Една прабаба към новите поколения: Щастието е духовна категория
Този уикенд взех решение да посетя 83-годишната си прабаба в Бобов дол. След като отнесох сериозна рецензия за скъсаните ми дънки и слабото ми телосложение, подкрепена със съвета да хапвам колкото се може повече, взех решение да й задам няколко въпроса, които ясно да разграничат времето, в което е живяла тя и това, в което обитавам аз. Е, дано забележим какво ми описа, разчувстваната от медийната изява, баба Илинка:
Модата - не най-разсъблечената, а с най-хубаво хоро
Едно време хората се обличаха доста по-културно, нямаше разголени бедра, голи кореми или кръстове. Беше неуместно да вървиш със скъсани дънки. Нали в случай че отидеш на село и баба ти те види подобен, незабавно ще ти ги закърпи, както аз бях тръгнала доскоро с твоите. По мое време доста дами и мъже се обличаха с национална носия, която беше най-престижното облекло. Аз даже още си вардя моята. Когато бях дребна, на към 9 годинки, мъжете всеобщо носеха пoтури. Младежите не гледаха коя е по-разсъблечена, а на коя носията е най-хубава, коя играе хоро най-добре. Сега мъжете толкоз са привикнали да виждат девойките разголени, че ползата към тях спада, тъй като към този момент всичко са видели. След време може и да стане съвременно хората да вървят по долни дрехи или голи, знам ли.
Любовта сред младите - никой не знае какво е морал
Сега като че ли царува заплашителен разврат. Не мога да кажа, че преди нямаше разврат, само че беше доста по-малък. Ценностите са комплицирани, хората са още по-объркани. Любовта им също. Моралът преди беше приоритет номер едно във всяко едно семейство, във всяка една персона. Сега в случай че питаш един младеж какво за него е морал, той евентуално ще се зачуди.
Преди младите се срещаха инцидентно, нямаше телефони, Интернет и нямаше по какъв начин да си уговориш среща с някого. Всичко се оставаше на случайността. А ухажването с любовни писма беше огромна тръпка. Едва ли в този момент Интернет запознанствата и писането там може да ги размени.
Семейството - почитание и безрезервна обич
Преди време децата имаха голямото почитание на своите родители и прадеди. Отнасяха се към тях с почит, състрадание и помагаха постоянно, когато имаше потребност, без даже да се замислят. Сега като изляза на открито слушам по какъв начин деца крещят на родителите си, а думите, които им споделят просто ме е позор да ги изрека. Не е вярно по този начин. Всичко идва от възпитанието през първите седем години, след това и да искаш няма по какъв начин да го превъзпиташ. Отделно отношението сред съпрузи е доста друго от това, което беше преди. Сега всеки трети човек е разведен. Съжителството на двама души е доста мъчно в днешно време, тъй като търпимостта е лимитирана. Днес всеки споделя, че желае „ персонално пространство “. Едно време персоналното пространство беше времето, прекарано с обичания човек, а не самичък със себе си.
В днешно време младите имат по едно дете или две най-вече, а на мен самата с три деца в това време въобще не ми беше елементарно. Когато се преместихме в града ме сочеха ме с пръст и споделяха: „ Ето я онази с трите деца “. Чак тогава осъзнах, че огромната раждаемост е естествена в селата, само че по градовете не чак толкоз. Днес и в села и градове хората не смеят да имат повече от едно дете, най-много поради финансова позиция.
Портретите на трите деца на баба Илинка са постоянно на стената.
Приятелството - като остаряло вино
Преди хората доста държаха на другарството, тъй като както са споделили: „ Имаш ли другар, имаш всичко “. И са доста прави, тъй като когато имаш някакви усложнения, а не искаш да затрудняваш родителите си с тийнейджърски нелепости, се обръщаш към приятелите си. Споделената тъга е половин тъга, а споделеното благополучие е двойно благополучие. Имам другарства, които и до ден сегашен са останали такива. Приятелството е като виното, какъв брой е по-престояло, толкоз е по-хубаво. За любовта се отнася същото. Сега като че ли всичко е преобърнато. Хората станаха егоисти.
Животът по време и след Прехода - мухотепалка?!
Както всяко едно нещо и комунизмът си имаше своите хубави и неприятни черти. Преди Прехода най-вече страдахме, тъй като нямаше по какъв начин да отидем и да си купим банани. (смее се) Трябваше някой да излезе от работа, да вземе децата и да се занимава с тях, до момента в който другия купи банани за фамилията. Няма какво друго да направиш, когато детето ти плаче, че желае банан. Най-лошото е когато имаш пари за него, само че няма по какъв начин да си го вземеш. Сега имаш ли пари, можеш да си купиш всичко. В магазините се оферират какви ли не неща и то на търпими цени. Преди когато някой го сърбеше гърба или има буболечка у дома използваше ръцете си, с цел да се оправи с казуса. Сега в магазините има мухотепалка и чешалка за тил. Хората са толкоз улеснени откъм всичко.
Материалното: Само коли и награди, а никакво изпитание
Когато се преместихме да живеем от село Червена ябълка в Бобов дол, единствено двама индивида в целия град имаха коли. Сега младите, когато навършат 18 години, изкарват курсове за водачи и родителите им купуват кола. Това е нещо немислимо за моето време, тъй като тогава преобладаващите марки коли, в случай че не и всичките, бяха „ Москвич “ и „ Лада “. За нас това беше разкош. Но с цел да имаш такава кола, трябваше да чакаш към 10 години да ти я доставят. Няма по какъв начин през днешния ден я искаш, на следващия ден е при теб. Синът ми - Ваньо, като навърши 18 години, също искаше кола, както всеки един юноша, само че я получи едвам след няколко години.
Като цяло преди младите много се стараеха да проработят някой лев и работеха по 20 часа дневно даже, а в днешно време ми е направило усещане, че множеството желаят да не учат, да не работят, само че да изкарват хубави пари.
Образованието - към този момент всичко е допустимо, дайте максимума
По мое време всеобщо хората учеха до 4-ти или 7-ми клас и работеха като служители. Просто такива бяха времената. Висши учебни заведения имаше на малко места и то ужасно отдалечени от Бобов дол, където ние живеехме. Двете ми дъщери – Стоянка и Мариана, доста наблягаха на образованието и желаеха да следват висше, едната искаше да следва счетодоство, а другата – за здравна сестра. Приеха ги в Свищов, само че тъй като беше доста надалеч, се отхвърлиха. Но въпреки всичко си откриха хубава работа. Стоянка отпътува за Кюстендил, където учи до 12-ти клас. Това е най-близкото място, където децата ми можеха да получат своето обучение. Аз, персонално, също нямам положително обучение, само че на времето взимах проби на въглищата в мина „ Бобов дол “, която беше една от влиятелните специалности по това време. Тогава работодателите гледаха персоналните качества на хората, тъй като всички бяха с еднообразно обучение. Днес младите имат големи благоприятни условия за учене и развиване, че стига да искаш и да си задоволително упорит, можеш да постигнеш всичко. Професиите също са много разнородни. Просто през днешния ден всичко е толкоз елементарно, само че хората са толкоз мързеливи.
Щастието - духовна категория
Моето определение и това на хората от моето потомство за благополучие е една дума – семейство. Обожавам децата си, внуците си и правнуците си. Ще се веселя, в случай че стана и пра-прабаба. Няма по-голямо благополучие от това. Вероятно и за младите е по този начин, мощно се надявам. Въпреки че ми прави мощно усещане по какъв начин материалните неща изместват духовните и се трансформират в благополучие за тях. Например нов телефон, компютър раждат голяма наслада. Не мога да схвана това благополучие.
Възпитанието - да обиждаш всеки към този момент е процедура
Аз възпитавах децата си доста строго и им внушавах, че би трябвало да почитат родителите си, в никакъв случай да не наскърбяват или сочат с пръст. Днешните деца са толкоз невъзпитани и такива думи излизат от устата им, че просто нямам думи. Най-жалкото е, че освен наскърбяват другите, а наскърбяват и личните си родители и родственици, пък да не приказваме за приятелите. Може би това е нов метод да си демонстрират любовта, знам ли. Може аз да не разбирам.
Най-хубавия коледен подарък: Плетени чорапи
От млада до ден сегашен за Коледа оплитам чорапи, шалове и пуловери на всичките ми дечица и родственици. За мен това е подарък, дружно с хубавото преживяване на празника с цялото семейство. По Коледа в този момент всичко е тръгнало по огромните вериги магазини за дарове, все едно това е най-важното нещо. Материалното измества смисъла на този ярък празник. Всичките ми деца са казвали, че по-хубав подарък от плетени чорапи не са получавали, тъй като ти топлят и си спомняш за обичан човек.
Едно време цялата трапеза се слагаше на земята и от снопове вършим кръст и към него се поставя богата софра единствено от постни ястия. Сега към този момент това нещо с яденето на земята не е познато. Младите употребяват маси, въпреки всичко сме 21-ви век.
Разказа пред Илиана Симеонова
Модата - не най-разсъблечената, а с най-хубаво хоро
Едно време хората се обличаха доста по-културно, нямаше разголени бедра, голи кореми или кръстове. Беше неуместно да вървиш със скъсани дънки. Нали в случай че отидеш на село и баба ти те види подобен, незабавно ще ти ги закърпи, както аз бях тръгнала доскоро с твоите. По мое време доста дами и мъже се обличаха с национална носия, която беше най-престижното облекло. Аз даже още си вардя моята. Когато бях дребна, на към 9 годинки, мъжете всеобщо носеха пoтури. Младежите не гледаха коя е по-разсъблечена, а на коя носията е най-хубава, коя играе хоро най-добре. Сега мъжете толкоз са привикнали да виждат девойките разголени, че ползата към тях спада, тъй като към този момент всичко са видели. След време може и да стане съвременно хората да вървят по долни дрехи или голи, знам ли.
Любовта сред младите - никой не знае какво е морал
Сега като че ли царува заплашителен разврат. Не мога да кажа, че преди нямаше разврат, само че беше доста по-малък. Ценностите са комплицирани, хората са още по-объркани. Любовта им също. Моралът преди беше приоритет номер едно във всяко едно семейство, във всяка една персона. Сега в случай че питаш един младеж какво за него е морал, той евентуално ще се зачуди.
Преди младите се срещаха инцидентно, нямаше телефони, Интернет и нямаше по какъв начин да си уговориш среща с някого. Всичко се оставаше на случайността. А ухажването с любовни писма беше огромна тръпка. Едва ли в този момент Интернет запознанствата и писането там може да ги размени.
Семейството - почитание и безрезервна обич
Преди време децата имаха голямото почитание на своите родители и прадеди. Отнасяха се към тях с почит, състрадание и помагаха постоянно, когато имаше потребност, без даже да се замислят. Сега като изляза на открито слушам по какъв начин деца крещят на родителите си, а думите, които им споделят просто ме е позор да ги изрека. Не е вярно по този начин. Всичко идва от възпитанието през първите седем години, след това и да искаш няма по какъв начин да го превъзпиташ. Отделно отношението сред съпрузи е доста друго от това, което беше преди. Сега всеки трети човек е разведен. Съжителството на двама души е доста мъчно в днешно време, тъй като търпимостта е лимитирана. Днес всеки споделя, че желае „ персонално пространство “. Едно време персоналното пространство беше времето, прекарано с обичания човек, а не самичък със себе си.
В днешно време младите имат по едно дете или две най-вече, а на мен самата с три деца в това време въобще не ми беше елементарно. Когато се преместихме в града ме сочеха ме с пръст и споделяха: „ Ето я онази с трите деца “. Чак тогава осъзнах, че огромната раждаемост е естествена в селата, само че по градовете не чак толкоз. Днес и в села и градове хората не смеят да имат повече от едно дете, най-много поради финансова позиция.
Портретите на трите деца на баба Илинка са постоянно на стената.
Приятелството - като остаряло вино
Преди хората доста държаха на другарството, тъй като както са споделили: „ Имаш ли другар, имаш всичко “. И са доста прави, тъй като когато имаш някакви усложнения, а не искаш да затрудняваш родителите си с тийнейджърски нелепости, се обръщаш към приятелите си. Споделената тъга е половин тъга, а споделеното благополучие е двойно благополучие. Имам другарства, които и до ден сегашен са останали такива. Приятелството е като виното, какъв брой е по-престояло, толкоз е по-хубаво. За любовта се отнася същото. Сега като че ли всичко е преобърнато. Хората станаха егоисти.
Животът по време и след Прехода - мухотепалка?!
Както всяко едно нещо и комунизмът си имаше своите хубави и неприятни черти. Преди Прехода най-вече страдахме, тъй като нямаше по какъв начин да отидем и да си купим банани. (смее се) Трябваше някой да излезе от работа, да вземе децата и да се занимава с тях, до момента в който другия купи банани за фамилията. Няма какво друго да направиш, когато детето ти плаче, че желае банан. Най-лошото е когато имаш пари за него, само че няма по какъв начин да си го вземеш. Сега имаш ли пари, можеш да си купиш всичко. В магазините се оферират какви ли не неща и то на търпими цени. Преди когато някой го сърбеше гърба или има буболечка у дома използваше ръцете си, с цел да се оправи с казуса. Сега в магазините има мухотепалка и чешалка за тил. Хората са толкоз улеснени откъм всичко.
Материалното: Само коли и награди, а никакво изпитание
Когато се преместихме да живеем от село Червена ябълка в Бобов дол, единствено двама индивида в целия град имаха коли. Сега младите, когато навършат 18 години, изкарват курсове за водачи и родителите им купуват кола. Това е нещо немислимо за моето време, тъй като тогава преобладаващите марки коли, в случай че не и всичките, бяха „ Москвич “ и „ Лада “. За нас това беше разкош. Но с цел да имаш такава кола, трябваше да чакаш към 10 години да ти я доставят. Няма по какъв начин през днешния ден я искаш, на следващия ден е при теб. Синът ми - Ваньо, като навърши 18 години, също искаше кола, както всеки един юноша, само че я получи едвам след няколко години.
Като цяло преди младите много се стараеха да проработят някой лев и работеха по 20 часа дневно даже, а в днешно време ми е направило усещане, че множеството желаят да не учат, да не работят, само че да изкарват хубави пари.
Образованието - към този момент всичко е допустимо, дайте максимума
По мое време всеобщо хората учеха до 4-ти или 7-ми клас и работеха като служители. Просто такива бяха времената. Висши учебни заведения имаше на малко места и то ужасно отдалечени от Бобов дол, където ние живеехме. Двете ми дъщери – Стоянка и Мариана, доста наблягаха на образованието и желаеха да следват висше, едната искаше да следва счетодоство, а другата – за здравна сестра. Приеха ги в Свищов, само че тъй като беше доста надалеч, се отхвърлиха. Но въпреки всичко си откриха хубава работа. Стоянка отпътува за Кюстендил, където учи до 12-ти клас. Това е най-близкото място, където децата ми можеха да получат своето обучение. Аз, персонално, също нямам положително обучение, само че на времето взимах проби на въглищата в мина „ Бобов дол “, която беше една от влиятелните специалности по това време. Тогава работодателите гледаха персоналните качества на хората, тъй като всички бяха с еднообразно обучение. Днес младите имат големи благоприятни условия за учене и развиване, че стига да искаш и да си задоволително упорит, можеш да постигнеш всичко. Професиите също са много разнородни. Просто през днешния ден всичко е толкоз елементарно, само че хората са толкоз мързеливи.
Щастието - духовна категория
Моето определение и това на хората от моето потомство за благополучие е една дума – семейство. Обожавам децата си, внуците си и правнуците си. Ще се веселя, в случай че стана и пра-прабаба. Няма по-голямо благополучие от това. Вероятно и за младите е по този начин, мощно се надявам. Въпреки че ми прави мощно усещане по какъв начин материалните неща изместват духовните и се трансформират в благополучие за тях. Например нов телефон, компютър раждат голяма наслада. Не мога да схвана това благополучие.
Възпитанието - да обиждаш всеки към този момент е процедура
Аз възпитавах децата си доста строго и им внушавах, че би трябвало да почитат родителите си, в никакъв случай да не наскърбяват или сочат с пръст. Днешните деца са толкоз невъзпитани и такива думи излизат от устата им, че просто нямам думи. Най-жалкото е, че освен наскърбяват другите, а наскърбяват и личните си родители и родственици, пък да не приказваме за приятелите. Може би това е нов метод да си демонстрират любовта, знам ли. Може аз да не разбирам.
Най-хубавия коледен подарък: Плетени чорапи
От млада до ден сегашен за Коледа оплитам чорапи, шалове и пуловери на всичките ми дечица и родственици. За мен това е подарък, дружно с хубавото преживяване на празника с цялото семейство. По Коледа в този момент всичко е тръгнало по огромните вериги магазини за дарове, все едно това е най-важното нещо. Материалното измества смисъла на този ярък празник. Всичките ми деца са казвали, че по-хубав подарък от плетени чорапи не са получавали, тъй като ти топлят и си спомняш за обичан човек.
Едно време цялата трапеза се слагаше на земята и от снопове вършим кръст и към него се поставя богата софра единствено от постни ястия. Сега към този момент това нещо с яденето на земята не е познато. Младите употребяват маси, въпреки всичко сме 21-ви век.
Разказа пред Илиана Симеонова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ