Страховете за икономиката изпревариха тези за здравето
Традиционните анкети в края на годината демонстрираха, че 80 на 100 от хората у нас считат, че 2020-а е била неприятна, едвам 10 на 100 я дефинират като добра за страната. " Хората са станали по-предпазливи в борбата с ковид. На фона на здравните страхове икономическите стават все по-сериозни ", сочи последното изследване на " Тренд ". Според него се е нараснал делът на българите, останали без спестявания. " В един миг икономическият боязън стартира да измества опасенията за здравето, които се появиха при втората вълна на пандемията ", разяснява социологът Ивелина Славкова. Малко са секторите, които се възползваха от опциите на рецесията. Голяма част от компаниите изпитват компликации, твърди ръководителят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. " Проучванията на палатата демонстрират висок дял на скептицизма измежду представителите на бизнеса. А бизнесът е най-хубавият знак за това какво ще ни се случи в предвидимо бъдеще ", разяснява Симеонов.
Според него е рано да приказваме за напредък, по-скоро би трябвало да се опитаме да понижим спада, който се обрисува към 7%. Многото условия за използването на ограниченията в поддръжка на бизнеса и тромавата администрация попречиха на огромна част от компаниите да се възползват при започване на рецесията, уточни Симеонов, съгласно който са били направени верни стъпки, само че административно процедурите е трябвало да се опростят. Нашата администрация не може да вкара електронно държавно управление и всичко върви мудно и трудно. Фирми не престават да нямат уеб сайтове, а желаят да останат на пазара в условия, когато всичко минава през дигитализацията, счита Цветан Симеонов. " Първоначалните ограничения, които бяха взети, не проработиха както би трябвало и в този момент виждаме, че подготовката, която можеше да се случи през лятото, не е направена на нужното равнище ", разяснява някогашният вицепремиер Лидия Шулева.
" Това, че в този момент затворихме страната, в някаква степен не е изненада, тъй като се очакваше от много време. За страдание ограниченията, които трябваше авансово да се възнамеряват в поддръжка на бизнеса, не бяха планувани по нужния метод и в този момент занапред стартира умуването по какъв начин да стане това. Има голямо закъснение и администрация. Обявяват се ограничения за 1 милиарда лева, само че до бизнеса доближават малко пари ", е мнението на Шулева. Според нея Европейската комисия към този момент взе решение за компенсиране на закрепените разноски до 90%, до момента в който в България към момента се водят диспути във време, когато локдаунът е реалност, и това е съществено предизвикателство за бизнес средата. Друг проблем съгласно Шулева е прекъсването на редица иновационни планове по стратегиите от Европейски Съюз, с цел да се пренасочат парите за компенсиране на последствията от ковид.
За българската стопанска система последните месеци бяха наситени със събития, затвърждаващи нейния тъмен облик през 2020 година През ноември бяха оповестени данните за отминалото трето тримесечие и есенните прогнози на Европейска комисия, а МВФ завърши прегледа си за българската стопанска система. Активизира се общественото разискване на Плана за възобновяване, само че макар единодушието на рецензиите към Бюджет 2021, то не промени нищо.
Истини и неистини
Вярно е, че третото тримесечие на 2020 година бе по-добро от второто, защото спадът по отношение на третото тримесечие на 2019 година бе 5,2%, до момента в който при второто беше 8,6%. Това е обща наклонност за целия Европейски Съюз, където спадът е по-слаб през това тримесечие.
Не е правилно обаче, че Европа и светът са в рецесия, а българското произвеждане пораства, както се хвалят ръководещите. Според Евростат и Национален статистически институт през третото тримесечие на 2020 година Брутният вътрешен продукт нараства с 11,6% в ЕС-27 по отношение на предходното тримесечие по сезонно изгладени данни. За същия интервал Брутният вътрешен продукт в България нараства единствено с 4,3%. През третото тримесечие на 2020 година по отношение на предходното най-голям напредък регистрират Франция - 18,2%, Испания - 16,7%, Италия - 16,1%, и Португалия - 13,3%. В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година сезонно изгладените данни демонстрират понижаване на нивото на Брутният вътрешен продукт в ЕС-27 с 4,3%. За същия интервал Брутният вътрешен продукт в България понижава с 5,2%. И в двата случая българската стопанска система се оправя по-зле от междинното за Европейски Съюз. Според проф. Даниела Бобева е правилно, че крайното ползване беше главен мотор на стопанската система през третото тримесечие, само че със спад от 9,3% по отношение на същия интервал на предходната година.
Не е правилно също, че вътрешното ползване избавя до известна степен растежа. За страдание, огромна част от него отива в спестявания и вносни, а не локални артикули. Раздаването на пари на калпак не подтиква стопанската система, а единствено ускорява общественото разслоение. Вярно е, че безработицата понижа през летните месеци, през третото тримесечие броят на безработните доближи 160 000, против 192 000 през второ тримесечие.
Банковата система
Предприетите още през март ограничения на Българска народна банка, чийто паричен еквивалент бе в размер от 8 на 100 от Брутният вътрешен продукт, бяха измежду дребното, които сработиха и сътвориха изискване за посрещане от страна на банките на шоковете от действителния бранш на стопанската система. Данните на Българска народна банка демонстрират повишаване на депозитите, както и по време на миналата рецесия. Този напредък обаче е единствено във връзка с огромните депозити, до момента в който дребните се стопяват - понижават буферите на семействата с по-ниски приходи. А растежът на депозитите над 1 млн. лева не е обвързван с увеличение на приходите на по-богатите семейства, а с отвод от вложения. Подобни трендове се означават и при корпоративния бранш (12,4% общ растеж), само че дребните фирмени депозити понижават, а огромните нарастват основно заради възпиране от вложения. Увеличаването на депозитите спомага за повишаване на ресурса на банките, само че свиването на вложенията на семействата и на действителния бранш лимитира опциите за разпространение на този запас. Кредитната интензивност се забави и се движи главно от жилищните заеми. Би трябвало да е ясно, че през последните два месеца на годината сме изгубили още от стопанската система.
Очакване
Очакваният от Европейската комисия спад за най-лошата икономическа година от 1997 година насам за България е 5,1%, който обаче не регистрира втората вълна и въвеждането на нови ограничаващи ограничения. За доста по-висок спад през ноември и декември влияе утежняването на външната среда в Европейски Съюз и на рецесията във външното търсене. От своя страна вътрешното търсене е потиснато от самоизолирането и обвързваното с нея сриване на услугите и нехранителната търговия. Инвестициите още преди рецесията с КОВИД-19 бяха на исторически ниски равнища и никакви фактори не поддържат растежа им през последните два месеца на 2020-а. Според капиталовата бизнес анкета на Национален статистически институт измежду промишлените предприятия през октомври 2020 година се чака вложенията да са с 20,9% по-малко спрямо 2019 година И по този начин при угнетяване на главните съставни елементи на растежа евентуално ще загубим още сред 1 и 2% от Брутният вътрешен продукт.
Пандемията изостри старите нерешени структурни проблеми на стопанската система и сътвори нови. Отказът да се вършат промени и провеждането на политика на даряване и компенсиране, а не на стимулиране на стопанската система, ще задълбочи и разшири икономическите и обществените несъответствия. В очакване на европейските пари чак през втората половина на тази година и големите и неефективни разноски, планувани в бюджета, надали ще се осъществен оптимистичните упования за възобновяване на българската стопанска система.
Мерките като рушвет
Състоянието на бизнеса през 2020 година се вижда най-добре от обичайна анкета на Българската стопанска камара. Според нея огромна част от представителите на бизнеса у нас не утвърждават антикризисните стопански ограничения на държавното управление, единици са се възползвали от тях и се оплакват от мудност, администрация и даже корупция. Смятат отношението на държавното управление към тях за обидно и ехидно и заявяват, че имат потребност от същинска финансова поддръжка в този момент, а не от предстоящ рог на изобилието, което кабинетът се чака да излее предизборно и което се пояснява от бизнесмените като рушвет. Според 71% от интервюираните компанията им през 2020 година е по-зле по отношение на преди година, а влошено положение на бизнес климата регистрират 91%. 43,68% от предприемачите чакат спад на стопанската система и на работните места през тази година. 66 % считат, че суровините ще нарастнат, покачване на енергийните цени чакат 77%, а на бизнес заемите - 53 на 100. По-голяма регулаторна тежест чакат 51%, а 58% - нарастване на фискалната тежест. Заради коронакризата 56% от бизнесмените са се отказали от планувани вложения, 45% са съкратили личен състав, 39% са въвели частична или цялостна отдалечена работа. Антикризисните ограничения сякаш в поддръжка на бизнеса получават неодобрението на 68% от участниците в анкетата на БСК, а 58 на 100 не харесват противоепидемичните ограничения.
Казано простичко, задала се е неизбежна икономическа злополука поради безделието на българската страна. Безпрецедентността на тази зараза най-малкото постановяваше малко по-уважително отношение към българския бизнес.
създател:Е
Според него е рано да приказваме за напредък, по-скоро би трябвало да се опитаме да понижим спада, който се обрисува към 7%. Многото условия за използването на ограниченията в поддръжка на бизнеса и тромавата администрация попречиха на огромна част от компаниите да се възползват при започване на рецесията, уточни Симеонов, съгласно който са били направени верни стъпки, само че административно процедурите е трябвало да се опростят. Нашата администрация не може да вкара електронно държавно управление и всичко върви мудно и трудно. Фирми не престават да нямат уеб сайтове, а желаят да останат на пазара в условия, когато всичко минава през дигитализацията, счита Цветан Симеонов. " Първоначалните ограничения, които бяха взети, не проработиха както би трябвало и в този момент виждаме, че подготовката, която можеше да се случи през лятото, не е направена на нужното равнище ", разяснява някогашният вицепремиер Лидия Шулева.
" Това, че в този момент затворихме страната, в някаква степен не е изненада, тъй като се очакваше от много време. За страдание ограниченията, които трябваше авансово да се възнамеряват в поддръжка на бизнеса, не бяха планувани по нужния метод и в този момент занапред стартира умуването по какъв начин да стане това. Има голямо закъснение и администрация. Обявяват се ограничения за 1 милиарда лева, само че до бизнеса доближават малко пари ", е мнението на Шулева. Според нея Европейската комисия към този момент взе решение за компенсиране на закрепените разноски до 90%, до момента в който в България към момента се водят диспути във време, когато локдаунът е реалност, и това е съществено предизвикателство за бизнес средата. Друг проблем съгласно Шулева е прекъсването на редица иновационни планове по стратегиите от Европейски Съюз, с цел да се пренасочат парите за компенсиране на последствията от ковид.
За българската стопанска система последните месеци бяха наситени със събития, затвърждаващи нейния тъмен облик през 2020 година През ноември бяха оповестени данните за отминалото трето тримесечие и есенните прогнози на Европейска комисия, а МВФ завърши прегледа си за българската стопанска система. Активизира се общественото разискване на Плана за възобновяване, само че макар единодушието на рецензиите към Бюджет 2021, то не промени нищо.
Истини и неистини
Вярно е, че третото тримесечие на 2020 година бе по-добро от второто, защото спадът по отношение на третото тримесечие на 2019 година бе 5,2%, до момента в който при второто беше 8,6%. Това е обща наклонност за целия Европейски Съюз, където спадът е по-слаб през това тримесечие.
Не е правилно обаче, че Европа и светът са в рецесия, а българското произвеждане пораства, както се хвалят ръководещите. Според Евростат и Национален статистически институт през третото тримесечие на 2020 година Брутният вътрешен продукт нараства с 11,6% в ЕС-27 по отношение на предходното тримесечие по сезонно изгладени данни. За същия интервал Брутният вътрешен продукт в България нараства единствено с 4,3%. През третото тримесечие на 2020 година по отношение на предходното най-голям напредък регистрират Франция - 18,2%, Испания - 16,7%, Италия - 16,1%, и Португалия - 13,3%. В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година сезонно изгладените данни демонстрират понижаване на нивото на Брутният вътрешен продукт в ЕС-27 с 4,3%. За същия интервал Брутният вътрешен продукт в България понижава с 5,2%. И в двата случая българската стопанска система се оправя по-зле от междинното за Европейски Съюз. Според проф. Даниела Бобева е правилно, че крайното ползване беше главен мотор на стопанската система през третото тримесечие, само че със спад от 9,3% по отношение на същия интервал на предходната година.
Не е правилно също, че вътрешното ползване избавя до известна степен растежа. За страдание, огромна част от него отива в спестявания и вносни, а не локални артикули. Раздаването на пари на калпак не подтиква стопанската система, а единствено ускорява общественото разслоение. Вярно е, че безработицата понижа през летните месеци, през третото тримесечие броят на безработните доближи 160 000, против 192 000 през второ тримесечие.
Банковата система
Предприетите още през март ограничения на Българска народна банка, чийто паричен еквивалент бе в размер от 8 на 100 от Брутният вътрешен продукт, бяха измежду дребното, които сработиха и сътвориха изискване за посрещане от страна на банките на шоковете от действителния бранш на стопанската система. Данните на Българска народна банка демонстрират повишаване на депозитите, както и по време на миналата рецесия. Този напредък обаче е единствено във връзка с огромните депозити, до момента в който дребните се стопяват - понижават буферите на семействата с по-ниски приходи. А растежът на депозитите над 1 млн. лева не е обвързван с увеличение на приходите на по-богатите семейства, а с отвод от вложения. Подобни трендове се означават и при корпоративния бранш (12,4% общ растеж), само че дребните фирмени депозити понижават, а огромните нарастват основно заради възпиране от вложения. Увеличаването на депозитите спомага за повишаване на ресурса на банките, само че свиването на вложенията на семействата и на действителния бранш лимитира опциите за разпространение на този запас. Кредитната интензивност се забави и се движи главно от жилищните заеми. Би трябвало да е ясно, че през последните два месеца на годината сме изгубили още от стопанската система.
Очакване
Очакваният от Европейската комисия спад за най-лошата икономическа година от 1997 година насам за България е 5,1%, който обаче не регистрира втората вълна и въвеждането на нови ограничаващи ограничения. За доста по-висок спад през ноември и декември влияе утежняването на външната среда в Европейски Съюз и на рецесията във външното търсене. От своя страна вътрешното търсене е потиснато от самоизолирането и обвързваното с нея сриване на услугите и нехранителната търговия. Инвестициите още преди рецесията с КОВИД-19 бяха на исторически ниски равнища и никакви фактори не поддържат растежа им през последните два месеца на 2020-а. Според капиталовата бизнес анкета на Национален статистически институт измежду промишлените предприятия през октомври 2020 година се чака вложенията да са с 20,9% по-малко спрямо 2019 година И по този начин при угнетяване на главните съставни елементи на растежа евентуално ще загубим още сред 1 и 2% от Брутният вътрешен продукт.
Пандемията изостри старите нерешени структурни проблеми на стопанската система и сътвори нови. Отказът да се вършат промени и провеждането на политика на даряване и компенсиране, а не на стимулиране на стопанската система, ще задълбочи и разшири икономическите и обществените несъответствия. В очакване на европейските пари чак през втората половина на тази година и големите и неефективни разноски, планувани в бюджета, надали ще се осъществен оптимистичните упования за възобновяване на българската стопанска система.
Мерките като рушвет
Състоянието на бизнеса през 2020 година се вижда най-добре от обичайна анкета на Българската стопанска камара. Според нея огромна част от представителите на бизнеса у нас не утвърждават антикризисните стопански ограничения на държавното управление, единици са се възползвали от тях и се оплакват от мудност, администрация и даже корупция. Смятат отношението на държавното управление към тях за обидно и ехидно и заявяват, че имат потребност от същинска финансова поддръжка в този момент, а не от предстоящ рог на изобилието, което кабинетът се чака да излее предизборно и което се пояснява от бизнесмените като рушвет. Според 71% от интервюираните компанията им през 2020 година е по-зле по отношение на преди година, а влошено положение на бизнес климата регистрират 91%. 43,68% от предприемачите чакат спад на стопанската система и на работните места през тази година. 66 % считат, че суровините ще нарастнат, покачване на енергийните цени чакат 77%, а на бизнес заемите - 53 на 100. По-голяма регулаторна тежест чакат 51%, а 58% - нарастване на фискалната тежест. Заради коронакризата 56% от бизнесмените са се отказали от планувани вложения, 45% са съкратили личен състав, 39% са въвели частична или цялостна отдалечена работа. Антикризисните ограничения сякаш в поддръжка на бизнеса получават неодобрението на 68% от участниците в анкетата на БСК, а 58 на 100 не харесват противоепидемичните ограничения.
Казано простичко, задала се е неизбежна икономическа злополука поради безделието на българската страна. Безпрецедентността на тази зараза най-малкото постановяваше малко по-уважително отношение към българския бизнес.
създател:Е
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ