Максиме, евала, аркадаш, ашколсун, ага, аферим, ефенди!
" Трагедията - 150 години от обесването на Левски, трагично се стовари в Турция... амин ". Колкото и да не ви се има вяра, това словоблудство се появи през вчерашния ден - в деня на смъртоносното земетресение в нашата съседка, във Фейсбук. Вече го няма, тъй като е изтрито, само че скрийншотове се въртят в мрежата, а мненията... Е, те са съответстващи на написаното. А то, твърди се, е излязло от мозъка (понеже сме възпитани, няма да напишем " болния мозък " ) на режисьора Максим Генчев.
Докато хората се питаха " това правилно ли е? " и " тоя естествен ли е? ", въпросното словоблудство беше изтрито, както означи консуматор, " Нема го към този момент. Земе, че се оака, па след това земе, че го изтрие... Ама то продължава да си мирише... "
И в действителност си мирише! Днес Фейсбук безусловно е залят от гневни, люти, ядосани, гневни мнения за " Този склерозиращ, тесногръд псевдотворец и още по-псевдо патрЕот, очевидно в действителност измъчен от обезверена потребност да занимава хората със себе си! "... Предлагаме ви един от тях - на пловдивчанина Кочев, който хем ни развесели, хем ни натъжи. Вижте го:
" Българският Скорсезе се изцепил във " Facebook " нещо от сорта че 150 години след обесването на Левски, нещастието се стоварила върху Турция...
Браво, Мартине, оправдавам се, Максиме, евала, побратим, ашколсун, ага, аферим, ефенди!
Сигурно си прав за себе си, всеки самичък си преценя, аз обаче нощес, до момента в който си пиех ракията, гледах по малкия екран по какъв начин едни хора с каски вадят едно тригодишно дете от паднал блок и го носят на ръце и си помислих, Максиме, само, че ме е позор, че аз не съм там, и какъв брой елементарно е същото да се случи на 200-300 километра, щото сме комшии, Максиме, и `бал съм я историята, `бал съм ви продажния национализъм, но аз като бях един път в Истанбул, Максиме, и нямах карта да мина един мост, един чужд мустакат турчин ми даде неговата, и вика, `земи, като минеш на връщане, комшо, ще ми я оставиш, но аз не минах на връщане, Максиме, щото не ми беше комфортно, и щото съм БГ човек, и не желая да си скапвам рахата, и отпътува по този начин картата на мустакатия турчин, Маскиме, а последно една немустаката българска здравна сестра остави една нейна чистокръвна сънародничка да почине като куче във фоайето на болничното заведение на един породист БГ град, щото я домързя да си вдигне дебелия гъз, не знам дали си спомняш, Максиме, та с две думи, мисълта ми е, че не можеш да живееш с насадените ти комплекси до гроб, идва време разделно във всеки човешки живот, и хубавото на това време разделно е, че вместо да разделя, то отрезвява, и е хубаво към този момент не толкоз младеж като тебе да надрасне дребните си човешки пристрастености и да се замисли, аз знам ли Левски кой е, какъв е, що е, по какъв начин по този начин взех решение да му стана представител, хората дамите си, дето им спят в леглото и им раждат деца, не познават, ти и други като тебе, решихте от името на непознати мъже отпреди 150 години морал да четете, присъди да раздавате... аре, да се стегнете малко!
За да завърша - дребният човек става по-голям човек, когато се смее, ти злорадстваш, майна, по никакъв начин не си кул... "
Докато хората се питаха " това правилно ли е? " и " тоя естествен ли е? ", въпросното словоблудство беше изтрито, както означи консуматор, " Нема го към този момент. Земе, че се оака, па след това земе, че го изтрие... Ама то продължава да си мирише... "
И в действителност си мирише! Днес Фейсбук безусловно е залят от гневни, люти, ядосани, гневни мнения за " Този склерозиращ, тесногръд псевдотворец и още по-псевдо патрЕот, очевидно в действителност измъчен от обезверена потребност да занимава хората със себе си! "... Предлагаме ви един от тях - на пловдивчанина Кочев, който хем ни развесели, хем ни натъжи. Вижте го:
" Българският Скорсезе се изцепил във " Facebook " нещо от сорта че 150 години след обесването на Левски, нещастието се стоварила върху Турция...
Браво, Мартине, оправдавам се, Максиме, евала, побратим, ашколсун, ага, аферим, ефенди!
Сигурно си прав за себе си, всеки самичък си преценя, аз обаче нощес, до момента в който си пиех ракията, гледах по малкия екран по какъв начин едни хора с каски вадят едно тригодишно дете от паднал блок и го носят на ръце и си помислих, Максиме, само, че ме е позор, че аз не съм там, и какъв брой елементарно е същото да се случи на 200-300 километра, щото сме комшии, Максиме, и `бал съм я историята, `бал съм ви продажния национализъм, но аз като бях един път в Истанбул, Максиме, и нямах карта да мина един мост, един чужд мустакат турчин ми даде неговата, и вика, `земи, като минеш на връщане, комшо, ще ми я оставиш, но аз не минах на връщане, Максиме, щото не ми беше комфортно, и щото съм БГ човек, и не желая да си скапвам рахата, и отпътува по този начин картата на мустакатия турчин, Маскиме, а последно една немустаката българска здравна сестра остави една нейна чистокръвна сънародничка да почине като куче във фоайето на болничното заведение на един породист БГ град, щото я домързя да си вдигне дебелия гъз, не знам дали си спомняш, Максиме, та с две думи, мисълта ми е, че не можеш да живееш с насадените ти комплекси до гроб, идва време разделно във всеки човешки живот, и хубавото на това време разделно е, че вместо да разделя, то отрезвява, и е хубаво към този момент не толкоз младеж като тебе да надрасне дребните си човешки пристрастености и да се замисли, аз знам ли Левски кой е, какъв е, що е, по какъв начин по този начин взех решение да му стана представител, хората дамите си, дето им спят в леглото и им раждат деца, не познават, ти и други като тебе, решихте от името на непознати мъже отпреди 150 години морал да четете, присъди да раздавате... аре, да се стегнете малко!
За да завърша - дребният човек става по-голям човек, когато се смее, ти злорадстваш, майна, по никакъв начин не си кул... "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ