Традицията на трите кадени вечери е един от най-ярките, а

Традицията на трите кадени вечери е един от най-ярките, а през днешния ден съвсем забравени детайли от празничния цикъл на Бъдни вечер и Коледа в Граово. Именно тя придавала приключен смисъл на обредите и носела мощна защитна и лечебна символика. Това описа за Българска телеграфна агенция историкът и краевед от Брезник Аниела Асенова.

Тя напомни, че първата кадена вечер била на Бъдни вечер, втората - в нощта против Нова година, а третата - в навечерието на Богоявление (Йордановден). По време на тези три вечери домът се пречиствал, злото се прогонвало, а благополучието на фамилията се измолвало за цялата година.

Преди началото на бъднивечерската софра най-възрастният мъж в дома кадял с тамян масата и цялата къща - от мазето до тавана. Това била първата кадена вечер. На трапезата се палела свещ, забодена в обредната погача, която след вечерята се поставяла в паничка със сурово жито. Същата свещ се палела още веднъж в нощта против Нова година - втората кадена вечер, когато се почитал и Свети Василий Велики. Третата кадена вечер била в навечерието на Богоявление, когато свещта трябвало да изгори до дъно.

Пепелта от трите кадения се съхранявала и се считала за лековита. При болест малко от нея се разтваряло във вода и се давало на болния.

Според краеведа този интервал от годината носел дълбока символика, а празничните дни били тясно свързани с прехраната и всекидневието на хората. Специфичен за Брезник и Брезнишко бил обичаят при замесването на обредните хлябове. Първият самун, който домакинята приготвяла, бил предопределен за дребните коледари (коледарчета), които идвали рано сутринта. Затова стопанката започвала работа още преди изгрев слънце.

Началото на месенето било съпроводено с цялостен обред. Домакинята първо се обличала в нови облекла, обувала нови обувки, украсявала косата си с цвете и връзвала забрадка на главата. Преди да стартира да меси, правела кръстове върху нощвите и изричала благословия за обилие през идната година. След това отпивала глътка алено вино, алегорично приравнявано на причестяване, и пристъпвала към замесването на хляба.

След хляба за коледарите се приготвял вторият ритуален самун - погачата колач. Върху нея били изобразявани стопанският двор, животните, житните класове, овчарят, стадото му и кучето надзирател. Третият ритуален самун бил така наречен „ свиня “ - издължен самун, символизиращ прасето, предопределен за селския свинар, а при форма на крава - за говедаря.

Асенова описа и за остаряло поверие. На Бъдни вечер майката следила на светлината на газената лампа, наричана в този регион „ виделче “, дали телата на децата ѝ хвърлят сянка. Това било знак, че ще оцелеят. Споменът е записан от починала жителка на село Конска - баба Енка, доживяла до напреднала възраст.

По думите на краеведа празниците в тази част на страната от много време били обгърнати в мистичност. Хората гадаели за здраве и изобилие, в това число посредством чупене на орехи - кухият орех се възприемал като знак за неприятна година. Традицията на кадените вечери съществувала в Граово до началото на 60-те години на предишния век, само че през днешния ден малко на брой я познават. Интересът към обичаите обаче постепенно се възражда, счита Аниела Асенова. По думите ѝ знанието би трябвало да се търси най-много от възрастните хора, а не в интернет, защото точно те са живият страж на предишното.