Традицията на поправянето на счупен порцелан датира от векове в

Традицията на поправянето на строшен порцелан датира от епохи в Китай. За майсторите, които към момента практикуват този поминък, той е освен това от корекция на скъпи и нежни произведения. Той е метод да се запазят спомените на хората, пазили дълго време тези скъпи за сърцето им късчета от счупени купи, вази и чаши.

Жао Фенглин практикува този поминък от години. „ В основата си този поминък е като пъзел. Да наредиш частите вярно е част от работата. Но по-късно би трябвало да запълниш празнините. Красотата идва от несъвършенствата на порцелана, който след поправката е даже по-здрав от преди. Но изпълнен с доста мемоари, които ще продължи да съхранява”, споделя той.

За пръв път този поминък е разказан в известния свитък „ По поречието на реката по време на фестивала Кинминг”, който е бил направен по време на династията Сун (960-1276 г.). И преди епохи, както и в този момент – учредената цел на майсторите е да запазят нещо скъпо – значими фамилни моменти, непокътнати за поколенията, които ще дойдат след нас.