Тръмп: царят на тихото мнозинство
Тръмп не стопира да обикаля страната и да прави обществени изявления пред феновете си. На фотографията: Тръмп в Айова през юни
Още по тематиката
Това ще се конкурира със " Северен поток 2 ", подкрепян от Германия.
Тези, които имат вяра във връзките с Русия, одобряват, че виновността му към този момент е потвърдена. А тези, които не имат вяра, стопират да обръщат внимание на това, което се написа в медиите
Президентството на Доналд Тръмп е злополука. Никой не харесва президента и доста от американците не го одобряват като собствен държавен глава. Нали по този начин? Това наподобява като единомислещо мнение както измежду медиите, които той по този начин мощно ненавижда, по този начин и измежду огромна част от водачите на мнение и авторитетните хора в Съединени американски щати. Бърз взор към числата на утвърждение, електоралните борби и държанието на президента отвън Вашингтон обаче демонстрират друга картина - Доналд Тръмп се оказва един от най-силните водачи на " тихото болшинство " от времето на Ричард Никсън насам.
Накратко, макар очевидната и шумна рецензия против себе си, Тръмп се радва на мощна поддръжка както от страна на републиканските гласоподаватели, по този начин и на относително високо утвърждение от хората без избрана партийна принадлежност. Междувременно президентът Тръмп не стопира да обикаля страната и да прави това, в което несъмнено е най-хубав - да пропагандира и приказва пред многохилядна аудитория.
Какво значат числата, Доналд?
Според последните данни, рейтингът на Доналд Тръмп към момента е относително невисок. Gallup и Reuters показват, че към 40% от американците утвърждават работата на президента, до момента в който Rasmussen (единствената социологическа организация, която позна успеха на Тръмп през 2016 г.) и обичайно дясната Fox сочат малко по-висока поддръжка – 46%. И в двата случая приказваме за повече отрицание, в сравнение с утвърждение към работата на президента, само че, несъмнено, в тези цифри всички детайлности са значими. По-детайлно вглеждане демонстрира, че при някои от спорните решения на Тръмп, като изваждането на Съединени американски щати от Парижкото съглашение за климата, неговото утвърждение се подвига, въпреки и минимално.
Не това е историята, която описват медиите или шумната общност. До огромна степен символичното изваждане на Съединени американски щати от съглашението бе признато като една от най-големите нещастия на този мандат. През статистиката действителността наподобява малко по-различна и демонстрира още повече дълбокото разделяне сред вижданията на американците, както и заблудата, че преобладаващата част от тях мислят по един и същи метод за дейностите на Тръмп.
Данните на Gallup демонстрират още нещо – цели 85% от определящите се като републиканци поддържат твърдо решенията на Доналд Тръмп. При демократите този % е предстоящо доста по-нисък – едвам 8%, колкото приблизително беше и поддръжката за Барак Обама от страна на републиканските гласоподаватели в последните две години на ръководството му. Прави усещане и относително високото утвърждение на Тръмп от страна на хора без партийна принадлежност – 36%.
Друго изследване, направено напролет от Washington Post, сподели, че гласоподавателите на Тръмп не съжаляват за избора си през ноември. Докато 15% от гласоподавателите на Клинтън биха отдръпнали гласа си от нея.
Причината Тръмп да продължава да бъде известен измежду републиканските гласоподаватели, даже и без огромни победи в Конгреса и Сената, e, че той се зае още в първите месеци с някои от огромните обещания от акцията си – излизането на Съединени американски щати от Парижкото съглашение, налагането на възбрана за влизане в страната от редица източни страни, както и премахването на основни за администрацията на Барак Обама законопроекти.
Липсата на конкуренция също спомага за положителното му приемане от страна на републиканците– Демократическата партия не промени по никакъв метод държанието си, даже след загубата на едни на доктрина извоювани избори през ноември. Към момента демократите могат единствено да сочат всички решения на Тръмп и да ги афишират за неверни или безчовечен, само че без да показват опция. Отгоре на всичко, след отдръпването на Барак Обама и Хилари Клинтън, Демократическата партия остана без мощен водач, който да въплъщава сегашното или бъдещето на партията.
Петте референдума за Тръмп
От избирането на Доналд Тръмп насам е имало пет специфични избори за места в Конгреса. И при петте избора медии като CNN и Reuters дефинираха конкуренцията като референдум за Тръмп. Успеваемостта на Тръмп демонстрира едно от две неща – или той е прекомерно мощен, или Демократическата партия е прекомерно слаба, тъй като републиканските претенденти завоюваха всяко едно от местата, а така наречен " референдуми за Тръмп " се оказаха безценен неуспех за демократите. Както в метафоричен, по този начин и в дословен смисъл – борбата за мястото от щата Джорджия се трансформира в най-скъпата конгресменска конкуренция в историята на американската политика, на стойност над 50 млн. $. След успеха в Джорджия редица републиканци припомниха известната имитация на Тръмп от 2016 година, че " ще печелят толкоз доста, че най-после ще се уморят ".
Успокоението за демократите бе, че ненавистта към Тръмп засилва дребните организации и в първите месеци на ръководството му докара до рекордни доходи за акциите на партията. Това също бе кратковременен резултат и за месец май Демократическата партия е събрала 4.3 млн. $ – най-ниското равнище на приток на пари от 2003 година насам. Как се оправя Републиканската партия, водена от Тръмп? Тя слага нов партиен връх, събирайки 10.8 млн. $ за месеца.
Това би трябвало да тормози Демократическата партия. Републиканците съумяха да завоюват всички вероятни избори през 2014 и 2016 година – за Конгрес, Сенат и президент, като разполагаха с доста по-малко пари, в сравнение с демократите. През 2018 година и 2020 година, когато са идващите избори в Съединени американски щати, Тръмп и сътрудниците му към този момент няма да бъдат в ролята на новобранци, само че няма да бъдат и в ролята на финансово догонващи.
Кампанията в никакъв случай не стопира
В първия месец след встъпването си в служба, Доналд Тръмп се опита да се държи като обичаен президент. Както знаем, това не проработи и той върна реториката си към предизборния Тръмп. Това обаче не е цялата история. Президентът има съвършената рецепта по какъв начин да успокои нервите – своите и на феновете си, когато нещата във Вашингтон не вървят – отиди при тях и прави това, в което си най-хубав. А точно - провеждай акция.
Тръмп продължава да изнася публични речи, сходни на тези, които правеше преди ноември 2016 година, като тълпите стават все по-големи. Президентът няма проблем в това да цялостни баскетболни зали с големи потенциали напълно със свои поддръжници. На процедура той към този момент работи по преизбирането си през 2020 година с всяка сходна демонстрация, в която наподобява непосредствен с народа, разграничавайки се от " елитите във Вашингтон ", без значение, че той към този момент е отпред на този хайлайф.
Президентът знае, че това е мощната му страна, а самите срещи стават все по-интересни. Понякога те се трансформират в същински брейнсторминг сесии, в които Тръмп подмята всевъзможни хрумвания, в това число да покрие стената с Мексико със слънчеви панели, с цел да се самоизплати.
Реалността и медиите
Връзката сред Тръмп и медиите е необятна тематика, която ще оставим за друго време. Победите на Тръмп обаче – както във Върховния съд, по този начин и в Републиканската партия и при " референдумите " – демонстрират големия раздор сред медийната действителност и същинските настроения на гласоподавателите. Парадоксално е, че точно най-шумният президент в историята на Съединени американски щати, в какъвто несъмнено се трансформира Доналд Тръмп, се оказва най-силното доказателство за теорията на " тихото болшинство " на Ричард Никсън.
Настрана от достиженията, зад Тръмп стои голям декор от проблеми – от следствието на негови чиновници от страна на ФБР до невъзможността да прокара съществени законопроекти през Сената. Положението не е нито толкоз розово, колкото Тръмп желае да бъде, нито толкоз черно, колкото медиите в Съединени американски щати го изкарват. Слуховете за политическата гибел на Доналд Тръмп са мощно пресилени и в случай че той продължи да има утвърждението на тихата част от популацията, нищо чудно 2020 година да се окаже не завършек на политическата му кариера, а официално удължение на контракта.
Още по тематиката
Това ще се конкурира със " Северен поток 2 ", подкрепян от Германия.
Тези, които имат вяра във връзките с Русия, одобряват, че виновността му към този момент е потвърдена. А тези, които не имат вяра, стопират да обръщат внимание на това, което се написа в медиите
Президентството на Доналд Тръмп е злополука. Никой не харесва президента и доста от американците не го одобряват като собствен държавен глава. Нали по този начин? Това наподобява като единомислещо мнение както измежду медиите, които той по този начин мощно ненавижда, по този начин и измежду огромна част от водачите на мнение и авторитетните хора в Съединени американски щати. Бърз взор към числата на утвърждение, електоралните борби и държанието на президента отвън Вашингтон обаче демонстрират друга картина - Доналд Тръмп се оказва един от най-силните водачи на " тихото болшинство " от времето на Ричард Никсън насам.
Накратко, макар очевидната и шумна рецензия против себе си, Тръмп се радва на мощна поддръжка както от страна на републиканските гласоподаватели, по този начин и на относително високо утвърждение от хората без избрана партийна принадлежност. Междувременно президентът Тръмп не стопира да обикаля страната и да прави това, в което несъмнено е най-хубав - да пропагандира и приказва пред многохилядна аудитория.
Какво значат числата, Доналд?
Според последните данни, рейтингът на Доналд Тръмп към момента е относително невисок. Gallup и Reuters показват, че към 40% от американците утвърждават работата на президента, до момента в който Rasmussen (единствената социологическа организация, която позна успеха на Тръмп през 2016 г.) и обичайно дясната Fox сочат малко по-висока поддръжка – 46%. И в двата случая приказваме за повече отрицание, в сравнение с утвърждение към работата на президента, само че, несъмнено, в тези цифри всички детайлности са значими. По-детайлно вглеждане демонстрира, че при някои от спорните решения на Тръмп, като изваждането на Съединени американски щати от Парижкото съглашение за климата, неговото утвърждение се подвига, въпреки и минимално.
Не това е историята, която описват медиите или шумната общност. До огромна степен символичното изваждане на Съединени американски щати от съглашението бе признато като една от най-големите нещастия на този мандат. През статистиката действителността наподобява малко по-различна и демонстрира още повече дълбокото разделяне сред вижданията на американците, както и заблудата, че преобладаващата част от тях мислят по един и същи метод за дейностите на Тръмп.
Данните на Gallup демонстрират още нещо – цели 85% от определящите се като републиканци поддържат твърдо решенията на Доналд Тръмп. При демократите този % е предстоящо доста по-нисък – едвам 8%, колкото приблизително беше и поддръжката за Барак Обама от страна на републиканските гласоподаватели в последните две години на ръководството му. Прави усещане и относително високото утвърждение на Тръмп от страна на хора без партийна принадлежност – 36%.
Друго изследване, направено напролет от Washington Post, сподели, че гласоподавателите на Тръмп не съжаляват за избора си през ноември. Докато 15% от гласоподавателите на Клинтън биха отдръпнали гласа си от нея.
Причината Тръмп да продължава да бъде известен измежду републиканските гласоподаватели, даже и без огромни победи в Конгреса и Сената, e, че той се зае още в първите месеци с някои от огромните обещания от акцията си – излизането на Съединени американски щати от Парижкото съглашение, налагането на възбрана за влизане в страната от редица източни страни, както и премахването на основни за администрацията на Барак Обама законопроекти.
Липсата на конкуренция също спомага за положителното му приемане от страна на републиканците– Демократическата партия не промени по никакъв метод държанието си, даже след загубата на едни на доктрина извоювани избори през ноември. Към момента демократите могат единствено да сочат всички решения на Тръмп и да ги афишират за неверни или безчовечен, само че без да показват опция. Отгоре на всичко, след отдръпването на Барак Обама и Хилари Клинтън, Демократическата партия остана без мощен водач, който да въплъщава сегашното или бъдещето на партията.
Петте референдума за Тръмп
От избирането на Доналд Тръмп насам е имало пет специфични избори за места в Конгреса. И при петте избора медии като CNN и Reuters дефинираха конкуренцията като референдум за Тръмп. Успеваемостта на Тръмп демонстрира едно от две неща – или той е прекомерно мощен, или Демократическата партия е прекомерно слаба, тъй като републиканските претенденти завоюваха всяко едно от местата, а така наречен " референдуми за Тръмп " се оказаха безценен неуспех за демократите. Както в метафоричен, по този начин и в дословен смисъл – борбата за мястото от щата Джорджия се трансформира в най-скъпата конгресменска конкуренция в историята на американската политика, на стойност над 50 млн. $. След успеха в Джорджия редица републиканци припомниха известната имитация на Тръмп от 2016 година, че " ще печелят толкоз доста, че най-после ще се уморят ".
Успокоението за демократите бе, че ненавистта към Тръмп засилва дребните организации и в първите месеци на ръководството му докара до рекордни доходи за акциите на партията. Това също бе кратковременен резултат и за месец май Демократическата партия е събрала 4.3 млн. $ – най-ниското равнище на приток на пари от 2003 година насам. Как се оправя Републиканската партия, водена от Тръмп? Тя слага нов партиен връх, събирайки 10.8 млн. $ за месеца.
Това би трябвало да тормози Демократическата партия. Републиканците съумяха да завоюват всички вероятни избори през 2014 и 2016 година – за Конгрес, Сенат и президент, като разполагаха с доста по-малко пари, в сравнение с демократите. През 2018 година и 2020 година, когато са идващите избори в Съединени американски щати, Тръмп и сътрудниците му към този момент няма да бъдат в ролята на новобранци, само че няма да бъдат и в ролята на финансово догонващи.
Кампанията в никакъв случай не стопира
В първия месец след встъпването си в служба, Доналд Тръмп се опита да се държи като обичаен президент. Както знаем, това не проработи и той върна реториката си към предизборния Тръмп. Това обаче не е цялата история. Президентът има съвършената рецепта по какъв начин да успокои нервите – своите и на феновете си, когато нещата във Вашингтон не вървят – отиди при тях и прави това, в което си най-хубав. А точно - провеждай акция.
Тръмп продължава да изнася публични речи, сходни на тези, които правеше преди ноември 2016 година, като тълпите стават все по-големи. Президентът няма проблем в това да цялостни баскетболни зали с големи потенциали напълно със свои поддръжници. На процедура той към този момент работи по преизбирането си през 2020 година с всяка сходна демонстрация, в която наподобява непосредствен с народа, разграничавайки се от " елитите във Вашингтон ", без значение, че той към този момент е отпред на този хайлайф.
Президентът знае, че това е мощната му страна, а самите срещи стават все по-интересни. Понякога те се трансформират в същински брейнсторминг сесии, в които Тръмп подмята всевъзможни хрумвания, в това число да покрие стената с Мексико със слънчеви панели, с цел да се самоизплати.
Реалността и медиите
Връзката сред Тръмп и медиите е необятна тематика, която ще оставим за друго време. Победите на Тръмп обаче – както във Върховния съд, по този начин и в Републиканската партия и при " референдумите " – демонстрират големия раздор сред медийната действителност и същинските настроения на гласоподавателите. Парадоксално е, че точно най-шумният президент в историята на Съединени американски щати, в какъвто несъмнено се трансформира Доналд Тръмп, се оказва най-силното доказателство за теорията на " тихото болшинство " на Ричард Никсън.
Настрана от достиженията, зад Тръмп стои голям декор от проблеми – от следствието на негови чиновници от страна на ФБР до невъзможността да прокара съществени законопроекти през Сената. Положението не е нито толкоз розово, колкото Тръмп желае да бъде, нито толкоз черно, колкото медиите в Съединени американски щати го изкарват. Слуховете за политическата гибел на Доналд Тръмп са мощно пресилени и в случай че той продължи да има утвърждението на тихата част от популацията, нищо чудно 2020 година да се окаже не завършек на политическата му кариера, а официално удължение на контракта.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ