Убитата Елена с посмъртна победа в Страсбург срещу безхаберието на МВР и прокуратура
Трагичният разстрел на Елена Василева от брачна половинка й през август 2017 година докара до неоправдателно решение против България на Европейски съд по правата на човека в Страсбург 4 години и половина по-късно.
Клуб Z писа тогава за неуместната история, при която младата жена бе убита измежду бял ден на кафе в жк. " Лагера " в София с 5 патрона - освен това до момента в който нейна другарка снима.
https://www.clubz.bg/files/венцислав василев лагера ликвидиране елена.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 680 " height= " 454 " /> Снимката е истинска от деня на случая - без коментар.
Доказано е, че Елена и нейни родственици са отправяли куп сигнали до всички вероятни държавни институци във връзка на това, че Венцислав Василев я заплашва, че я е преследвал, че не съблюдава съдбна забрана и освен това е въоръжен.
Въпреки това - никой не си е мръднал пръста нито да откри, че разрешителното на оръжието му е изтекло преди повече от 10 години, нито да трансформира в ефикасна правосъдната заповед за протекция.
БХК оповестява през днешния ден за изхода от делото, отрицателен за страната ни. А жалбата пред Европейски съд по правата на човека е подадена от майката и двете дъщери на убитата с недоволства по член 2 от Европейската Конвенция за правата на индивида - че България не е осигурила правото на живот на близката им и по член 14 - право на отбрана от дискриминация.
Съдът намира, че българските управляващи не са подхванали навременни дейности, с цел да реагират на достоверните недоволства на жертвата, да проучват риска, на който тя е била изложена в светлината на характерната динамичност на домашното принуждение. “Ако бяха сторили това, управляващите щяха да схванат, че брачният партньор на госпожа В. съставлява действителна и непосредствена опасност за нейния живот, щяха да лишават противозаконното притежавано огнестрелно оръжие, да го задържат за нарушение на заповедта за възпиране от домашно принуждение ", написа в решението.
В двете години предшестващи убийството жертвата е подала общо 4 тъжби в полицията. Още в първата й тъжба от 2016 година, тя твърди, че брачният партньор й е нарязал гумите на колата й. Тя написа на полицията, че той има огнестрелно оръжие. Едва след убийството ѝ се схваща, че разрешителното на брачна половинка за носене на оръжие е изтекло през 2006 година
В различен случай от 2017 година, когато Венцислав Василев я преследва с кола и пеш, Софийски областен съд издава заповед за незабавна отбрана и му не разрешава да се приближава до нея на по-малко от 100 метра.
" В деня преди убийството жертвата позвънява на телефон 112 и оповестява, че брачният партньор й я преследва с кола в нарушаване на заповедта за отбрана. Този сигнал в никакъв случай не е предаден на полицейските органи.
Жената подава отначало писмена тъжба в полицията същата вечер, а на идващия ден внася жалбата и в прокуратурата. И в двете тъжби написа, че брачният партньор й носи огнестрелно оръжие и против него има издадена заповед за отбрана. Между позвъняването на телефон 112 и убийството й минават 18 часа, в които управляващите не подхващат никакви дейности за нейна отбрана. ", показват от Българския хелзинкски комитет.
Между другото, в известието на БХК се сочи, че по нито една от жалбите й няма формирано досъдебно произвеждане от прокуратурата.
Едва след съдбовната развъзка има вътрешна инспекция на Министерство на вътрешните работи и известие, че са открити пропуски на 10 служители на реда. Става ясно, че трима от тях са получили неодобрение.
Освен това Европейски съд по правата на човека особено обръща внимание на парадокса, че у нас към момента липсват статистически данни, събирани от управляващите, по отношение на метода на справяне с разнообразни аспекти на домашното принуждение.
Иначе още по време на мярката за неотклонение тогава Венцислав Василев разгласи, че има рак в финален терминален етап. През 2018 година е наказан по дипломиран състав на ликвидиране и за нелегално владеене на оръжие на общо 13 години и 4 месеца отнемане от независимост.
Ето и цялото известие на Хелзинкския комитет по случая:
Европейски съд по правата на човека: България не е изпълнила задължението си да отбрани живота на жертва на домашно принуждение
22.03.2022 година
България е нарушила позитивното си обвързване да опази живота на млада жена, убита от нейния брачен партньор в центъра на София през лятото на 2017 година Това е записано в решение на Европейски съд по правата на човека от 22.03.2022 година Въпреки че управляващите са разполагали с задоволително сведения, че брачният партньор неведнъж е заплашвал жена си с ликвидиране, поради желанието ѝ да го напусне, те не са подхванали дейности, с цел да предотвратят убийството. Това е първото подобо решение против България след влизането в действие на Закона за отбрана от домашно принуждение през 2005 година и прави обстоен обзор на всички пропуски в системата за отбрана от домашно принуждение.
Жалбата пред Европейски съд по правата на човека е подадена от майката и двете дъщери на убитата с недоволства по член 2 от Европейската Конвенция за правата на индивида - право на живот и по член 14 - право на отбрана от дискриминация.
Съдът не намира нарушаване на правото на отбрана от дискриминация по отношение на правото на живот, защото не счита, че разполага с задоволително данни да заключи, че пропуските на управляващите се дължат на общо оправдаване на насилието над дами. Съдът обръща особено внимание, че липсват статистически данни, събирани от управляващите, по отношение на метода на справяне с разнообразни аспекти на домашното принуждение. Европейски съд по правата на човека намира, че това е сериозен пропуск, подчертаван и от други интернационалните организации, които са призовавали страната да стартира да организира сериозен разбор на казуса.
Съдът намира, че българските управляващи не са подхванали навременни дейности, с цел да реагират на достоверните недоволства на жертвата, да проучват риска, на който тя е била изложена в светлината на характерната динамичност на домашното принуждение. “Ако бяха сторили това, управляващите щяха да схванат, че брачният партньор на госпожа В. съставлява действителна и непосредствена опасност за нейния живот, щяха да лишават противозаконното притежавано огнестрелно оръжие, да го задържат за нарушение на заповедта за възпиране от домашно принуждение и да слагат госпожа В. под полицейска закрила”, открива съдът. Всички тези стъпки са били вероятни съгласно българското законодателство към процесния интервал, само че те не са подхванати от управляващите.
Фактите
Г-жа В. е убита от нейния брачен партньор в главата и тялото на 18 август 2017 година до момента в който седи навън в кафене в София пред голям брой очевидци и умира на място. Двойката е била във фактическа разлъка от 2014 година В двете години предшестващи убийството жертвата е подала общо 4 тъжби в полицията. В първата й тъжба, от 2016 година, тя твърди, че брачният партньор й е нарязал гумите на колата й, защото не е желаел да се разведат, и е декларирал “Няма да се разведа с теб. Ще те гръмна и ще оставя децата без майка!”. Тя написа на полицията, че брачният партньор й има огнестрелно оръжие. Едва след убийството ѝ се схваща, че разрешителното на брачна половинка за носене на оръжие е изтекло през 2006 година
В различен случай от 2017 година, когато брачният партньор ѝ я преследва с кола и пеш, Софийски областен съд издава заповед за незабавна отбрана и му не разрешава да се приближава до нея на по-малко от 100 метра.
По нито едно от недоволствата на дамата обаче не е намерено досъдебно произвеждане.
В деня преди убийството жертвата позвънява на телефон 112 и оповестява, че брачният партньор й я преследва с кола в нарушаване на заповедта за отбрана. Този сигнал в никакъв случай не е предаден на полицейските органи. Жената подава отначало писмена тъжба в полицията същата вечер, а на идващия ден внася жалбата и в прокуратурата. И в двете тъжби написа, че брачният партньор й носи огнестрелно оръжие и против него има издадена заповед за отбрана. Между позвъняването на телефон 112 и убийството й минават 18 часа, в които управляващите не подхващат никакви дейности за нейна отбрана.
След убийството причинителят се предава самичък в полицията. През 2018 година е наказан по дипломиран състав на ликвидиране и за нелегално владеене на оръжие на общо 13 години и 4 месеца отнемане от независимост, както и на обезщетение.
Полицията неотложно организира вътрешно следствие на събитията. Докладът в границите на 20 страници намира голям брой пропуски на 10 полицейски служителя и предлага да бъдат дисциплинарно осъдени. Трима от тях получават неодобрение.
Европейски съд по правата на човека деликатно и в детайли наблюдава дейностите на полицията, като проучва пропуските, които довеждат до убийството. Съдът обръща внимание и на дейностите на прокуратурата, които напълно се основават на полицейските отзиви, че не са налице данни за осъществено закононарушение и отхвърлят да открият досъдебно произвеждане без да проведат никакви лични дейности.
Властите е следвало да преценяват, че е налице действителна и непосредствена заплаха за живота на жертвата. Този пропуск съгласно Съда се дължи отчасти на неналичието на образования на полицейските чиновници по въпросите на домашното принуждение.
Клуб Z писа тогава за неуместната история, при която младата жена бе убита измежду бял ден на кафе в жк. " Лагера " в София с 5 патрона - освен това до момента в който нейна другарка снима.
https://www.clubz.bg/files/венцислав василев лагера ликвидиране елена.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 680 " height= " 454 " /> Снимката е истинска от деня на случая - без коментар.
Доказано е, че Елена и нейни родственици са отправяли куп сигнали до всички вероятни държавни институци във връзка на това, че Венцислав Василев я заплашва, че я е преследвал, че не съблюдава съдбна забрана и освен това е въоръжен.
Въпреки това - никой не си е мръднал пръста нито да откри, че разрешителното на оръжието му е изтекло преди повече от 10 години, нито да трансформира в ефикасна правосъдната заповед за протекция.
БХК оповестява през днешния ден за изхода от делото, отрицателен за страната ни. А жалбата пред Европейски съд по правата на човека е подадена от майката и двете дъщери на убитата с недоволства по член 2 от Европейската Конвенция за правата на индивида - че България не е осигурила правото на живот на близката им и по член 14 - право на отбрана от дискриминация.
Съдът намира, че българските управляващи не са подхванали навременни дейности, с цел да реагират на достоверните недоволства на жертвата, да проучват риска, на който тя е била изложена в светлината на характерната динамичност на домашното принуждение. “Ако бяха сторили това, управляващите щяха да схванат, че брачният партньор на госпожа В. съставлява действителна и непосредствена опасност за нейния живот, щяха да лишават противозаконното притежавано огнестрелно оръжие, да го задържат за нарушение на заповедта за възпиране от домашно принуждение ", написа в решението.
В двете години предшестващи убийството жертвата е подала общо 4 тъжби в полицията. Още в първата й тъжба от 2016 година, тя твърди, че брачният партньор й е нарязал гумите на колата й. Тя написа на полицията, че той има огнестрелно оръжие. Едва след убийството ѝ се схваща, че разрешителното на брачна половинка за носене на оръжие е изтекло през 2006 година
В различен случай от 2017 година, когато Венцислав Василев я преследва с кола и пеш, Софийски областен съд издава заповед за незабавна отбрана и му не разрешава да се приближава до нея на по-малко от 100 метра.
" В деня преди убийството жертвата позвънява на телефон 112 и оповестява, че брачният партньор й я преследва с кола в нарушаване на заповедта за отбрана. Този сигнал в никакъв случай не е предаден на полицейските органи.
Жената подава отначало писмена тъжба в полицията същата вечер, а на идващия ден внася жалбата и в прокуратурата. И в двете тъжби написа, че брачният партньор й носи огнестрелно оръжие и против него има издадена заповед за отбрана. Между позвъняването на телефон 112 и убийството й минават 18 часа, в които управляващите не подхващат никакви дейности за нейна отбрана. ", показват от Българския хелзинкски комитет.
Между другото, в известието на БХК се сочи, че по нито една от жалбите й няма формирано досъдебно произвеждане от прокуратурата.
Едва след съдбовната развъзка има вътрешна инспекция на Министерство на вътрешните работи и известие, че са открити пропуски на 10 служители на реда. Става ясно, че трима от тях са получили неодобрение.
Освен това Европейски съд по правата на човека особено обръща внимание на парадокса, че у нас към момента липсват статистически данни, събирани от управляващите, по отношение на метода на справяне с разнообразни аспекти на домашното принуждение.
Иначе още по време на мярката за неотклонение тогава Венцислав Василев разгласи, че има рак в финален терминален етап. През 2018 година е наказан по дипломиран състав на ликвидиране и за нелегално владеене на оръжие на общо 13 години и 4 месеца отнемане от независимост.
Ето и цялото известие на Хелзинкския комитет по случая:
Европейски съд по правата на човека: България не е изпълнила задължението си да отбрани живота на жертва на домашно принуждение
22.03.2022 година
България е нарушила позитивното си обвързване да опази живота на млада жена, убита от нейния брачен партньор в центъра на София през лятото на 2017 година Това е записано в решение на Европейски съд по правата на човека от 22.03.2022 година Въпреки че управляващите са разполагали с задоволително сведения, че брачният партньор неведнъж е заплашвал жена си с ликвидиране, поради желанието ѝ да го напусне, те не са подхванали дейности, с цел да предотвратят убийството. Това е първото подобо решение против България след влизането в действие на Закона за отбрана от домашно принуждение през 2005 година и прави обстоен обзор на всички пропуски в системата за отбрана от домашно принуждение.
Жалбата пред Европейски съд по правата на човека е подадена от майката и двете дъщери на убитата с недоволства по член 2 от Европейската Конвенция за правата на индивида - право на живот и по член 14 - право на отбрана от дискриминация.
Съдът не намира нарушаване на правото на отбрана от дискриминация по отношение на правото на живот, защото не счита, че разполага с задоволително данни да заключи, че пропуските на управляващите се дължат на общо оправдаване на насилието над дами. Съдът обръща особено внимание, че липсват статистически данни, събирани от управляващите, по отношение на метода на справяне с разнообразни аспекти на домашното принуждение. Европейски съд по правата на човека намира, че това е сериозен пропуск, подчертаван и от други интернационалните организации, които са призовавали страната да стартира да организира сериозен разбор на казуса.
Съдът намира, че българските управляващи не са подхванали навременни дейности, с цел да реагират на достоверните недоволства на жертвата, да проучват риска, на който тя е била изложена в светлината на характерната динамичност на домашното принуждение. “Ако бяха сторили това, управляващите щяха да схванат, че брачният партньор на госпожа В. съставлява действителна и непосредствена опасност за нейния живот, щяха да лишават противозаконното притежавано огнестрелно оръжие, да го задържат за нарушение на заповедта за възпиране от домашно принуждение и да слагат госпожа В. под полицейска закрила”, открива съдът. Всички тези стъпки са били вероятни съгласно българското законодателство към процесния интервал, само че те не са подхванати от управляващите.
Фактите
Г-жа В. е убита от нейния брачен партньор в главата и тялото на 18 август 2017 година до момента в който седи навън в кафене в София пред голям брой очевидци и умира на място. Двойката е била във фактическа разлъка от 2014 година В двете години предшестващи убийството жертвата е подала общо 4 тъжби в полицията. В първата й тъжба, от 2016 година, тя твърди, че брачният партньор й е нарязал гумите на колата й, защото не е желаел да се разведат, и е декларирал “Няма да се разведа с теб. Ще те гръмна и ще оставя децата без майка!”. Тя написа на полицията, че брачният партньор й има огнестрелно оръжие. Едва след убийството ѝ се схваща, че разрешителното на брачна половинка за носене на оръжие е изтекло през 2006 година
В различен случай от 2017 година, когато брачният партньор ѝ я преследва с кола и пеш, Софийски областен съд издава заповед за незабавна отбрана и му не разрешава да се приближава до нея на по-малко от 100 метра.
По нито едно от недоволствата на дамата обаче не е намерено досъдебно произвеждане.
В деня преди убийството жертвата позвънява на телефон 112 и оповестява, че брачният партньор й я преследва с кола в нарушаване на заповедта за отбрана. Този сигнал в никакъв случай не е предаден на полицейските органи. Жената подава отначало писмена тъжба в полицията същата вечер, а на идващия ден внася жалбата и в прокуратурата. И в двете тъжби написа, че брачният партньор й носи огнестрелно оръжие и против него има издадена заповед за отбрана. Между позвъняването на телефон 112 и убийството й минават 18 часа, в които управляващите не подхващат никакви дейности за нейна отбрана.
След убийството причинителят се предава самичък в полицията. През 2018 година е наказан по дипломиран състав на ликвидиране и за нелегално владеене на оръжие на общо 13 години и 4 месеца отнемане от независимост, както и на обезщетение.
Полицията неотложно организира вътрешно следствие на събитията. Докладът в границите на 20 страници намира голям брой пропуски на 10 полицейски служителя и предлага да бъдат дисциплинарно осъдени. Трима от тях получават неодобрение.
Европейски съд по правата на човека деликатно и в детайли наблюдава дейностите на полицията, като проучва пропуските, които довеждат до убийството. Съдът обръща внимание и на дейностите на прокуратурата, които напълно се основават на полицейските отзиви, че не са налице данни за осъществено закононарушение и отхвърлят да открият досъдебно произвеждане без да проведат никакви лични дейности.
Властите е следвало да преценяват, че е налице действителна и непосредствена заплаха за живота на жертвата. Този пропуск съгласно Съда се дължи отчасти на неналичието на образования на полицейските чиновници по въпросите на домашното принуждение.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ