Някои кучета са опасни, но хората - повече
Трагедията в село Мокрище, Пазарджик, където 3-годишно дете бе раздрано от питбул, повдигна един остарял въпрос - какво да вършим с някои рискови породи кучета? Не са необичайност случаите, в които нападателни четириноги атакуват хора. За страдание прекомерно постоянно сходни офанзиви имат съдбовен излаз. В тази връзка попитахме читателите на marica.bg: ”Трябва ли да се забранят избрани породи кучета? ”.
Близо половината от интервюираните са безапелационни, че не кучето е казусът. Както знаем, главната порода, която се свързва с набези над хора и експанзия, е питбулът. Малко знае се обаче, че тези кучета не всеки път са имали такава кръвожадна популярност.
Питбулът е кръстоска сред териер и булдог. Първоначално тази порода се употребила най-вече за лов и събиране на добитък, само че питбулът също по този начин бил обичано домашно куче. Неговата преданост към стопаните го трансформирала в обичана порода, която даже била подобаваща за общуване в фамилии с дребни деца. Собствениците на питбули знаят, че животните са интелигентни, подлежат на дресировка и мощно се привързват.
Питбулите обаче привлекли вниманието на хората и поради своите устойчивост, непримиримост и мощ. Така породата се оказала основен участник в кучешки боеве, откъдето пристигнала лошата популярност.
Казват, че кучето наподобява на стопанина си. Ако едно куче е измъчвано, наранено, озлобявано, това неизбежно ще се отрази и на неговото държание. Колкото повече експанзията у животното се насърчава, толкоз по-опасно и непредвидимо ще става то. Неправилното образование може да отключи експанзия у кучето и да го трансформира от „ най-хубавия другар на индивида ” в нападателно и рисково животно. 44.8% от нашите читатели са избрали отговор ”Проблемът не е в кучетата, а в стопаните им ”. Жестокост и експанзия по отношение на животното, незадоволително социализация, липса на грижи, на любов, липса на храна - това са все фактори, които подтикват кучето към рисково държание.
Според другия водещ отговор в анкетата ни някои породи би трябвало наложително да бъдат неразрешени. Така мислят 41.7% от интервюираните пловдивчани. В доста европейски страни казусът с рисковите породи е решен тъкмо по този метод. Питбулът да вземем за пример е неразрешен за развъждане в Германия, Дания, Полша, Норвегия, Румъния. Други страни не разрешават стафордширските териери, бултериерите, дого аржентино.
Общото сред тези породи е буйният им манталитет. От една страна, такава порода би могла да стане извънредно рискова, в случай че животното не бъде отгледано вярно. От друга, прекалено много хора без подготовка и познания се оказват притежатели на рискови кучета у нас. Резултатите са налице - в случай че така наречен бойно куче попадне в неверните ръце, последици може да има и за него, и за стопанина му. Пловдивчани молят за въвеждане на добре премислена възбрана за положителното както на хората, по този начин и на животните.
На трето място се подрежда отговор: „ Да се забранят, само че единствено най-опасните ”. По този метод са дали отговор 10% от нашите читатели. Отново можем да се обърнем към някои европейски страни за образец. На Запад кучетата се подреждат в няколко категории. Спрямо степента на заплаха, която съставлява породата, тя може да бъде или изрично неразрешена, или разрешена при избрани условия.
Във Франция искащите да отглеждат нападателни породи минават през специфичен курс на образование. В Испания пък евентуалните притежатели на рисково куче би трябвало да са навършили 18 година, да не са осъждани и да имат застраховка. Подобен режим не значи да се ограничи правото ни да отглеждаме съответната порода. Означава, че има известна гаранция за това по какъв начин ще бъде отглеждано и възпитавано животното, което пък ще понижи вероятността за несгоди.
2.6% от пловдивчани дават отговор „ Не, животните също имат права ”. Факт е, че домашните животни освен в България, а на всички места по света, постоянно стават жертва на човешката свирепост. Истината е, че не можем да се осланяме само на Закона на отбрана на животните. Нужно е да поемаме самодейност при всеки случай на нечовешко и грубо отношение, с цел да предпазим животните от самите нас.
Близо половината от интервюираните са безапелационни, че не кучето е казусът. Както знаем, главната порода, която се свързва с набези над хора и експанзия, е питбулът. Малко знае се обаче, че тези кучета не всеки път са имали такава кръвожадна популярност.
Питбулът е кръстоска сред териер и булдог. Първоначално тази порода се употребила най-вече за лов и събиране на добитък, само че питбулът също по този начин бил обичано домашно куче. Неговата преданост към стопаните го трансформирала в обичана порода, която даже била подобаваща за общуване в фамилии с дребни деца. Собствениците на питбули знаят, че животните са интелигентни, подлежат на дресировка и мощно се привързват.
Питбулите обаче привлекли вниманието на хората и поради своите устойчивост, непримиримост и мощ. Така породата се оказала основен участник в кучешки боеве, откъдето пристигнала лошата популярност.
Казват, че кучето наподобява на стопанина си. Ако едно куче е измъчвано, наранено, озлобявано, това неизбежно ще се отрази и на неговото държание. Колкото повече експанзията у животното се насърчава, толкоз по-опасно и непредвидимо ще става то. Неправилното образование може да отключи експанзия у кучето и да го трансформира от „ най-хубавия другар на индивида ” в нападателно и рисково животно. 44.8% от нашите читатели са избрали отговор ”Проблемът не е в кучетата, а в стопаните им ”. Жестокост и експанзия по отношение на животното, незадоволително социализация, липса на грижи, на любов, липса на храна - това са все фактори, които подтикват кучето към рисково държание.
Според другия водещ отговор в анкетата ни някои породи би трябвало наложително да бъдат неразрешени. Така мислят 41.7% от интервюираните пловдивчани. В доста европейски страни казусът с рисковите породи е решен тъкмо по този метод. Питбулът да вземем за пример е неразрешен за развъждане в Германия, Дания, Полша, Норвегия, Румъния. Други страни не разрешават стафордширските териери, бултериерите, дого аржентино.
Общото сред тези породи е буйният им манталитет. От една страна, такава порода би могла да стане извънредно рискова, в случай че животното не бъде отгледано вярно. От друга, прекалено много хора без подготовка и познания се оказват притежатели на рискови кучета у нас. Резултатите са налице - в случай че така наречен бойно куче попадне в неверните ръце, последици може да има и за него, и за стопанина му. Пловдивчани молят за въвеждане на добре премислена възбрана за положителното както на хората, по този начин и на животните.
На трето място се подрежда отговор: „ Да се забранят, само че единствено най-опасните ”. По този метод са дали отговор 10% от нашите читатели. Отново можем да се обърнем към някои европейски страни за образец. На Запад кучетата се подреждат в няколко категории. Спрямо степента на заплаха, която съставлява породата, тя може да бъде или изрично неразрешена, или разрешена при избрани условия.
Във Франция искащите да отглеждат нападателни породи минават през специфичен курс на образование. В Испания пък евентуалните притежатели на рисково куче би трябвало да са навършили 18 година, да не са осъждани и да имат застраховка. Подобен режим не значи да се ограничи правото ни да отглеждаме съответната порода. Означава, че има известна гаранция за това по какъв начин ще бъде отглеждано и възпитавано животното, което пък ще понижи вероятността за несгоди.
2.6% от пловдивчани дават отговор „ Не, животните също имат права ”. Факт е, че домашните животни освен в България, а на всички места по света, постоянно стават жертва на човешката свирепост. Истината е, че не можем да се осланяме само на Закона на отбрана на животните. Нужно е да поемаме самодейност при всеки случай на нечовешко и грубо отношение, с цел да предпазим животните от самите нас.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ