Традициите, свързани с 1 март, отбелязват прехода между зимата и

Традициите, свързани с 1 март, означават прехода сред зимата и пролетта и датират от предхристиянската ера. Това напомнят от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) към Българска академия на науките. Най-позната и публикувана от тях е закичването с мартеници от извит бял и червен конец.
Вярва се, че и обезпечават безпроблемното прекосяване към новия сезон. В България през днешния ден се носят от всички хора, без значение от тяхната възраст. Закачат се също на животни и на плодни дръвчета.
Дърво на сполуката блестна с мартеници в Ценово
Отколешна българска традиция още веднъж събра млади и остарели в центъра на Ценово. Те украсиха с мартеници дървото на сполуката като насочих...
Мартеничките се смъкват, когато човек види щъркел или лястовица. Връзвали са се, както най-често и през днешния ден, на цъфнало дръвче, или пък са се слагали под камък. След време (на другия ден или след девет дни) камъкът се отхлупвал и в случай че под него има мравки, се вярвало, че ще се родят доста агънца през годината; в случай че има бръмбар или червей – значи ще се множат телетата. В някои райони възрастните хора хвърляли мартениците в реката „ с цел да изтекат всички несгоди по водата ”.
Обичаят за закичване на мартеница е публикуван освен в България, само че също. През 2017 година е вписан е в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание на човечеството като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония. От българска страна присъединяване в подготовката на кандидатурата взе проф. доктор Албена Георгиева, специалист от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките.
 
 
Жива мартеница във формата на крепостта " Баба Вида " разцъфтя във Видин
Продължава традицията на община Видин всяка година на 1 март да се изобразява жива мартеница. Повече от 750 деца в бели и червени тенис...