Георги Господинов призовава: Подари книга за Коледа
Този текст и концепция потеглят от 2007-а година. Оттогава към този момент 15-а година на 1 декември писателят Георги Господинов започва тази дребна персонална акция. С подаряването на книга подаряваш история, смисъл и знамение. А без история, смисъл и знамение не се живее. Особено през днешния ден, изключително тук.
Влизаме в декември. В дъното на месеца хипнотизиращо свети Коледа. Всеки миг ще се отприщи предпразничната полуда. Кротките доскоро жители ще се трансфорат в гневни купувачи. Търговците към този момент пресмятат облагите и търкат предостатъчно ръце. Коледата от ден на ден замязва на голям мол, на коледен базар в НДК, на препълнени от хора Метро, Била… Коледата като браншови празник на работещите в търговията. Ден на промоцията.
Затова бързам още при започване на този месец да разглася своята дребна персонална акция. Тя не е под нечий патронаж и зад нея не стои никоя институция. Не е обвързвана с пращане на sms-и. Всеки десети не печели лек автомобил или екскурзия за двама до турски курорт. Не е част от промоционален пакет. Нека я назовем просто „ Подари книга за Коледа “.
Защото подаряването на книга е прекрасен жест. В това има усет и една особена хармония. Има екология на духа. Не знам по какъв начин да го обясня. Не е като да подариш дезодорант или лек автомобил.
Защото книгата е доста персонален подарък. Защото подаряваш думи, подаряваш история. И казваш нещо през нея на този, комуто я подаряваш.
Защото книгата е муден подарък, подарък, който трае. Не го изхарчваш, изпиваш, изпръскваш и не изхвърляш празната му опаковка. (То също е част от екологията).
А това да подариш книга на Коледа, е нещо напълно особено. В него има жанр, ретро. Защото Коледите са направени от книгите, които сме чели, от историите, които са ни разказвали. Спомням си доста ясно „ Малката кибритопродавачка”, която получих като дете и скришната сълза през която я препрочитах. Как би изглеждала Коледата без тази история. Или без „ Даровете на влъхвите” на О.Хенри. Или без Дикенс, в който можеш да потъваш до безспир. Или без „ Коледната история на Оги Рен” от Пол Остър.
Подарявам тази дребна персонална акция на тези, които към този момент се чудят по какъв начин да не подарят същият парфюм, шал, украшение от предходната година. Надявам се да я прочетат и тези, които разпростират най-вече икономическите страници, шефовете на банки, шефовете на компании. Изненадайте вашите чиновници за Коледа, подарете им книга. Или прибавете книга към всички офис дрънкулки, които ще раздадете около празника.
Когато едно общество е в дълга и тежка рецесия, то първо изхвърля това, което му се коства ненужно и излишно. Книгите, и въобще културата, бяха елементарно припознати като непотребния масраф. Като нещо, което не е стока от първа нужда. Струва ми се, че постепенно започваме да осъзнаваме противоположното. Книгите и културата са стока от първа нужда за всяко обикновено общество.
Вярвам, че в случай че повече хора си подарят книги за Коледа, това ще понижи малко разомагьосването на празника. Ще редуцира общото количество кич, ще приглуши с един звук нервността. Ще разграничи празнуващия от пазаруващия човек.
Защото Коледата не е промоция, а подарък и знамение. А без чудеса не се живее. Особено през днешния ден, изключително тук.
Влизаме в декември. В дъното на месеца хипнотизиращо свети Коледа. Всеки миг ще се отприщи предпразничната полуда. Кротките доскоро жители ще се трансфорат в гневни купувачи. Търговците към този момент пресмятат облагите и търкат предостатъчно ръце. Коледата от ден на ден замязва на голям мол, на коледен базар в НДК, на препълнени от хора Метро, Била… Коледата като браншови празник на работещите в търговията. Ден на промоцията.
Затова бързам още при започване на този месец да разглася своята дребна персонална акция. Тя не е под нечий патронаж и зад нея не стои никоя институция. Не е обвързвана с пращане на sms-и. Всеки десети не печели лек автомобил или екскурзия за двама до турски курорт. Не е част от промоционален пакет. Нека я назовем просто „ Подари книга за Коледа “.
Защото подаряването на книга е прекрасен жест. В това има усет и една особена хармония. Има екология на духа. Не знам по какъв начин да го обясня. Не е като да подариш дезодорант или лек автомобил.
Защото книгата е доста персонален подарък. Защото подаряваш думи, подаряваш история. И казваш нещо през нея на този, комуто я подаряваш.
Защото книгата е муден подарък, подарък, който трае. Не го изхарчваш, изпиваш, изпръскваш и не изхвърляш празната му опаковка. (То също е част от екологията).
А това да подариш книга на Коледа, е нещо напълно особено. В него има жанр, ретро. Защото Коледите са направени от книгите, които сме чели, от историите, които са ни разказвали. Спомням си доста ясно „ Малката кибритопродавачка”, която получих като дете и скришната сълза през която я препрочитах. Как би изглеждала Коледата без тази история. Или без „ Даровете на влъхвите” на О.Хенри. Или без Дикенс, в който можеш да потъваш до безспир. Или без „ Коледната история на Оги Рен” от Пол Остър.
Подарявам тази дребна персонална акция на тези, които към този момент се чудят по какъв начин да не подарят същият парфюм, шал, украшение от предходната година. Надявам се да я прочетат и тези, които разпростират най-вече икономическите страници, шефовете на банки, шефовете на компании. Изненадайте вашите чиновници за Коледа, подарете им книга. Или прибавете книга към всички офис дрънкулки, които ще раздадете около празника.
Когато едно общество е в дълга и тежка рецесия, то първо изхвърля това, което му се коства ненужно и излишно. Книгите, и въобще културата, бяха елементарно припознати като непотребния масраф. Като нещо, което не е стока от първа нужда. Струва ми се, че постепенно започваме да осъзнаваме противоположното. Книгите и културата са стока от първа нужда за всяко обикновено общество.
Вярвам, че в случай че повече хора си подарят книги за Коледа, това ще понижи малко разомагьосването на празника. Ще редуцира общото количество кич, ще приглуши с един звук нервността. Ще разграничи празнуващия от пазаруващия човек.
Защото Коледата не е промоция, а подарък и знамение. А без чудеса не се живее. Особено през днешния ден, изключително тук.
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ