Традиционна японска храна, без която никой не може? Едва ли

Традиционна японска храна, без която никой не може? Едва ли е мъчно за човек да се досети за ориза. Той потвърждава, че Япония може да трансформира и най-елементарен ориз в приятност за сетивата. С него се е минало през редица рецесии, претърпени са няколко войни и даже атомни офанзиви. В някои сериозни моменти ще открием, че Япония може да прекали с тази пристрастеност. За да потвърдим това изказване ще върнем лентата в далечния август 1882 година

Залива Инчеон покрай Суел ще бъде сюрпризиран от четири японски бойни кораба, които би трябвало да се изправят против двойка китайски кораби. На хартия е ясно, че четири бойни кораба с лекост могат да обезвреждат по-малоброен съперник. Нещо още по-притеснително е, че китайците знаят за опита на японските моряци и чакат една страховита борба.

Причината за визитата е, че Япония желае да потуши корейските протести по крайбрежието. Конфликтът избухва на 23 юли и множеството искания на корейските бойци е, че има доста неприятно отношение, ниски заплати и липса на всевъзможни хранителни запаси.

Това, което потегля като неодобрение, бързо съумява да доближи степента на същински бесове. Корейските водачи вземат решение, че за този проблем са отговорни японците, които дават отговор за модернизирането на армията. Войниците бързо одобряват концепцията и в първите няколко вечери на август, стартират да преследват японските посланици и да ги колят.

3000 побеснели корейци атакуват японската легация и консула подрежда на подчинените си да възпламенят постройката и да заловен първия транспортен съд за родината. Преследването на прокудените продължава чак до крайбрежията на Корея. Оцелелите се измъкват с риболовен лодки до HMS Flying Fish и по-късно плават до Нагазаки.

Япония е унижена, само че няма никакво желание да одобри този пестник с усмивка. Посланикът се връща в Суел и този път има доста съществено подкрепление. Четирите бойни кораба са там, с цел да обезпечат безвредното идване в посолството. Наземни сили ще го преведат през улиците на столицата, до момента в който корабите ще стоят на брега, хвърлили котва и подготвени за бойни завършения. Китайските бойни кораби са извикани по искане на Корея, гарантирайки мира.

Напрежението сред трите страни доближава най-голям скок точно в този миг. Япония е първата съвременна империалистическа нация, чийто съседи остават съществено застрашени от новите способи.

Корейските и китайските сили не знаят една значима детайлност – японските кораби въобще не са в своята цялостна бойна мощ. Болести удрят 195 от 330-те моряка на Конго, корабът Хиеи е без 1/3 от своя военен състав, до момента в който Нишин и Кийотери се пробват да успокоят треската. Моряците са летаргични, мудни и от време на време парализирани от болежка.

Извикания 5-ти транспортен съд – Фюсоу ще се върне назад в Токио, страдайки от същите проблеми. 180 от 309 индивида на борда ще бъдат повалени от незнайна болест. Болестта, която ще стане известна в идващите няколко десетилетия, като бери-бери.

Във въпросния интервал ще открием, че съвсем всяка японска каста ще се разболява. Първите се записват в Едо. Снимките от същия интервал демонстрират мъже в инвалидни столове и патерици. Тази злина обездвижва напълно хората, а първите признаци се показват в загуба на силата на краката, крампите не престават по цялото тяло и принуждават индивида да се мъчи от жестока и хронична болежка. Някои умират от парализа сред 6 месеца и 1 година.

През пролетта ще се появят забавни допускания, че най-вероятно става въпрос за нова форма на малария, климатът дава отговор на опцията за развиването ѝ, а е доста допустимо да се приказва даже за болест, която имитира маларията, само че действително да не е тъкмо малария. Един взор към живота на междинния до бедния японец ще покаже, че от време на време рибата може и да не участва в менюто и хората живеят напълно на ориз.

Болестта не е заразна, затова се позволява, че външни фактори въздействат или се задействат едновременно. Бери-бери се появява в тези специфични моменти, когато има недостиг на витамин B1, B6 и B12.

Причината за недостига идва от един главен проблем – градската диета. Комбинацията от бял и кафяв ориз може да работи повече от прелестна, само че градовете стартират да мият ориза и да отстраняват толкоз скъпия протеинов прахуляк върху него. Така същият е по-лесен за опазване, готвене и изразходване.

Традиционната медицина на запад е схванала какво тъкмо се е случило и към този момент има отговор – бобените зърна азуки ще покачат няколко пъти недостига на витамини в тялото. Впрочем бобът е бил на особена респект и се е предложил от старите национални лечители, само че Япония е в зората на модерното и традициите ще бъдат принудително забравени.

Болестта съумява да стигне до японската флота сред 1878 година и 1883 година Всеки трети моряк е изумен, а случаите доближават връх точно в този боен бранш. Добрата вест е, че решението идва от Канехиро Такаки.

Той е същинската причина да виждаме Япония на картата през днешния ден. Роден е в семейство на самураите Сатсума, само че той самият не може да се счита за доста богат или състоятелен, не наследява нищо от предлаганите качества. Такаки се въодушевява да тръгне по пътя на науката и медицината, когато в неговото село идва китайски доктор. Между 1866 и 1868 година посещава университет, само че по-късно избухва войната Бошин и специализира като полеви фелдшер.

Западът отваря пристанищата на Япония през 1853 година и стартира гладко да модернизира града. Шогуната не е изключително удовлетворен от западното въздействие и се съпротивлява, само че младият Канехиро има желанието да бъде потребен на родината си и след гражданската война търси способи да стигне до модерната медицина. Успява да открие някои западни посетители, които познават практиката и бързо се сприятелява с тях. Такаки стартира работа в полевата болница като доброволец и даже скрито си води мемоари, без да остави нито един доктор намира, до момента в който не получи отговорите си.

Най-голямо усещане прави лекар на име Уилям Уилис, който вижда капацитет и извършва своята здравна процедура ослепително. Уилям остава в Япония поради младия самурай и се пробва да вкара малко по-модерни способи за лекуване. Няколко години по-късно Япония ще одобри концепцията на немската здравна процедура и изпраща претенденти в Германия. През идващите години ще забележим смяна на отношението – пациентите стават човешки същества, а не говеда, както е било в предишното.

Канехииро Такаки

Уилис е уволнен, само че отива в района на Такаки и стартира да лекува там, най-малко до момента в който не дойдат германците. Двамата ще отворят лично учебно заведение под управлението на Уилис, до момента в който Такаки ще бъде първият записан студент. Японецът учи британски и латински, стартира да работи като преводач по време на уроците.

Уилис няма да се откаже от своя студент и даже ще го накара да замине в чужбина. Самураят няма доста пари, както и целият район, въпреки да знаят, че Такаки би трябвало да се изучи, затова най-хубавият вид е да постъпи във флота. Прави го през далечната 1872 година

Той е първият, който разказва проблемите с сътрудниците си на борда и води медицински дневник, записвайки всички недоволства. Само след няколко месеца ще вижда по какъв начин заболяването се развихря, само че не нападна британци, французи и американци. Тук идва най-големият въпрос: за какво?

Основната причина, заради която западните моряци не се разболяват, е в резултат на по-добрата им диета. Те имат други здравословни проблеми, само че никой не страда от парализа. Повечето страдат от заспалост и меланхолия, имат запушени пори и неприятна подвижност, която никой не може да разпознае по това време. Тяхното страдалчество е скорбут, който се отстрани с доставката на витамин C, а той е виновен за синтезът на колаген.

Флотата взема решение да опитва с цитрусови плодове. Това се тества на HMS Suffolk. През 1794 година същият транспортен съд плава цели 23 седмици до Индия. При завръщането си всички са здрави и мощни. Каква е тайната? Лимонов сок, който се прибавя в рома. Кралската флота е решила да опитва с лимоните, само че тъй като никой не ги предпочитал за сурова консумация, просто ги добавили в питието.

През юни 1875 година младият Такаки ще пътува до Лондон и ще посети болница Свети Томас – тя разполага с университетско крило. През идващите 5 години ще посещава постоянно лекциите и ще донесе познания в Япония, които в различен случай щяха да дойдат след 20-30 години. В уроците участва и именитата борба на англичаните със скорбута. За японците има единствено едно решение – да открият опция и да ревизират дали всички други витамини са на мястото си.

Такаки се завръща в Япония през ноември 1880 година и става доктор в националната болница Токио. Малко по-късно е назначен за шеф във военноморската болница на Токио. По това време нещастието към този момент е съумяла да се развие до доста по-опасно равнище. Младият доктор ще запише в дневниците си, че ориста на империята зависи от неговото изобретение. Нещо още по-лошо е, че през последните години болните ще отиват в храма, а не в болничното заведение.

Флотата е съумяла да събере задоволително информация, само че всички опити за лекуване са отишли в дупката. Нито един опит за лекуване не е оказал помощ. Следователно Такаки стартира да работи от безспорната нула.

През февруари 1882 година ще стане вице-директор на Медицинското морско бюро. Изчисленията демонстрират, че болестта отшумява в края на лятото, само че никой не знае по кое време тъкмо ще се задейства. Единствено офицерите на борда не се разболяват, а това стартира да основава някакви теории. Бери-бери в никакъв случай не стига и до огромните градове, нормално са дребните села и градчета. Такаки отхвърля да одобри концепцията, че заболяването е разследване на влага, висока температура и неприятен въздух. Всички моряци се оправят с това.

Немските лекари показват микробиологията като източник на заболяването, Такаки е на мнение, че всичко се крие в диетата на флотата. Той изследва работния ден на моряците, следи заниманията им, оглежда санитарните ъгли, обръща внимание на облеклата и диетата. Всичко е еднообразно, като се изключи храната. Скорбутът е открит след анализиране на всички стъпки, само че едвам тогава се стига до заключението, че има нещо неправилно при питателните привички. Моряците се хранят с друга храна.

Те употребяват голямо количество карбохидрати. По-рано немските учени са показали здравословна диета, в която оферират една част протеини за сметка на 15 елементи карбохидрити. Според диетата на японските моряци, една част протеин идва с 28 елементи карбохидрати.

Лечението на една толкоз неприятна болест ще се крие в по-добрата храна, тъкмо толкоз просто е всичко. Най-вероятно тази история можеше да свърши до тук, само че съпротивата сред обичайно и съвременно занапред се разпростира. Адмиралите приемали концепцията на лекаря като опит за повишение на разноските и отказвали да прибавят месо. На борда на всеки транспортен съд има трапезария, където против купони може да се купят разнообразни ястия с риба или месо. Единствената изцяло безвъзмездна храна, която може да се употребява на стомах, е измитият бял ориз. Такаки няколко пъти показва

Когато Такаки става шеф на Морското здравно бюро, редица кораби ще изпратят една и съща депеша:

„ Много пациенти, плаването е невероятно, изпратете пари. “.

Съобщението демонстрира и още едно терзание, корабът Рюйджо към този момент има 25 жертви по време на плаването. 45% от 376 мъже са заболели и се утежняват. Тази вест шокира флота. Изведнъж всички очи се насочват към Такаки за решение, само че когато отново вади теорията за храната, никой не го слуша. Лекарят предлага да се качи на кораба Тсукуба и да плава по същия маршрут на Рюйджо. Като единственият умел доктор, флотата отхвърля да го одобри.  

Експертът е заставен да се срещне с императора и да уточни какви са главните проблеми, моли го за помощ и правото да проверява магическата болест, която тормози Япония към този момент няколко години. Империята дава пари, лекарят разписва цялото меню и рекомендации, показва прецизно системата за хранене и изпраща моряците. Корабът отплава на 2 февруари 1884 година Такаки е заречен, че ще извърши харакири пред императора, в случай че няма триумф и е вкарал империята в преразход за храна.

През септември идва депеша от офицер на борда на Тсукуба, който показва, че обстановката е под надзор. Корабът се връща на 16 ноември и новините са следните -14 от 333 моряка са се разболели от заболяването, само че откакто почнали да се хранят вярно, болките минали. За една година Такаки съумява да усъвършенства здравето на 94% от популацията в Япония. В цивилния свят бери-бери ще се среща все по-рядко.

Такаки ще повтаря, че диетата би трябвало да бъде употребена във всички други военни браншове. Флотата дава протеинови бисквити и протеинов самун, само че усетът на моряците е друг. Някой пуска слух, че сърцевината на хляба е задоволителна, а коричките се хвърлят през борда за чайките – точно там се крие голямото количество чист протеин. Резултатът е жалък и Такаки би трябвало да се върне назад към безкрайната главоблъсканица.

През март 1885 година ще има едно значимо изобретение, хлябът да се прави от богато на протеин брашно и да се смеси с ориз, по този начин усетът ще е по-приятен, само че друго условие е, че би трябвало да бъде и безвъзмезден.

Повечето моряци идват от дребните градове и села и постоянно се хранят с кафяв и бял ориз, само че нищо повече. Рибата се оказва прекомерно скъпа за мнозина, до момента в който зеленчуците въобще не се доставят във флота или са единствено за офицери. Една от аргументите за бедните да постъпят във флота е, че по този начин могат да се хранят на стомах.

Точно тези моряци ще изискат остарялата диета да се върне, тъй като не желаят да гладуват. Такаки ще размени месото и хляба и ще предложи да се прибавят безвъзмезден фасул и други богати на протеин зеленчуци. Лекарите в армията и учените също не са съгласни. Повечето във военните лечебни заведения не престават да одобряват версията на своите пруски сътрудници, които са безапелационни, че тази злина е разследване на зараза, а не на храна, а Такаки е изкарал кьорав шанс.

Статистическите доказателства също не се одобряват за положително решение, Такаки просто изпреварва времето за интервала си. Лабораториите не престават да се надпреварват в търсенето на вирус или бактерия, само че такива в никакъв случай не излизат. Повечето съперници ще настояват, че повода за спада на болестта е в почистването на кораба и подобряването на изискванията, само че никога няма да се приема, че храната е ключът към всички болки.

Почистването на санитарния възел, бял ориз и пробна медицина с билки – това е лекуването в зората на модерната медицина в Япония. Бери-бери няма да се промени и през идващите години, само че този път ще бъде наранена армията.

Някои от военните лекари ще са на мнение, че е имало елементарно решение, само че никой не може да одобри рецензии от японец, посетил Англия и набожен в някакви странни лекувания. Армията се разграничава устойчиво от флота. Отново се назначават микробиологични проучвания и фокусът е ориентиран към почистването на всички детайли. Никой даже не предлага витамин B1 на хапче, с цел да може болният да оцелее.

В пандизите ще стартира да се смесва бял ориз с ечемик, с цел да се спестят разноските, там никой не се разболява, което още повече бърка военните лекари. Тошикуни Хориучи ще реши да тества версията на Такаки, въпреки и да остава песимистичен от своя сътрудник във флота. Той просто желае да спести пари и стартира да прави микса в менюто на поверените му бойци. Когато бери-бери ги пропуща, множеството готвачи ще продължат да предават от уста на уста работещото лекарство.

Свещеният готварски дебелоглав ще докара до спад с 26% през 1885 година и още с 4% през 1887 година През 1894-1895 година ще открием, че броят болни е едвам 2%. По време на идващия огромен боен спор, ечемикът ще бъде безвъзмезден дружно с ориза. Това обаче не пречи да има към 4000 жертви и още 41 хиляди приети в болница. Бери-бери може да бъде надвит с най-елементарни средства, само че още веднъж се срещат проблеми. За да няма афектирани, Такаки ще разгласява материал под псевдоним във боен вестник, надявайки се, че ще повлияе позитивно.

Само 20 години след лекуването на Такаки ще открием, че Япония се изправя против Русия във война. Армията хоспитализира 250 хиляди боеца и 27 хиляди от тях ще умрат. Експериментите и пруските мнения би трябвало да приключат. Генерал Масатаке Тераучи ще подреди ечемикът да е публична безвъзмездна храна, която наложително ще се смесва с ориза. Всякакви форми на рецензии ще бъдат наказвани със гибел. Стига се до там, че императорът би трябвало да излезе с публично изявление и да забрани провеждането на микробиологични проучвания, както и на търсенето на лекуване, откакто такова има и дава резултати.

През 1885 година Такаки става един от най-хубавите хирурзи на флота. Той ще е първият доктор с здравно обучение и ще завоюва купата барон през 1905 година Наричат го ечемичният барон и ще се счита за единственият човек, който избавя Япония.

През същата година ще получи вниманието на списание Лансет, където ще опише за цялата именитата борба. Публикацията му и до през днешния ден демонстрира голямото предпочитание да помогне, импровизирано, той е повода да виждаме Япония на картата. През 1929 година ще завоюва Нобелова премия за медицина.