Коледа не бива да е само суета, трапези и светлини,

Коледа не трябва да е единствено суетност, трапези и светлини, а време да се обърнем към корените си, към нашите български обичаи. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция художникът керамик от Плевен Анна Петрова, която вае миниатюри, заключили в себе си обръщение за топлота, уют и обич. Специално за рождественските празници тя сътвори и сбирка от декорации за елха „ Обредни хлябове “.

Анна е родена в Троян. За себе си споделя, че „ пъпът й е хвърлен “ в балканското село Гумощник, тъй като там прекарва и огромна част от детството си. Затова и като създател носи в себе си Балкана.

„ С изкуството съм се срещнала още на 5-6 години. Родителите ми са забелязали, че на село, когато дядо ми е копаел глина от земята, съм си правила фигурки. Затова вземат решение да ме запишат в Центъра за работа с деца в Плевен в школата по керамика на Вяра Савова. Всъщност Вяра Савова е моята втора майка. Бяха в нейната школа до 18-годишна възраст “, описа Анна.

Уверена в гения си тя кандидатства в паралелката с изящни изкуства в Националното учебно заведение по изкуствата „ Панайот Пипков “.

„ Бях призната, само че със фамилията ми взехме решение, че постоянно мога да се науча да рисувам, да имам време за изкуство, само че непознатите езици са значими. Така продължих образованието си в Езиковата гимназия. Това беше първият ми отвод, по този начин да го нарека, от изкуството “, спомня си Анна.

След като приключва междинното си обучение, тя още веднъж е на кръстопът – художествената академия или нещо по-практично. „ Насочих се към зъботехниката, тъй като това е мястото, където изкуството среща практиката. В зъботехниката употребяваме разнообразни материали – керамика, метал, разнообразни железни сплави, работи се в дребни, детайлни форми “, споделя Анна.

„ След като приключих зъботехника, забременях и по време на майчинството някак си отдалечих от тази специалност. В един миг, когато трябваше да стартира работа се преориентирах в друга посока – две години бях слухопротезист. През годините съм пособия в разнообразни зъботехнически лаборатории, само че някак си усещах, че това не е моят път. Беше ми самотно, имах чувството, че пропадам в рутина, а на мен постоянно ми е харесвало да сътворявам нещо свое, което да ме показва. След като се роди и второто ми дете, имах един повратен миг, защото то се роди със сърдечен проблем и се наложи лекуване. И по този начин, в болничното заведение, до момента в който бяхме с него, срещнах разнообразни хора и техните ориси, решили да трансформират живота си на една по-късна възраст. В последна сметка с поддръжката на моето семейство, на мъжа ми, взех решение да опитам с керамиката и да видя по какъв начин ще се случат нещата “, описа Анна.

Започва са една дребна пещ, където да изпича основаните дребни, детайлни форми.

„ Детайлът постоянно е бил в мен - дребните, фини неща. Последната ми дребна творба от керамика бе за „ Мини арт “ в Русе и беше 2,5 на 1,5 см – пейзаж с къща върху хълмче с море и талази “, добави Анна.

Тя е безапелационна, че към момента като създател търси себе си, пробва разнообразни материали. Вече се насочва и към по-големите форми.

„ Опитвам да върша разнообразни пана за стена, вази, статуи. Моят преподавател Димитър Василев, когато започнах да представям свои произведения в изложбените зали на нашите галерии, ми споделяше: „ Много хубаво работиш, само че малко вдигни размера “. Вече се пробвам по малко да порасна и в размера и в посланията, които носят моите творби. Може да се каже, че съм буквалист, тъй като обичам нещата ми да се схващат от хората, щом ги погледнат, да няма потребност да се разгадава “, добави Анна.

Едни от най-разпознаваемите й произведения са белите къщички, които носят своето обръщение. По думите на Анна всеки може да вложи във всяка една от тях своето наричане за индивида, на който я подарява.

Специално за Рождество тя основава сбирка от декорации за елха „ Обредни хлябове “. В подаръчната кутийка са положени върху везана бяла забрадка – „ трапезник “ декорации за елха във формата на пет типа обичайни български хлябове – „ Боговица “, „ Кола “, „ Гумно “, „ Параклис “ и „ Вечерник “.

„ Идеята да основа тези „ обредни хлябове “ е, че Коледа не трябва да е единствено суетност, трапези и светлини, а е време да се обърнем към корените си, към нашите български обичаи. Това е и моето обръщение. Надявам се по този метод и аз да способствам за опазване на нашите обичаи, тъй като мога да седна и да опиша на моите деца за посланието на всеки един от типовете самун, какво значи неговата форма, какъв смисъл са влагали нашите предшественици при омесването и изпичането му. Чувствам се като страж аз, само че и с помощта на майка ми, която се интересува от българските обичаи и ми оказва помощ да ги пресъздам посредством творбите си “, споделя Анна.

За материала, с който работи – глината, Анна споделя, че е капризен и може да научи човек да се оправя с разнообразни провокации. В същото време глината може да те накара да се вглъбиш в себе си.

„ От година върша курсове главно с дами. Имам такива, които са от самото началото и ги следя по какъв начин се трансформират. Някои от тях, които бяха доста прибързани и желаеха всичко да е идеално, с времето се успокоиха, възвърнаха салдото в себе си и тяхната прибързаност изчезна. Забързаността на всекидневието започнаха да оставят на вратата и работейки с глината, започнаха да се умиротворяват “, споделя Анна.

Една от последните изложения, в които плевенската аудитория можеше да види произведения на Анна Петрова, бе в арт център " Къщата на художниците ". В нея тя взе участие дружно с още две художнички - Мария Йованович и Даниела Пенова. Нейна творба е включена и в обичайна коледна галерия на Групата на плевенските художници, подредена в Арт центъра в Градската градина.