Народното събрание не може да се разпорежда с резервите на БНБ
Този текст е предопределен да защищити ръководещите и опозиционните политици от груба неточност. Предизвикан е от тези гласове измежду тях, които упорстват за потребление на запасите на Българска национална банка за бюджетни цели.
Предварително конкретизиране: По нататък под " запаси " се схващат единствено личните запаси на Българска народна банка. В тях не влизат депозитите на комерсиалните банки и на държавното управление и други пасиви на банката. С тях е напълно явно могат да се разполагат единствено техните притежатели.
Нито един парламент на страна от Европейския съюз, влизаща в еврозоната, не се е разпоредил с запасите на централната си банка. Това е първи мотив.
Причините са: 1) че Договорът за действие на Европейския съюз и Уставът на Европейската централна банка не го позволяват; и, 2) Тази възбрана влиза наложително в изискванията за присъединение към еврозоната. Тези аргументи, в същата степен, важат за нас.
Още по тематиката
17 май 2025 08:46
Съобразно настоящия Закон за Българската национална банка (Обн. Дъждовни води, бр. 13 от 13 февруари 2024 г.; изм. и доп. – Дъждовни води, бр. 26 от 2025 г.), не е възможно Народното събрание със закон да се разпореди с запасите на Българска народна банка, включително да ги употребява за цели като понижаване на външния дълг на страната. По-подробната обосновка се опира на следните правила и текстове:
Българска народна банка е самостоятелна от изпълнителната и законодателната управляващи. В член 6 от нейния закон е казано, че: " Българската национална банка, шефът и членовете на Управителния съвет са самостоятелни и нямат право да желаят или да одобряват инструкции... от Министерския съвет или от държавните управления на други страни... както и от други органи и институции. " Следователно Народното събрание няма пълномощие да дава разпоредби на Управителния съвет за потребление на запасите на Българска народна банка.
Българска народна банка е отчетна, само че не e подчинена на Народното събрание. Съгласно член 7 от закона, Българска народна банка показва за информация бюджета си и доклад пред Народното събрание, само че: " без да се засягат... Уставът на ЕЦБ (чл. 7) и Договорът за действие на Европейски Съюз (чл. 130) ". Парламентът не приема бюджета и доклада на Българска народна банка. Те му се дават единствено за сведение. Тази отчетност не дава право на Народното събрание да се разполага с запасите на Българска народна банка.
Резервите на Българска народна банка се ръководят единствено съгласно правото на Европейския съюз. Чл. 39–41 от закона задължават Българска народна банка да държи и ръководи запаси единствено според правото на Европейски Съюз (чл. 127, параграф 2 от ДФЕС) и в границите на своята парично-финансова функционалност. Те могат да бъдат употребявани единствено за: покупко-продажби с валута, злато, държавни скъпи бумаги и принадлежности с висок рейтинг; поддържане ликвидност и валутна стабилност; присъединяване в интервенциите на ЕЦБ. Следователно тези запаси не могат да се употребяват за фискални цели.
Българска народна банка има експлицитна възбрана да финансира страната. Чл. 47 от закона възпроизвежда член 123 от ДФЕС* и гласи: " Българската национална банка съблюдава възбраната за парично финансиране. " Това е директен юридически мотив против всякакво прекачване на запаси към бюджета за покриване на държавни разноски, в това число на дълг.
Единствената форма на прекачване на средства от Българска народна банка към бюджета е уредена в член 9, алинея 4 от закона: " Остатъкът от годишното превишение на приходите над разноските на банката се внася в доход на държавния бюджет. " Това е единствената законна форма на трансфер от Българска народна банка към бюджета, и тя не включва потребление на запасите.
За цялост, само че отвън тематиката: При изключителни условия единствено Българска народна банка, в съгласие с ЕЦБ и в границите на правото на Европейски Съюз, може да бъде заемодател от последна инстанция на комерсиалните банки – само че не и по самодейност на Народното събрание.
Общото умозаключение е, че Народното събрание няма пълномощие със закон да употребява валутните запаси на Българска народна банка за каквито и да било цели, включително за понижаване на външния дълг. Такава интервенция би нарушила независимостта на Българска народна банка и правото на Европейски Съюз, в това число възбраната за парично финансиране; би противоречала на функционалното предопределение на запасите според закона и Устава на ЕЦБ и би сложила под подозрение валутната и финансова непоклатимост на страната – ще спре присъединението на България към еврозоната.
Изводът е, че всяко решение или закон на Народното събрание, съдържащ предписание с запасите на Българска народна банка, е противоконституционен, тъй като опонира на утвърждавания с квалифицирано болшинство контракт на България за присъединение към Европейски Съюз, тъкмо както едно искане за референдум за приемането на еврото.
И най-после напълно накратко:
*Член 123 (предишен член 101 от ДЕО)
1. Забранява се даването на овърдрафти или други типове кредитни удобства от Европейската централна банка или централните банки на държавите-членки, наричани по-нататък " национални централни банки “, в интерес на институциите, органите, службите или организациите на Съюза, централното ръководство, районните, локални или други органи на обществена власт, на други органи, контролирани от общественото право, или на обществени предприятия на държавите-членки, както и закупуването директно от тях на дългови принадлежности от Европейската централна банка или от националните централни банки.
Предварително конкретизиране: По нататък под " запаси " се схващат единствено личните запаси на Българска народна банка. В тях не влизат депозитите на комерсиалните банки и на държавното управление и други пасиви на банката. С тях е напълно явно могат да се разполагат единствено техните притежатели.
Нито един парламент на страна от Европейския съюз, влизаща в еврозоната, не се е разпоредил с запасите на централната си банка. Това е първи мотив.
Причините са: 1) че Договорът за действие на Европейския съюз и Уставът на Европейската централна банка не го позволяват; и, 2) Тази възбрана влиза наложително в изискванията за присъединение към еврозоната. Тези аргументи, в същата степен, важат за нас.
Още по тематиката
17 май 2025 08:46
Съобразно настоящия Закон за Българската национална банка (Обн. Дъждовни води, бр. 13 от 13 февруари 2024 г.; изм. и доп. – Дъждовни води, бр. 26 от 2025 г.), не е възможно Народното събрание със закон да се разпореди с запасите на Българска народна банка, включително да ги употребява за цели като понижаване на външния дълг на страната. По-подробната обосновка се опира на следните правила и текстове:
Българска народна банка е самостоятелна от изпълнителната и законодателната управляващи. В член 6 от нейния закон е казано, че: " Българската национална банка, шефът и членовете на Управителния съвет са самостоятелни и нямат право да желаят или да одобряват инструкции... от Министерския съвет или от държавните управления на други страни... както и от други органи и институции. " Следователно Народното събрание няма пълномощие да дава разпоредби на Управителния съвет за потребление на запасите на Българска народна банка.
Българска народна банка е отчетна, само че не e подчинена на Народното събрание. Съгласно член 7 от закона, Българска народна банка показва за информация бюджета си и доклад пред Народното събрание, само че: " без да се засягат... Уставът на ЕЦБ (чл. 7) и Договорът за действие на Европейски Съюз (чл. 130) ". Парламентът не приема бюджета и доклада на Българска народна банка. Те му се дават единствено за сведение. Тази отчетност не дава право на Народното събрание да се разполага с запасите на Българска народна банка.
Резервите на Българска народна банка се ръководят единствено съгласно правото на Европейския съюз. Чл. 39–41 от закона задължават Българска народна банка да държи и ръководи запаси единствено според правото на Европейски Съюз (чл. 127, параграф 2 от ДФЕС) и в границите на своята парично-финансова функционалност. Те могат да бъдат употребявани единствено за: покупко-продажби с валута, злато, държавни скъпи бумаги и принадлежности с висок рейтинг; поддържане ликвидност и валутна стабилност; присъединяване в интервенциите на ЕЦБ. Следователно тези запаси не могат да се употребяват за фискални цели.
Българска народна банка има експлицитна възбрана да финансира страната. Чл. 47 от закона възпроизвежда член 123 от ДФЕС* и гласи: " Българската национална банка съблюдава възбраната за парично финансиране. " Това е директен юридически мотив против всякакво прекачване на запаси към бюджета за покриване на държавни разноски, в това число на дълг.
Единствената форма на прекачване на средства от Българска народна банка към бюджета е уредена в член 9, алинея 4 от закона: " Остатъкът от годишното превишение на приходите над разноските на банката се внася в доход на държавния бюджет. " Това е единствената законна форма на трансфер от Българска народна банка към бюджета, и тя не включва потребление на запасите.
За цялост, само че отвън тематиката: При изключителни условия единствено Българска народна банка, в съгласие с ЕЦБ и в границите на правото на Европейски Съюз, може да бъде заемодател от последна инстанция на комерсиалните банки – само че не и по самодейност на Народното събрание.
Общото умозаключение е, че Народното събрание няма пълномощие със закон да употребява валутните запаси на Българска народна банка за каквито и да било цели, включително за понижаване на външния дълг. Такава интервенция би нарушила независимостта на Българска народна банка и правото на Европейски Съюз, в това число възбраната за парично финансиране; би противоречала на функционалното предопределение на запасите според закона и Устава на ЕЦБ и би сложила под подозрение валутната и финансова непоклатимост на страната – ще спре присъединението на България към еврозоната.
Изводът е, че всяко решение или закон на Народното събрание, съдържащ предписание с запасите на Българска народна банка, е противоконституционен, тъй като опонира на утвърждавания с квалифицирано болшинство контракт на България за присъединение към Европейски Съюз, тъкмо както едно искане за референдум за приемането на еврото.
И най-после напълно накратко:
*Член 123 (предишен член 101 от ДЕО)
1. Забранява се даването на овърдрафти или други типове кредитни удобства от Европейската централна банка или централните банки на държавите-членки, наричани по-нататък " национални централни банки “, в интерес на институциите, органите, службите или организациите на Съюза, централното ръководство, районните, локални или други органи на обществена власт, на други органи, контролирани от общественото право, или на обществени предприятия на държавите-членки, както и закупуването директно от тях на дългови принадлежности от Европейската централна банка или от националните централни банки.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ