Какво да очакваме от срещата Тръмп – Путин?
Тръмп е с развързани ръце на домашния си фронт за ексцентрични ходове в чужбина
Читателите си спомнят, по какъв начин при започване на септември 2016 година, когато всички предричаха успех на Хилари, предвиждах победа на Тръмп на президентските избори през ноември. Без наслада, несъмнено, просто като факт. И в този момент предвиждам, че от срещата на Тръмп и Путин на 16 юли може да чакаме позитивен за света резултат.
Защо? Преди 10 месеца с уволнението и на Стив Банън всички помислихме, че превратът на хиларистите и „ дълбоката страна “ (американските разследващи служби) против Тръмп съумя. Но в последно време нещата наподобяват напълно друго. Разследването за „ съветската връзка “ продължава безуспешно и омръзна на всички, въпреки демократичните медии все по този начин да се заливат с „ съветски “ карикатури за „ оранжевия “ и даже „ Ню Йорк Таймс “ го изобрази по какъв начин си разменя хомосексуални милувки с Путин – против която хомофобска агитация незабавно стачкуваха ЛГБТ организации.
Тръмп натрупа пирови стопански победи вкъщи – пирови, само че победи. Бизнесът реагира добре на данъчните му съкращения, Дау Джонс доста надвишава нивото от времето на Обама. А зад кулисите Тръмп утвърди и всички обществени стратегии, които лидерката на демократите в Конгреса Нанси Пелоси му изиска. Безработицата е под 4%, спаднала е и измежду чернокожите, инфлацията е ниска.
Това, несъмнено, става с цената на повишен бюджетен недостиг, който тази година ще надвиши 800 милиарда $. Правителството ще би трябвало да заеме още 2,4 трлн. $ в идната година и половина. Но лихвите не порастват, курсът на $ не помръдва доста – т.е. пазарите не санкционират Тръмп. Пропагандата против него губи сили и той се усеща самостоятелен във външната политика и кадърен да се върне към първичните си цели от 2016 година
Според пропагандистите на Хилари в този момент се оказва, че с напускането на някогашния държавен секретар Тилърсън (някога спряган за най-близкия човек на Путин във Вашингтон), съветника по националната сигурност Макмастър, икономическия консултант Кон и маргинализирането на шефа на Пентагона Матис нямало към този момент възрастни да управляват Тръмп, т.е. неговата неприязън към западните му съдружници и благосклонността му към диктатори като Путин. В това има и рационално зрънце – национализмът на Тръмп, както и на Путин, и на другите националистически водачи, които печелят въздействие в Европа, е и опозиция против диктата на глобализираните елити, чието обичано дете е Хилари.
Срещата на Тръмп с Путин в Хелзинки на 16 юли е единствено следващата частица от веригата срещи на съветския президент на най-високо ниво със западни водачи през последните седмици – с Меркел, Макрон и австрийския канцлер Себастиан Курц. Това е третата среща на двамата след миналогодишните две, в Хамбург в коридорите на Г20 и във Виетнам на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие.
Но в този момент има забавни новости – на срещата на Г7 в Квебек предишния месец Тръмп сподели, че „ Крим е съветски, тъй като всички там приказват съветски “, и че Западът няма какво толкоз да се занимава с „ Киев – един от най-корумпираните режими в света “. И че в балтийските страни има многочислено съветско население. За кримската рецесия, счита Тръмп, изобщо е отговорен Барак Обама – и съгласно мене е много мъчно това да бъде опровергано. Русия би трябвало да се върне в Г8, добави държавният секретар Майк Помпео, без наложително връщане на Крим на Украйна. В същото време в Москва ястребът-русофоб и консултант на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън контракти с Путин хелзинкската среща на двамата. В началото на седмицата ръководителят на делегация на американския Конгрес в Москва Ричард Шелби сподели, че Съединени американски щати би трябвало да преглеждат „ Русия като супердържава, като съперник, само че не зложелател “.
Русия – супердържава, четири години откакто Обама сподели, че тя е районна страна с опърпана стопанска система! А след срещата на Тръмп с Ким Чен Ун в Сингапур през юни е ясно, че американският президент е податлив на внезапни обрати на настроението и на покупко-продажби с досегашните си врагове.
По отношение на Русия такава опция би трябвало да радва всички рационални хора на Запад – като се изключи лагера на Хилари в Съединени американски щати и, несъмнено, на английските тори. След като в Сингапур Тръмп даде обещание на Ким да приключи взаимните си учения с Южна Корея край крайбрежията на КНДР, нищо чудно да предложи на Путин да редуцира военното наличие на НАТО по съветските граници, в Норвегия, и, несъмнено, в Германия. Нещо, за което Тръмп постоянно е приказвал с раздвижване, както и за редуциране на американското военно наличие и разноски в Европа по принцип. Но кабинентът Мей, който направи всичко допустимо да токсини връзките си с Москва, не се радва на вероятността да остане уединено с Путин.
Възможността Тръмп да признае в някаква форма Крим за съветски ужасява Киев, западната външна страна на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и тези фактори в Европейски Съюз, които се компрометираха непоправимо с антируска неприязън от 2014 година насам. Но то ми наподобява неизбежно, откакто Путин няма да разисква Крим, а срещата въпреки всичко ще се организира. Дали и по какъв начин Полша, балтийските страни и Румъния ще могат да убедят Тръмп да не ги оголва изцяло от американско военно наличие против Русия, дали са подготвени да заплащат цената на оставането, или ще имаме и там постепенна промяна на режими и отвод от твърдата линия към Москва, следва да забележим.
Дали ще има договорка Сирия против Украйна? Според мене – не.
Положението в Сирия е неспасяемо за Съединени американски щати най-малко от септември 2016 година, само че толкоз повече напоследък, и там не е останало какво да се изтъргува против Украйна. Тръмп желае да се изтегли от Сирия колкото може по-бързо. Миналата седмица в диалог с йорданския крал Абдула II споделил, че Съединени американски щати ще разрешат на Дамаск да си върне контрола на йорданската граница – което към този момент става факт – в подмяна на евакуация на бунтовниците от региона, и че Русия ще може да сътвори нова зона на деескалация в югозападна Сирия при изискване да не позволява там проирански сили. Това е, което Съединени американски щати се надяват да получат против изтеглянето си от Сирия.
Самата опция да се реализира намаляване на борбата плаши силите и хората по целия свят, които бяха заложили всичко на тази борба, в това число и в България. Да бъде изцяло размит в съзнанието по този начин нужният облик на съветския зложелател може да се окаже непостижима орис за мнозина. В това отношение огромно е смисъла и на международното състезание по футбол, на телевизионните фрагменти от препълнените с ликуващи хора от целия свят съвременни игрища в съветските градове, цялата празнична атмосфера на шампионата.
„ Тръмп желае да финландизира Съединени американски щати “, оплака в събота във в. „ Вашингтон пост “ колумнистът Макс Буут. Разбира се, преди този момент желал да финландизира Европа. В петък журналистката Ан Гиърън писа в същия вестник, че „ Тръмп се надява да се схванат с Путин. Експертите по Русия се опасяват, че ще се схванат “.
Експертът по съветските гранични войни и замразени спорове Джеймс Койл в коментар за известния политически уебсайт „ Дъ Хил “ е склонен, че едно договаряне сред Тръмп и Путин ще е външнополитически неуспех за Съединени американски щати. То ще допуска, че „ съветската интервенция “ в изборите от 2016 година ще бъде заметена под килима, както и съветската национална теория от 2015 година, идентифицираща Съединени американски щати като зложелател на Русия. За Сирия то ще значи, че Асад остава на власт, за Иран – че американските наказания след отдръпването от нуклеарната договорка ще бъдат отслабени.
С приемането на Русия в Г8 въпросът за Донецк и Луганск ще бъде в действителност снет от дневен ред, а въпросът за Молдова, Грузия и други в никакъв случай не е бил и поставян. В Турция Съединени американски щати ще анулират договорката за изтребители F-35, до момента в който Русия строи газопроводи, нуклеарни централи и продава съвременни ракети С-400. Във Венецуела Путин ще продължи да оказва помощ на Мадуро, в това число с криптовалутата петро, с която да заобикаля американските наказания. Само във връзка с Северна Корея Койл вижда късмет, че Русия може да даде гаранции за сигурността на Пхенян, които може да допринесат за нуклеарното му разоръжаване.
На мене обаче всичко това ми наподобява по-скоро много оптимистично. Надявам се най-малко част от него да се сбъдне.
Читателите си спомнят, по какъв начин при започване на септември 2016 година, когато всички предричаха успех на Хилари, предвиждах победа на Тръмп на президентските избори през ноември. Без наслада, несъмнено, просто като факт. И в този момент предвиждам, че от срещата на Тръмп и Путин на 16 юли може да чакаме позитивен за света резултат.
Защо? Преди 10 месеца с уволнението и на Стив Банън всички помислихме, че превратът на хиларистите и „ дълбоката страна “ (американските разследващи служби) против Тръмп съумя. Но в последно време нещата наподобяват напълно друго. Разследването за „ съветската връзка “ продължава безуспешно и омръзна на всички, въпреки демократичните медии все по този начин да се заливат с „ съветски “ карикатури за „ оранжевия “ и даже „ Ню Йорк Таймс “ го изобрази по какъв начин си разменя хомосексуални милувки с Путин – против която хомофобска агитация незабавно стачкуваха ЛГБТ организации.
Тръмп натрупа пирови стопански победи вкъщи – пирови, само че победи. Бизнесът реагира добре на данъчните му съкращения, Дау Джонс доста надвишава нивото от времето на Обама. А зад кулисите Тръмп утвърди и всички обществени стратегии, които лидерката на демократите в Конгреса Нанси Пелоси му изиска. Безработицата е под 4%, спаднала е и измежду чернокожите, инфлацията е ниска.
Това, несъмнено, става с цената на повишен бюджетен недостиг, който тази година ще надвиши 800 милиарда $. Правителството ще би трябвало да заеме още 2,4 трлн. $ в идната година и половина. Но лихвите не порастват, курсът на $ не помръдва доста – т.е. пазарите не санкционират Тръмп. Пропагандата против него губи сили и той се усеща самостоятелен във външната политика и кадърен да се върне към първичните си цели от 2016 година
Според пропагандистите на Хилари в този момент се оказва, че с напускането на някогашния държавен секретар Тилърсън (някога спряган за най-близкия човек на Путин във Вашингтон), съветника по националната сигурност Макмастър, икономическия консултант Кон и маргинализирането на шефа на Пентагона Матис нямало към този момент възрастни да управляват Тръмп, т.е. неговата неприязън към западните му съдружници и благосклонността му към диктатори като Путин. В това има и рационално зрънце – национализмът на Тръмп, както и на Путин, и на другите националистически водачи, които печелят въздействие в Европа, е и опозиция против диктата на глобализираните елити, чието обичано дете е Хилари.
Срещата на Тръмп с Путин в Хелзинки на 16 юли е единствено следващата частица от веригата срещи на съветския президент на най-високо ниво със западни водачи през последните седмици – с Меркел, Макрон и австрийския канцлер Себастиан Курц. Това е третата среща на двамата след миналогодишните две, в Хамбург в коридорите на Г20 и във Виетнам на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие.
Но в този момент има забавни новости – на срещата на Г7 в Квебек предишния месец Тръмп сподели, че „ Крим е съветски, тъй като всички там приказват съветски “, и че Западът няма какво толкоз да се занимава с „ Киев – един от най-корумпираните режими в света “. И че в балтийските страни има многочислено съветско население. За кримската рецесия, счита Тръмп, изобщо е отговорен Барак Обама – и съгласно мене е много мъчно това да бъде опровергано. Русия би трябвало да се върне в Г8, добави държавният секретар Майк Помпео, без наложително връщане на Крим на Украйна. В същото време в Москва ястребът-русофоб и консултант на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън контракти с Путин хелзинкската среща на двамата. В началото на седмицата ръководителят на делегация на американския Конгрес в Москва Ричард Шелби сподели, че Съединени американски щати би трябвало да преглеждат „ Русия като супердържава, като съперник, само че не зложелател “.
Русия – супердържава, четири години откакто Обама сподели, че тя е районна страна с опърпана стопанска система! А след срещата на Тръмп с Ким Чен Ун в Сингапур през юни е ясно, че американският президент е податлив на внезапни обрати на настроението и на покупко-продажби с досегашните си врагове.
По отношение на Русия такава опция би трябвало да радва всички рационални хора на Запад – като се изключи лагера на Хилари в Съединени американски щати и, несъмнено, на английските тори. След като в Сингапур Тръмп даде обещание на Ким да приключи взаимните си учения с Южна Корея край крайбрежията на КНДР, нищо чудно да предложи на Путин да редуцира военното наличие на НАТО по съветските граници, в Норвегия, и, несъмнено, в Германия. Нещо, за което Тръмп постоянно е приказвал с раздвижване, както и за редуциране на американското военно наличие и разноски в Европа по принцип. Но кабинентът Мей, който направи всичко допустимо да токсини връзките си с Москва, не се радва на вероятността да остане уединено с Путин.
Възможността Тръмп да признае в някаква форма Крим за съветски ужасява Киев, западната външна страна на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и тези фактори в Европейски Съюз, които се компрометираха непоправимо с антируска неприязън от 2014 година насам. Но то ми наподобява неизбежно, откакто Путин няма да разисква Крим, а срещата въпреки всичко ще се организира. Дали и по какъв начин Полша, балтийските страни и Румъния ще могат да убедят Тръмп да не ги оголва изцяло от американско военно наличие против Русия, дали са подготвени да заплащат цената на оставането, или ще имаме и там постепенна промяна на режими и отвод от твърдата линия към Москва, следва да забележим.
Дали ще има договорка Сирия против Украйна? Според мене – не.
Положението в Сирия е неспасяемо за Съединени американски щати най-малко от септември 2016 година, само че толкоз повече напоследък, и там не е останало какво да се изтъргува против Украйна. Тръмп желае да се изтегли от Сирия колкото може по-бързо. Миналата седмица в диалог с йорданския крал Абдула II споделил, че Съединени американски щати ще разрешат на Дамаск да си върне контрола на йорданската граница – което към този момент става факт – в подмяна на евакуация на бунтовниците от региона, и че Русия ще може да сътвори нова зона на деескалация в югозападна Сирия при изискване да не позволява там проирански сили. Това е, което Съединени американски щати се надяват да получат против изтеглянето си от Сирия.
Самата опция да се реализира намаляване на борбата плаши силите и хората по целия свят, които бяха заложили всичко на тази борба, в това число и в България. Да бъде изцяло размит в съзнанието по този начин нужният облик на съветския зложелател може да се окаже непостижима орис за мнозина. В това отношение огромно е смисъла и на международното състезание по футбол, на телевизионните фрагменти от препълнените с ликуващи хора от целия свят съвременни игрища в съветските градове, цялата празнична атмосфера на шампионата.
„ Тръмп желае да финландизира Съединени американски щати “, оплака в събота във в. „ Вашингтон пост “ колумнистът Макс Буут. Разбира се, преди този момент желал да финландизира Европа. В петък журналистката Ан Гиърън писа в същия вестник, че „ Тръмп се надява да се схванат с Путин. Експертите по Русия се опасяват, че ще се схванат “.
Експертът по съветските гранични войни и замразени спорове Джеймс Койл в коментар за известния политически уебсайт „ Дъ Хил “ е склонен, че едно договаряне сред Тръмп и Путин ще е външнополитически неуспех за Съединени американски щати. То ще допуска, че „ съветската интервенция “ в изборите от 2016 година ще бъде заметена под килима, както и съветската национална теория от 2015 година, идентифицираща Съединени американски щати като зложелател на Русия. За Сирия то ще значи, че Асад остава на власт, за Иран – че американските наказания след отдръпването от нуклеарната договорка ще бъдат отслабени.
С приемането на Русия в Г8 въпросът за Донецк и Луганск ще бъде в действителност снет от дневен ред, а въпросът за Молдова, Грузия и други в никакъв случай не е бил и поставян. В Турция Съединени американски щати ще анулират договорката за изтребители F-35, до момента в който Русия строи газопроводи, нуклеарни централи и продава съвременни ракети С-400. Във Венецуела Путин ще продължи да оказва помощ на Мадуро, в това число с криптовалутата петро, с която да заобикаля американските наказания. Само във връзка с Северна Корея Койл вижда късмет, че Русия може да даде гаранции за сигурността на Пхенян, които може да допринесат за нуклеарното му разоръжаване.
На мене обаче всичко това ми наподобява по-скоро много оптимистично. Надявам се най-малко част от него да се сбъдне.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ