Убиват Мирослава заради откуп от 500 000 лева
Трагедия в Перник преди 10 години
Килърът с белезници се гръмна пред антимафиоти, които го завели на оглед
Шеф от ГДБОП счита, че е в чужбина
Едно момиче от Перник преди 10 години отива на подготовка по таекуондо, с цел да не се прибере в никакъв случай.
Мирослава Николова изчезва и 2 месеца няма ни новина, ни кост от нея. Висш началник от ГДБОП декларира, че макар есемесите, които околните й получават за откуп, девойката не е отвлечена, а евентуално е избягала с другари в чужбина. Истината обаче се оказва злокобна – Мирослава е убита и заровена на безлюдно място край село Планиница. Полицията стига до двамата убийци, само че единият от тях се гръмва пред чиновници от ГДБОП и то, до момента в който е с белезници. Покрай самоубийството му към момента има куп неясноти, които ще останат загадка вечно.
17-годишната Мирослава е ученичка в елитна гимназия в Перник. Красивото момиче тренира таекуондо. Само след няколко месеца следва да стане абитуриентка. На 7 ноември 2011 година вечерта отива на подготовка в локалната спортна зала. Отвън в тъмното я причакват двама души – Марио Любенов–Заека и Стойчо Стоев–Чочо. Вторият е прочут на момичето, точно той взема решение, че би трябвало да я отвлекат.
Двамата са научили, че приятелят на сестра й Елеонора – Борислав Чолев, е получил голямо завещание от умрелия си татко, с който не общувал от години. Похитителите считат, че няма да е проблем да получат половин милион лв. откуп от парите на Чолев.
Стойчо е въоръжен с противозаконен револвер, който купил особено за задачата. Мъжете са с маски и се нахвърлят върху ученичката, събарят я на земята и връзват ръцете й със „ свински опашки “. Докато я влачат към автомобила им „ Фолксваген Голф “, Мирослава познава Чочо по гласа. Той смъква маската и й шепне: „ Спокойно! Нищо няма да ти се случи. Само би трябвало да вземем едни пари! “
Това се оказва неистина – бандитите са решили авансово за по-сигурно да убият заложницата, преди да получат претенции откуп. Карат Мирослава да напише писмо до сестра си, че е отвлечена и какъв брой пари ще спасят живота й. Момичето е било умерено – Чочо не е непознат човек, той е работел като водач при Чолев, значи няма да ѝ стори нищо неприятно.
На 15-ина километра от Перник, в региона на с. Батановци, Чочо и Заека карат Мирослава да звънне на сестра си, с цел да й каже, че е отвлечена, че не би трябвало никога да се обажда в полицията. Момичето не знае, че му остава още минути живот.
„ Голфът “ с нарушителите и жертвата стопира в гората над с. Планиница. Похитителите нямат проект някъде да я скрият и след това да а освободят, а носят в багажника въже с халки. Извеждат Мирослава на открито и Чочо я събаря на земята. Притиска я мощно, в същото време Заека премята примка през врата й, усуква въжето и стартира да тегли двете халки. След няколко минути Мирослава притихва и тялото й се отпуска. Двамата копаят плитък гроб, събличат момичето голо и заравят натрупа му. След това изхвърлят облеклата в кофа в близкото село Братановци. Притеснени, че Мирослава не се прибира след тренировката, околните й стартират да я търсят. Отначало при другари и съученици, по-късно декларират в полицията, че им се обадила, че е отвлечена. Разпитани са 30 индивида, десетина са подложени на детектор на лъжата.
Заека и Чочо не са под съмнение, в първите дни те чакат поисканите от Борислав половин милион лв..
Заедно с второто писмо, което пишат, оставят и сим-карта, на която да се свързват. Още на идващия ден сътрудници на ГДБОП от кое място е била купена. Бандитите помолили инцидентна жена да я заплати, само че тя съумява да опише външността им в детайли.
Телефонът се подслушва, до момента в който Чочо се обажда на Елеонора. Тя се съгласява да им даде парите, само че единствено при едно изискване – доказателства, че сестра й е жива. Разговорът е от махленски автомат и полицията съумява да засече Чочо в региона. Той е арестуван. Вечерта на 11 януари 2012 година - два месеца след убийството, признава, че в съучастничество с Марио Любенов-Заека са отвлекли Мирослава и са желали откуп. За да проговори обаче, той има изискване – да стане предпазен очевидец. Разследващите му го дават обещание. Чочо води служителите на реда до гроба на девойката, където тялото е открито. Заека е задържа, а Чочо стартира да схваща, че комай ченгетата няма да изпълнят обещанието си. През цялото време той е окован с белезници на гърба. Полицаите от ГДБОП го водят в дома му за още един оглед. Той моли да го откопчаят, с цел да отиде до тоалетната. Полицаите реалокират белезниците начело. Стойчо излиза в кулоар, в който има железен долап за оръжие. Той и татко му са ловци и там са длъжни да си държат пушките. Там е и револверът „ Глок “ на Чочо. Той съумява да отвори вратата на шкафа, сграбчва пищова и се гръмва в главата.
Антимафиотите, които съпровождат Чочо по време на самоубийство, са осъдени, само че въпросите към гибелта по този начин и не намират отговори. И до през днешния ден има хора, които считат, че е бил убит от чиновниците на ГДБОП, с цел да се завърши случая. Извършено е точно следствие, голям брой огледи и експертизи.
Марио Заека се оказва по-твърд от двамата, мълчи месеци наред и се прави на вманиачен. Едва в съда през юни 2013 година признава присъединяване си в убийството на Мирослава и желае делото да се гледа по съкратената процедура. Получава 25 година затвор и апелира присъдата, след което Софийският апелативен съд му прибавя още 3 години. Върховният касационен съд удостоверява килърът на Мирослава да прекара 28 години зад решетките.
Министерство на вътрешните работи издало разрешителни на мъж с крими досие
Чочо имал законни пушки и револвери
През годините престъпно проявеният Стойчо Стоев - Чочо е получил 5 разрешителни за оръжие от полицията в Перник. Така той се е сдобил с 2 карабини, една ловна пушка и два револвера – единият от тях „ Глок “-а, с който се самоубива. На 19 декември 2003 година Стойчо получава първото позволение за пазаруване на „ Берета” за самозащита, второто е на 31 август 2005 година - за ловна пушка. На 25 февруари 2008 година получава позволение за револвер за спортни цели. Купува си и карабина – ловният вид на автомат „ Калашников “. Отговор по какъв начин на престъпно проявен са издадени разрешителни за оръжия и има ли някой осъден старшина, по този начин и не беше даден от Министерство на вътрешните работи.
Килърът с белезници се гръмна пред антимафиоти, които го завели на оглед
Шеф от ГДБОП счита, че е в чужбина
Едно момиче от Перник преди 10 години отива на подготовка по таекуондо, с цел да не се прибере в никакъв случай.
Мирослава Николова изчезва и 2 месеца няма ни новина, ни кост от нея. Висш началник от ГДБОП декларира, че макар есемесите, които околните й получават за откуп, девойката не е отвлечена, а евентуално е избягала с другари в чужбина. Истината обаче се оказва злокобна – Мирослава е убита и заровена на безлюдно място край село Планиница. Полицията стига до двамата убийци, само че единият от тях се гръмва пред чиновници от ГДБОП и то, до момента в който е с белезници. Покрай самоубийството му към момента има куп неясноти, които ще останат загадка вечно.
17-годишната Мирослава е ученичка в елитна гимназия в Перник. Красивото момиче тренира таекуондо. Само след няколко месеца следва да стане абитуриентка. На 7 ноември 2011 година вечерта отива на подготовка в локалната спортна зала. Отвън в тъмното я причакват двама души – Марио Любенов–Заека и Стойчо Стоев–Чочо. Вторият е прочут на момичето, точно той взема решение, че би трябвало да я отвлекат.
Двамата са научили, че приятелят на сестра й Елеонора – Борислав Чолев, е получил голямо завещание от умрелия си татко, с който не общувал от години. Похитителите считат, че няма да е проблем да получат половин милион лв. откуп от парите на Чолев.
Стойчо е въоръжен с противозаконен револвер, който купил особено за задачата. Мъжете са с маски и се нахвърлят върху ученичката, събарят я на земята и връзват ръцете й със „ свински опашки “. Докато я влачат към автомобила им „ Фолксваген Голф “, Мирослава познава Чочо по гласа. Той смъква маската и й шепне: „ Спокойно! Нищо няма да ти се случи. Само би трябвало да вземем едни пари! “
Това се оказва неистина – бандитите са решили авансово за по-сигурно да убият заложницата, преди да получат претенции откуп. Карат Мирослава да напише писмо до сестра си, че е отвлечена и какъв брой пари ще спасят живота й. Момичето е било умерено – Чочо не е непознат човек, той е работел като водач при Чолев, значи няма да ѝ стори нищо неприятно.
На 15-ина километра от Перник, в региона на с. Батановци, Чочо и Заека карат Мирослава да звънне на сестра си, с цел да й каже, че е отвлечена, че не би трябвало никога да се обажда в полицията. Момичето не знае, че му остава още минути живот.
„ Голфът “ с нарушителите и жертвата стопира в гората над с. Планиница. Похитителите нямат проект някъде да я скрият и след това да а освободят, а носят в багажника въже с халки. Извеждат Мирослава на открито и Чочо я събаря на земята. Притиска я мощно, в същото време Заека премята примка през врата й, усуква въжето и стартира да тегли двете халки. След няколко минути Мирослава притихва и тялото й се отпуска. Двамата копаят плитък гроб, събличат момичето голо и заравят натрупа му. След това изхвърлят облеклата в кофа в близкото село Братановци. Притеснени, че Мирослава не се прибира след тренировката, околните й стартират да я търсят. Отначало при другари и съученици, по-късно декларират в полицията, че им се обадила, че е отвлечена. Разпитани са 30 индивида, десетина са подложени на детектор на лъжата.
Заека и Чочо не са под съмнение, в първите дни те чакат поисканите от Борислав половин милион лв..
Заедно с второто писмо, което пишат, оставят и сим-карта, на която да се свързват. Още на идващия ден сътрудници на ГДБОП от кое място е била купена. Бандитите помолили инцидентна жена да я заплати, само че тя съумява да опише външността им в детайли.
Телефонът се подслушва, до момента в който Чочо се обажда на Елеонора. Тя се съгласява да им даде парите, само че единствено при едно изискване – доказателства, че сестра й е жива. Разговорът е от махленски автомат и полицията съумява да засече Чочо в региона. Той е арестуван. Вечерта на 11 януари 2012 година - два месеца след убийството, признава, че в съучастничество с Марио Любенов-Заека са отвлекли Мирослава и са желали откуп. За да проговори обаче, той има изискване – да стане предпазен очевидец. Разследващите му го дават обещание. Чочо води служителите на реда до гроба на девойката, където тялото е открито. Заека е задържа, а Чочо стартира да схваща, че комай ченгетата няма да изпълнят обещанието си. През цялото време той е окован с белезници на гърба. Полицаите от ГДБОП го водят в дома му за още един оглед. Той моли да го откопчаят, с цел да отиде до тоалетната. Полицаите реалокират белезниците начело. Стойчо излиза в кулоар, в който има железен долап за оръжие. Той и татко му са ловци и там са длъжни да си държат пушките. Там е и револверът „ Глок “ на Чочо. Той съумява да отвори вратата на шкафа, сграбчва пищова и се гръмва в главата.
Антимафиотите, които съпровождат Чочо по време на самоубийство, са осъдени, само че въпросите към гибелта по този начин и не намират отговори. И до през днешния ден има хора, които считат, че е бил убит от чиновниците на ГДБОП, с цел да се завърши случая. Извършено е точно следствие, голям брой огледи и експертизи.
Марио Заека се оказва по-твърд от двамата, мълчи месеци наред и се прави на вманиачен. Едва в съда през юни 2013 година признава присъединяване си в убийството на Мирослава и желае делото да се гледа по съкратената процедура. Получава 25 година затвор и апелира присъдата, след което Софийският апелативен съд му прибавя още 3 години. Върховният касационен съд удостоверява килърът на Мирослава да прекара 28 години зад решетките.
Министерство на вътрешните работи издало разрешителни на мъж с крими досие
Чочо имал законни пушки и револвери
През годините престъпно проявеният Стойчо Стоев - Чочо е получил 5 разрешителни за оръжие от полицията в Перник. Така той се е сдобил с 2 карабини, една ловна пушка и два револвера – единият от тях „ Глок “-а, с който се самоубива. На 19 декември 2003 година Стойчо получава първото позволение за пазаруване на „ Берета” за самозащита, второто е на 31 август 2005 година - за ловна пушка. На 25 февруари 2008 година получава позволение за револвер за спортни цели. Купува си и карабина – ловният вид на автомат „ Калашников “. Отговор по какъв начин на престъпно проявен са издадени разрешителни за оръжия и има ли някой осъден старшина, по този начин и не беше даден от Министерство на вътрешните работи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ