Трайното застаряване на голяма част от българските гори, натрупването на

Трайното застаряване на огромна част от българските гори, натрупването на суха дървесина, незадоволително добре развитата инфраструктура и неналичието на планувани сечи са част от аргументите за вилнеещите в страната огнени стихии. България в последния месец бе обхваната от пожари -  нещо, което към този момент беше планувано, и в случай че бяха взети ограничения в точния момент, обстановката би могла да бъде ръководена много по-добре.

Какви са аргументите за пожарите и следствията след тях

Щетите от горските пожари са големи и не са оценени в елементи. След директните разноски за пожарогасене следват загубите на качествена дървесина, която, в случай че се преработи, дава до 10-20 пъти добавена стойност. Огнените стихии връщат положението на гората  60-100 години обратно. Пожарите унищожават повърхностния хумусен пласт, отделя се огромно количество въглероден диоксид, умират диви животни, унищожават се екосистеми, следят се загуби и при биоразнообразието.

Още по тематиката

А то е от голямо значение – можем да го опишем като въже, всяка нишка е от голямо значение. Опожарената гора не може да извършва своите екологични функционалности – потеглят ерозия, свлачища и др.

Какви са аргументите за зачестилите у нас пожари изяснява инж. Петър Дишков, специалист към БКДМП: Натрупване на огромно количество суха дървесна маса в гората – българската гора е трайно застаряла, изключително недълговечните издънкови и изкуствено основани иглолистни гори, които съставляват 70-75% от горите ни. Планира се незадоволително годишно прилагане, а се извършва още по-малко. Средно за Европа се добива към 75-80% от прираста, при нас за последната година е добито 42%. В идващите години в ниската растителна зона може да се чака всеобщо съхнене и колапс на горите. Единственото решение е тяхното подмладяване. Недостатъчна инфраструктура – действително огромна част от нашите гори са недостъпни – пътната мрежа в горите е около  6-7 лин. м/ха, до момента в който в Австрия е 45-50 лин. м/ха. Не се извършват плануваните мероприятия – противопожарни просеки, минерализовани линии, резервоари за вода, противопожарни кули и други Погрешни решения за ограничение на използването в минали интервали – например ограничение на сечта до пътища, обитаеми места, аграрни територии, ограничавания на използването отвън нормативната уредба. Вследствие на дъждовната пролет тази година наблюдавахме избуяване на растителността, тя не беше почистена, и след продължителните високи температури се сътвори идеална конюнктура за пораждане на пожари. Липса за дейна осведомителна акция от страна на управляващите, която да е ориентирана към земеделските стопани и необятната общност с фокус върху  евентуалната заплаха от пожари. Липса на интензивност от страна на локалното население в битката с пожарите. Ключови за преодоляване на пожарите са първите няколко часа – би трябвало наблюдаване и опция за бърза реакция. Липса на ефикасни санкции против причинителите на умишлени палежи. Не се употребяват всички благоприятни условия за пожарогасене – например на форвардерите (машините, с които се извозва дървесината от гората), в които  могат да се инсталират цистерни и да се включат ефикасно заради положителната им проходимост. Да се употребяват оръдията за сняг, а също и  профилираните горски трактори и булдозери за основаване на просеки.

Спекулации против обстоятелства

Зачестилите пожари дадоха поле за изява на разнообразни хора и организации, които търсят публично внимание – депутат упрекна боровите гори, че изсушават и окисляват, като подцени обстоятелствата, че горите имат водноохранна, водорегулираща и почвозадържаща (противоерозионна)  функционалност и с помощта на тях са овладени пороите и вместо голи площи имаме гори. Събират се всевъзможни дарения – за доброволци, което е в действителност маркетингов трик, а не действителни дейности за поддръжка – да вземем за пример в случай че средствата вложени в реклами, в това число и телевизионна, бяха дадени за битка с пожарите, щяха да са по-полезни. Спекулира се с неналичието на авиационно звено за битка с пожарите, изключително в недостъпни местности, само че се подценява какъв брой скъпо е това – освен в случай че се закупи, а и за поддръжка отвън сезона, плюс образованието на екипажи. Като член на Европейски Съюз България може относително елементарно да се възползва от механизмите за взаимопомощ. Дори страни като Гърция, Испания и Италия, които имат своя авиационна техника, я споделят в сходни начинания и по този начин покриват част от разноските си. От друга страна радетелите за сходен вид техника пропущат обстоятелството, че гасенето на пожари се реализира наземно, а по въздух единствено се подкрепя.

Какви са действително обстоятелствата – над 50 % от страната е демографска пустиня, огромна част от горите ни са недостъпни – т.е. при пораждане на пожар не може да се разчита на работоспособно локално население, което е основно за подкрепяне на пожарникарите и горските чиновници. Освен това няма опция за потребление на профилирана техника.

Добри образци и опит

Петър Дишков дава образец с задграничен опит в положителните лесовъдските практики. Той цитира Томас Шулц, началник на американската гoрска работа: „ Горите, които виждаме през днешния ден, не са същите като тези от 2001 година Те са със свръхзапас на дървесна маса, по-застрашени от суша и заболявания от инсекти и горски пожари. Имаше време, когато опазването, съпоставено против стопанисването бяха източник на забележителен спор. Вярвам, че това време е отминало. “

Според Шулц е добре напъните да се пренасочат към сигурността, дейното ръководство на горите, ръководството на пожарите и отдиха. „ Тъй като става въпрос за организация, която работи на терен, сигурността постоянно би трябвало да бъде на напред във времето в съзнанието ни. Годините на намаляващ рандеман на дървесина оставиха доста струпване на дървесна маса в горите. Трябва да създадем повече, с цел да създадем устойчиви гори посредством интензивно ръководство, в това число продажба на дървесина, понижаване на дървесната маса посредством механично прореждане, както и безвредно гасене на пожари и отбрана на полезностите на ресурсите. Дърводобивните компании, а също и тези, които осъществят превоза на дървесината, са от извънредно значение. Без тях опцията да управляваме горите и да потушаваме горските пожари може да бъде нарушена до степен, че ръководството да е невероятно “, споделя той.

 Наука против популизъм

Дали у нас сме достигнали досега, в който ръководството е невероятно? Според инж. Петър Дишков макар увеличаващите се през последните 2 години пожари и компликациите с преодоляването и потушаването им, към момента имаме знанията и експертите, които могат да ръководят процесите. Не бива да забравяме, че горските чиновници са на първа линия в битката с пожарите и е добре да ги оставим да си свършат работата. Те разполагат с задоволително познания и разполагат с ефикасни проекти за дейности за попречване на сходни бедствия. Освен това страната ни разполага с положителни естествени дадености, подобаваща за всевъзможен тип земеползване – селско стопанство, отглеждане на животни, интензивно горско стопанство. Но в последните години обществото беше настроено против дейното стопанисване, постановяваха се всевъзможни ограничавания отвън нормативната рамка, спекулираше се и се предлагаха всевъзможни рестрикции, което отхвърли и изгони част от дребното останали дейни хора в планинските и полупланинските райони.

Поддръжката на горите се реализира посредством лесовъдски намеси – подобаващи типове сечи. И тъкмо противоположното на наложилото се в последно време мнение,  по този метод не изсичаме и унищожаваме горите, а ги поддържаме здрави, по-устойчиви на  пожари и набези от инсекти и гъбични болести. В България горското стопанство е с напълно екологична устременост, горите се стопанисват по метод, наподобяващ естествените процеси. И не на последно място активното  стопанисване ще сътвори предпоставки за разкриване на нови работни места – съгласно експертите потенциалът е до 20 000 – 25 000, което е от изключителна значимост за страната.

Време е обществото да осъзнае, че гората не е единствено място за разходка. Българските гори са мощно повлияни от човешката интервенция в последния век – едвам 8,7% са естествени. Ако желаеме здрави гори, съхранена природа и добре развити села, ние би трябвало да ги опазваме чрез интензивно стопанисване.