Трагедията от Петрохан, която прерасна и към Врачанския балкан, доведе

Трагедията от Петрохан, която прерасна и към Врачанския балкан, докара до гибелта на общо шестима души. Темата разясниха в студиото на „ Денят стартира “ някогашният министър на вътрешните работи Емануил Йорданов и някогашният шеф на Националната следствена работа Бойко Найденов.

За характера на случая и неналичието на гласност

Емануил Йорданов: „ Според мен би трябвало да има сложен метод към този случай. Неслучайно доста хора употребяват израза, че сходно ликвидиране не е имало до този миг в България. Странното обаче е това, че никой не вижда кой да отиде от управлението на Министерство на вътрешните работи. А точно в този миг би трябвало човек от най-високо равнище да се появи и да изясни на обществото това, което може да се каже. Има случаи, в които си задължен да излезеш и да кажеш какво се случва. Една седмица хората са оставени в някаква каша, разделили са се на два тима като на футболен мач Не знаем по кое време е станало второто ликвидиране или самоубийство, само че може би можеше да се предотврати. Ние една седмица потънахме в мъглата и най-после намерихме шест натрупа. “

За следствието и следствената загадка

Бойко Найденов: „ Още с първия оглед могат да се открият огромна част от обстоятелствата – времето на настъпване на гибелта, методът по който е осъществено прострелването, къде тъкмо се е случило, от кое място са проектилите. Голямата липса е неналичието на гласност, неналичието на мнение, неналичието на информация към обществеността. Каква тъкмо следствена загадка щеше да бъде нарушена, в случай че беше казано – тук са открити тези хора, другите трима ги няма и ги търсим. “

За опцията нещастието да бъде предотвратена

Бойко Найденов: „ Ако бяхме уведомили обществеността и бяхме потърсили помощ от хората, можеше да се предотврати второто нещо.

За отношението към жертвите и обществения разказ

Емануил Йорданов: „ Не може да се приказва по този начин за хора, които не са сред живите и не могат да се защитят. Имаме масирана офанзива против хора, които не могат да отговорят, а в това време се появяват техни близки, които приказват напълно други неща. Децата останаха най-незащитени – и приживе, и в закононарушението, което разясняваме. “

За институционалните пропуски и контрола

Бойко Найденов: „ Очевидно някой не е работил по този начин, както би трябвало. При състояние, че тези хора са разполагали с огнестрелно оръжие, би трябвало да се ревизира кой е дал позволение и при какви претекстове. Не мога да схвана по какъв начин никой не се е заинтересувал какво се случва в една хижа на отдалечено място. “

За сигнали, инспекции и отговорност

Бойко Найденов: „ Има сигнал отпреди две години, който е бил в ДАНС. Трябва да се откри кой съответно не си е приключил работата. Аз съм съперник на теории на заприказва. По-скоро става дума за безхаберие и липса на надзор. “

За децата и ролята на страната

Емануил Йорданов: „ Всеки ли в тази страна може да бъде преподавател и да възпитава деца без надзор? Как е допустимо да се провеждат лагери и никой да не се интересува какво се случва там? Има институции, които би трябвало да пазят правата на децата, и те не са го създали. Почти нищо не знаем. Но нека този случай най-малко отприщи инспекции и действителен надзор. “

Очаква се следствието и експертизите да дадат повече изясненост по случая и да покажат дали институциите ще поемат отговорност за позволените пропуски.