Важно е духовното измерение на празника Рождество Христово
Традицията повелява на 24 декември на трапезата да се събере цялото семейство и дружно да дочакат Рождество Христово.
Обединява ни трапезата и хляба, който слагаме на нея в тази празнична нощ, сподели за Българска телеграфна агенция София Шопова от пловдивското село Брестовица, представител на локалното читалище "Съзнание ".
Някога подготовката за Бъдни вечер е започвала още от Игнажден, 20 декември - денят, в който са почнали родилните страдания на Света Богородица. През тези дни се точат баниците, пече се саралията и се оставят да отлежат, "да си починат " и се заливат със сироп преди самата вечеря. През тези дни се подготвя зелето за сърмите, набират се дървата и бъдникът.
На Игнажден, по това кой пръв е влезнал в дома ти - можеш да гадаеш каква ще бъде годината ти.
По думите й Бъдни вечер е най-големият и ярък празник в християнската вяра - вечерта, в която се е родил синът Божий - Христос.
С годините се е утвърдила традиция в тази нощ, посредством бъдника в огнището, трапезата, постните ястия и наричането, с коледарите хората да се доближават най-близко до същинското рождество Христово.
Това е предзнаменование за новия живот, вярата за по-добро, денят, в който очакваш да се осъществен фантазиите ти, да поставиш новото начало в живота си, твърди Шопова. Там, по думите й са пожеланията за здраве и благополучие, за обич!
На Рождество Христово би трябвало най-много да честваме духовно в фамилията си
На Рождество Христово би трябвало най-много да честваме духовно в фамилията си, защото раждането на Христос е било празник както за неговите родители, по този начин и за техните фамилии, разяснява за Българска телеграфна агенция архимандрит Симон. Затова ние би трябвало да го честваме най-много духовно в фамилията с взаимната нелицемерна, неплътска християнска обич, по този начин както по думите на монаха "майката обича своите деца, както те почитат своите родители, както е взаимното почитание в един жанр ".
Така Светата черква отдава респект на Божието семейство - на техния наследник, който се е въплътил в човешки тип, на неговата майка и на неговия страж и татко Йосиф.
Отец Симон е безапелационен, че празникът най-много е нравствен и би трябвало да се натъртва на духовните полезности, които пазят цялото християнство и цитира една от божите заповеди - "почитай татко си и майка си, с цел да ти бъде добре на земята ". Именно по този метод би трябвало да обичаме и Бог, тъй като той е пристигнал на този свят, като се е въплътил в човешки тип, взел е всичко човешко, с изключение на прегрешението и по-късно е отдал своето тяло и своята кръв, с цел да очисти прегрешенията на цялото човечество, добавя дядо Симон и цитира самия Христос: "Няма по-висше богатство от това, човек да постави душата си за своите приятели. Кой в днешно време може да го направи това ", пита риторично духовникът.
Традицията за 7 или 9 /нечетен/ броя ястия на трапезата на 24 декември, съгласно дядо Симон е пренесена от народностната езическа традиция.
Достатъчно е, съгласно него на 24 декември да седнем на трапезата всички дружно - цялото семейство, с цел да можем с молитва и към момента с постно ядене, да дочакаме празника - Рождество Христово и на другия ден да отидем на черква - тъкмо както мъдреците - и да отдадем респект и да се преклоним на нашия Бог.
Обредният самун, погачата, събират всички знаци и фантазии на фамилията
На Бъдни вечер на централно място на масата би трябвало да има ритуален самун, който в Брестовица назоваваме погача, споделя София. Около него се подреждат нечетен брой постни ястия, които символизират броя на небесните сили - девет. Преди това в огнището се поставя бъдникът - дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено у дома от най-младия мъж в фамилията.
Той би трябвало да бъде толкоз огромен, че да поддържа огъня през цялата нощ и съгласно националното вярване е, с цел да бъде ярко на Божията майка и да е видело на мъртвите ни предшественици.
В погачата домакинята би трябвало да събере всички знаци и фантазии на фамилията. Питката се замесва с брашно, пресято през три сита и с мълчана вода.
В средата се слага с просолка разпятието, а към него, "се подреждат " - от едната страна слънце, което символизира началото, а от другата - луната със звезди, като последните въплъщават умрелите от фамилията.
В долната част се слагат лозов лист с грозд, житна плетеница, кокошка с пиленца, кошара с добитък - това, с което се изхранва фамилията.
Докато се прави и украсява питата се изричат и наричанията за здраве, за благодат, за триумф, за любов. Не на последно място, несъмнено, в погачата се слага и парата, която символизира шанса на дома и на който се падне, на негов шанс ще се развива фамилията, обобщава София Шопова. Опича се и коледен самун - тип кравай, който се дава на коледарите.
На трапезата се поставят ястия, всяко от което има алегорично значение
Трапезата на Бъдни вечер се подрежда на продълговата маса, вечерята стартира рано, с цел да узреят рано житата. По време на храненето никой не би трябвало да става, с цел да не стават кокошките и в случай че се наложи - се върви приведен, с цел да са тежки житата.
На трапезата би трябвало да има сладка баница с ориз или тиква, търкан фасул, сарми с жито и ориз, пълнени чушки, варена царевица, орехи, мед, кръстено семе, кромид и чесън, сол и пипер. Слагат се още ошав, вино и ракия.
Чесънът се ниже на извит бял-червен конец за здраве на децата, а по ядките на орехите всеки си гадае какъв ще бъде шансът му. Най-възрастният член на фамилията прекадява три пъти трапезата, къщата, а в миналото зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошерите с наричания и пожелания за здраве и благополучие - да надари Бог, да има берекет, добрина и съгласие.
След молитва подвига питата и я разчупва, като първото парче се оставя за Богородица, а на който се падне парата - на негов шанс ще се развива дома през новата година. Трапезата не се подвига през цялата нощ, с цел да слезе на нея светецът-покровител на дома, Богородица или мъртвите родственици, добавя София Шопова.
Какво символизират храните на Коледната софра?
Мед - да е сладостен животът, лук - с цел да е доста парцелът, както са му доста люспите, чесънът е против злите сили. Житото - като най-важната селскостопанска просвета за българина. По ядките на орехите се гадае за това какъв ще бъде шансът ти през идната година. Плодове, вино, пита - символизират жертвоприношението.
В ястията на Коледната софра се включват основно храни, които набъбват при варене - жито, фасул, леща, ошав, стафиди, сухи пиперки - като знак на зачатието, плодородието и раждането на новия живот.
След среднощ се чакат коледарите
Коледуването стартира след среднощ, като участниците в обичая са единствено мъже, най-вече ергени или годеници и по-рядко - млади, само че скоро оженени. Пременени с бели навуща на крайници, с черен калпак на глава, на гърдите с по три огледала - украсени със зелен чимшир, с бели пуканки и с дъха на младостта потеглят от вкъщи на лидера с ария.
Имат трохобер, който събира краваите, магаре - с цел да носи месото и сланината и коте, което мяука и подсеща стопаните за даровете. Коледните песни са свързани със фамилния живот и земеделския обичай на българина и са за стопанско благоденствие, всеобщо благополучие и благополучен живот. Песен има за всеки член от фамилията.
Те са мечтани посетители в тази светла нощ и са дарявани от стопаните с колачета, сланина, месо, с ракия и вино, с "вит кравай с кръст дукат ". Минават през всяка къща - пратеници на бога, на положителното, на здравето, на плодородието.
С първата ария оповестяват идването си: "Стани, стани, нине, стани господине, че ти идем положителни посетители. Стани, нине, стани, стани, господине! Добри посетители - коледари ".
Обединява ни трапезата и хляба, който слагаме на нея в тази празнична нощ, сподели за Българска телеграфна агенция София Шопова от пловдивското село Брестовица, представител на локалното читалище "Съзнание ".
Някога подготовката за Бъдни вечер е започвала още от Игнажден, 20 декември - денят, в който са почнали родилните страдания на Света Богородица. През тези дни се точат баниците, пече се саралията и се оставят да отлежат, "да си починат " и се заливат със сироп преди самата вечеря. През тези дни се подготвя зелето за сърмите, набират се дървата и бъдникът.
На Игнажден, по това кой пръв е влезнал в дома ти - можеш да гадаеш каква ще бъде годината ти.
По думите й Бъдни вечер е най-големият и ярък празник в християнската вяра - вечерта, в която се е родил синът Божий - Христос.
С годините се е утвърдила традиция в тази нощ, посредством бъдника в огнището, трапезата, постните ястия и наричането, с коледарите хората да се доближават най-близко до същинското рождество Христово.
Това е предзнаменование за новия живот, вярата за по-добро, денят, в който очакваш да се осъществен фантазиите ти, да поставиш новото начало в живота си, твърди Шопова. Там, по думите й са пожеланията за здраве и благополучие, за обич!
На Рождество Христово би трябвало най-много да честваме духовно в фамилията си
На Рождество Христово би трябвало най-много да честваме духовно в фамилията си, защото раждането на Христос е било празник както за неговите родители, по този начин и за техните фамилии, разяснява за Българска телеграфна агенция архимандрит Симон. Затова ние би трябвало да го честваме най-много духовно в фамилията с взаимната нелицемерна, неплътска християнска обич, по този начин както по думите на монаха "майката обича своите деца, както те почитат своите родители, както е взаимното почитание в един жанр ".
Така Светата черква отдава респект на Божието семейство - на техния наследник, който се е въплътил в човешки тип, на неговата майка и на неговия страж и татко Йосиф.
Отец Симон е безапелационен, че празникът най-много е нравствен и би трябвало да се натъртва на духовните полезности, които пазят цялото християнство и цитира една от божите заповеди - "почитай татко си и майка си, с цел да ти бъде добре на земята ". Именно по този метод би трябвало да обичаме и Бог, тъй като той е пристигнал на този свят, като се е въплътил в човешки тип, взел е всичко човешко, с изключение на прегрешението и по-късно е отдал своето тяло и своята кръв, с цел да очисти прегрешенията на цялото човечество, добавя дядо Симон и цитира самия Христос: "Няма по-висше богатство от това, човек да постави душата си за своите приятели. Кой в днешно време може да го направи това ", пита риторично духовникът.
Традицията за 7 или 9 /нечетен/ броя ястия на трапезата на 24 декември, съгласно дядо Симон е пренесена от народностната езическа традиция.
Достатъчно е, съгласно него на 24 декември да седнем на трапезата всички дружно - цялото семейство, с цел да можем с молитва и към момента с постно ядене, да дочакаме празника - Рождество Христово и на другия ден да отидем на черква - тъкмо както мъдреците - и да отдадем респект и да се преклоним на нашия Бог.
Обредният самун, погачата, събират всички знаци и фантазии на фамилията
На Бъдни вечер на централно място на масата би трябвало да има ритуален самун, който в Брестовица назоваваме погача, споделя София. Около него се подреждат нечетен брой постни ястия, които символизират броя на небесните сили - девет. Преди това в огнището се поставя бъдникът - дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено у дома от най-младия мъж в фамилията.
Той би трябвало да бъде толкоз огромен, че да поддържа огъня през цялата нощ и съгласно националното вярване е, с цел да бъде ярко на Божията майка и да е видело на мъртвите ни предшественици.
В погачата домакинята би трябвало да събере всички знаци и фантазии на фамилията. Питката се замесва с брашно, пресято през три сита и с мълчана вода.
В средата се слага с просолка разпятието, а към него, "се подреждат " - от едната страна слънце, което символизира началото, а от другата - луната със звезди, като последните въплъщават умрелите от фамилията.
В долната част се слагат лозов лист с грозд, житна плетеница, кокошка с пиленца, кошара с добитък - това, с което се изхранва фамилията.
Докато се прави и украсява питата се изричат и наричанията за здраве, за благодат, за триумф, за любов. Не на последно място, несъмнено, в погачата се слага и парата, която символизира шанса на дома и на който се падне, на негов шанс ще се развива фамилията, обобщава София Шопова. Опича се и коледен самун - тип кравай, който се дава на коледарите.
На трапезата се поставят ястия, всяко от което има алегорично значение
Трапезата на Бъдни вечер се подрежда на продълговата маса, вечерята стартира рано, с цел да узреят рано житата. По време на храненето никой не би трябвало да става, с цел да не стават кокошките и в случай че се наложи - се върви приведен, с цел да са тежки житата.
На трапезата би трябвало да има сладка баница с ориз или тиква, търкан фасул, сарми с жито и ориз, пълнени чушки, варена царевица, орехи, мед, кръстено семе, кромид и чесън, сол и пипер. Слагат се още ошав, вино и ракия.
Чесънът се ниже на извит бял-червен конец за здраве на децата, а по ядките на орехите всеки си гадае какъв ще бъде шансът му. Най-възрастният член на фамилията прекадява три пъти трапезата, къщата, а в миналото зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошерите с наричания и пожелания за здраве и благополучие - да надари Бог, да има берекет, добрина и съгласие.
След молитва подвига питата и я разчупва, като първото парче се оставя за Богородица, а на който се падне парата - на негов шанс ще се развива дома през новата година. Трапезата не се подвига през цялата нощ, с цел да слезе на нея светецът-покровител на дома, Богородица или мъртвите родственици, добавя София Шопова.
Какво символизират храните на Коледната софра?
Мед - да е сладостен животът, лук - с цел да е доста парцелът, както са му доста люспите, чесънът е против злите сили. Житото - като най-важната селскостопанска просвета за българина. По ядките на орехите се гадае за това какъв ще бъде шансът ти през идната година. Плодове, вино, пита - символизират жертвоприношението.
В ястията на Коледната софра се включват основно храни, които набъбват при варене - жито, фасул, леща, ошав, стафиди, сухи пиперки - като знак на зачатието, плодородието и раждането на новия живот.
След среднощ се чакат коледарите
Коледуването стартира след среднощ, като участниците в обичая са единствено мъже, най-вече ергени или годеници и по-рядко - млади, само че скоро оженени. Пременени с бели навуща на крайници, с черен калпак на глава, на гърдите с по три огледала - украсени със зелен чимшир, с бели пуканки и с дъха на младостта потеглят от вкъщи на лидера с ария.
Имат трохобер, който събира краваите, магаре - с цел да носи месото и сланината и коте, което мяука и подсеща стопаните за даровете. Коледните песни са свързани със фамилния живот и земеделския обичай на българина и са за стопанско благоденствие, всеобщо благополучие и благополучен живот. Песен има за всеки член от фамилията.
Те са мечтани посетители в тази светла нощ и са дарявани от стопаните с колачета, сланина, месо, с ракия и вино, с "вит кравай с кръст дукат ". Минават през всяка къща - пратеници на бога, на положителното, на здравето, на плодородието.
С първата ария оповестяват идването си: "Стани, стани, нине, стани господине, че ти идем положителни посетители. Стани, нине, стани, стани, господине! Добри посетители - коледари ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ