Златна Костова, преводач: Комедията е най-трудният за превод жанр
Преводът е доста високо изкуство. Той е по-труден от писането, тъй като човек би трябвало да бъде добре потънал и в двете култури, да знае какво ще мине и какво не на таргет езика. Това сподели преводачът Златна Костова в предаването " Един неделен ден по шосето “ на Радио " Фокус “ . Сред многото филми, които тя превежда, са " Ало, ало “, " Приятели “ и " Женени с деца “.
Признава, че комедията е най-трудният за превод род. " То е като анекдот – в случай че не го разкажем задоволително артистично, той ще си загуби смисъла, ние ще го убием в зародиш още първоначално. За да излезе поантата на един анекдот най-после, той би трябвало да откри съответния си еквивалент на другия език при превода “, разясни Златна Костова.
Преводачът би трябвало доста добре да владее езика, на който превежда. " Трябва да бъде доста добре квалифициран исторически и културно, с цел да ги разбере. Трябва да може постоянно да намира еквивалентите на същото равнище по този начин, че когато се получи превода, цялостната атмосфера на истинското и на преведеното произведение да бъде една и съща “, изясни тя.
Когато превежда, тя не търси сходствата и разликите в езиците. " Аз се срещам със съответната атмосфера, ера и най-много с личността на създателя, до най-малки детайлности – с епохата, в която е живял, какво е било съвременно по това време, какво е съвременно в този момент, какъв е жаргонът, по какъв начин приказват хората, коя е неговата аудитория там и коя ще бъде неговата аудитория тук “, описа преводачът.
Преводачите би трябвало да се интересуват от всичко и да са на всички места. " Не е наложително преводачите да са пишещи. Те се срещат с толкоз доста хубост, с толкоз доста истина, с толкоз доста неистина и с толкоз доста фикция в работата си всекидневно, че непрекъснато би трябвало да бъдат на всички места, отворени с всички сетива за всичко “, изясни Златна Костова.
Работата на преводача е извънредно виновна, акцентира тя. Има случаи, в които преводачи са предизвиквали огромни политически кавги. " Не съм сигурна дали в основата на всички войни не се крие някаква неточност в общуването, в разбирането и в междуезиковата връзка. Езиковата връзка съществува освен сред два непознати езика и освен при съществуването на преводач. Тя може да се обърка и при двама души, говорещи един и същи език. Така че човек постоянно би трябвало да бъде доста деликатен в връзката, доста съсредоточен, фокусиран и на първо място доста образован. Само по този начин може да се сбъдне това благопожелание " Върви, народе възродени “, единствено в случай че хората са грамотни. Езикът би трябвало да бъде доста деликатно пипан, изучаван, запомнян, употребен. На езика би трябвало да гледаме като на някаква доста нежна статуетка, към която би трябвало да се подхожда доста деликатно. Езикът може да направи от едно произведение шедьовър и може да го срине със земята. Затова бъдете грамотни! “, прикани Златна Костова.
Признава, че комедията е най-трудният за превод род. " То е като анекдот – в случай че не го разкажем задоволително артистично, той ще си загуби смисъла, ние ще го убием в зародиш още първоначално. За да излезе поантата на един анекдот най-после, той би трябвало да откри съответния си еквивалент на другия език при превода “, разясни Златна Костова.
Преводачът би трябвало доста добре да владее езика, на който превежда. " Трябва да бъде доста добре квалифициран исторически и културно, с цел да ги разбере. Трябва да може постоянно да намира еквивалентите на същото равнище по този начин, че когато се получи превода, цялостната атмосфера на истинското и на преведеното произведение да бъде една и съща “, изясни тя.
Когато превежда, тя не търси сходствата и разликите в езиците. " Аз се срещам със съответната атмосфера, ера и най-много с личността на създателя, до най-малки детайлности – с епохата, в която е живял, какво е било съвременно по това време, какво е съвременно в този момент, какъв е жаргонът, по какъв начин приказват хората, коя е неговата аудитория там и коя ще бъде неговата аудитория тук “, описа преводачът.
Преводачите би трябвало да се интересуват от всичко и да са на всички места. " Не е наложително преводачите да са пишещи. Те се срещат с толкоз доста хубост, с толкоз доста истина, с толкоз доста неистина и с толкоз доста фикция в работата си всекидневно, че непрекъснато би трябвало да бъдат на всички места, отворени с всички сетива за всичко “, изясни Златна Костова.
Работата на преводача е извънредно виновна, акцентира тя. Има случаи, в които преводачи са предизвиквали огромни политически кавги. " Не съм сигурна дали в основата на всички войни не се крие някаква неточност в общуването, в разбирането и в междуезиковата връзка. Езиковата връзка съществува освен сред два непознати езика и освен при съществуването на преводач. Тя може да се обърка и при двама души, говорещи един и същи език. Така че човек постоянно би трябвало да бъде доста деликатен в връзката, доста съсредоточен, фокусиран и на първо място доста образован. Само по този начин може да се сбъдне това благопожелание " Върви, народе възродени “, единствено в случай че хората са грамотни. Езикът би трябвало да бъде доста деликатно пипан, изучаван, запомнян, употребен. На езика би трябвало да гледаме като на някаква доста нежна статуетка, към която би трябвало да се подхожда доста деликатно. Езикът може да направи от едно произведение шедьовър и може да го срине със земята. Затова бъдете грамотни! “, прикани Златна Костова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




