Трагичният случай с убитите от собствената им майка деца в

Трагичният случай с убитите от личната им майка деца в Сандански потресе страната. Както е известно при зверското ликвидиране жертвите са на 3 и 5 години. Прокуратурата към този момент повдигна обвиняване на 32-годишната майка Кристина. Тя е привлечена под отговорност за причиняване на гибел по изключително непосилен метод и с изключително свирепост.

Близките й пък изясняват, че действието й е подбудено от душевен проблем, който е бил ловко прикриван. Опитите на бащата на децата да ги вземе посредством органите на реда са били несполучливи.

Казусът поражда безконечни и настоящи въпроси, касаещи фамилното право, въпроси за попечителството, привременните ограничения и наставнически права. Коментар по тематиката направи адв. Лазар Белев, който има огромен опит по делата за бракоразвод, прехрана и наставнически права, в изявление за

- Адв. Белев, каква е процедурата за искане за настойничество, периодите не са ли прекомерно дълги и не крие ли риск самата системата в случаи на душевен нестабилни родители да се стигне до сходни сюжети?

- Нека стартираме с това, че в съответния случай няма такова нещо като ‘‘попечителство‘‘. Имаме съответно искане за практикуване на наставнически права и установяване на местоживеене при единия родител. Това е много по-различно от процедурата по настойничество.

От позиция на самия случай бащата е поискал да упражнява родителските права на децата поради явно недоброто психическо положение на неговата брачна половинка. Той въпреки всичко го е забелязал.

Дали са дълги периодите – да, несъмнено са такива, само че има и процедури, които са да вземем за пример привременни ограничения, които дефинират при кого ще останат децата, кой ще се грижи за тях преди всичко, тъй като тук не приказваме за отнемане от наставнически права, а за установяване на родителските права да са единствено при единия родител. И при тези привременни ограничения съдът може на практика в границите на седмица-две да се произнесе по този въпрос.

Друга е тематиката, по какъв начин стоят чисто на практика нещата в обстановката в Сандански.

Бащата просто може да вземе децата и да ги води на друго място, виждайки че дамата е нестабилна, до момента в който съдът уреди въпроса. Защото до момента в който трае процедурата, съответно в обстановката на тези двама души, те са били с равни наставнически права, тъй че всеки един от тях би могъл да ограничи другия, в случай че е сметнал че това е в полза на децата.

- Според информации на медиите – мъжът е упражнявал домашно принуждение над дамата. Възможно ли е това да е причина за отключване на нейната психическа неустойчивост и последвалите дейности? Казва ли нещо законът в сходна обстановка?

- Ако тя е била жертва на домашно принуждение и се е възползвала от процедурата по отбрана, която е извънредно бърза и извънредно директна, тя е могла просто да напусне жилището, да бъде стеснен достъпът на мъжа й до нея и децата, да търси подпомагане от полицията, при положение, че той продължи да я тормози, само че тя това не го е направила. Считам, че тези обстоятелства са просто защитна теза, нищо повече.

Как стоят нещата, в случай че единият родител е психологично болен, а заболяването се е отключила откакто към този момент има деца?

Надали сходно нещо би останало неусетно. В случая целият спор сред тези хора е точно разследване на психологичното положение на дамата. Мъжът е решил, че би трябвало да се разделят, да поеме грижите над децата, виждайки, че майката не е в положение. Проблемът е, че не се търсят на време нито юристи, нито психиатри. Хората в България си мислят, че могат да се оправят сами с сходни комплицирани проблеми.

Може ли човек, подложен под забраняване, да бъде родител и какви са правата му? Какво споделя законът ?

По принцип с случая със Сандански не става дума за забраняване. Тук приказваме само и единствено за психически проблем на майката, която в устрема си да отмъсти, да резервира децата си, тъй като тя е била безусловно захласната от тях, тя е виждала смисъла на живота си и ключ към връзката си с мъжа й. Тя не е желала да се разделят с него.

Това е било за надзор над мъжа й, чрез децата и мислейки си, че нещата няма да се случат е решила да му отмъсти и да посегне на това, което е допустимо най-ценното за него – децата. Тук няма право.

- Има ли ли сте сходни случаи в практиката си на юрист по фамилно право? С какво най-често се сблъсквате?

- Точно подобен случай като в Сандански не съм имал – посягане за ликвидиране. Но съм имал доста случаи, в които децата да бъдат наказвани, тъй като имат по-добро отношение към другия родител. Да бъдат бити, затваряни. Пак продължаваме да приказваме за душевен прекарвания на хората. Най-лошото е, че децата се употребяват като инструмент да държиш другия разполагаем.

Често се случва, изключително при невярност, родителят, изключително майките, при които остават децата, да отмъщават на бащата. Ограничават им вижданията, настройват ги срещу бащата – апропо това е всеобщо. Хората не си дават сметка, че сега пораства едно повредено в визиите си за връзките потомство. Просто тъй като това го вършат самите им родители.

И след това както се получава – имаме едно общество, в което тези децата ще възпроизведат този модел на държание в персоналния си живот. Хората мислят, че когато видят нещо неприятно, децата им няма да го повторят – това са единици.

Повечето хора одобряват родителите си като престижи и те ще възпроизведат точно този модел – контрола, свадите, допустимо най-грозното в връзките.

- Дайте образец за някои забавен случай, с който сте се сблъсквали? Нещо, което Ви е раздрусало.

- Всеки ден ме раздрусва човешкото недоумение. Децата имат потребност от татко и от майка. Да, имаме случаи, когато бащата е принудител, когато майката е наркоманка и алкохоличка, има случаи, когато безусловно единият родител не става за родител, тогава работата е пределно ясна.

Въпросът е, че обществото ни е егоистично, неосъзнаващо, че децата имат потребност от двама родители, това е нещо, което съвсем всеки ден виждам. Не мислят за положителното на детето си, а мислят единствено по какъв начин да го запазят, като че ли е движимост, по какъв начин да го употребяват да наранят другия.

- Като специалист в фамилното право, смятате ли, че има потребност да се добавя и променя законът?

- Според мен в Семейният кодекс има много неща, които могат и би трябвало да бъдат промени. Например, в съответния случай на майката, умъртвила децата си в Сандански, и привременните ограничения.

Дава се период, в който съдията може да се произнесе по тези ограничения, защото съдът е сезиран. Той може да се сезира и на първото съвещание по делото, което да е след 4-5 месеца, може да се сезира незабавно, може в намерено, може в закрито, няма период, който да каже.

Какъв е смисълът да се произнесеш за ограниченията на първото съвещание по делото, което може да е последно? Идеята е до момента в който траят тези ограничения, до момента в който има спор сред страните, до момента в който не са уредени връзките да се каже: ‘‘ОК, при теб ще бъде и т.н.‘‘ и се чака да се случи в някакъв период 3-5-7 дни да вземем за пример.

За да може като се види подобен случай като в Сандански - бащата да вземе децата и да ги заведе на друго място, да сезира съда и той да каже ‘‘ОК, на база сегашните неща, вършим съвещание, събрани са доказателства и обстоятелства, считаме, че бащата е по-пригодният родител…‘‘ и през това време си върви делото, което ще отсъди какво ще се случи в последна сметка.

- Всъщност бащата от Сандански е завел дело, потвърждавайки, че майката не е в положение да се грижи за децата. Дали пък не са закъснели органите на реда с реакциите си?

- Не. Тук приказваме за едно разпореждане, което се взема по подразбиране, то е от 1974 година – Постановление № 1 от 12.11.1974 година, казващо че за дребните децата постоянно по-пригодният родител е майката, без съвсем нищо друго да се регистрира.

Ето това е различен проблем, индивидуален случай е, само че отново се свежда до обстоятелството, че Постановлението е изгубило новост преди 46 година Така че на база това Постановление, което непрестанно бива стартирано от съдиите, се дават наставнически права надалеч не всеки път на най-подходящия родител.

Aдвокат Лазар Белев е приключил Юридическия факултет на Югозападния университет „ Неофит Рилски”. През 2005 г.започва и юридическата му кариера като юрист в отдел “Правно нормативно обслужване” към Държавната комисия по стоковите тържища и борсите – гр. София.

По-натам в кариета си адв. Белев заема длъжностите основен управител и началник на Административно-правния отдел на Национална верига заложни къщи Доверие. Има дълготраен опит и в фамилното, наследственото, административното и трудовото право. Част е от екипа на Адвокатска адвокатска фирма “Шулев, Белев и партньори” – София.