Родени със спорта: Лекоатлетическото семейство Атанасови: Как се управлява клуб в България, за успехите и трудните моменти в спорта
TrafficNews започва нова графа - " Родени със спорта " . В нея ще Ви срещаме със спортните фамилии на Пловдив.
Във втората част от рубриката ни ще Ви срещнем с лекоатлетическото семейство Атанасови. Атанас Атанасов е един от най-хубавите ни треньори в леката атлетика. Освен това е ръководител и индивидът, който прави доста в лекоатлетическия клуб на Локомотив Пловдив. В момента е треньор на една от най-хубавите ни атлетки Габриела Петрова, която номер 1 в тройния скок в България и е състезател номер 1 на България за 2015-а година. Бил е треньор и на международна шампионка - Христина Калчева. Като играч 11 години държи националния връх на скок дължина - 8.31 м.
Неговият наследник Златозар Атанасов е един от най-хубавите ни състезатели в тройния скок. Участвал е във финали на Европейски шампионати, а персоналният му резултат е 17.09м. Той реши да завърши със спортната си кариера и първо пое към Китай, където беше кондиционен треньор по тенис, само че се завърна и потегли по стъпките на татко си в треньорството в родния клуб Локомотив.
Спортът в фамилията
Атанас Атанасов: Аз съм първият състезател в фамилията. Започнах през 1966г. да се занимавам с атлетика. Аз съм от Белозем и там започнах. Когато пристигнах тук да изучавам се ориентирах към Локомотив. Първа подготовка ми беше Мила Костанян оттова при Васил Николов и по този начин до ден сегашен. Дъщеря ми също тренираше атлетика, сега е админ на клуба и е лицензиран управител по лека атлетика. Тя е управител и на Габриела Петрова, а преди е била управител и на Николай Атанасов, Спас Бухалов, Момчил Караилиев. Никога не съм карал Златозар да става състезател. Той стартира първо с футбола, след това и тенис преди да стане играч в леката атлетика. Всичко стана от единствено себе си. Дойде един ден и ми сподели, че желае да се занимава единствено с атлетика. Дори когато тренираше другите спортове той не се отделяше от атлетиката и беше много постоянно в залата.
Златозар Атанасов: Започнах първо с футбола и упражнявах общо четири години, а на 11 години започнах с тениса. Бях на 15-16 години, когато започнах в леката атлетика, а това си е относително късно за всеки един спорт. Първото ми съревнование беше втора младша, а там множеството спортисти упражняват от 6-7 години.
Влизането в леката атлетика на по-късно възраст
Златозар Атанасов: Не бих споделил, че ми беше мъчно, тъй като аз си бях тук в залата относително постоянно. Обичах доста високия скок и скачах за наслаждение, до момента в който те упражняваха. Още на първите надпревари започнах да давам прилични резултати и по този начин се случиха нещата. С тройния скок отново се случиха нещата на подбив. Доста бързо се преориентирах към него. Аз бях видял целия подготвителен развой преди международната купа на Христина Калчева. Той беше извънредно непоколебим на тематика хранене във високия скок и аз имах такива разбирания, че в случай че стана играч на скок височина няма да ми даде и една трошичка да хапна. Стреснах се от тази цялата работа, само че след това разбрах, че нямаше огромна разлика в нещата и същото беше и в тройния скок. Не мога да кажа, че ми беше мъчно навлизането от тениса към атлетиката.
Успехите в спорта
Атанас Атанасов: Първите ми по-значими стъпки бяха при юношите 1973-1974. Аз стартирах първо с висок скок, само че след едно ученическо съревнование започнах да скачам дълъг скок. Имам медали от младежки Балканиади и по този начин лека бавно нещата започнаха да си идват на мястото. Бях и в казармата и там се състезавах за ЦСКА, само че там ме върнаха обратно. През 1978-а ми се случи неприятна травма - счупих си крайници. Една година не участвах по надпревари и даже треньора ми се беше отчаял, само че нещата се получиха по-късно. През 1981г. ми беше първият важен триумф и тогава скочих 8.09м. в София. Имам финали на Европейско състезание, а на първото ми Световно бях 11-и, само че там бях контузен. Отидох контузен на Световното и още с първи опит влезнах във финала, само че там към този момент нямах сили. Това ми беше един страховит късмет да се класирам доста напред в това съревнование, само че за жалост по този начин се получиха нещата. През 1982г. в Атина бях осми на Европейско състезание. Имам два финала на зимни шампионати в Мадрид и Атина. През 1984г. направих националния връх от 8.31 м. и той се задържа 11 години.
Златозар Атанасов: Първото ми излизане отвън България беше през 2009г. Тогава участвах на Балканиада в Атина. През лятото на същата година участвах на Европейско състезание до 23 години в Каунас и тогава реализирах първия си огромен триумф. Влезнах във финала на тройния скок. Завърших на осмото място с персонален резултат и страстите бяха страхотни. 2010 имах травми и имаше лек застой. През 2011г. в Острава, Чехия още веднъж на Европейско състезание до 23 години се класирах на финала и приключих шести. Имах леко отчаяние, тъй като скочих същия резултат, както преди две години. През 2012-а година навлязох при мъжете и участвах на Европейско състезание за мъже, още веднъж съумях да се класирам на финала в Хелзинки. 2012-а беше олимпийска година, нормативът беше 16.85 м. Аз направих резултати над 16.50 и бях покрай норматива и остана разочарованието, че не съм си приключил работата. 2013-а година беше моята най-силна година. На Европейското състезание на закрито в Гьотеборг влязох на финала и се класирах седми. Направих доста хубави резултати и на първото ми съревнование през лятото в Бургас скочих 17.09 м. и това си остана и моят персонален резултат. Още в първия си опит си ударих петата доста неприятно, татко ми ми сподели да спирам, само че аз желаех да продължа и съумях да скоча 17.09м. от четвърти опит. След това целият сезон до август месец беше на сакат крайник и доста мъчно беше възобновяване.
За кариерата на Златозар
Атанас Атанасов: На огромни надпревари може да няма медали, само че в никакъв случай не се е провалял. Във всичките му европейски шампионати той влиза във край. Участва два пъти и на Купа Европа Първа лига и приключи втори и двата пъти. Сега ще го забележим по какъв начин ще бъде като треньор. Вече навлезе в специалността.
За треньорството
Атанас Атанасов: През 1987г. завърших спортната си кариера като играч и безусловно на другия ден започнах да групирам групичка и започнах като треньор. Откакто се помня съм обвързван с атлетиката и не съм се отклонявал от нея. Работил съм и други работи - водач на такси, барман, тъй като имаше доста тежки години, когато нямаше пари и нямаше по какъв начин да вържем двата края, само че в никакъв случай не съм оставял треньорството в атлетиката. Основното ми е било постоянно леката атлетика. Най-големият ми триумф досега е с Христина Калчева, която стана международна шампионка през 1999г. С Габриела Петрова - Европейска шампионка до 23 години, второ място на Европейско, четвърто място на Световно състезание, пето място на Европейско състезание. С Николай Атанасов имам пето място на Световно и пето място на Европейско състезание. Личният резултат на Златозар е доста мощен - 17.09 м. Със Стойко Цонов имам 17.02м.
Златозар Атанасов: Вече две години съм тук като треньор, а преди този момент две години бях кондиционен треньор по тенис в Китай.
Китай
Златозар Атанасов: Заминах за Китай напролет на 2018-а година и се върнах през 2020-а година. Върнах се по време на Китайската Нова година, само че тъкмо тогава стартира коронавирус и затвориха границите. Там ми остана багаж, който ми изпратиха чак преди няколко месеца. Мислих, че всичко ще отмине и ще се върна. Там е напълно различен свят. Те нямат нищо общо с нашето схващане за спорт като цяло и имат страхотни благоприятни условия за безусловно всичко. Трябват им фрагменти и хора, които схващат от тази работа. Имат ужасно доста деца, които желаят да упражняват. Търсят доста чужденци като треньори, които да им оказват помощ. Осигуряват ни и доста положителни условия за работа. Вече няма толкоз доста чужденци около ковида. Сега получих предложение отново да отпътува, само че го отхвърлих и оставам тук. Имам страхотна група от деца. Да, ще изисква време, до момента в който стигнат до огромната атлетика, само че нашата работа е такава, че би трябвало да сме търпеливи и да си чакаме момента.
Трудностите да се ръководи клуб в България
Златозар Атанасов: Помагам с каквото мога и в залата. Баща ми се е борил доста за този клуб и тази зала да ги има. Сега последните няколко години съумява да бере плодовете на това, което е правил толкоз години. Имаме страхотни треньори. Ние всички сме като едно семейство и си оказваме помощ. Още преди 1999г. той се пробва да усъвършенства нещо тук. Той стана като един занаятчия, толкоз доста неща направи. Това постоянно му е било фантазия - СКЛА Локомотив е да е най-големият клуб в атлетиката в България. Това е нашето семейство.
Атанас Атанасов: Един огромен мой триумф, който си плагиатствам е обновяването на това оборудване. Тази зала можеше досега да е срутена. Имаше огромна битка и доста страдания, с цел да я спасим. Тук има доста неща, които сме правили и сами, викали сме и познати майстори. Удовлетворяваме това, че залата е цялостна и пораства новото потомство, което може да направи нови триумфи. Това ми е най-голямото наслаждение. Ако приключим и корпуса със съблекалните към този момент всичко би трябвало да е наред.
Фамилията Атанасов
Златозар Атанасов: Винаги съм бил обвързван с него и постоянно ми е влияло в позитивна тенденция. Никога не е имало някакво напрежение. Той напълно ме остави да реша с какво да се занимавам. Аз съм извънредно благополучен човек, че имам такива родители като него и майка ми, която също толкоз пъти сме я оставяли у дома, а ние сме по лагери или надпревари.
Пожелания за бъдещето
Златозар Атанасов: Аз бих си поискал да продължаваме по тази линия, тъй като тя е възходяща и тя е в вярна тенденция и му поисквам да е жив и здрав.
Атанас Атанасов: Аз си поисквам да приключим изцяло залата с корпуса със съблекалните, с цел да може залата да се оформи като хубаво и съвременно спортно оборудване, с цел да можем да пуснем отоплението зимно време, с цел да могат тук хората да се провиснал още повече. Да виждам залата цялостна, както до в този момент и да излизат такива кадърни деца и треньорите да се радват на още по-добри триумфи.
Във втората част от рубриката ни ще Ви срещнем с лекоатлетическото семейство Атанасови. Атанас Атанасов е един от най-хубавите ни треньори в леката атлетика. Освен това е ръководител и индивидът, който прави доста в лекоатлетическия клуб на Локомотив Пловдив. В момента е треньор на една от най-хубавите ни атлетки Габриела Петрова, която номер 1 в тройния скок в България и е състезател номер 1 на България за 2015-а година. Бил е треньор и на международна шампионка - Христина Калчева. Като играч 11 години държи националния връх на скок дължина - 8.31 м.
Неговият наследник Златозар Атанасов е един от най-хубавите ни състезатели в тройния скок. Участвал е във финали на Европейски шампионати, а персоналният му резултат е 17.09м. Той реши да завърши със спортната си кариера и първо пое към Китай, където беше кондиционен треньор по тенис, само че се завърна и потегли по стъпките на татко си в треньорството в родния клуб Локомотив.
Спортът в фамилията
Атанас Атанасов: Аз съм първият състезател в фамилията. Започнах през 1966г. да се занимавам с атлетика. Аз съм от Белозем и там започнах. Когато пристигнах тук да изучавам се ориентирах към Локомотив. Първа подготовка ми беше Мила Костанян оттова при Васил Николов и по този начин до ден сегашен. Дъщеря ми също тренираше атлетика, сега е админ на клуба и е лицензиран управител по лека атлетика. Тя е управител и на Габриела Петрова, а преди е била управител и на Николай Атанасов, Спас Бухалов, Момчил Караилиев. Никога не съм карал Златозар да става състезател. Той стартира първо с футбола, след това и тенис преди да стане играч в леката атлетика. Всичко стана от единствено себе си. Дойде един ден и ми сподели, че желае да се занимава единствено с атлетика. Дори когато тренираше другите спортове той не се отделяше от атлетиката и беше много постоянно в залата.
Златозар Атанасов: Започнах първо с футбола и упражнявах общо четири години, а на 11 години започнах с тениса. Бях на 15-16 години, когато започнах в леката атлетика, а това си е относително късно за всеки един спорт. Първото ми съревнование беше втора младша, а там множеството спортисти упражняват от 6-7 години.
Влизането в леката атлетика на по-късно възраст
Златозар Атанасов: Не бих споделил, че ми беше мъчно, тъй като аз си бях тук в залата относително постоянно. Обичах доста високия скок и скачах за наслаждение, до момента в който те упражняваха. Още на първите надпревари започнах да давам прилични резултати и по този начин се случиха нещата. С тройния скок отново се случиха нещата на подбив. Доста бързо се преориентирах към него. Аз бях видял целия подготвителен развой преди международната купа на Христина Калчева. Той беше извънредно непоколебим на тематика хранене във високия скок и аз имах такива разбирания, че в случай че стана играч на скок височина няма да ми даде и една трошичка да хапна. Стреснах се от тази цялата работа, само че след това разбрах, че нямаше огромна разлика в нещата и същото беше и в тройния скок. Не мога да кажа, че ми беше мъчно навлизането от тениса към атлетиката.
Успехите в спорта
Атанас Атанасов: Първите ми по-значими стъпки бяха при юношите 1973-1974. Аз стартирах първо с висок скок, само че след едно ученическо съревнование започнах да скачам дълъг скок. Имам медали от младежки Балканиади и по този начин лека бавно нещата започнаха да си идват на мястото. Бях и в казармата и там се състезавах за ЦСКА, само че там ме върнаха обратно. През 1978-а ми се случи неприятна травма - счупих си крайници. Една година не участвах по надпревари и даже треньора ми се беше отчаял, само че нещата се получиха по-късно. През 1981г. ми беше първият важен триумф и тогава скочих 8.09м. в София. Имам финали на Европейско състезание, а на първото ми Световно бях 11-и, само че там бях контузен. Отидох контузен на Световното и още с първи опит влезнах във финала, само че там към този момент нямах сили. Това ми беше един страховит късмет да се класирам доста напред в това съревнование, само че за жалост по този начин се получиха нещата. През 1982г. в Атина бях осми на Европейско състезание. Имам два финала на зимни шампионати в Мадрид и Атина. През 1984г. направих националния връх от 8.31 м. и той се задържа 11 години.
Златозар Атанасов: Първото ми излизане отвън България беше през 2009г. Тогава участвах на Балканиада в Атина. През лятото на същата година участвах на Европейско състезание до 23 години в Каунас и тогава реализирах първия си огромен триумф. Влезнах във финала на тройния скок. Завърших на осмото място с персонален резултат и страстите бяха страхотни. 2010 имах травми и имаше лек застой. През 2011г. в Острава, Чехия още веднъж на Европейско състезание до 23 години се класирах на финала и приключих шести. Имах леко отчаяние, тъй като скочих същия резултат, както преди две години. През 2012-а година навлязох при мъжете и участвах на Европейско състезание за мъже, още веднъж съумях да се класирам на финала в Хелзинки. 2012-а беше олимпийска година, нормативът беше 16.85 м. Аз направих резултати над 16.50 и бях покрай норматива и остана разочарованието, че не съм си приключил работата. 2013-а година беше моята най-силна година. На Европейското състезание на закрито в Гьотеборг влязох на финала и се класирах седми. Направих доста хубави резултати и на първото ми съревнование през лятото в Бургас скочих 17.09 м. и това си остана и моят персонален резултат. Още в първия си опит си ударих петата доста неприятно, татко ми ми сподели да спирам, само че аз желаех да продължа и съумях да скоча 17.09м. от четвърти опит. След това целият сезон до август месец беше на сакат крайник и доста мъчно беше възобновяване.
За кариерата на Златозар
Атанас Атанасов: На огромни надпревари може да няма медали, само че в никакъв случай не се е провалял. Във всичките му европейски шампионати той влиза във край. Участва два пъти и на Купа Европа Първа лига и приключи втори и двата пъти. Сега ще го забележим по какъв начин ще бъде като треньор. Вече навлезе в специалността.
За треньорството
Атанас Атанасов: През 1987г. завърших спортната си кариера като играч и безусловно на другия ден започнах да групирам групичка и започнах като треньор. Откакто се помня съм обвързван с атлетиката и не съм се отклонявал от нея. Работил съм и други работи - водач на такси, барман, тъй като имаше доста тежки години, когато нямаше пари и нямаше по какъв начин да вържем двата края, само че в никакъв случай не съм оставял треньорството в атлетиката. Основното ми е било постоянно леката атлетика. Най-големият ми триумф досега е с Христина Калчева, която стана международна шампионка през 1999г. С Габриела Петрова - Европейска шампионка до 23 години, второ място на Европейско, четвърто място на Световно състезание, пето място на Европейско състезание. С Николай Атанасов имам пето място на Световно и пето място на Европейско състезание. Личният резултат на Златозар е доста мощен - 17.09 м. Със Стойко Цонов имам 17.02м.
Златозар Атанасов: Вече две години съм тук като треньор, а преди този момент две години бях кондиционен треньор по тенис в Китай.
Китай
Златозар Атанасов: Заминах за Китай напролет на 2018-а година и се върнах през 2020-а година. Върнах се по време на Китайската Нова година, само че тъкмо тогава стартира коронавирус и затвориха границите. Там ми остана багаж, който ми изпратиха чак преди няколко месеца. Мислих, че всичко ще отмине и ще се върна. Там е напълно различен свят. Те нямат нищо общо с нашето схващане за спорт като цяло и имат страхотни благоприятни условия за безусловно всичко. Трябват им фрагменти и хора, които схващат от тази работа. Имат ужасно доста деца, които желаят да упражняват. Търсят доста чужденци като треньори, които да им оказват помощ. Осигуряват ни и доста положителни условия за работа. Вече няма толкоз доста чужденци около ковида. Сега получих предложение отново да отпътува, само че го отхвърлих и оставам тук. Имам страхотна група от деца. Да, ще изисква време, до момента в който стигнат до огромната атлетика, само че нашата работа е такава, че би трябвало да сме търпеливи и да си чакаме момента.
Трудностите да се ръководи клуб в България
Златозар Атанасов: Помагам с каквото мога и в залата. Баща ми се е борил доста за този клуб и тази зала да ги има. Сега последните няколко години съумява да бере плодовете на това, което е правил толкоз години. Имаме страхотни треньори. Ние всички сме като едно семейство и си оказваме помощ. Още преди 1999г. той се пробва да усъвършенства нещо тук. Той стана като един занаятчия, толкоз доста неща направи. Това постоянно му е било фантазия - СКЛА Локомотив е да е най-големият клуб в атлетиката в България. Това е нашето семейство.
Атанас Атанасов: Един огромен мой триумф, който си плагиатствам е обновяването на това оборудване. Тази зала можеше досега да е срутена. Имаше огромна битка и доста страдания, с цел да я спасим. Тук има доста неща, които сме правили и сами, викали сме и познати майстори. Удовлетворяваме това, че залата е цялостна и пораства новото потомство, което може да направи нови триумфи. Това ми е най-голямото наслаждение. Ако приключим и корпуса със съблекалните към този момент всичко би трябвало да е наред.
Фамилията Атанасов
Златозар Атанасов: Винаги съм бил обвързван с него и постоянно ми е влияло в позитивна тенденция. Никога не е имало някакво напрежение. Той напълно ме остави да реша с какво да се занимавам. Аз съм извънредно благополучен човек, че имам такива родители като него и майка ми, която също толкоз пъти сме я оставяли у дома, а ние сме по лагери или надпревари.
Пожелания за бъдещето
Златозар Атанасов: Аз бих си поискал да продължаваме по тази линия, тъй като тя е възходяща и тя е в вярна тенденция и му поисквам да е жив и здрав.
Атанас Атанасов: Аз си поисквам да приключим изцяло залата с корпуса със съблекалните, с цел да може залата да се оформи като хубаво и съвременно спортно оборудване, с цел да можем да пуснем отоплението зимно време, с цел да могат тук хората да се провиснал още повече. Да виждам залата цялостна, както до в този момент и да излизат такива кадърни деца и треньорите да се радват на още по-добри триумфи.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ