Този спектакъл е Мария. Мария Стефанова. Цялата. В цялата й

Този театър е Мария. Мария Стефанова. Цялата. В цялата й огряна от зреещи плодове хубост. Бляскава и смирена по едно и също време. Тиха и рискова. Жадна, жадуваща и утоляваща. Истинска. Кралицата майка...

В най-огромния свят на света – майчиния – една несамодостатъчна самотна душа поема цялата виновност на света, дружно с цялата обич, която е способна да даде. Заедно с цялата болежка, която единствено една майка може да скрие от личните си деца.

Реджина и Алфредо са герои на Манлио Сантанели – актуален неаполитански публицист, роден през 1938 година Завършил е философия на правото, и това като че ли се е отразява на духа – особено на тази пиеса, и я избавя от непотребен мелодраматизъм, леко я софистицира, без да е неразбираема, и носи едно леко, тънко и съвсем хвърковато възприятие за комизъм, което я прави „ гледаема “, а не унасяща... През 2011 година италианският драматург бе в София във връзка първата интерпретация на пиесата с Невена Мандаджиева и Владимир Пенев (реж. Валентин Ганев).



Сплав от деликатност е това, което сплотява „ новата “ двойка майка и наследник – Мария Стефанова и Георги Къркеланов в „ Кралицата майка “. Тяхното показване в спектакъл „ Българска войска “, през цялото време, наподобява като зрелище, играно най-малко три сезона. Толкова натурален и горящ е разговорът сред двамата. Толкова потискаща е любовта на „ орлицата “ и безизходната обвързаност на нейното „ пиле “ към гнездото. И това се случва в камерно пространство, което основава чувството за ефир, небе и небесност - като тази, към която върви всеки човешки живот.

„ Кралицата майка “ в Армията е образец и за още нещо – за приемствеността сред генерациите, за умеенето да имаш самообладание – да уважаваш и направляваш дребното останали светила в театъра. И заслугата за това, за следващ път, е на Стефан Спасов.



Не, Мария Стефанова не е на щат при Стефан Спасов – след „ Три високи дами “ и „ Облог “ – в Народния спектакъл. Тя е на щат в сърцето му – сърце, което отваря друго сърце, с цел да отвори третото и най-голямо сърце – това на публиката. Факт е, че публиката напълно непринудено дава отговор на репликите й, приветства страстите й, съпреживява я, окуражава я, приема я за същинска майка на своя наследник (Георги Къркеланов), за същинска актриса, за същинска кралица...

Преводът на текста е на Аве Иванова. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова, музиката е на Добрин Векилов-Дони.

Още по тематиката