Изкусните лечители на древен Китай – първа част
Традиционната китайска медицина е една от най-древните системи за лекуване, която продължава да се практикува и през днешния ден. Мнозина са лекарите, които са дали своя извънреден принос за нейното развиване през хилядолетията. Ето няколко от най-известните.
Истинското име на Биен Цюе (407 г.пр.Хр.— 310 година прочие Хр.) е Цин Юежен. Той живял по време на Воюващите царства и се славел с изключителните си лечителски умения. Биен Цюе бил непостижим в пулсовата диагностика и акупунктурата. Твърди се, че класическият труд по медицина „ Нан Дзин “(Отговори на сложни въпроси) е написан от него.
Биен Цюе (扁鹊)
Истинското име на Биен Цюе (407 г.пр.Хр.— 310 година прочие Хр.) е Цин Юежен. Той живял по време на Воюващите царства и се славел с изключителните си лечителски умения. Биен Цюе бил непостижим в пулсовата диагностика и акупунктурата. Твърди се, че класическият труд по медицина „ Нан Дзин “(Отговори на сложни въпроси) е написан от него.
Биен Цюе усвоил лечителското изкуство като дете от един национален врач. Той определял доста тъкмо болестта, лекувал сполучливо пациентите и даже се твърди, че съживявал мъртвите. Затова хората го наричали лекар-чудотворец. За страдание обаче изключителните му качества станали обект на злоба. Твърди се, че когато бил в царство Цин, императорският доктор Ли Си поръчал да го убият.
Хуа Туо (华佗)
Хуа Туо (140 г.-208 г.) живял в края на династия Хан и началото на Трицарствието. Според историческите мемоари той първи в Китай употребявал упойка по време на хирургически интервенции. Хуа Туо създава упойващо лекарство, което назовава Мафейсан. То представлявало композиция от стрити на прахуляк билки, които се смесвали с алкохол преди да се дадат на пациента. Рецептата за него обаче е изгубена. Хуа Туо основава и система от извършения за поддържане на здравето, която назовава Уцинси (Играта на петте животни), които имитират придвижванията на пет животни – тигър, елен, мечка, маймуна и жерав.
Кончината на Хуа Туо също е трагична. Той доста пъти отказвал поканите да стане велможа доктор, тъй като не се стремял към популярност и великолепие. По-късно обаче бил заставен да отиде в двореца и да лекува персонално тогавашния държател Цао Цао, който страдал от мощна мигрена и световъртеж. Не след дълго под претекст, че брачната половинка му е болна, се върнал в родния край. Цао Цао доста пъти изпращал хора да го доведат назад, само че лекарят отказвал. Това ядосало владетеля и той заповядал да го хвърлят в пандиза и да го убият.
Джан Джундзин (张仲景 )
Джан Джундзин (150 година – 219 г.) е един от най-известните лекари от династия Хан. Той обобщава опита на своите прародители и открива лечебните правила на обичайна китайска медицина. Неговият труд „ Шанхан дзабин лун “ (Трактат за породените от мраз заболявания) се състои от 16 глави и над 300 предписания и дава забележителен подтик за напредъка на медицината в тези времена. Той се дефинира като най-ранния клиничен учебник в Китай. Някои от рецептите в него не престават да се ползват и през днешния ден.
Бащата на Джан Джундзин бил велможа академик, което му дало достъп до доста книги в детството. Той обаче се отвратил от политическите интриги и корупцията във високите етажи. Малкият Джан Джундзин бил очевидец на мизерията и страданията на елементарните хора, породени от войните, както и на епидемиите, до които довели. Затова решил да стане доктор и да избавя животи.
Джан Джундзин усвоил лечителските умения до съвършенство и бил в положение да разпознае заболяването единствено по външния тип на пациента. В една от съхранилите се истории за него се споделя по какъв начин различил признаците на рисково кожно заболяване при диалог със собствен другар стихотворец и даже му изписал билки. Лекарят го предизвестил, че в случай че не вземе ограничения, животът му ще е в заплаха. Поетът обаче не последвал препоръките му и в действителност умрял.
Уан Шухъ (王叔和)
Уан Шухъ (180 г.-270 г.) е създател на първата книга по пулсова диагностика в Китай „ Май дзин “ (脉经).
Той е роден в аристократично семейство на територията на днешната провинция Шанси през династия Източна Дзин ( 265 година – 316 г.). Уан Шухъ още като дете има разностранни ползи, чете класическите трактати, метафизичен и исторически книги. След като фамилията му се реалокира в Дзинджоу (в днешната провинция Хъбей) той се сприятелява с възпитаник на популярния доктор Джан Джундзин.
Уан Шухъ се увлича по медицината и с времето ползата му към нея пораства. Той усърдно учи трудовете на античните лечители, натрупа опит и се поучава с опитни лекари. През 208 година е признат на работа в армията на пълководеца Цао Цао, по-късно става персонален доктор на императора, а по-късно поема управлението на императорската здравна работа.
По това време имало незабавна потребност от управление по вярното различаване на пулса, който бил от значимо значение при слагането на диагнозата. В своя труд „ Май дзин “ Уан Шухъ класифицира и разказва в детайли 24 типа пулс. Той изследвал пулса на пациента освен в трите точки на китката, само че и при друга мощ на натиска. Според него при лек напън се добива информация за един орган, а при малко по-силен за различен.
В своята лечителска процедура Уан Шухъ ловко ползва лечебното хранене и приказва за вредата от пържената храна, прекаляването с алкохола и преяждането.
Освен това той събира всичко, което може да откри за книгата на Джан Джундзин „ Шанхан дзабин лун “ (Трактат за породените от мраз заболявания), чийто автентичен текст е изгубен поради войните и хаоса в империята. Уан Шухъ систематизира събрания материал и го разделя в две книги –„ Шанхан лун “ (Беседи за уврежданията от студа) и „ Дзин гуей яо люе “ („ Съкровищата на златния сандък “). Така скъпите хрумвания, информация за разнообразни болести и достижения на този популярен китайски доктор са съхранени за поколенията. Без напъните на Уан Шъху те биха били изгубени вечно.
Хуанфу Ми (皇甫谧)
Хуанфу Ми (215. – 282 г.) е прочут историк, стихотворец и академик от интервала на Шестте династии (220 година – 589 г.). В своята книга „ Основни правила на акупунктурата и моксата “ (《针灸甲乙经》) той обобщава насъбраните познания на своите прародители, което е огромен принос за развиването на обичайна китайска медицина.
Родителите на Хуанфу Ми умират, до момента в който е още дете, и той израства в фамилията на чичо си. До 20-ата си година води относително равнодушен живот, само че след един диалог с приемната му майка дава обещание да се промени. Четенето на книги му оказва помощ доста и той взема решение да стане публицист. Младият Хуанфу Ми има необятен кръг от ползи и написва голям брой биографични книги.
Той страда от ревматоиден артрит, а половината му тяло е парализирано поради прекаран инсулт. Тъй като никой доктор не съумява да облекчи положението му, Хуанфу Ми стартира да учи медицинските писания и даже самичък си поставя игли, прави си разтривки и мокса. По-късно написва своя популярен труд „ Основни правила на акупунктурата и моксата “. В него той дава имената на 664 акупунктурни точки и разказва местоположението на 349 от тях, както и на 12-те двойки меридиани и техниките за иглоубождане и мокса, показва и какви игли би трябвало да се употребяват и дава съществени насоки за пулсовата диагностика. Последният раздел на своята книга Хуанфу Ми посвещава на клиничната процедура, педиатрията, хирургията и гинекологията. Тя е издадена през 282 година и оказва огромно въздействие върху по-нататъшното развиване на акупунктурата и обичайна китайска медицина.
Истинското име на Биен Цюе (407 г.пр.Хр.— 310 година прочие Хр.) е Цин Юежен. Той живял по време на Воюващите царства и се славел с изключителните си лечителски умения. Биен Цюе бил непостижим в пулсовата диагностика и акупунктурата. Твърди се, че класическият труд по медицина „ Нан Дзин “(Отговори на сложни въпроси) е написан от него.
Биен Цюе (扁鹊)
Истинското име на Биен Цюе (407 г.пр.Хр.— 310 година прочие Хр.) е Цин Юежен. Той живял по време на Воюващите царства и се славел с изключителните си лечителски умения. Биен Цюе бил непостижим в пулсовата диагностика и акупунктурата. Твърди се, че класическият труд по медицина „ Нан Дзин “(Отговори на сложни въпроси) е написан от него.
Биен Цюе усвоил лечителското изкуство като дете от един национален врач. Той определял доста тъкмо болестта, лекувал сполучливо пациентите и даже се твърди, че съживявал мъртвите. Затова хората го наричали лекар-чудотворец. За страдание обаче изключителните му качества станали обект на злоба. Твърди се, че когато бил в царство Цин, императорският доктор Ли Си поръчал да го убият.
Хуа Туо (华佗)
Хуа Туо (140 г.-208 г.) живял в края на династия Хан и началото на Трицарствието. Според историческите мемоари той първи в Китай употребявал упойка по време на хирургически интервенции. Хуа Туо създава упойващо лекарство, което назовава Мафейсан. То представлявало композиция от стрити на прахуляк билки, които се смесвали с алкохол преди да се дадат на пациента. Рецептата за него обаче е изгубена. Хуа Туо основава и система от извършения за поддържане на здравето, която назовава Уцинси (Играта на петте животни), които имитират придвижванията на пет животни – тигър, елен, мечка, маймуна и жерав.
Кончината на Хуа Туо също е трагична. Той доста пъти отказвал поканите да стане велможа доктор, тъй като не се стремял към популярност и великолепие. По-късно обаче бил заставен да отиде в двореца и да лекува персонално тогавашния държател Цао Цао, който страдал от мощна мигрена и световъртеж. Не след дълго под претекст, че брачната половинка му е болна, се върнал в родния край. Цао Цао доста пъти изпращал хора да го доведат назад, само че лекарят отказвал. Това ядосало владетеля и той заповядал да го хвърлят в пандиза и да го убият.
Джан Джундзин (张仲景 )
Джан Джундзин (150 година – 219 г.) е един от най-известните лекари от династия Хан. Той обобщава опита на своите прародители и открива лечебните правила на обичайна китайска медицина. Неговият труд „ Шанхан дзабин лун “ (Трактат за породените от мраз заболявания) се състои от 16 глави и над 300 предписания и дава забележителен подтик за напредъка на медицината в тези времена. Той се дефинира като най-ранния клиничен учебник в Китай. Някои от рецептите в него не престават да се ползват и през днешния ден.
Бащата на Джан Джундзин бил велможа академик, което му дало достъп до доста книги в детството. Той обаче се отвратил от политическите интриги и корупцията във високите етажи. Малкият Джан Джундзин бил очевидец на мизерията и страданията на елементарните хора, породени от войните, както и на епидемиите, до които довели. Затова решил да стане доктор и да избавя животи.
Джан Джундзин усвоил лечителските умения до съвършенство и бил в положение да разпознае заболяването единствено по външния тип на пациента. В една от съхранилите се истории за него се споделя по какъв начин различил признаците на рисково кожно заболяване при диалог със собствен другар стихотворец и даже му изписал билки. Лекарят го предизвестил, че в случай че не вземе ограничения, животът му ще е в заплаха. Поетът обаче не последвал препоръките му и в действителност умрял.
Уан Шухъ (王叔和)
Уан Шухъ (180 г.-270 г.) е създател на първата книга по пулсова диагностика в Китай „ Май дзин “ (脉经).
Той е роден в аристократично семейство на територията на днешната провинция Шанси през династия Източна Дзин ( 265 година – 316 г.). Уан Шухъ още като дете има разностранни ползи, чете класическите трактати, метафизичен и исторически книги. След като фамилията му се реалокира в Дзинджоу (в днешната провинция Хъбей) той се сприятелява с възпитаник на популярния доктор Джан Джундзин.
Уан Шухъ се увлича по медицината и с времето ползата му към нея пораства. Той усърдно учи трудовете на античните лечители, натрупа опит и се поучава с опитни лекари. През 208 година е признат на работа в армията на пълководеца Цао Цао, по-късно става персонален доктор на императора, а по-късно поема управлението на императорската здравна работа.
По това време имало незабавна потребност от управление по вярното различаване на пулса, който бил от значимо значение при слагането на диагнозата. В своя труд „ Май дзин “ Уан Шухъ класифицира и разказва в детайли 24 типа пулс. Той изследвал пулса на пациента освен в трите точки на китката, само че и при друга мощ на натиска. Според него при лек напън се добива информация за един орган, а при малко по-силен за различен.
В своята лечителска процедура Уан Шухъ ловко ползва лечебното хранене и приказва за вредата от пържената храна, прекаляването с алкохола и преяждането.
Освен това той събира всичко, което може да откри за книгата на Джан Джундзин „ Шанхан дзабин лун “ (Трактат за породените от мраз заболявания), чийто автентичен текст е изгубен поради войните и хаоса в империята. Уан Шухъ систематизира събрания материал и го разделя в две книги –„ Шанхан лун “ (Беседи за уврежданията от студа) и „ Дзин гуей яо люе “ („ Съкровищата на златния сандък “). Така скъпите хрумвания, информация за разнообразни болести и достижения на този популярен китайски доктор са съхранени за поколенията. Без напъните на Уан Шъху те биха били изгубени вечно.
Хуанфу Ми (皇甫谧)
Хуанфу Ми (215. – 282 г.) е прочут историк, стихотворец и академик от интервала на Шестте династии (220 година – 589 г.). В своята книга „ Основни правила на акупунктурата и моксата “ (《针灸甲乙经》) той обобщава насъбраните познания на своите прародители, което е огромен принос за развиването на обичайна китайска медицина.
Родителите на Хуанфу Ми умират, до момента в който е още дете, и той израства в фамилията на чичо си. До 20-ата си година води относително равнодушен живот, само че след един диалог с приемната му майка дава обещание да се промени. Четенето на книги му оказва помощ доста и той взема решение да стане публицист. Младият Хуанфу Ми има необятен кръг от ползи и написва голям брой биографични книги.
Той страда от ревматоиден артрит, а половината му тяло е парализирано поради прекаран инсулт. Тъй като никой доктор не съумява да облекчи положението му, Хуанфу Ми стартира да учи медицинските писания и даже самичък си поставя игли, прави си разтривки и мокса. По-късно написва своя популярен труд „ Основни правила на акупунктурата и моксата “. В него той дава имената на 664 акупунктурни точки и разказва местоположението на 349 от тях, както и на 12-те двойки меридиани и техниките за иглоубождане и мокса, показва и какви игли би трябвало да се употребяват и дава съществени насоки за пулсовата диагностика. Последният раздел на своята книга Хуанфу Ми посвещава на клиничната процедура, педиатрията, хирургията и гинекологията. Тя е издадена през 282 година и оказва огромно въздействие върху по-нататъшното развиване на акупунктурата и обичайна китайска медицина.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ