Защо България продължава да няма договори за трансплантация на бял дроб? Наталия Маева пред ФАКТИ
Трансплантация на бял дроб – оправяй се самичък или въпреки всичко имаме и държава… Въпросът не е комплициран, в случай че гледаме в профил. Ако животът ни зависи от това да създадем трансплантация на бял дроб, нещата наподобяват доста по-различно. Пред ФАКТИ приказва Наталия Маева, ръководител на Българското общество на пациенти с белодробна хипертония.
- Г-жо Маева, към момента ли България продължава да няма контракт за трансплантация на бял дроб с друга страна?
- За страдание, да. България продължава да няма контракт от 2019 година. Това са към този момент близо 6 години. Този интервал аз назовавам „ мразовит “. Добрата вест е, че следва през този месец българска пациентка да замине за Съединени американски щати, където ще ѝ бъде направена белодробна трансплантация. Но контактът, който беше сбъднат, не беше по линия на Агенцията за медицински контрол, а на правилото „ пациенти оказват помощ на пациенти “.
- Какво не се случва, какво не вършим като хората, каква е повода, с цел да нямаме контракт толкоз години?
- Трудно ми е да разясня каква е действителната причина, само че като непряк наблюдаващ на всичко, което се случи през този интервал от 2019 година насам, ние просто нямаме задоволително воля. Нямаме и задоволителен имидж на сътрудник, който да потвърди, че си коства да се работи с него. И това е по този начин, тъй като ние също би трябвало да даваме и органи. В България имаме 30 донорски бази, само че не знам какво се счупи и не се случват нещата. Дали казусът е в нормативни документи, дали заплащането на координаторите е ниско, само че има нещо, което очевидно ни пречи толкоз години. Ние сме с доста слаба донорска страна.
- У нас несъмнено донорството е проблематична тема…
- Интересно е, че младите българи са подготвени да подаряват, до момента в който политиците са скептични. Преди няколко години се опитахме разнообразни пациентски организации да подскажем, че може би законът за донорството би трябвало да бъде изменен. Тогава политиците ни завиха, че нашият закон бил един от най-хубавите в Европа. Не мога да кажа дали е по този начин, само че си задавам разумния въпрос за какво в Австрия, Германия, Сърбия, Франция всички хора са евентуални донори - да не приказваме за Словения и Хърватия, а у нас не е по този начин.
- Колко хора чакат у нас за трансплантация на бял дроб?
- Според формалната листа в Агенцията за медицинския контрол сега са шест. Но лекарите са наясно, че нямаме контракт с нито една европейска клиника, и просто отхвърлят вписването на нови пациенти. Така че листата на чакащи не се обновява, а правилото е „ спасявай се поединично “.
- Като въпросната жена, която ще пътува за трансплантация в Съединени американски щати …
- Да.
- Тя от какъв брой години има проблеми с белия дроб?
- Тя е диагностицирана с пулмонална артериална хипертония от 2010 година. Може би към този момент е на финала и пред нея стои единственият късмет, с цел да бъде избавена, да направи двустранна белодробна трансплантация. Екип от Съединени американски щати удостовери, че пациентката е подобаваща, че ще я одобряват. Здравната каса отпусна нужната сума за интервенцията, в размер на към 700 000 $. Но поражда различен въпрос. Че дамата би трябвало да остане най-малко една година в Щатите, до момента в който се възвърне. Тя ще прекара към месец в болничното заведение, откакто мине трансплантацията, само че след това… Дали българската страна ще обезпечи сумата, която ще ѝ е нужна за възобновяване, за контролните прегледи през първата година. След такава намеса дългите полети не се предлагат. Така че все още не е изяснена обстановката, само че се надявам, че към момента в Здравната каса и в Министерството на здравеопазването работят хора, които мислят и схващат какво значи белодробната трансплантация.
- Ние имахме доста положителни контакти с Австрия, когато ставаше въпрос за белодробна трансплантация…
- Аз самата съм трансплантирана в Австрия.
- Какво се скъса в връзките, австрийците не престават ли да откликват…
- Ние нямаме български донорски обстановки. Ние се оказахме недобър сътрудник - съгласно австрийските разбирания, за донорството и по този начин не успяхме да продължим това съдействие. През 2019 година за малко време беше удължен договорът с австрийска клиника, който работеше още в границите на шест месеца, след което те одобриха, че няма да одобряват повече чужденци за интервенции, защото натоварването на екипа е прекомерно огромно и за тях приоритет са австрийските жители. Така нашите договорни връзки завършиха. Иначе имахме доста положително съдействие, което беше доста интензивно 2014-2019 година. От контракта остана единствено това, че българите, които сме трансплантирани във Виена, продължаваме на всеки три месеца да се наблюдаваме от лекари във Виена. Само това остана като някакъв ангажимент. Това си е някакво тяхно предписание като австрийски екип, тъй като те са положили големи грижи и за тях всеки избавен живот е значим. За тях е значимо да наблюдават пациентите си, тъй като почитат труда си, а това пък е застраховка за нас, че се наблюдаваме съответно.
