Този текст е част от , който абонатите ни получават

Този текст е част от, който клиентите ни получават всеки работен ден. Станете един от тях,.

Над 7 часа. Толкова време лиши разискването и гласуването на поправките в правосъдния закон, които би трябвало да подсигуряват честния избор на новия Висш правосъден съвет. Задачата е основна, тъй като новият Висш съдебен съвет ще избира идващия основен прокурор, а упованията са тогава да стартира огромната борба с олигархията и политическата корупция.

От един месец обаче обществото става очевидец на една несигурност, клоняща към вироглавост, която най-после може да се окаже съдбовна за ръководството на " Прогресивна България ".

Първо, " Прогресивна България " ясно демонстрира своето отвращение да работи с прореформаторските кръгове в опозицията, които след това ще ѝ бъдат нужни за избора на Висш съдебен съвет. Изборът на правосъдния съвет е тежко парламентарно изпитание, изискващо 160 гласа, а Румен Радев не разполага с тях.

В същото време ПБ демонстрира очевидно отвращение да съгласува дейностите си и да одобри част от рационално звучащите хрумвания на " Продължаваме промяната ", " Демократична България " и " Възраждане "

Това държание на ПБ най-после може да докара до три изхода.

Първо, парламентарен скандал и блокаж на избора на нов Висш съдебен съвет. Статуквото в правосъдната власт остава по местата си. Полза от това имат Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Второ, парламентарен скандал и избор на нов Висш съдебен съвет благодарение на Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Трето, парламентарен скандал и избор на нов Висш съдебен съвет на квотен принцип, контрактуван с Политическа партия, Демократична България и " Възраждане ". Във Висш съдебен съвет отново не влизат най-достойните, а още веднъж се назначават партийно контрактуваните претенденти.

Тази политическа вироглавост е комбинирана със странна примирителност към правосъдното статукво. В сряда вечерта ПБ се отхвърли от едно от най-хубавите си оферти за промени в правосъдния закон – отпадане на скритото повишение без конкурс на магистрати в по-горна инстанция. Това се случваше посредством назначението " по изключение " на правосъдни и прокурорски шефове от по-долните инстанции.

Съдебното статукво се разгласи срещу тази смяна и " Прогресивна България " се огъна. Предложението бе оттеглено за дообмисляне.

Въпросът е: какво има толкоз да му се мисли? Ако ПБ се колебае по този въпрос, какво остава за другите, надалеч по-тежки въпроси?

Иначе всичко е ясно.

Българската правосъдна система от години страда от няколко базови казуса – прекалено много съдилища, които обслужват намаляващо население. За тези съдилища би трябвало да се търсят ръководители и администрация, което единствено усилва разноските.

Сегашният Висш съдебен съвет обаче твърдо отхвърли да закрива съдилища в дребните обитаеми места.
Вторият проблем е обвързван с порочното кадруване. Последните три състава на Висш съдебен съвет корумпираха изцяло кадровите процедури в правосъдната власт до степен, в която естествените магистрати просто отхвърлиха да се кандидатират за управителни позиции.

Ако новият Висш съдебен съвет реши да продължи промяната на правосъдната карта и понижи броя на съдилищата, като по едно и също време с това реформира и кадровата си процедура, казусът с неналичието на искащи за шефове ще се реши от единствено себе си.

В " Прогресивна България " би трябвало да има хора, които знаят за тези неща, тъй като те се случваха пред очите на цялото общество в продължение на десетилетия.

По-големият проблем е колебливостта. Политическо-криминалната омерта, овъртолила огромни елементи от правосъдната система и политическите кръгове, ще употребява всяка опция.