Треньорът на Лудогорец Димитър Димитров – Херо гостува в предаването

Треньорът на Лудогорец Димитър Димитров – Херо гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Специалистът има амбициозна задача – с изключение на спечелването на купа и купа в България, да направи мощно показване в Лига Европа, където " орлите " са в група с Брага, Хофенхайм и Истанбул ББ. Кариерата на Херо като треньор стартира в женския тим на Нефтохимик. След това продължава в ДЮШ на клуба, с цел да стигне до представителния отбор на рафинерията. След Нефтохимик, става треньор на Литекс, като ловешкият клуб заплаща за него трансфер - нещо непознато до тогава в българския футбол. След престоя си в “града на люляците” през 1998 година поема националния тим на България. В дългата му визитка следват Левски, Велбъжд (Кюстендил), Локомотив (Пловдив), Черноморец (Бургас) и задграничните Ал Насър (Саудитска Арабия), Амкар (Перм) и Иртиш (Павлодар), който му провежда прочувствено изпращане.

- Г-н Димитров, кое ви накара да приемете предизвикването Лудогорец?

- Много са аргументите. Една от тях е обвързвана със фамилията. Три години бях в чужбина. Децата ми израснаха без мен. Мисля, че и внуците ще израснат по този начин. Другата причина е планът Лудогорец. Желанието ми беше да оказа помощ и да бъда оптимално потребен на клуба.

- Колко време ви ухажваха притежателите на първенеца от Разград?




- Ако би трябвало да бъда почтен, през годините сме имали няколко диалога. Така се получи, че един или два пъти не можах да дойда по разнообразни аргументи. Сега се съгласих на поканата, тъй като когато те канят няколко пъти и все отказваш, няма да има идващ път.

- Когато тръгвахте за Казахстан, бяхте отчаян от действителността, наречена български футбол. Променило ли се е нещо в позитивна тенденция във ваше неявяване?




- Трудно ми е да отговоря еднопосочно, тъй като съм в България от по-малко от месец. Може би позитивното е, че терените и инфраструктурата до известна степен се оправиха. За качеството на играта не мога да кажа, тъй като съм тук от доста малко време, с цел да разясня. Но хейтърството, за което чета и чувам, се е вдигнало на по-високо равнище, за огромно страдание.

- Каква е задачата, която сте си сложили с управлението на Лудогорец за този сезон?




- Лудогорец постоянно си слага оптимални цели. Естествено продобиване на шампионската купа и купата на България. Следващата стъпка е излизане от групите на Лига Европа. Въпреки че жребият е много тежък, ще се опитаме да създадем нещо. Лошото е, че пристигнах в доста противен миг, когато съвсем затваряше трансферният прозорец, а имаше и изходящи прехвърляния. Трябваше да създадем и входящи, само че по една или друга причина не се получи, тъй като времето беше извънредно малко. Аз не желая да нарушавам трансферната политика и по тази причина, за огромно страдание, до Нова година ще останем с този състав. Не че не одобрявам футболистите – в противен случай. Просто са малко като численост, а с присъединяване на няколко фронта, ще ни бъде доста мъчно да поддържаме равнище, тъй като постоянно има отмалялост. През два-три дни са мачовете и с едни и същи хора ще бъде доста тежко.

- На какви постове търсите играчи и към кои пазари ще се насочите?




- Търсим съвсем във всяка една зона. Трябва да се обнови до известна степен този състав – да се усили конкуренцията и да има по-голяма вариативност в състава.

- А може ли някой да си тръгне от Лудогорец през зимния трансферен прозорец?




- Възможно е. Всичко зависи от притежателите на клуба. Те са хората, които дефинират политиката и с право, несъмнено.

- Вие сте занаятчия да намирате футболисти с изтекли контракти и по този метод да пестите пари на клуба, за който работите. Ще продължи ли тази наклонност и в Лудогорец?




- Наистина съм привикнал да работя единствено без пари. Ще се опитаме да работим и в това отношение. Всичко зависи и от селекционния съвет в лицето на нашия състезателен шеф Методи Томанов. Искаме да намерим футболисти, които да вдигнат равнището, тъй като този тим е на съвсем шест години. Има амортизиране в избрани позиции. Трябва „ свежа кръв “ и да се надгражда.

- Запознат ли сте по какъв начин работи школата на Лудогорец?

- Да, в дребното време, в което съм тук следя мачове на втория тим, 19-годишните. Имам някаква визия.

- Виждате ли скоро някой от тях да влезе в представителния тим на клуба?




- Ако би трябвало да съм почтен, в околните няколко месеца – не. Но има качествени футболисти, просто би трябвало малко повече време да израснат.

- Изненадан ли сте от базата, която видяхте?




- Много сюрпризиран и то прелестно. Не съм очаквал да видя такова равнище – супер европейско равнище.

- Говорихме за упоритостите на Лудогорец. Как оценявате възможностите на отбора в групата на Лига Европа, където сте с отборите на Брага, Хофенхайм и Истанбул ББ? Като че ли липсва изявен любимец и това може би е добре…

- Да, в случай че приказваме с обстоятелства, липсва изявен любимец. От групата на водачите, условно казано, тимът на Брага беше един от най-приемливите разновидности. Но за огромно страдание в трета и четвърта урна ни се паднаха Хофенхайм и Истанбул. За мен това са най-силните тимове в тези урни. Затова споделям, че тази група е извънредно подла и тежка с доста изравнени и качествени тимове. Всеки един може да бъде водач.

- Очаквахте ли да бъдете нападнат от почитателите на Левски на стадион „ Георги Аспарухов “ и не е ли подбудено това от отхвърли ви да поемете „ синия “ клуб, когато състезателен шеф беше Георги Иванов?

- Доста погрешна информация има в тази тенденция за това какъв брой пъти съм отказвал на Левски и заради какви аргументи. Когато обществеността се манипулира, е доста елементарно почитателите да се настройват против даден човек. Аз считам, че истината е доста друга, само че не желая да влизам в пояснителен режим и да се извинявам, че не съм бил поканен и т. н. Под достолепието ми е да разясня това нещо.

- В какви връзки сте в този момент с наставника на Черно море?

- От този случай не сме се виждали и не сме говорили по никакъв метод с него. Но аз съм човек, който бързо пали, само че и бързо му минава. Не съм злоумишлен. Нямам никакви неприятни усеща, в случай че би трябвало да бъда почтен.

- Бяхте треньор на националния ни тим, когато постигаше много положителни резултати. Какво е равнището на „ А “ тима ни сега?

- В последните мачове тимът игра покрай оптималните си благоприятни условия. Познавайки почти нашите единици като капацитет и благоприятни условия, считам че Хубчев се пробва да ги изстиска и да вземе максимума въз основата на тактическа дисциплинираност и порядък, най-много на играта в отбрана и на бързи контраатаки – това, което той вижда като жанр и метод на игра. Този народен тим играе съвсем на ръба на своите благоприятни условия.

- Въпросът е, че нямаме играчи във водещите шампионати.

- Да, нямаме класата и майсторството и по тази причина по-лесно се играе на контраофанзива. Когато би трябвало да играеш на постепенна офанзива, би трябвало да имаш повече майсторство. За огромно страдание, не мога да кажа, че го има при нас.

- Трябва ли да остане Петър Хубчев отпред на националния тим?

- Да, наложително.

- Нужни ли са чужденци в националния ни тим или би трябвало да се разчита единствено на български футболисти?

- Всеки човек има лично мнение по този въпрос. Аз персонално съм работил с чужденци, когато бях в националния тим. Ако България има потребност от такива хора, които са играли и са се приспособили в нашето състезание, за какво не? Англия, Германия, Франция - доста страни с голям капацитет и благоприятни условия си разрешиха това. Защо и България да не го направи, в случай че има такива футболисти?

- Кога съгласно вас съставът ни ще се класира на огромен конгрес?

- Дано да съм жив! (смее се) Надявам се да е скоро, само че не съм огромен оптимист. Може би би трябвало да сменят схемата, с цел да имаме по-големи шансове.

- Преминаваме към Казахстан. Как се стигна до предлагането да поемете състава на Иртиш? Замислихте ли се дали да тръгнете към тази нова дестинация?

- Не мислих доста, тъй като имах предварителна информация от Мъри. Ние сме положителни другари с него. Когато получих предлагането, отидох с къс контракт. Може би бях на изпитателен период, тъй като тогава тимът беше на предпоследно място. Задачата им бе да се класират в шестицата. Имаше връзка с 50-годишнината от основаването на клуба. Съгласих се, само че споделих, че не мога да обещая такова класиране, тъй като изоставахме с 10 точки осем кръга преди края. Шансът беше най-малък. Селекцията, която направих с Фонсека и Касай, ми оказа помощ доста и 12 кръга нямахме загуба. Успяхме да създадем чудото и да влезем в шестицата. Даже имахме шансове още първата година да влезем в тройката, само че имаше финансови проблеми. Много месеци останахме без заплати, напуснаха доста футболисти и т. н. Изпитателният период мина и ми предложиха нов двегодишен контракт. Съгласих се и подписах. Класирахме се трети и участвахме в Лига Европа.

- С кое ви бе най-трудно да свикнете в Казахстан?

- Най-трудно привикнах с кухнята, тъй като там тя е обвързвана извънредно доста с месо, а аз от шест години въобще не го вкусвам. Трудно ми беше да привикна и с големите дистанции в Казахстан, когато пътуваме за мачовете. Не сме от класата и равнището на Астана и Кайрат, които имат чартъри. На нас ни се е случвало да пътуваме по три дни за даден мач – не можем да създадем връзката със самолетите и спим по летищата, само че човек привиква с всичко.

- Лесно ли си тръгнахте от Иртиш?

- Много мъчно ми беше да взема това решение най-много поради хората и отношението. Направиха изпращане, което в никакъв случай не съм очаквал, че може да се провежда за непознат треньор. Казаха ми, че доста треньори са били там и са си отивали, само че само за мен са създали такова изпращане. Явно съм ги спечелил с отношението и работата си. Затова споделям, че ми беше доста мъчно да подхваща тази стъпка.

- Как оценявате триумфите на Станимир Стоилов с тима на Астана?

- Отношенията ми със Станимир са малко по-специални. Ние сме доста положителни другари в годините. Изключително доста се веселя на неговите триумфи. Още когато беше футболист споделих, че той и Симонович ще станат положителни треньори. Бяха ми създали усещане с дълбочината на техните разбирания, познанията, които демонстрират. Виждате, че не съм се излъгал в тази преценка. Как се отнасят там със Станимир? Той е Бог в Астана. Има голямо почитание към него. Когато влезе на конференция, публицистите стават от почит към него. Изключително доста го ценят и почитат в Казахстан.

- Могат ли и други български треньори да отидат в Казахстан?

- Могат. Мисля, че направихме добра и утъпкана пътека. Когато се приказва за български треньори, се приказва с почитание. В това число и за Стойчо Младенов. Създадохме добър имидж на българското треньорство.

- Кой е мачът, който в никакъв случай няма да забравите?

- В позитивен смисъл може би мачовете с Англия, когато бях в националния тим. А в негативен има един мач, който мога да кажа на секундата. Това е дуелът с Видзев, който и в този момент бих изиграл по същия метод. Спечелихме с 4:1 пъравата среща, а в реванша беше 1:1 на почивката. Не можех да допускам, че може да се стигне до подобен поврат. Стигнахме до дузпи, те пропуснаха първите две, само че като ти е писано да не ти върви…

- Споменахте мача с Англия. Лесно ли работихте с Христо Стоичков?

- Много елементарно. Бях мощно респектиран от него и доста се притеснявах. Не знаех, в случай че се наложи да направя промяна, по какъв метод ще реагира, тъй като знам какъв темперамент е, само че очевидно той „ прочете “ моите мисли. Веднъж пристигна при мен и сподели: „ Бат Митко, в случай че прецениш, че би трябвало да ме смениш, го правиш на секундата. Няма да се притесняваш – никаква реакция няма да има от моя страна. “ И в полза на истината по този начин беше, за което бях извънредно доста признателен на него, тъй като ужасно доста ми оказа помощ. А по-късно, когато той имаше потребност от помощ таман се бях прибрал от Саудитска Арабия. Помоли ме да отида в неговия щаб в националния тим да му оказвам помощ. Изобщо не се замислих и незабавно се отзовах на неговото предпочитание.

- Един различен наш футболист - Стилиян Петров дебютира в националния тим при вас…

- Да, той ми е доста безценен и ми е на сърцето. Не единствено, тъй като е съпричастен с нашите здравословни проблеми. Спомням си интервала, в който беше млад футболист в ЦСКА. Беше главен състезател в младежкия народен тим, само че за огромно страдание не играеше в ЦСКА. Когато го взех в мъжкия народен тим и започнах да го натрапвам като титуляр, имаше доста рецензии по мой адрес. Но с времето той се потвърди.

- Ако би трябвало да бъдем точни, бяхте много сериозен към него. Имахте забележки за килограмите…

- Бил съм сериозен към всички футболисти, само че все пак съм се стремял да бъда непосредствен с тях в персоналните си връзки. В работата си съм бил мъчителен максималист, само че съм запазил връзките си с съвсем всички футболисти на положително равнище.

- Мислили ли сте с какво може да се занимавате, в случай че не е футболът?

- Честно казано мисля, че съм неопитен във всички сфери на живота. Не че във футбола съм доста квалифициран, само че в останалите въобще. (смее се)

- Няма по какъв начин да не ви попитам и за борбата с най-коварната болест. Как успяхте да преодолеете шока от поставената диагноза?

- Първият ден, в който чух тази диагноза, бях със брачната половинка ми. Няма да споделям в кое лечебно заведение бях, само че имаше няколко студенти, които ме познаха. Когато ми направиха гастроскопията, те отидоха в другата стая, само че вратите бяха отворени. Някой от студентите попита какво е положението на Херо. Още помня думите на лекаря: „ За огромно страдание нещата не са положителни. Болестта е в финален етап. Туморът е еди какъв брой си сантиметра и аз не му давам живот повече от една година. “ Това нещо го чухме и аз, и брачната половинка ми. Реакцията ми? Просто бях безгласен. По пътя от София до Бургас с жена ми не си разменихме нито една дума. Просто преживявах всичко, което чух. Това беше може би най-тежкият ми ден в живота. Но по-късно направих едно непринудено самопризнание пред обществеността, тъй като тъкмо в този интервал, когато хората нямаха информация от какво пострадвам и какви проблеми имам, се появиха доста спекулации на тази тематика в " жълтите " вестници. Предстоеше един мач с Левски и направих едно непринудено изявление, без да съм го мислел авансово и описах за моя проблем. Точно в този миг усетих положителната страна на българина. Да, приказва се, че българинът е много озлобен, злорад и т. н., само че аз почувствах другата страна - добротата, човечността. Усещах невероятна поддръжка, дневно получавах стотици писма в тогавашния ми клуб Черноморец (Бургас). Не знам за какво, само че на петия-шестия ден откакто чух диагнозата, бях 100 % убеден, че ще преодолея този проблем. Не знам на какво се дължи. Може би на поддръжката от хората всеки ден. В края на календарната година ми бяха съобщили положителната вест, че до известна степен към този момент съм победил заболяването. Продължавах да върша химиотерапия, само че бях премахнал всички ракови кафези.

- Кое може да ви накара да напуснете даден клуб?

- Не съм сложен темперамент, само че бързо запалвам и от време на време взимам доста прочувствени решения, които не постоянно се оказват верни. Когато усетя, че не съм почитан и нямат доверие в мен, на секундата съм подготвен да си потегли.

- Какво е за вас щастието?

- Щастието за мен е здравето. Бил съм в пъкъла, видях какво значи да имаш здравословни проблеми и в този момент за мен всеки ден е благополучие. Да съм здрав – това е щастието за мен.