Травмата от изоставяне е сложно психологическо състояние, което е резултат

Травмата от занемаряване е комплицирано психическо положение, което е резултат от претърпяно прочувствено или физическо отменяне, липса на поддръжка и непрекъснато възприятие за самотност. Това положение не се лимитира единствено до детството, а може да се развие и в зрелост, изключително при повтарящи се мъчителни загуби и провалени междуличностни връзки.

Какво се включва в понятието „ контузия от занемаряване “?

Според теориите за привързаността, създадени от Джон Боулби, привързаността е фундаментално държание на непосредственост с избрани хора, най-често това е майката, което обезпечава възприятие за сигурност и поддръжка в сложни житейски обстановки.

Травмата от изоставянето се отнася до съвкупността от прочувствени реакции, провокирани от възприятието на загуба и неустановеност, които са провокирани от нарушаването на тази обвързаност. Това е надълбоко прочувствено разстройство, произлизащо от нежелана или непредвидена разлъка с обичан човек (основния обект на привързаност), което води до положения на тревога, яд и меланхолия.

Тези прочувствени реакции не са инцидентни, а произтичат от главната човешка потребност от постоянни и сигурни взаимоотношения. Това не е просто моментно прекарване на отчаяние или самота; това е надълбоко вкоренена рана, която може да засегне самочувствието, междуличностните връзки и способността да се доверявате на хората.

Това положение може да включва хронично безпокойствие, боязън от занемаряване, възприятие на вътрешна празнина и компликации при определяне на доверителни връзки.

Какво може да способства за тази контузия?

В основата на контузията от занемаряване стоят детски прекарвания, които се появяват сред една и тригодишна възраст. През този интервал се образува главното доверие на детето в света, като загубата на важен възрастен или на контакт с него неизбежно води до образуване на контузия.

Ранните години от живота поставят основите за образуване на „ вътрешен модел “ на обвързаност. Ако детето претърпява повтарящи се случаи на прочувствено или физическо отменяне, занемаряване или неустойчивост в връзките с околните, това може да докара до хронична тревога от разлъка и боязън от занемаряване.

През първите месеци и години от живота си бебето стартира да развива реакции, които дефинират бъдещото му прочувствено развиване. Тези прекарвания образуват отрицателни настройки към себе си и към заобикалящия го свят, което постоянно води до компликации при построяването на здравословни взаимоотношения като възрастен.

Може ли контузията от изоставянето да се появи още в съзнателна възраст?

Дори и да няма очевидни признаци на разстройство на привързаността в детството, значими житейски събития в зрелост, като загуба на сътрудник, бракоразвод или изменничество, могат да създадат забележими деянията на контузия от занемаряване.

Въпреки това, без мощна основа от контузията в детството, последствията от травматичните събития (развод, сложни раздели) постоянно могат да бъдат модифицирани от човешката душeвност. Основните реакции на разлъка и загуба остават настоящи през целия живот и повтарящите се случаи на провалени взаимоотношения могат да доведат до рецидив на тези прочувствени рани.

Могат ли да бъдат разпознати независимо или това може да бъде направено извънредно от експерт?

Основните признаци на контузията от занемаряване - възприятие на непрекъсната тревога, ниско самочувствие, боязън от занемаряване, компликации при определяне на доверителни връзки - всички те могат да бъдат видяни от самия човек. Въпреки това, с цел да се разпознава тъкмо казусът и да се създаде ефикасна тактика за лекуване, е извънредно значимо да се обърнете към експерт.

Квалифицираният психолог или психотерапевт ще може да сложи подробна диагноза, да откри главните аргументи за казуса и да предложи самостоятелен проект за терапия, който може да включва както самостоятелна, по този начин и групова терапия, а при нужда и посещаване при психиатър.

Може ли тази контузия да провокира меланхолия?

Травмата от изоставянето може да бъде мощен предразполагащ фактор за развиването на меланхолия. Ранните нарушавания на сигурната обвързаност водят до отрицателни вътрешни модели на работа, при които индивидът стартира да се възприема като неподобаващ за обич и протекция. Това възприятие на неустановеност и хронична тревога, произлизащи от повтарящи се прекарвания на отменяне, в последна сметка може да се развие до положение на безизходност и загуба на жизнеспособност, което е в основата на депресията.

Съвременните проучвания удостоверяват, че хроничният стрес, породен от контузията на изоставянето, е съпроводен с дълготрайно повишение на равнищата на кортизол. Подобни невробиологични промени, утежняват способността на индивида да се оправя с прочувствените компликации.

Как може да се лекува контузията от изоставянето?

Травмата от занемаряване се счита за една от най-дълбоките прочувствени рани, чиито корени се крият в прекарванията от детството. Тя може да бъде преодоляна единствено посредством признание на казуса и поредно придвижване към излекуване. Като начало е значимо да приемете, че произходът ѝ се крие в детството, и по-късно да започнете да работите за възобновяване на прочувственото равновесие, като следвате тези стъпки:

- Признайте, че дълбокото прочувствено страдалчество е почнало в детството.

- Започнете пътуването към любовта към себе си, като признаете своята полезност и уникалност. Намерете активност, която ви носи наслада, и ѝ отделете внимание.

- Редовно отделяйте време уединено със себе си, като се занимавате с обичаните си действия и занимания.

- Научете се да поставяте здравословни граници във взаимоотношенията си, тъй че никой да не може да ви унижава или да се възползва от вас.

- Потърсете поддръжка от психотерапевт, който може да ви помогне да разберете казуса и да ви предложи ефикасни способи за превъзмогването му.

Пълното изцеление на контузията от изоставянето е дълъг развой, само че осъзнаването и приемането на казуса води до доста възстановяване на психоемоционалното положение и качеството на живот. Важно е да осъзнаете, че казусът е обвързван с събитията от детството ви, а не с вас като персона. Вие заслужавате връзка, построена на основата на обич, а не на боязън, и имате право да бъдете щастливи.

Основната прочувствена компликация, с която се сблъскват хората, претърпели контузията на изоставянето, е страхът да останат сами. За да се справите с този боязън, е потребно да предприемете следните стъпки:

- Осъзнайте, че самотата може да бъде удобна, в случай че създадете подобаващи условия за себе си.

- Отделете време за усамотение и се занимавайте с обичано занимание, креативна активност или спорт.

- Работете върху превъзмогването на страха от самотност с тревожни мисли, като осъзнавате, че всичко може да бъде променено.

- Постепенно се научете да намирате наслаждение в уединението: започнете с 10 минути, по-късно увеличете времето до 30 минути, час и така нататък

С течение на времето ще осъзнаете, че оставането уединено със себе си не е извънредно тестване, а опция да деянията грижа за себе си и да посрещнете вътрешните си потребности.

Травмата от изоставянето е бездънен прочувствен проблем, който изисква повсеместен метод за изцеление. Разбирането на механизмите ѝ, разпознаването на факторите, довели до появяването на това положение, и навременното търсене на професионална помощ могат да трансформират доста живота ви.