Болен тарикат носи
Традиция у нас е отговорността и последствията за хаоса, корупцията и некадърността в дадена област да се трансферират върху всички данъкоплатци. И това да се прави в миг, когато те са най-уязвими и имат най-голяма потребност от поддръжка. При това поддръжка не като благодеяние от страната, а като справедливо облекчение от личните пари, които жителите години наред съзнателно са спестявали за черни дни. Обикновено претекстовете за сходни промени са благородни, само че ограниченията са напряко цинични.
Последният образец е удивителната социална полемика за болничните листове, на която сме очевидци. Няма спор, че и в тази сфера има измами и те би трябвало да бъдат прекратени - с цел да не се източва Национален осигурителен институт и да не сме ощетени всички ние, правилните осигуряващи се. Как обаче се предлага това да стане? Традиция у нас е:
„ Като се санкционират всички тези, които НЕ лъжат “
Защото единствено от парите на изрядните платци могат да се платят гафовете на ръководещите. И тъй като, колкото и да са доста измамниците, съзнателните са повече и тъкмо те ще платят цената.
Големият проблем е кой да заплаща първите три дни от болничните. Предложенията варират от те въобще да не се заплащат до „ компромиса “ първите два дни да се поемат от работещия, идващите два – от работодателя, а оттова нататък – от Национален осигурителен институт. Т.е. при всички разновидности
болният е прецакан, и то тъкмо когато е най-зле
– в първите дни на заболяването. Защото единствено той няма никакви лостове за въздействие върху вземането на решения. От него се чака единствено да заплаща сметката. Даже два пъти – един път като се обезпечава почтително във фондовете „ Общо заболяване и майчинство “ и „ Трудова акцидент и професионална болест “, до момента в който работи, и повторно – като се лиши от обезщетение в първите дни, когато се разболее. За сизифовското ходене по тъгите по линия на здравните осигуровки въобще няма да отваряме дума.
Останалите участници в дебата си гонят своите ползи и имат късмет да ги защитят. Работодателите разумно желаят да се отърват от задължението да заплащат първите три дни болнични, което се съгласиха да поемат като жест сега на рецесията през 2008 – 2009 година против обещанието сделката с Национален осигурителен институт и държавното управление да трае три години. Трите години станаха 10 и краят им не се вижда. Болничните, вместо да намалеят, се усилиха, и то при относително константни цифри на легално наетите. Изчислява се, че измамите са за към 50 млн. лева годишно. И няма мощ, която да спре измамите! Къде по-лесно е да се санкционират съзнателните платци на обществени осигуровки, които са имали " наглостта " да се разболеят.
Лекарите също не желаят да поемат отговорност за подправените болнични и контрола върху тях. Въпреки че тъкмо те са призвани по закон да откриват кой е болен и кой не. Напротив, медиците упорстват да се санкционират болните, които лъжат, че са зле, с впечатляващия мотив, че джипитата нямало по какъв начин да знаят кой симулира и кой – не. Много забавно, в случай че лекарят не може да откри това, тогава кой може? И за какво въобще е доктор?
Но най-големият безсрамник, както постоянно, е Национален осигурителен институт
Институцията, която на драго сърце прибира парите от нашите осигуровки за болест, когато пристигна време да заплаща, стартира да жонглира с бюджети, макрорамки и дефицити само и единствено да откаже да извърши уговорката, който е поела. Според Национален осигурителен институт към 200 млн. ще са нужни, в случай че първите дни се върнат към Национален осигурителен институт, а те нямало от кое място да ги вземат. Звучи умилително като опрощение, само че в действителност е чиста неистина, която разчита на късата ни памет за обещанията на Национален осигурителен институт и страната, дадени преди 10 години към работодателите и поети по закон към данъкоплатците. Очевидно би трябвало към този момент да сме привикнали с това! Спомнете си единствено какъв брой пъти трансформираха разпоредбите за пенсиониране, все в наша щета. Заради няколко десетки измамници, имащи право на високи пенсии против несъответстващи осигуровки (пак поради недовиждане или несръчност на тези, които са приемали законите), рухването на тавана за стотици хиляди, почтително плащали си каквото и когато би трябвало, все се отсрочва. А поради няколко милиона повече в джоба на Национален осигурителен институт при започване на годината се пробваха да ощетят близо 40% от новите пенсионери.
За всеки, който е боравил с пари на микрониво – с домашния бюджет или като началник на компания,
решението на сходни проблеми е просто
– този, който дава парите, би трябвало да управлява по какъв начин те се харчат, да предизвиква правилните и да санкционира нарушителите. На макрониво обаче такава логичност не съществува. Там контролът не се реализира от този, който дава парите – Национален осигурителен институт, а от „ Медицински одит “, който е към здравното министерство. По публични данни на здравното министерство на 1000 хванати лекари с нарушавания при издаването на болничен лист се санкционират единствено двама. За последните три години има 10 000 анулирани болнични листа, а осъдените лекари са 20! И като не могат или не желаят да уловят и санкционират нарушителите, удрят тези, които съблюдават разпоредбите. Защото е най-лесно.
Резултатът от всичко това е следващ удар върху доверието в осигурителната система, което така и така не е изключително високо. В случая с болничните се минава още една граница – правилните платци освен ще бъдат осъдени да платят два пъти, само че и публично ги афишират за измамници, които априори злоупотребяват с правата си! Без доказателства!
Така на клетия болен не му остава нищо друго, с изключение на да се напие. Защото, както се оказа, персоналните лекари нямали право да отхвърлят болничен за махмурлук?!!! И да седне да препрочете Вазов за „ Пиянството на един народ “! Там хрумвания какво да се прави има.
* Мнението е оповестено във Facebook.
Последният образец е удивителната социална полемика за болничните листове, на която сме очевидци. Няма спор, че и в тази сфера има измами и те би трябвало да бъдат прекратени - с цел да не се източва Национален осигурителен институт и да не сме ощетени всички ние, правилните осигуряващи се. Как обаче се предлага това да стане? Традиция у нас е:
„ Като се санкционират всички тези, които НЕ лъжат “
Защото единствено от парите на изрядните платци могат да се платят гафовете на ръководещите. И тъй като, колкото и да са доста измамниците, съзнателните са повече и тъкмо те ще платят цената.
Големият проблем е кой да заплаща първите три дни от болничните. Предложенията варират от те въобще да не се заплащат до „ компромиса “ първите два дни да се поемат от работещия, идващите два – от работодателя, а оттова нататък – от Национален осигурителен институт. Т.е. при всички разновидности
болният е прецакан, и то тъкмо когато е най-зле
– в първите дни на заболяването. Защото единствено той няма никакви лостове за въздействие върху вземането на решения. От него се чака единствено да заплаща сметката. Даже два пъти – един път като се обезпечава почтително във фондовете „ Общо заболяване и майчинство “ и „ Трудова акцидент и професионална болест “, до момента в който работи, и повторно – като се лиши от обезщетение в първите дни, когато се разболее. За сизифовското ходене по тъгите по линия на здравните осигуровки въобще няма да отваряме дума.
Останалите участници в дебата си гонят своите ползи и имат късмет да ги защитят. Работодателите разумно желаят да се отърват от задължението да заплащат първите три дни болнични, което се съгласиха да поемат като жест сега на рецесията през 2008 – 2009 година против обещанието сделката с Национален осигурителен институт и държавното управление да трае три години. Трите години станаха 10 и краят им не се вижда. Болничните, вместо да намалеят, се усилиха, и то при относително константни цифри на легално наетите. Изчислява се, че измамите са за към 50 млн. лева годишно. И няма мощ, която да спре измамите! Къде по-лесно е да се санкционират съзнателните платци на обществени осигуровки, които са имали " наглостта " да се разболеят.
Лекарите също не желаят да поемат отговорност за подправените болнични и контрола върху тях. Въпреки че тъкмо те са призвани по закон да откриват кой е болен и кой не. Напротив, медиците упорстват да се санкционират болните, които лъжат, че са зле, с впечатляващия мотив, че джипитата нямало по какъв начин да знаят кой симулира и кой – не. Много забавно, в случай че лекарят не може да откри това, тогава кой може? И за какво въобще е доктор?
Но най-големият безсрамник, както постоянно, е Национален осигурителен институт
Институцията, която на драго сърце прибира парите от нашите осигуровки за болест, когато пристигна време да заплаща, стартира да жонглира с бюджети, макрорамки и дефицити само и единствено да откаже да извърши уговорката, който е поела. Според Национален осигурителен институт към 200 млн. ще са нужни, в случай че първите дни се върнат към Национален осигурителен институт, а те нямало от кое място да ги вземат. Звучи умилително като опрощение, само че в действителност е чиста неистина, която разчита на късата ни памет за обещанията на Национален осигурителен институт и страната, дадени преди 10 години към работодателите и поети по закон към данъкоплатците. Очевидно би трябвало към този момент да сме привикнали с това! Спомнете си единствено какъв брой пъти трансформираха разпоредбите за пенсиониране, все в наша щета. Заради няколко десетки измамници, имащи право на високи пенсии против несъответстващи осигуровки (пак поради недовиждане или несръчност на тези, които са приемали законите), рухването на тавана за стотици хиляди, почтително плащали си каквото и когато би трябвало, все се отсрочва. А поради няколко милиона повече в джоба на Национален осигурителен институт при започване на годината се пробваха да ощетят близо 40% от новите пенсионери.
За всеки, който е боравил с пари на микрониво – с домашния бюджет или като началник на компания,
решението на сходни проблеми е просто
– този, който дава парите, би трябвало да управлява по какъв начин те се харчат, да предизвиква правилните и да санкционира нарушителите. На макрониво обаче такава логичност не съществува. Там контролът не се реализира от този, който дава парите – Национален осигурителен институт, а от „ Медицински одит “, който е към здравното министерство. По публични данни на здравното министерство на 1000 хванати лекари с нарушавания при издаването на болничен лист се санкционират единствено двама. За последните три години има 10 000 анулирани болнични листа, а осъдените лекари са 20! И като не могат или не желаят да уловят и санкционират нарушителите, удрят тези, които съблюдават разпоредбите. Защото е най-лесно.
Резултатът от всичко това е следващ удар върху доверието в осигурителната система, което така и така не е изключително високо. В случая с болничните се минава още една граница – правилните платци освен ще бъдат осъдени да платят два пъти, само че и публично ги афишират за измамници, които априори злоупотребяват с правата си! Без доказателства!
Така на клетия болен не му остава нищо друго, с изключение на да се напие. Защото, както се оказа, персоналните лекари нямали право да отхвърлят болничен за махмурлук?!!! И да седне да препрочете Вазов за „ Пиянството на един народ “! Там хрумвания какво да се прави има.
* Мнението е оповестено във Facebook.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ