Войната по пътищата - резултатът от липсващата справедливост
Трагедията на Автомагистрала " Тракия " от оказалия се черен петък, 13-ти април, 2018 година, за следващ път повдигна доста въпроси. Въпроси като персоналната отговорност на пътя, като контрола на страната, с цел да има повече персонална отговорност, като аргументите и на места даже следствията от ужасната злополука, лишила живота на шестима души.
Един въпрос обаче към момента не е станал настоящ около случилото се на Автомагистрала " Тракия " - въпросът за справедливостта, за правораздаването. Нормално е в този момент той още да не е настоящ, само че дали няма да стане подобен след година, две, три или дори повече – по този начин, както става с други сходни нещастия, които обществото и медиите в забързания си темп не помнят доста бързо, само че които бележат с тъга и болежка жертвите?
Такъв образец, с тъкмо шест жертви на пътя, е една от безбройните доста тежки произшествия по българските пътища. Тя става факт преди към този момент съвсем три години – на 14 септември, 2015 година. Тогава, покрай село Гривица, преден удар сред " Форд Торнео " и " Фолксваген Туран " лишава живота на общо шестима души, а в трета кола ( " Рено Клио " ), взела участие в случая като ударена след удара сред първите две, леко ранен е един човек. Шофьорите и на двата автомобила от челния удар оживяват – и се изправят на подсъдимата пейка, тъй като се снабдяват с обвинявания, че носят отговорност за случилото се.
Делото тече в системата на военните ни съдилища – тъй като лидерът на „ Форд “-а е боен и автомобилът е част от парка на Министерството на защитата. Шофьорът – Румен Цеков, получава на първа инстанция 10 години затвор, тъй като е опитал да изпревари погрешно „ Рено “-то. Шофьорът на „ Фолксваген “-а – Мирослав Бъчев, който е граждански жител, е наказан на 8 години затвор, защото е карал с несъобразена скорост и дейностите му са съдействали за злополуката.
Тежки присъди – единствено че Софийският военно-апелативен съд ги анулира поради процедурни нарушавания и всичко стартира през цялото време! А процедурните нарушавания са огледало на нашенската реалност!
Основен претекст на съда да върне делото е, че на една от засегнатите страни – жена, на която един от починалите в злополуката е родственик, не е било разрешено да бъде страна по делото. Информацията на Actualno.com сочи, че това е станало, тъй като дамата е изпуснала процедурен период. На втора инстанция, т.е. Апелативният съд, я включва в делото, само че тя се явява единствено с цел да каже, че не желае да бъде страна по делото и по този метод няма правдивост и за всички останали близки на другите починали.
Друг претекст - Мирослав Бъчев е наказан поради несъобразена скорост , само че се оказва, че в в началото той е упрекнат, че е карал с превишена скорост . Разликата е тънка – превишената скорост би трябвало категорично да се потвърди от обвиняването, до момента в който несъобразената скорост обгръща доста повече вероятни нарушавания, по-лесно се приема в правосъдната процедура в интерес на обвиняването и от години е предмет на разногласия – в медийни материали и обществени мрежи. Обвинението по отношение на Бъчев е променено малко преди присъдата на първа инстанция, като то е признато без възражения от първоинстанционния съд, само че на втора инстанция всичко бива върнато – даже присъдата на другия водач, Румен Цеков, за който е несъмнено открито, че прави погрешно изпреварване.
Липса на религия в системата и педантизъм – по този начин звучат претекстовете на българското правораздаване на околните на жертвите. Защото връщането на първа инстанция не значи връщане на досъдебна фаза – там, където се събират доказателства и се градят хипотези и обвинявания, т.е. Апелативният съд не оспорва дали има виновност и на втория водач - хваща се само за буквата на закона.
Какво следва – първоинстанционният боен съд е определил дати за идващите 4 открити правосъдни съвещания в границите на единствено 1 месец (до 15 май тази година), което демонстрира опит да има правораздаване по-скоро. Но какво следва по-късно – никой не може да е сигурен...
Conditio, sine qua non – този принцип на правото е основополагащ, с цел да има страна. Това е правилото, който изисква правила, без които не може. Такъв е правораздаването в рационални периоди. Правосъдието всъщност е поправката на неточност от открития ред на нещата. Виновен си за нещо – би трябвало да понесеш следствията. Сега, в този живот, не в миналото, в идващия. Да, nulla poena sine lege – не може да има наказване без закон, без виновност, само че не може и да се търси и открива виновност до безспир. Бавното правораздаване санкционира най-много жертвите – тези, които сигурно нямат виновност! А българското правораздаване – полиция, следователи, прокуратура, съд, не може да желае повече от обществото – самопризнание, финансиране, почитание, без да даде. Do, ut des (давам, с цел да ми дадеш) – тъй като този, който дава малко, няма право да желае доста (Qui vult dare parva non debet magna rogare).
Снимка: Архив
Един въпрос обаче към момента не е станал настоящ около случилото се на Автомагистрала " Тракия " - въпросът за справедливостта, за правораздаването. Нормално е в този момент той още да не е настоящ, само че дали няма да стане подобен след година, две, три или дори повече – по този начин, както става с други сходни нещастия, които обществото и медиите в забързания си темп не помнят доста бързо, само че които бележат с тъга и болежка жертвите?
Такъв образец, с тъкмо шест жертви на пътя, е една от безбройните доста тежки произшествия по българските пътища. Тя става факт преди към този момент съвсем три години – на 14 септември, 2015 година. Тогава, покрай село Гривица, преден удар сред " Форд Торнео " и " Фолксваген Туран " лишава живота на общо шестима души, а в трета кола ( " Рено Клио " ), взела участие в случая като ударена след удара сред първите две, леко ранен е един човек. Шофьорите и на двата автомобила от челния удар оживяват – и се изправят на подсъдимата пейка, тъй като се снабдяват с обвинявания, че носят отговорност за случилото се.
Делото тече в системата на военните ни съдилища – тъй като лидерът на „ Форд “-а е боен и автомобилът е част от парка на Министерството на защитата. Шофьорът – Румен Цеков, получава на първа инстанция 10 години затвор, тъй като е опитал да изпревари погрешно „ Рено “-то. Шофьорът на „ Фолксваген “-а – Мирослав Бъчев, който е граждански жител, е наказан на 8 години затвор, защото е карал с несъобразена скорост и дейностите му са съдействали за злополуката.
Тежки присъди – единствено че Софийският военно-апелативен съд ги анулира поради процедурни нарушавания и всичко стартира през цялото време! А процедурните нарушавания са огледало на нашенската реалност!
Основен претекст на съда да върне делото е, че на една от засегнатите страни – жена, на която един от починалите в злополуката е родственик, не е било разрешено да бъде страна по делото. Информацията на Actualno.com сочи, че това е станало, тъй като дамата е изпуснала процедурен период. На втора инстанция, т.е. Апелативният съд, я включва в делото, само че тя се явява единствено с цел да каже, че не желае да бъде страна по делото и по този метод няма правдивост и за всички останали близки на другите починали.
Друг претекст - Мирослав Бъчев е наказан поради несъобразена скорост , само че се оказва, че в в началото той е упрекнат, че е карал с превишена скорост . Разликата е тънка – превишената скорост би трябвало категорично да се потвърди от обвиняването, до момента в който несъобразената скорост обгръща доста повече вероятни нарушавания, по-лесно се приема в правосъдната процедура в интерес на обвиняването и от години е предмет на разногласия – в медийни материали и обществени мрежи. Обвинението по отношение на Бъчев е променено малко преди присъдата на първа инстанция, като то е признато без възражения от първоинстанционния съд, само че на втора инстанция всичко бива върнато – даже присъдата на другия водач, Румен Цеков, за който е несъмнено открито, че прави погрешно изпреварване.
Липса на религия в системата и педантизъм – по този начин звучат претекстовете на българското правораздаване на околните на жертвите. Защото връщането на първа инстанция не значи връщане на досъдебна фаза – там, където се събират доказателства и се градят хипотези и обвинявания, т.е. Апелативният съд не оспорва дали има виновност и на втория водач - хваща се само за буквата на закона.
Какво следва – първоинстанционният боен съд е определил дати за идващите 4 открити правосъдни съвещания в границите на единствено 1 месец (до 15 май тази година), което демонстрира опит да има правораздаване по-скоро. Но какво следва по-късно – никой не може да е сигурен...
Conditio, sine qua non – този принцип на правото е основополагащ, с цел да има страна. Това е правилото, който изисква правила, без които не може. Такъв е правораздаването в рационални периоди. Правосъдието всъщност е поправката на неточност от открития ред на нещата. Виновен си за нещо – би трябвало да понесеш следствията. Сега, в този живот, не в миналото, в идващия. Да, nulla poena sine lege – не може да има наказване без закон, без виновност, само че не може и да се търси и открива виновност до безспир. Бавното правораздаване санкционира най-много жертвите – тези, които сигурно нямат виновност! А българското правораздаване – полиция, следователи, прокуратура, съд, не може да желае повече от обществото – самопризнание, финансиране, почитание, без да даде. Do, ut des (давам, с цел да ми дадеш) – тъй като този, който дава малко, няма право да желае доста (Qui vult dare parva non debet magna rogare).
Снимка: Архив
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ