Ако детето се тръшка и проявява автоагресия, виновен ли е родителят?
Тръшкането на детето е тематика, която провокира най-различни отзиви и полемики.
Много хора се изричат извънредно отрицателно по отношение на родителите (обикновено майката), че детето е капризно и в случай че се тръшка, то виновността е напълно на родителя, тъй като му угажда за всичко и то е привикнало да получава всичко. В мига, в който не получи нещо, изпада в нервност.
Със сигурност има съображение за такива мнения, само че истината е, че няма по какъв начин да знаете какъв е казусът тъкмо с това дете. Много е незаслужено да размахвате пръст против постоянно отговорната майка, която не е възпитала задоволително детето си, която е прекомерно строга или прекомерно демократична. Общо взето, майката в никакъв случай не е такава, каквато би трябвало да бъде съгласно експертното мнение на близките.
Тук става дума обаче за нещо друго.
Как да се оправи родителят с тръшкането на детето, което прераства в нещо по-страшно като автоагресия, проявяваща се най-често в удряне на главата?
Съгласете се, че даже и най-спокойният и индиферентен родител не може да стои безучастно и да следи по какъв начин детето му си удря главата. Дали това е форма на митинг, или по-скоро е знак за някакъв доста по-сериозен и изчерпателен прочувствен или душевен проблем?
По-често тръшкането на детето е чиста форма на операция. Ако родителят остане спокоен, то евентуално ще премине и също по този начин ще бъде избягвано отсега нататък като способ, в случай че задачата е била да се получи нещо, което е било отказано. В този миг е значимо да не осъждаме детето, да не изпускаме нервите си, само че най-важното е да не осъждаме самите себе си като неприятни родители.
Ако усещаме яд, психолозите споделят, че това е изцяло обикновено. В последна сметка е човешко да реагираме на някакъв тон или държание, които са мощно дразнещи и неприемливи. Представете си, че както на вас ви олеква от време на време, като си поплачете, по този начин и детето се освобождава и пречиства от отрицателните страсти.
В този случай прегърнете детето си и го подръжте в обятията си. Ще видите, че в множеството случаи това ще свърши работа. Взаимно ще намерите утешение.
Автоагресията обаче и удрянето на главата са напълно друго нещо.
Подобно държание сигурно не е измежду „ естествените “ прояви на глезотия, инатене, манипулиране.
Ако забелязвате държание у детето, което не ви харесва, колкото и да ви се желае да си пандизите очите и да се успокоите, че ще го израсне, най-добре потърсете помощ от експерт. Удрянето на главата е сигнал за по-сериозен проблем. Със сигурност може да се дефинира като признак. Би могло да бъде признак на доста неща, по тази причина е редно да се разиска и изследва задълбочено и самостоятелно с терапевт.
