Може ли Зеленски да е диктатор? Няколко особености на местния дебат
Тръмп упрекна Зеленски, че е „ деспот без избори “. По-късно американският президент самичък иронизира думите си, само че изказванието му отекна. Как наподобява този спор в България?
Целият свят разяснява пагубния театър на Доналд Тръмп и Володимир Зеленски в Овалния кабинет в петък. Тогава срещата сред двамата президенти с замяна на остри реплики.
Но когато вълненията утихнат малко, може да се окаже, че нищо тектонично не е зародило тъкмо там. Избистрили са се контури на действителността, които от дълго време са налице, само че светът отхвърля ги да проумее.
Ще се отклоня от това положение на галактическа нервност, без да напущам главната тематика на деня и на последните три години - Украйна. Но Украйна в един по-тесен смисъл на конституционния въпрос за легитимността на политическото ѝ посланичество и по-точно на президента.
Обвиненията, че Зеленски е " деспот "
Повод ми дават два обстоятелството.
От една страна, от Москва до Вашингтон се чуха изказвания за недостиг на легитимност на Володимир Зеленски. Такива искания към президента на Украйна показаха от кръга на съветския президент Путин. Те даже обосновават нежеланието си да договарят със Зеленски с приключването на мандата му предходната година.
Подобни изказвания изрече и Тръмп, който сподели, че Зеленски е „ деспот без избори “, въпреки че по-късно самичък иронизира думите си.
От друга страна, в локалния Facebook избухна изострен спор сред Деян Кюранов и Вержиния Велчева във връзка в уеб страницата „ Дневник “. Статията е озаглавена „ Спасението на Украйна е тирания на Зеленски “. Ето откъс, който разказва мотива:
" На 24.02. 2025г. Радата трябваше да гласоподава резолюция, че Зеленски е изцяло законен президент. Резолюцията бе провалена, в това число с гласовете на над 30 депутати от партията на самия Зеленски. На другия ден, 25.02.2025г., резолюцията бе прегласувана, призната с премного болшинство и Народното събрание показва своето неразривно единение с президента. "
Според Вержиния Велчева това изложение не е правилно. В деня на първото гласоподаване забележителен брой депутати не са взели участие, основно по механически аргументи, до момента в който втория ден процедурата е изпълнена по планувания ред. Няма учредения да се приказва за разтърсена поддръжка за Зеленски, още повече в неговата партия.
Оставям настрани тези елементи. Съществените моменти са други.
Първо, по какъв начин се реагира при сходно съмнение, а точно, че украинският парламент наподобява – може би да, може би не, само че има подозрения – не дава поддръжка на Зеленски с гласоподаване.
Второ и по-важно, какъв е статутът на президента Зеленски в този миг, в положение на война, след приключване на мандатът му от 2019-2024 година и има ли учредения да се стартира тезата, маркирана в заглавието.
Статията на Кюранов стартира концепцията, че за спасението на Украйна е належащо да бъде открита тирания на президента на Украйна. Ако се проведат избори, както претендират – без това да е тяхна работа – както от съветска, по този начин и по-приглушено от американска страна, Украйна може сама да си устрои необратим срив. Русия ще употребява целия си запас за интервенция в изборите и щом съумява в западния свят, може да провокира безвластие в Украйна.
Има и други неясноти. Как се гласоподава в зоните на военните дейности? Как в окупираните територии? Как гласоподават към 10 милиона украинци в емиграция, вътрешна и външна? И по този начин нататък, цялата концепция безспорно е чист парадокс.
На първия въпрос бих дал отговор с гледище да не се прибързва с такива публикации. Да лансираш теза с великански политически измерения в рубриката „ тирания “ и да защитаваш нуждата ѝ за Украйна в този миг е доста рисковано. Дори да се окаже, че имаш някакви учредения, когато отмине горещият миг, предизвикал реакцията ти, ще се окаже, че си се вписал в хора на съветската агитация.
Разбира се, надали някой може да се мери по гражданска съвест и съответна обществена позиция с моя другар и сътрудник Деян Кюранов. В това няма никакво подозрение от десетилетия. Но непреднамерените последствия са противоположни на почтения план. Утре от проруската " Възраждане " ще те цитират и ще посочат импликацията на думите ти, че за Зеленски изходът е тирания тъй като е нелегитимен. Иди обяснявай след това, че са те разбрали неправилно.
Понеже разбирането ти от другите е по-важно от това, което си желал да кажеш и тъй като си виновен и за това схващане, почакай два-три дни. Професорът ми по философия Райнер Шюрман повтаряше, че главната отговорност на интелектуалеца (мислител, анализатор, политолог, социолог, все едно) е разбирането и грижата за изискванията за схващане от другите.
![Какво става с Европа, Съединени американски щати, Русия и Украйна]( "Какво става с Европа, Съединени американски щати, Русия и Украйна")
Целият свят разяснява пагубния театър на Доналд Тръмп и Володимир Зеленски в Овалния кабинет в петък. Тогава срещата сред двамата президенти с замяна на остри реплики.
Но когато вълненията утихнат малко, може да се окаже, че нищо тектонично не е зародило тъкмо там. Избистрили са се контури на действителността, които от дълго време са налице, само че светът отхвърля ги да проумее.
Ще се отклоня от това положение на галактическа нервност, без да напущам главната тематика на деня и на последните три години - Украйна. Но Украйна в един по-тесен смисъл на конституционния въпрос за легитимността на политическото ѝ посланичество и по-точно на президента.
Обвиненията, че Зеленски е " деспот "
Повод ми дават два обстоятелството.
От една страна, от Москва до Вашингтон се чуха изказвания за недостиг на легитимност на Володимир Зеленски. Такива искания към президента на Украйна показаха от кръга на съветския президент Путин. Те даже обосновават нежеланието си да договарят със Зеленски с приключването на мандата му предходната година.
Подобни изказвания изрече и Тръмп, който сподели, че Зеленски е „ деспот без избори “, въпреки че по-късно самичък иронизира думите си.
От друга страна, в локалния Facebook избухна изострен спор сред Деян Кюранов и Вержиния Велчева във връзка в уеб страницата „ Дневник “. Статията е озаглавена „ Спасението на Украйна е тирания на Зеленски “. Ето откъс, който разказва мотива:
" На 24.02. 2025г. Радата трябваше да гласоподава резолюция, че Зеленски е изцяло законен президент. Резолюцията бе провалена, в това число с гласовете на над 30 депутати от партията на самия Зеленски. На другия ден, 25.02.2025г., резолюцията бе прегласувана, призната с премного болшинство и Народното събрание показва своето неразривно единение с президента. "
Според Вержиния Велчева това изложение не е правилно. В деня на първото гласоподаване забележителен брой депутати не са взели участие, основно по механически аргументи, до момента в който втория ден процедурата е изпълнена по планувания ред. Няма учредения да се приказва за разтърсена поддръжка за Зеленски, още повече в неговата партия.
Оставям настрани тези елементи. Съществените моменти са други.
Първо, по какъв начин се реагира при сходно съмнение, а точно, че украинският парламент наподобява – може би да, може би не, само че има подозрения – не дава поддръжка на Зеленски с гласоподаване.
Второ и по-важно, какъв е статутът на президента Зеленски в този миг, в положение на война, след приключване на мандатът му от 2019-2024 година и има ли учредения да се стартира тезата, маркирана в заглавието.
Статията на Кюранов стартира концепцията, че за спасението на Украйна е належащо да бъде открита тирания на президента на Украйна. Ако се проведат избори, както претендират – без това да е тяхна работа – както от съветска, по този начин и по-приглушено от американска страна, Украйна може сама да си устрои необратим срив. Русия ще употребява целия си запас за интервенция в изборите и щом съумява в западния свят, може да провокира безвластие в Украйна.
Има и други неясноти. Как се гласоподава в зоните на военните дейности? Как в окупираните територии? Как гласоподават към 10 милиона украинци в емиграция, вътрешна и външна? И по този начин нататък, цялата концепция безспорно е чист парадокс.
На първия въпрос бих дал отговор с гледище да не се прибързва с такива публикации. Да лансираш теза с великански политически измерения в рубриката „ тирания “ и да защитаваш нуждата ѝ за Украйна в този миг е доста рисковано. Дори да се окаже, че имаш някакви учредения, когато отмине горещият миг, предизвикал реакцията ти, ще се окаже, че си се вписал в хора на съветската агитация.
Разбира се, надали някой може да се мери по гражданска съвест и съответна обществена позиция с моя другар и сътрудник Деян Кюранов. В това няма никакво подозрение от десетилетия. Но непреднамерените последствия са противоположни на почтения план. Утре от проруската " Възраждане " ще те цитират и ще посочат импликацията на думите ти, че за Зеленски изходът е тирания тъй като е нелегитимен. Иди обяснявай след това, че са те разбрали неправилно.
Понеже разбирането ти от другите е по-важно от това, което си желал да кажеш и тъй като си виновен и за това схващане, почакай два-три дни. Професорът ми по философия Райнер Шюрман повтаряше, че главната отговорност на интелектуалеца (мислител, анализатор, политолог, социолог, все едно) е разбирането и грижата за изискванията за схващане от другите.