Каква е традицията за червения конец против уроки и защо да го носим
Традициите постоянно ни водят в свят на мистерии и вярвания, които се придвижват от потомство на потомство. Един от тези загадъчни традиции е връзването на червен конец като отбрана против уроки и зли сили. И до момента в който някои могат да го преглеждат като просто поверие, за други това е значим детайл от тяхната просвета и религия.
Произход и традиции
Традицията за връзване на червен конец е присъща на доста култури, като няма съответни данни за нейния прецизен генезис. Вярването, че аленият конец защищава от уроки е вкоренено в концепцията, че този акт пази хората от отрицателната сила и зли сили, които биха могли да ги обиден.
В българската просвета, връзването на червен конец е изключително значимо по време на мръсните дни - интервал сред Игнажден и Йордановден. Тогава се има вяра, че водата не е кръстена и надлежно са се движили отрицателни сили и рискове. За да се предпазят, хората връзвали червени конци, обогатени с чесън и синьо мънисто, с цел да подсилят отбраната си.
Как се връзва аленият конец? Въпреки че няма точни инструкции за метода на връзване на аления конец, за доста хора е значимо кой го връзва. Традиционно, най-старата жена в къщата има тази задача, като се смята, че тя има специфичната мъдрост и сила да даде мощ на амулета. Относно страната на тялото, на която би трябвало да се носи аленият конец, съществуват разнообразни отзиви. Някои вярвания настояват, че би трябвало да е на лявата ръка, с цел да бъде по-близо до сърцето и да не стопира позитивната сила. Други избират дясната ръка, като знак на мъжката сила.
Значение на материала
Вярванията за опциите на аления конец постоянно са свързани и с материала, от който е изработен. Памучните конци се употребяват за отбрана от уроки и отрицателна сила, до момента в който копринените се свързват с привличането на обич и финансово благоденствие. Вълнените конци се употребяват за възобновяване и отбрана, а ленените са желани за амулети за обич и отбрана на децата.
Червеният конец е освен знак на антична традиция, само че и израз на вярата в силата на обичаите и амулетите. Въпреки че може да има разнообразни версии и обичаи към метода на връзване и потребление на аления конец, той остава значим детайл от доста култури по света. Независимо дали имаме вяра в магията на аления конец или не, той продължава да ни връща към античните традиции и вярвания, които образуват част от нашата културна еднаквост, написа actualno.com.
Произход и традиции
Традицията за връзване на червен конец е присъща на доста култури, като няма съответни данни за нейния прецизен генезис. Вярването, че аленият конец защищава от уроки е вкоренено в концепцията, че този акт пази хората от отрицателната сила и зли сили, които биха могли да ги обиден.
В българската просвета, връзването на червен конец е изключително значимо по време на мръсните дни - интервал сред Игнажден и Йордановден. Тогава се има вяра, че водата не е кръстена и надлежно са се движили отрицателни сили и рискове. За да се предпазят, хората връзвали червени конци, обогатени с чесън и синьо мънисто, с цел да подсилят отбраната си.
Как се връзва аленият конец? Въпреки че няма точни инструкции за метода на връзване на аления конец, за доста хора е значимо кой го връзва. Традиционно, най-старата жена в къщата има тази задача, като се смята, че тя има специфичната мъдрост и сила да даде мощ на амулета. Относно страната на тялото, на която би трябвало да се носи аленият конец, съществуват разнообразни отзиви. Някои вярвания настояват, че би трябвало да е на лявата ръка, с цел да бъде по-близо до сърцето и да не стопира позитивната сила. Други избират дясната ръка, като знак на мъжката сила.
Значение на материала
Вярванията за опциите на аления конец постоянно са свързани и с материала, от който е изработен. Памучните конци се употребяват за отбрана от уроки и отрицателна сила, до момента в който копринените се свързват с привличането на обич и финансово благоденствие. Вълнените конци се употребяват за възобновяване и отбрана, а ленените са желани за амулети за обич и отбрана на децата.
Червеният конец е освен знак на антична традиция, само че и израз на вярата в силата на обичаите и амулетите. Въпреки че може да има разнообразни версии и обичаи към метода на връзване и потребление на аления конец, той остава значим детайл от доста култури по света. Независимо дали имаме вяра в магията на аления конец или не, той продължава да ни връща към античните традиции и вярвания, които образуват част от нашата културна еднаквост, написа actualno.com.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ