър Греков е на посещаване в турската столица и се среща с доктор Вълкович. Той му споделя желанията си за болница и желае финансова поддръжка от българското държавно управление. Министърът се съгласява. В края на ноември доктор Вълкович му изпраща писмо, в което показва плана си и декларира нужните средства. Но концепцията за българска болница няма да се осъществя заради гибелта му. Благородната концепция вижда бял свят през 1895 година Тя носи името Българска болница „ Евлоги Георгиев “ и лекува гратис, съществува до 1925 година
При оповестяването на Сръбско-българската война доктор Вълкович е претрупан с ръководството на всички лечебни заведения в София. През 1886 година е шеф на Александровска болница. Той е професор по хирургия и член на Българското книжовно сдружение.
Ражда се през 1833 година в Одрин. Баща му е заможния по това време Вълко Чалъков, а майка му Елисавета Хаджикостова е от Самоков. Бъдещият доктор е шестото дете в фамилията – има още трима братя и три сестри. Семейството дава положително образование, просвета и обучение на децата си. Момчетата рано са изпратени във Франция, с цел да научат езика и европейските маниери.
Георги учи в началото в Светотроическото учебно заведение в Одрин, вдигнато през 1834 година в енорията на храма „ Св. Неделя “. То ограмотявало бедните деца от българската махала. Там се учело три години, а издръжката на школото обилно дарявал татко му Вълко Чалъков. През 1837 година той си отива от живота поради скрит план.
Георги Вълкович продължава с науките в Пловдивското елинско учебно заведение, по това време Българското класно учебно заведение още не е основано. После постъпва в Цариградското военно-медицинско учебно заведение. То приготвя лекари за многочислените военни гарнизони на Империята. По време на Кримската война (1853-1856), още студент, се грижи и оказва помощ на съветски военнопленници, които се лекуват в цариградските лечебни заведения. Младият мъж приключва учебното заведение през 1856 година, явява се на конкурс и е назначен за шеф на хирургическата клиника към него.
Той е добър доктор и уменията му са видяни от хората, с които работи. През 1860 година отпътува на специализация в Париж, където остава три години. По това време ориста го сближава с Георги С. Раковски. Става помощник на вестника му и лекува ранени бойци от Българската легия в Белград.
През 1865 година е шеф на Централната регионална военна болница в Дамаск, а пет години по-късно е професор по хирургия и шеф на болничното заведение в квартал Хайдар паша на Истанбул.
През Сръбско-турската война (1876) е основен доктор на Главния щаб и дава отговор за лечебните заведения в Ниш и София, където основава строга санитарна организация. По време на Руско-турската Освободителна война е изселен в Дамаск.
След войната през 1878 година се завръща в Истанбул и подава оставка, само че тя не е призната. По това време той е полковник с двадесет и три годишен стаж и опция единствено след две години да се пенсионира и да получава половината от огромната си заплата.
Загърбва кариерата си в Турция и се връща у нас, с цел да работи за България. В София доктор Вълкович е назначен от княз Дондуков-Корсаков за народен представител в Учредителното заседание, което изготвя Търновската конституция. Включен е в комисията за правене на мемоара против решенията на Берлинския конгрес. Както и във втора обвързвана с плана за Конституцията.
През пролетта на 1879 година става министър на Земеделието, търговията и публичните здания в Източна Румелия. Възложено му е също уреждането и ръководството на Пощите и телеграфите, които стартират да работят доста добре още първоначално. Две години по-късно, през 1881, има неразбирателства с основния шеф на Източна Румелия княз Александър Богориди. Д-р Вълкович подава оставка.
Става министър на Външните каузи и изповеданията и провежда работата по европейски пример. Директор е на Пощите и телеграфите в държавното управление на Княжество България. Тъкмо той показва България на Виенската железопътна конференция през 1883 година Взема присъединяване в редактирането на интернационалната спогодба за свързване на линията Вакарел – Цариброд с европейската мрежа. През същата година показва Българското княжество на коронясването на съветския император Александър III.
Докато е ръководител на Държавния съвет на Княжество България, 1885-1886 година, доктор Вълкович съпровожда княз Александър Батенберг при визитите му в Истанбул, Атина, Йерусалим и други градове.
По време на Съединението, когато доста мъже са призовани в армията, с цел да бранят Отечеството си, доктор Вълкович подава молба за присъединяване и е назначен за основен доктор на Източния отряд.
След Сръбско-българската война е изпратен в Истанбул с дипломатическа задача пред Високата врата – възобновяване на положителните връзки с Турция.
През първия месец на 1887 година доктор Вълкович е назначен за титулярен дипломатически сътрудник на Княжество България в Цариград. Това се случва пет месеца след преврата на 9 август 1886 година и свалянето на княз Александър Батенберг.
България по това време е в тежка политическа рецесия и е застрашена от съветска окупация. Регентството не намира по-подходяща дипломатически бранител пред Портата от доктор Вълкович. Той е човек с достолепие, бездънен разум, положителни маниери и държание. Турците го одобряват с цялото си почитание и респект. А Вълкович употребява контактите си с турските високопоставени държавни чиновници при отбрана на ползите на България. В резултат на напъните му Портата става настойничка на Българската самостоятелност.
За страдание съперници на Стамболовия режим го намират в Истанбул и го убиват с нож на 12 февруари 1892 година Тялото му е заровено с почести в Пловдив.
Награждаван е дванадесет пъти с български медал „ Св. Александър “ I, II, III степен.
Мемориална плоча, отдадена на доктор Вълкович стои на постройката на българското Генерално консулство в Одрин. Неин създател е ходожникът Орлин Атанасов.
