Прелетял през детството: Как един шофьор смаза не само играчките, а и вярата в човечността
Тракия, Пловдив. Сутринта стартира с рев. Но не от болежка – от отчаяние и горест в очите на децата, които с неспокойствие се спускат пред блока, с цел да играят. А вместо усмивки ги посрещна купчина смачкани играчки, натрошени люлки и срутена къщурка – всичко, което няколко фамилии съградиха с обич и грижа. Утопията на детството, прегазена от нечий безразсъден ентусиазъм зад кормилото.
Майки и татковци, които не чакат страната да се погрижи. Хора, които се сплотяват, с цел да основат уют и наслада на децата си – с подръчни материали, с непринуден труд, с жар в сърцата. Така се роди дребното детско царство под дърветата пред блоковете в ЖР Тракия.
Но с една нощна детонация от безнаказаност, някой е взел завоя към чудовището, което спи във всеки пийнал или дрогиран водач. Преминал е през бордюра, през играчките, през спомените, през насладата.
Ако това се беше случило ден по-рано?
" Ами в случай че беше през деня? Ако децата ни бяха там? Ако бяхме ние? " – това не е просто предполагаем смут, това е действителна опция. И по тази причина, както споделят родителите, единственото, което им остава, е да благодарят на Бог, че нещастието е била единствено материална.
Но това не я прави по-малко страшна. Защото децата към този момент схванаха – не всичко е безвредно. И даже когато родителите се стараят, лудостта отново може да прелети през тротоара.
Не рушете това, което не сте построили
Тази история не е единствено за един пийнал водач. Тя е за конфликта сред безотговорността и вярата. За хората, които градят с ръце и сърца, и тези, които със завъртане на кормилото унищожават всичко.
Каква е цената на една детска усмивка? Очевидно – прекомерно ниска за някои. Но за нас тя е скъпа. Време е да спрем да поносим:
Да се засилят инспекциите за водачи под влияние.
Да се слагат бариери пред местата за игра.
Да се изиска отговорност от всеки, който унищожава публични и персонални пространства.
А на " виновника ", където и да си:
Ти не унищожи просто играчки. Разруши религия. Детска. Родителска. Човешка.
Но знай, че няма да сломиш желанието ни да градим.
Ще вдигнем нова къщурка. С още по-силна любов. И тя отново ще бъде място за фантазии. Въпреки теб.
Ето целия пост на Дияна Атанасова, оповестен във Фейсбук:
Тъга и отчаяние - това видяхме тази заран в очите на нашите деца! Накратко за случилото се: Няколко фамилии взехме решение да вложим труд, обич, време и средства, като се организирахме и се постарахме да осигурим на децата си място прелестно за игра. За да им е хубаво, когато слезнат пред блока. И какво намерихме тази заран ли? Ето това!
Пиян, дрогиран или несъответстващ водач очевидно в късните часове на нощта е прелетял през бордюра и право в играчките на децата ни! Можем единствено да благодарим на Бог, че не се е случило тогава, когато всички ние сме били там!
Майки и татковци, които не чакат страната да се погрижи. Хора, които се сплотяват, с цел да основат уют и наслада на децата си – с подръчни материали, с непринуден труд, с жар в сърцата. Така се роди дребното детско царство под дърветата пред блоковете в ЖР Тракия.
Но с една нощна детонация от безнаказаност, някой е взел завоя към чудовището, което спи във всеки пийнал или дрогиран водач. Преминал е през бордюра, през играчките, през спомените, през насладата.
Ако това се беше случило ден по-рано?
" Ами в случай че беше през деня? Ако децата ни бяха там? Ако бяхме ние? " – това не е просто предполагаем смут, това е действителна опция. И по тази причина, както споделят родителите, единственото, което им остава, е да благодарят на Бог, че нещастието е била единствено материална.
Но това не я прави по-малко страшна. Защото децата към този момент схванаха – не всичко е безвредно. И даже когато родителите се стараят, лудостта отново може да прелети през тротоара.
Не рушете това, което не сте построили
Тази история не е единствено за един пийнал водач. Тя е за конфликта сред безотговорността и вярата. За хората, които градят с ръце и сърца, и тези, които със завъртане на кормилото унищожават всичко.
Каква е цената на една детска усмивка? Очевидно – прекомерно ниска за някои. Но за нас тя е скъпа. Време е да спрем да поносим:
Да се засилят инспекциите за водачи под влияние.
Да се слагат бариери пред местата за игра.
Да се изиска отговорност от всеки, който унищожава публични и персонални пространства.
А на " виновника ", където и да си:
Ти не унищожи просто играчки. Разруши религия. Детска. Родителска. Човешка.
Но знай, че няма да сломиш желанието ни да градим.
Ще вдигнем нова къщурка. С още по-силна любов. И тя отново ще бъде място за фантазии. Въпреки теб.
Ето целия пост на Дияна Атанасова, оповестен във Фейсбук:
Тъга и отчаяние - това видяхме тази заран в очите на нашите деца! Накратко за случилото се: Няколко фамилии взехме решение да вложим труд, обич, време и средства, като се организирахме и се постарахме да осигурим на децата си място прелестно за игра. За да им е хубаво, когато слезнат пред блока. И какво намерихме тази заран ли? Ето това!
Пиян, дрогиран или несъответстващ водач очевидно в късните часове на нощта е прелетял през бордюра и право в играчките на децата ни! Можем единствено да благодарим на Бог, че не се е случило тогава, когато всички ние сме били там!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ