Петко Добрев: Личната трагедия на Доган - в менгемето между Анкара и Момчето
Трагедията на Ахмед Доган не е народен проблем.
Неговите сподвижници би трябвало да запазят достолепието му, а не да го вършат за посмешище
Вечният, съгласно медии и политолози, фактор в българската политика след 1989-а към този момент не е безконечен.
Ахмед Доган си отива от политиката и публичния живот. Това му наложително тръгване се трансформира в същинска покруса за него. Неговите сподвижници се пробват да трансфорат тази покруса в народен проблем и надълбоко бъркат.
Оттук насетне за почетния ръководител на Движение за права и свободи ще излизат единствено нелицeприятни неща, изключително свързани със скъпия му персонален живот. Ето за какво мисля, че е редно както той, по този начин и неговите партийни към момента правилни почитатели да приключат с непремислените дейности, които просто ще го занулят като публично наличие.
Трагедията на Ахмед Доган си имаше дълго предупреждение, което оставаше за мнозина прикрито от сянката на мита за него.
Той в никакъв случай не получи поддръжката на Анкара, а това най-малко до през днешния ден е извънредно значим фактор. Още в първите години той съумя да постави една непреодолима преграда за някогашни политически пандизчии от българските турци.
Така съумя да построи своя лична политическа конструкция, в която основа бе култът към неговата персона. Но съумя за тази цел да сложи в политическо робство и българските турци. Повече от три десетилетия Движение за права и свободи бе негов едноличен инструмент за въздействие, благосъстояние и авторитет.
Но вървейки по този път на самозабравата избра за собствен правоприемник Делян Пеевски. Така той доближи до феноменална обстановка. От една страна постоянно недолюбван от Анкара. От друга - неговият политически феномен Делян Пеевски изиска промени в Движение за права и свободи. Най-вероятно това е била и тяхната сделка – дълбоки промени в Движение за права и свободи. Момчето, както бе наименуван от Ахмед Доган, стартира да ръководи Движение за права и свободи с повече от здрава ръка. Първите, които изпитаха тази здрава ръка обаче съумяха да убедят почетния ръководител, че това е извънредно рисков развой.
Това беше най-опасната неточност, която Ахмед Доган направи в своя живот - наруши сделката си с Делян Пеевски. Така той се озова в менгемето, което, от една страна беше затягано от Анкара, а от другата - от Момчето. Тази обстановка демонстрира нейното съществено подценяване от страна на почетния ръководител.
Дали той има потребен ход?
Полезният му ход е обвързван със промяна на векторите, които той вкара като инструмент в българската политика. Полезният му ход е подмяна вектора на властта като част от неговия живот с вектора на достолепието.
Повече от явно е, че той загуби борбата за Движение за права и свободи. Битката за Движение за права и свободи обаче не е борба за електората на придвижването. Тепърва ще се развиват комплицирани процеси за въздействие измежду електората на Движение за права и свободи.
По всяка възможност ще се появи нов политически индивид, който няма какво да се заблуждаваме, ще получи поддръжка от Анкара. Такъв политически индивид ще бъде в деяние за идващите предварителни избори. По мое мнение той няма да включва досегашните настоящи лица на Движение за права и свободи.
Всичко това води към извода, че Ахмед Доган към този момент е непотребен за политическия живот в България.
Как тази покруса на почетния ръководител на Движение за права и свободи може да се отрази на политическия живот в България?
Ще изкажа едно мое съмнение, което ще се схване мъчно от политическото статукво. С цялостното отдръпване на Ахмед Доган от политическия живот има възможност политическият инженеринг на някогашната Държавна сигурност да получи сериозен отпор.
Останалите живи някогашни политически пандизчии могат да сложат началото на нови политически субекти, които няма да бъдат политически ЕООД-та за икономическо обогатяване, а ще бъдат построени като прогресивни демократични организации.
Казано по различен метод, персоналната покруса на Ахмед Доган може да ни върне във времето на 1989-а и изградим политическа система друга от инженеринга на статуквото от прехода.
В този смисъл персоналната политическа покруса на почетния предеседател на Движение за права и свободи е катализатор за нови публични процеси.
