The Hill: Изкуството на сделката - Путин и Си ще платят на Тръмп със собствената му монета
Тръмп постоянно се е хвалил с уменията си да води договаряния, Той се хвали какъв брой ловко вбесява събеседниците си, с цел да реализира задачите си. Стилът на другарство обаче се трансформира фрапантно, когато американският президент се изправи против мощни водачи. Путин и Си Дзинпин ще покажат на Тръмп същинското " изкуство на подписване на покупко-продажби ".
Президентът Тръмп оправдава внезапното повишение на митата с изказванието, че икономическите сътрудници и съдружници на Америка са жадни за облага експлоататори.
" Честно казано, някои другари постоянно са доста по-лоши от враговете ", сподели той предходната седмица, провъзгласявайки " Деня на освобождението ". Още по-рано той отиде толкоз надалеч, че съобщи, че Европейският съюз е основан, с цел да " употребява " Съединените щати.
Но Тръмп хвърля виновността за това, което той вижда като отблъскващ търговски дисбаланс, не върху егоистичните задгранични държавни управления, а върху личните си прародители в държавното управление на Съединени американски щати – най-вече " малоумни " и " срамно слаби " президенти демократи, както и " псевдорепубликанци ", които са били излъгани от подли задгранични договарящи.
Тръмп се хвали със личните си преговорни качества в книгата си от 1987 година " Изкуството на договорката ", написана в съавторство с Тони Шварц. В нея той разказва какъв брой ловко ядосва събеседниците си, като мигновено заема крайни позиции и по-късно прави дребни отстъпки.
Тръмп счита, че съдружниците и сътрудниците на Америка единствено вземат и не дават нищо в подмяна - освен в търговията, само че и в региона на сигурността. Неговото пренебрежение се повтаря от вицепрезидента Дж. Д. Ванс. В скандалния изминал диалог в Signal той сподели: " Мразя още веднъж да избавям кожата на Европа ".
Но стилът на договаряния на Тръмп се трансформира трагично, когато той се занимава с същинските врагове на Съединени американски щати и Запада. Той показва това по време на първия си мандат, когато назова Си Дзинпин собствен другар, повярва на празните извинения на китайския водач, откакто пандемията, която избухна в Китай, спря икономическия напредък на Америка, и по-късно настоя, че Си не го е измамил.
Най-ярко обаче двойните стандарти на Тръмп във външната политика се демонстрираха в Украйна. Той сподели, че спорът би трябвало да завърши неотложно, с цел да " спре кръвопролитието ", до момента в който не бъде контрактувано дефинитивно преустановяване на огъня. Верни на позицията си, че спорът е предизвикан от Украйна и Запада, той и Ванс строго порицаха Володимир Зеленски, че не е приел неотложно ултиматума за договорка за минералите без гаранции за сигурност. За да приключи това срамно оскърбление, Тръмп приключи доставките на оръжия и обмена на разследваща информация с Украйна.
След като Зеленски беше заставен да се съгласи на договорка със Съединени американски щати макар всичките й дефекти, Тръмп едностранно промени изискванията, с цел да ги направи още по-тежки за Украйна – като че ли искаше да накаже Зеленски за първичния му отвод.
Междувременно съветският президент Путин изигра едностранчивото доверие на Тръмп и съобщи, че е склонен " по принцип " на преустановяване на огъня - само че ще уреди някои въпроси в несигурно бъдеще. Следвайки изпитаната комунистическа теория за военни договаряния, Путин продължи последователно да завзема украинска територия, като в същото време прибавя нови условия към своя непрекъснато разширяващ се лист. За разтуха Путин показа на Тръмп вежлив портрет, като че ли се подиграваше с надутата му известност на страховит договарящ.
Всичко това безспорно е в мозъка на Си Дзинпин и той също скоро ще има опцията да тества геополитическата храброст на Тръмп. Той към този момент ускори заканите с военноморски и въздушни учения към Тайван – даже преди Тръмп най-сетне да хвърли суверенитета на Украйна под рейса. Сега най-малко пътят му към завладяването на Тайван е по-ясен.
Първо, той би трябвало да убеди Тръмп, че неговото раболепно хвалебствие е реципрочно, като в същото време ускори акцията си за дезинформация по отношение на произхода и предисторията на въпроса с Тайван – изключително настоявайки за дипломатическия трик, датиращ от Ричард Никсън и Хенри Кисинджър.
След това Си ще разиграе картата на явната орис в Тайван, която самият Тръмп към този момент размаха за Панама, Гренландия и Канада. Когато реши, че е належащо – а икономическият безпорядък от митата на Тръмп единствено доближава този миг – той ще направи съдбоносен ход в Тайван, ще превземе Кинмен-Куемой или различен остров и ще наложи икономическа обсада на архипелага.
В този миг китайските военни ще дадат да се разбере, че се готвят за нуклеарна война със Съединените щати. Накрая Си ще каже, че ще разиска със своя добър американски другар по какъв начин да предотвратят това злополучие.
Този сюжет ще докара Тайван до същото дълго и мъчително обособяване от Съединените щати, което Украйна претърпява в този момент. Тръмп може да го спре, единствено в случай че мощно и очевидно разгласи, че Съединените щати имат намерение уверено да пазят Тайван и че тежестта за попречване на спора лежи върху плещите на Китай.
За създателя
Джоузеф Боско е служил като шеф за Китай към министъра на защитата на Съединени американски щати от 2005 до 2006 година и като шеф за филантропична помощ и помощ при бедствия в Азиатско-тихоокеанския район от 2009 до 2010 година Той е нещатен помощник в Института за корейски американски проучвания, член на консултативния съвет на Глобалния тайвански институт и член на консултативния ръб на Коалицията Ванденберг.
Превод и редакция:
Президентът Тръмп оправдава внезапното повишение на митата с изказванието, че икономическите сътрудници и съдружници на Америка са жадни за облага експлоататори.
" Честно казано, някои другари постоянно са доста по-лоши от враговете ", сподели той предходната седмица, провъзгласявайки " Деня на освобождението ". Още по-рано той отиде толкоз надалеч, че съобщи, че Европейският съюз е основан, с цел да " употребява " Съединените щати.
Но Тръмп хвърля виновността за това, което той вижда като отблъскващ търговски дисбаланс, не върху егоистичните задгранични държавни управления, а върху личните си прародители в държавното управление на Съединени американски щати – най-вече " малоумни " и " срамно слаби " президенти демократи, както и " псевдорепубликанци ", които са били излъгани от подли задгранични договарящи.
Тръмп се хвали със личните си преговорни качества в книгата си от 1987 година " Изкуството на договорката ", написана в съавторство с Тони Шварц. В нея той разказва какъв брой ловко ядосва събеседниците си, като мигновено заема крайни позиции и по-късно прави дребни отстъпки.
Тръмп счита, че съдружниците и сътрудниците на Америка единствено вземат и не дават нищо в подмяна - освен в търговията, само че и в региона на сигурността. Неговото пренебрежение се повтаря от вицепрезидента Дж. Д. Ванс. В скандалния изминал диалог в Signal той сподели: " Мразя още веднъж да избавям кожата на Европа ".
Но стилът на договаряния на Тръмп се трансформира трагично, когато той се занимава с същинските врагове на Съединени американски щати и Запада. Той показва това по време на първия си мандат, когато назова Си Дзинпин собствен другар, повярва на празните извинения на китайския водач, откакто пандемията, която избухна в Китай, спря икономическия напредък на Америка, и по-късно настоя, че Си не го е измамил.
Най-ярко обаче двойните стандарти на Тръмп във външната политика се демонстрираха в Украйна. Той сподели, че спорът би трябвало да завърши неотложно, с цел да " спре кръвопролитието ", до момента в който не бъде контрактувано дефинитивно преустановяване на огъня. Верни на позицията си, че спорът е предизвикан от Украйна и Запада, той и Ванс строго порицаха Володимир Зеленски, че не е приел неотложно ултиматума за договорка за минералите без гаранции за сигурност. За да приключи това срамно оскърбление, Тръмп приключи доставките на оръжия и обмена на разследваща информация с Украйна.
След като Зеленски беше заставен да се съгласи на договорка със Съединени американски щати макар всичките й дефекти, Тръмп едностранно промени изискванията, с цел да ги направи още по-тежки за Украйна – като че ли искаше да накаже Зеленски за първичния му отвод.
Междувременно съветският президент Путин изигра едностранчивото доверие на Тръмп и съобщи, че е склонен " по принцип " на преустановяване на огъня - само че ще уреди някои въпроси в несигурно бъдеще. Следвайки изпитаната комунистическа теория за военни договаряния, Путин продължи последователно да завзема украинска територия, като в същото време прибавя нови условия към своя непрекъснато разширяващ се лист. За разтуха Путин показа на Тръмп вежлив портрет, като че ли се подиграваше с надутата му известност на страховит договарящ.
Всичко това безспорно е в мозъка на Си Дзинпин и той също скоро ще има опцията да тества геополитическата храброст на Тръмп. Той към този момент ускори заканите с военноморски и въздушни учения към Тайван – даже преди Тръмп най-сетне да хвърли суверенитета на Украйна под рейса. Сега най-малко пътят му към завладяването на Тайван е по-ясен.
Първо, той би трябвало да убеди Тръмп, че неговото раболепно хвалебствие е реципрочно, като в същото време ускори акцията си за дезинформация по отношение на произхода и предисторията на въпроса с Тайван – изключително настоявайки за дипломатическия трик, датиращ от Ричард Никсън и Хенри Кисинджър.
След това Си ще разиграе картата на явната орис в Тайван, която самият Тръмп към този момент размаха за Панама, Гренландия и Канада. Когато реши, че е належащо – а икономическият безпорядък от митата на Тръмп единствено доближава този миг – той ще направи съдбоносен ход в Тайван, ще превземе Кинмен-Куемой или различен остров и ще наложи икономическа обсада на архипелага.
В този миг китайските военни ще дадат да се разбере, че се готвят за нуклеарна война със Съединените щати. Накрая Си ще каже, че ще разиска със своя добър американски другар по какъв начин да предотвратят това злополучие.
Този сюжет ще докара Тайван до същото дълго и мъчително обособяване от Съединените щати, което Украйна претърпява в този момент. Тръмп може да го спре, единствено в случай че мощно и очевидно разгласи, че Съединените щати имат намерение уверено да пазят Тайван и че тежестта за попречване на спора лежи върху плещите на Китай.
За създателя
Джоузеф Боско е служил като шеф за Китай към министъра на защитата на Съединени американски щати от 2005 до 2006 година и като шеф за филантропична помощ и помощ при бедствия в Азиатско-тихоокеанския район от 2009 до 2010 година Той е нещатен помощник в Института за корейски американски проучвания, член на консултативния съвет на Глобалния тайвански институт и член на консултативния ръб на Коалицията Ванденберг.
Превод и редакция:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ