Константин Папазов на 52: Не знам как се случи, но изведнъж станах по-смирен
Треньор №1 на България за 2009-а Константин Папазов навършва през днешния ден 52 години. „ Тема Спорт” се свърза с него, до момента в който е на отмора в Гърция, с цел да разяснява личната си смяна, както и обстановката към Левски Лукойл и националния тим.
Г-н Папазов, 52 години е сериозна възраст, по какъв начин се чувствате?
- Навремето си мислех, че човек, като стане на 50, е доста остарял, само че в действителност не е по този начин, или най-малко ми се желае да не е по този начин. Чувствам се добре, спортът оказва помощ доста в това да се усещаме по-млади, в сравнение с сме. Емоциите, които изживяваме, са в основата на това възприятие, динамичността ни се отразява позитивно.
Ако би трябвало да призная, на тази възраст несъмнено изглеждате доста по-смирен, в сравнение с 42 да вземем за пример. През последната година видяхме един изменен Константин Папазов, доста по-кротък…
- Възрастта се отразява сигурно. До някаква степен отговорността, която нося в последната година и половина, сливането с Лукойл, при всички положения се отразява. Не е единствено това, само че са фактори, които способстват. И аз не знам по какъв начин се случи, само че сякаш внезапно стана. За всички е много изненадващо считам, че е повече плюс, в сравнение с минус, без значение че страстта, която имах преди, бе по-голяма и е имала своите позитивни страни.
@@@
По-добре ли се чувствате и въздържане на страст ли е това или е същинският Константин Папазов?
- И в двете си положения съм бил откровен и същински, не е имало фалш. Като по-млад може би страстта е била прекомерна, което също не е най-хубавото. Най-добре би било някъде по средата.
Може би в този момент сте по средата…
- (Смее се.) Ако в този момент съм по средата, другото би било заспалост. Идеалното е сред това положение в този момент и това, което беше в моето ранно треньорство. Защото при всички случаи в позитивните страсти, въпреки и по-големи, също има нещо хубаво. Важното е да съм удовлетворен, да има резултати, когато свършиш годината, да си задоволен. Независимо че треньорите са прекомерно взискателни и мъчно се радват даже на триумфите, тъй като постоянно търсят съвършенство, което несъмнено не е и най-правилното. Абсолютно по натурален път се случват нещата, а не е нещо, което да си натрапвам, да се управлявам.
Казвате задоволен. Винаги сте твърдял, че единствено първото място е значимо. Сега месец и половина след финала надали сте задоволен?
- В никакъв случай, въпреки да бяхме близо да създадем най-успешния сезон в историята на Левски и на Лукойл. Не може да отречем доста положителните моменти и неща, които би трябвало да се оценят. Най-лесно бе първите 2-3 дни след финала, тъй като напрежението към този момент го нямаше. До плейофите всичко бе доста умерено, не забравяме зимния интервал, който преодоляхме. С течение на времето от ден на ден скърбя, тъй като в действителност имахме доста добър тим. Също по този начин и се укротявам, тъй като в спорта се случва това и този, който умее да губи, доста по-лесно печели по-късно. Едно от качествата, които владея, е да умея да изгубвам Загубил съм доста повече финали, в сравнение с съм спечелил, и всеки един от тях ми е помагал в развиването ми.
@@@
Бяхте доста близо обаче да спечелите купата без нито един трансфер по време на сезона. Съжалявате ли в този момент, че не се подсилихте с най-малко още един състезател?
- Смятам, че не сме изгубили финала, тъй като не сме създали добра селекция. Имахме добър тим и това го потвърдиха положителните игри. Имаше рецесия, излязохме от нея през декември, само че не сме изгубили, тъй като сме били в съкратен състав или тъй като някой е можело да бъде заменен с различен. Проблемът не бе в селекцията или пък чисто баскетболен. Моят извод е, че аз като треньор не съумях да се оправя с това да овладея страстите и пристрастеностите в подобаващия миг и да завърши всичко обикновено. Серията стартира фантастично и вървеше по този начин до полувремето на втория мач на полуфинала, когато нещо се прекърши и потегли в друга посока. В никакъв случай не подценявам триумфа на Балкан, който е неоспорим и те го заслужаваха. 45 дни по-късно още веднъж ги приветствам, най-много хората в този град. Най-голямата наслада е за тях. Аз имам вяра доста в Господ и одобрявам този им триумф като подобаващ на база 30 години очакване.
@@@
В Левски Лукойл имаше събрани много характери през предишния сезон. Как ще удържите в този момент тези характери и говорите ли за селекцията за новата акция?
- Аз мога единствено да съм признателен на този стадий от работата ми с Вальо Златев и със Стойков за изискванията, които съм получил като треньор. Разбрали сме се до края на месеца да уточним някои неща, в това число и каква ще е моята позиция в клуба Така че към момента нищо съответно не се случва по въпроса със селекцията.
Дали сте си повече време за отмора?
- Не тъкмо за отмора, просто по този начин се разбрахме, че до края на месеца ще вземем решение по какъв начин ще действаме през идната година. При всички случаи времето оказва помощ да се направи по-задълбочен разбор и да не сме подвластни на страстта. Знаете, че в последните 17 години единствено два пъти Лукойл не е ставал пръв, тъй че този табиет на триумф си има и своите минуси. Загубите се одобряват мъчно и в това няма нищо неприятно. В никакъв случай не мога да се срамя за миналия сезон, само че не мога и да съм благополучен от неговия завършек. Може да свършиш прелестно доста неща, само че най-после остава горчивината от неуспеха. В спорта има единствено един победител и е обикновено да желаеме да сме ние и да ни боли, когато не сме. Трябва да се вършат действителни оценки на случилото се и къде сме сбъркали, тъй като грешките са, с цел да могат да бъдат поправени. Опасно е, когато биват повтаряни.
Темата „ Национален тим “ също е отворена. Вашето име е измежду спряганите за поста. Как гледате на подобен вид?
- За да бъда справедлив, напълно всичко в съзнанието ми е ориентирано в посока Левски. Като бях по-млад, смятах, че върхът в треньорската процедура е да си треньор на националния тим. Но в този миг съм съсредоточен в Левски. Има време, още повече в този момент с отлагането на квалификацията, само че аз считам, че не е на дневен ред. Човек не би трябвало да споделя в никакъв случай, само че към днешна дата националният тим би трябвало да е приоритет на различен треньор. За страдание в България не може да си го позволим, само че треньорът на националния тим би трябвало да е свободен и да мисли единствено за него. Не ме разбирай неправилно, Любо Минчев се оправи прелестно и за мен беше изненада неговото решение. Твърдя, че той бе най-хубавото продължение, тъй като сложи една основа на тим, който носеше наслада. Не сме постигнали нещо грандиозно, само че би трябвало да сме справедливи на база капацитета, с който разполагаме. Много малко не ни доближи, с цел да създадем значими триумфи. Държахме се почтено и имахме екипен дух. В някои мачове бяхме лишени от Бост и Сашко Везенков. Беше обикновено да продължи, само че той също носи голямо напрежение и отговорност към Берое. Това обаче не са неща, които аз мога да разясня. Отговорността в този момент пада върху Глушков. Най-важното е да се продължи това, което бе сложено като основа от Любо Минчев. Имаме положителни момчета, считам, че очевидно има израстване в мисленето на множеството национални състезатели, за професионалното им отношение, работата през лятото. Това ще е плюс. Надявам се, че ще бъдем сложени в по-добро равнище на европейската подготовка и при малко по-голям шанс на жребия, имаме напълно действителни шансове да се класираме. Нещо, което е изцяло постижимо за нашето равнище и би трябвало да сме справедливи, че там няма да можем да предложим нещо фрапантно, само че самото наличие ще даде позитивен подтик. Който и да е треньор, ще му помогнем с каквото можем. Какво си пожелавате? - Да съм жив и здрав, това е най-важното. И фамилията ми. След фамилията идват традициите и желанията – Левски да се върне на мястото си, без значение че то не е непокътнато. Надявам се, че ще се върнем по най-хубавия метод. Няма да бъде елементарно, само че по тази причина е и по-сладко, когато се реализира. Снимки: Sportal.bg
Г-н Папазов, 52 години е сериозна възраст, по какъв начин се чувствате?
- Навремето си мислех, че човек, като стане на 50, е доста остарял, само че в действителност не е по този начин, или най-малко ми се желае да не е по този начин. Чувствам се добре, спортът оказва помощ доста в това да се усещаме по-млади, в сравнение с сме. Емоциите, които изживяваме, са в основата на това възприятие, динамичността ни се отразява позитивно.
Ако би трябвало да призная, на тази възраст несъмнено изглеждате доста по-смирен, в сравнение с 42 да вземем за пример. През последната година видяхме един изменен Константин Папазов, доста по-кротък…
- Възрастта се отразява сигурно. До някаква степен отговорността, която нося в последната година и половина, сливането с Лукойл, при всички положения се отразява. Не е единствено това, само че са фактори, които способстват. И аз не знам по какъв начин се случи, само че сякаш внезапно стана. За всички е много изненадващо считам, че е повече плюс, в сравнение с минус, без значение че страстта, която имах преди, бе по-голяма и е имала своите позитивни страни.
@@@ По-добре ли се чувствате и въздържане на страст ли е това или е същинският Константин Папазов?
- И в двете си положения съм бил откровен и същински, не е имало фалш. Като по-млад може би страстта е била прекомерна, което също не е най-хубавото. Най-добре би било някъде по средата.
Може би в този момент сте по средата…
- (Смее се.) Ако в този момент съм по средата, другото би било заспалост. Идеалното е сред това положение в този момент и това, което беше в моето ранно треньорство. Защото при всички случаи в позитивните страсти, въпреки и по-големи, също има нещо хубаво. Важното е да съм удовлетворен, да има резултати, когато свършиш годината, да си задоволен. Независимо че треньорите са прекомерно взискателни и мъчно се радват даже на триумфите, тъй като постоянно търсят съвършенство, което несъмнено не е и най-правилното. Абсолютно по натурален път се случват нещата, а не е нещо, което да си натрапвам, да се управлявам.
Казвате задоволен. Винаги сте твърдял, че единствено първото място е значимо. Сега месец и половина след финала надали сте задоволен?
- В никакъв случай, въпреки да бяхме близо да създадем най-успешния сезон в историята на Левски и на Лукойл. Не може да отречем доста положителните моменти и неща, които би трябвало да се оценят. Най-лесно бе първите 2-3 дни след финала, тъй като напрежението към този момент го нямаше. До плейофите всичко бе доста умерено, не забравяме зимния интервал, който преодоляхме. С течение на времето от ден на ден скърбя, тъй като в действителност имахме доста добър тим. Също по този начин и се укротявам, тъй като в спорта се случва това и този, който умее да губи, доста по-лесно печели по-късно. Едно от качествата, които владея, е да умея да изгубвам Загубил съм доста повече финали, в сравнение с съм спечелил, и всеки един от тях ми е помагал в развиването ми.
@@@ Бяхте доста близо обаче да спечелите купата без нито един трансфер по време на сезона. Съжалявате ли в този момент, че не се подсилихте с най-малко още един състезател?
- Смятам, че не сме изгубили финала, тъй като не сме създали добра селекция. Имахме добър тим и това го потвърдиха положителните игри. Имаше рецесия, излязохме от нея през декември, само че не сме изгубили, тъй като сме били в съкратен състав или тъй като някой е можело да бъде заменен с различен. Проблемът не бе в селекцията или пък чисто баскетболен. Моят извод е, че аз като треньор не съумях да се оправя с това да овладея страстите и пристрастеностите в подобаващия миг и да завърши всичко обикновено. Серията стартира фантастично и вървеше по този начин до полувремето на втория мач на полуфинала, когато нещо се прекърши и потегли в друга посока. В никакъв случай не подценявам триумфа на Балкан, който е неоспорим и те го заслужаваха. 45 дни по-късно още веднъж ги приветствам, най-много хората в този град. Най-голямата наслада е за тях. Аз имам вяра доста в Господ и одобрявам този им триумф като подобаващ на база 30 години очакване.
@@@ В Левски Лукойл имаше събрани много характери през предишния сезон. Как ще удържите в този момент тези характери и говорите ли за селекцията за новата акция?
- Аз мога единствено да съм признателен на този стадий от работата ми с Вальо Златев и със Стойков за изискванията, които съм получил като треньор. Разбрали сме се до края на месеца да уточним някои неща, в това число и каква ще е моята позиция в клуба Така че към момента нищо съответно не се случва по въпроса със селекцията.
Дали сте си повече време за отмора?
- Не тъкмо за отмора, просто по този начин се разбрахме, че до края на месеца ще вземем решение по какъв начин ще действаме през идната година. При всички случаи времето оказва помощ да се направи по-задълбочен разбор и да не сме подвластни на страстта. Знаете, че в последните 17 години единствено два пъти Лукойл не е ставал пръв, тъй че този табиет на триумф си има и своите минуси. Загубите се одобряват мъчно и в това няма нищо неприятно. В никакъв случай не мога да се срамя за миналия сезон, само че не мога и да съм благополучен от неговия завършек. Може да свършиш прелестно доста неща, само че най-после остава горчивината от неуспеха. В спорта има единствено един победител и е обикновено да желаеме да сме ние и да ни боли, когато не сме. Трябва да се вършат действителни оценки на случилото се и къде сме сбъркали, тъй като грешките са, с цел да могат да бъдат поправени. Опасно е, когато биват повтаряни.
Темата „ Национален тим “ също е отворена. Вашето име е измежду спряганите за поста. Как гледате на подобен вид?
- За да бъда справедлив, напълно всичко в съзнанието ми е ориентирано в посока Левски. Като бях по-млад, смятах, че върхът в треньорската процедура е да си треньор на националния тим. Но в този миг съм съсредоточен в Левски. Има време, още повече в този момент с отлагането на квалификацията, само че аз считам, че не е на дневен ред. Човек не би трябвало да споделя в никакъв случай, само че към днешна дата националният тим би трябвало да е приоритет на различен треньор. За страдание в България не може да си го позволим, само че треньорът на националния тим би трябвало да е свободен и да мисли единствено за него. Не ме разбирай неправилно, Любо Минчев се оправи прелестно и за мен беше изненада неговото решение. Твърдя, че той бе най-хубавото продължение, тъй като сложи една основа на тим, който носеше наслада. Не сме постигнали нещо грандиозно, само че би трябвало да сме справедливи на база капацитета, с който разполагаме. Много малко не ни доближи, с цел да създадем значими триумфи. Държахме се почтено и имахме екипен дух. В някои мачове бяхме лишени от Бост и Сашко Везенков. Беше обикновено да продължи, само че той също носи голямо напрежение и отговорност към Берое. Това обаче не са неща, които аз мога да разясня. Отговорността в този момент пада върху Глушков. Най-важното е да се продължи това, което бе сложено като основа от Любо Минчев. Имаме положителни момчета, считам, че очевидно има израстване в мисленето на множеството национални състезатели, за професионалното им отношение, работата през лятото. Това ще е плюс. Надявам се, че ще бъдем сложени в по-добро равнище на европейската подготовка и при малко по-голям шанс на жребия, имаме напълно действителни шансове да се класираме. Нещо, което е изцяло постижимо за нашето равнище и би трябвало да сме справедливи, че там няма да можем да предложим нещо фрапантно, само че самото наличие ще даде позитивен подтик. Който и да е треньор, ще му помогнем с каквото можем. Какво си пожелавате? - Да съм жив и здрав, това е най-важното. И фамилията ми. След фамилията идват традициите и желанията – Левски да се върне на мястото си, без значение че то не е непокътнато. Надявам се, че ще се върнем по най-хубавия метод. Няма да бъде елементарно, само че по тази причина е и по-сладко, когато се реализира. Снимки: Sportal.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ