Този протест тръгна като бунт на младите, образовани българи срещу

„ Този митинг потегли като протест на младите, образовани българи против простащината в политиката и за 100 дни се трансформира в еманация на тази нецензурност. Върху силата на интелигентните българи, гневни от дейностите на „ мафиотизираното “ ръководство, искащи нов ред и нова страна, избуя грозната експанзия за преодоляване на страната от провалени политици и останки от подземния свят. Протестът, обязден от Христо Иванов и „ Отровното трио “ (Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и Велислав Минеков), не роди достоверни водачи, не сподели визия за бъдещето, не показва способносст за съзидание… и се провали! Мутризира се! “

Това съм написала на 10.08.2020 година за митингите, които избухнаха в страната, откакто президентът Румен Радев подвигна юмрука си с апела „ Мутри вън “ и уточни насреща постройката на „ Дондуков “1.

ПРОТЕСТЪТ ОТ 2020 СПИХНА В ИДЕЙНАТА СИ БЕЗПОМОЩНОСТ И ПЛЛОЩАДНА АРОГАНТНОСТ

 

Всеки митинг, който счита да реализира триумф, има свои правила – има водачи, оратори, има цел, има способи по какъв начин да се реализира задачата, има начертани пътища, има проект, има визия за бъдещето.

Протестите през 2020-а нямаха достоверни водачи. Нямаха и проект. Младите бяха декор за политическите аспирации на старите изхабени и провалени политици. Освен битите от полицията студенти нито едно лице от митинга не доби гласност, не се открои като оратор, като лидер, като нова фигура, която може да е опция на статуквото.

Бунтът бе в ръцете на самопровъзгласилото се „ Отровно трио “, което в идейната си беззащитност го омаскари.

 

Като безспорни политически дилетанти „ отровните “ зовяха за „ национална стачка “, тласкаха силата на митинга към „ гражданско непокорство ” и незаконосъобразни „ цивилен арести ”. Великият площадник Хаджигенов начерта сюжет, съгласно който трябваше да бъде окупирано както Народното събрание, по този начин и всички правосъдни покои в страната.

Тогава другият популярен мъдрец Христо Иванов издигна лозунга „ Сваляме ги, пък след това ще забележим! “. Това можа да му роди главата, това изрече.

 

Е, видяхме какво стана след това! След тези митинги България затъна в спиралата на перманентни избори, страната зацикли, мутри влязоха в Народното събрание, а кешът – под крилото на президента. Агресията и омразата се трансфораха в норма на живот.

ПЕТ ГОДИНИ Пожарна охрана КЪСНО…

 

Пак митинги. Този път задействани с особената роля на обществените мрежи. И този път с съображение: неприятни сметки на страната, неприятно комуникирани с неприятно отношение към обществени сътрудници, с емфатичен властови дебелоглав и липса на почитание към недоволните и критикуващите. Само за няколко месеца поредност от неверни и нелепи решения на властта повиши градуса на публичния яд (за който социолизи и анализатори предупреждавахме, че тлее в публичните недра) и той избухна в размери, които стъписаха всички.

Бюджетът бе мотивът, а повода – всеобщото неодобрение от ежедневния живот, от неуредиците на всички равнища в страната, от голословното повишаване на цените и неспособността на страната да се оправи със спекулата. От простащината в Народното събрание и експанзията на улицата. От неналичието на бъдеще за младите. От страха за живота на следващия ден.

И като похлупак на всичко това – политическата надменност, която властта позволи. Заедно с неверната преценка, че щом в Народното събрание има устойчиво болшинство, то това важи и за обществото.

Така гърнето се счупи! А Политическа партия и Демократична България възкръснаха!

КАКВО ОТТУК НАТАТЪК – ПОМИРЕНИЕ ИЛИ РЕВОЛЮЦИЯ

 

От дейностите на власт и съпротива зависи дали страната ще бъде хвърлена в пожара на революционния протест. Власт на площада не се дава. Пред ръководещите обаче стои големият проблем – доверието, което е съществено подкопано и което демонстрира, че всеки ден на власт ще бъде тестване, а митингът ще е атмосферата. Властта внезапно и изрично би трябвало да се върне в нормите на съответното политическо другарство – с бистрота и разговор.

С площада би трябвало да се приказва.Ако не е късно към този момент!

Пред митинга пък стои заплахата да бъде използван и политически яхнат, да бъде овладян от екстремисти и олигархични фигури.

Защото отново имаме „ Отровно трио “, което се вихри над протестиращите – този път Кирил Петков, Николай Денков и Асен Василев – със същата площадна полуда от 2020 година, със същия революционен жар, със същата разрушителна пристрастеност и със същия девиз: „ Махаме ги тия, след това ще му мислим “! И със същите апели за радикални дейности.

Всеки митинг извървява пътя си като връх на демокрацията и може да приключи с победа за настояванията си, само че може да ескалира и да прерасне в революция. Тове бе избегнато през 1997 година с разсъдъка на политиците от Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили тогава и с рещаващата роля на президента Петър Стоянов. Протестите през 1997 година блокираха страната. Те имаха дълбоки стопански претекстове, които смъкнаха държавното управление на Виденов. Днес този фактор го няма.

Но го няма и разсъдъка. Въодушевено от голямото количество хора на площада новото „ Отровно трио “ целеустремено търси ескалация, която може да окървави страната.

 

Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков са безспорни подстрекатели и те ще омаскарят гражданския митинг по този начин, както го направиха Бабикян, Хаджигенов и Минеков преди пет години. Вече я няма интелигентната градска десница, виждаме нападателна, озлобена, крещяща и ругаеща протестна маса, която търси мъст… ковчези, бесилки, запалени кофи, горящи факли.

Към това би трябвало да се прибави безспорната реваншистка целенасоченост на Асен Василев. Той е занаятчия на схемите, той въодушевява младите, той умее нарцистично да крещи и да зомбира. Социалните мрежи са негови, а там посланията за митинга откриха плодородна почва.

КАКВА АЛТЕРНАТИВА Е РАДЕВ

 

За разлика от митингите през 2020-а, когато Радев се скри и наблюдаваше зад перденцето на прозорците в кабинета си по какъв начин озверелите агитки палят плява в краката на служителите на реда и ги замерват с павета, през днешния ден Радев се пробва да се прислачми към митинга. Повечето анализатори виждат в него алтернативата на днешната власт и чакат влакът му да спре на партийната гара.

Тук обаче изниква въпросът – каква опция е Радев, какви послания за бъдещето има и какво е направил за 9-те години на върха на страната, с цел да продължи напред?

Бегъл обзор:

Във външната политика – никакво достижение, никакъв пробив, никакво уголемение на въздействието на България по света. Радев направи редица екзотични разходки на държавни разности, само че евентуално е единственият европейски водач, който към момента не е поканен в Белия дом. В Европа му нямат доверие, на Изток – не му обръщат внимание, в Съединени американски щати – не желаят да го чуят.

Във вътрешната политика Радев не роди нито една общонародна самодейност, не изрече мисъл или обръщение, което да въодушевява, да сплотява, не сътвори кръг към себе си от честни и авторитетни българи (освен противоречиви бизнесмени), които да транслират неговите послания в обществото. Радев остана самичък – злобен и интригантстващ зад стените на „ Дондуков “ 2.

За 9 години Радев се скара с главните политически субекти и преднамерено прокарва тезата, че всички партии са дискредитирани, че цялата политическа система се нуждае от преучредяване и че той е единственият фактор, който народът утвърждава. Идеите за налагане на властническия модел от 1934 година, тътенът на 19-майския държавен прелом звучат в посланията на Радев и това е извънредно рисково.

Видимо е, че Радев неистово желае да ръководи, невидимо е, че тайно търси пътища за това, пробвайки се да дирижира подмолно политически играчи в своя изгода.

Заиграването му с еврото граничи с национално изменничество. А заробващият контракт с „ Боташ “ е еманация на икономическата му политика. Когато управляваха неговите служебни държавни управления, предприемаха всеобщи чистки, политически назначения и неверни решения.

За 9 години Радев пося невиждана ненавист и разделяне в обществото, излизайки от конституционните си провомощия.

Това ли е алтернативата за бъдещето? С кого ще ръководи Радев? С Асен Василев, с Ивайло Мирчев, с Костадинов или с Радостин Василев? И кои от тях ще ги има в идващия парламент?

Младите желаят ли го Радев като анти-евро? Могат ли гневните млади да сложат в едно изречение името Копринков до „ битка с корупцията “? Протестът приема ли Радев за собствен евентуален лидер, както той се пробва да се пришие в последното си послание? И за какво на митинга не се чуха викания „ за “ Радев, а тъкмо противоположното?

ИСКАНИЯ ЗА ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ

 

Ако опозицията и протестните настроения се институционализират – с ясни водачи, организация и послания – това може да докара до искане за предварителни избори, оставка или съществено пренареждане на политическата карта. Това е многопластова спешна обстановка, която, в случай че не се овладее, ще има съществени последствия. Огромна заплаха е, в случай че митингите станат обществени, изключително след влизане в еврозоната и забележимото обедняване в резултат на скока на цените. Тогава мащабът на недоволството може да обхване необятни пластове и гневът да избие във „ Всички вън “!

Но! Не е задоволително единствено да се унищожи остарялото, порочното. Трябва да се знае какво ще се построи на негово място.

 

Знае ли митингът, да вземем за пример, по какъв начин ще взе участие в едни предварителни избори? Къде е политическото му посланичество? Къде е програмата му? Какво предлага?

Вчера доближените до Радев предприемачи братя Бобокови обявиха: „ Президентът да вдигне пестник и да каже „ напред “ и ще ги изметем! “. А кой идва по-късно? Бобокови ли? Да им напомним тогава: През лятото на 2020 площадът крещеше: „ Ще победим, ще изчегъртаме зловредния израстък ГЕРБ “! Кого изчегъртаха?

После Тошко Йорданов се заричаше „ Трябва да изчегъртаме цялата нечистотия на ГЕРБ “. Къде е Тошко в този момент? В чия прегръдка?

Кирил Петков звънеше непрекъснато на Пеевски, с цел да му се хареса. Денков го водеше за ръка със себе се при договаряния с протестиращи зърнопроизводители, а Ивайло Мирчев споделяше, че без Движение за права и свободи не може да се ръководи. Това митингът знае ли го? Знае ли, че на гърба на младите през 2020 година тези тримата и тяхната кохорта се изкачиха до властта и я използваха по най-позорен метод. И сслед седем месеца се сринаха.

Историята учи, че би трябвало да взимаме поучения от личните си неточности.

България през днешния ден е изправена пред следващата си рецесия – като общество, като партии, като власт и съпротива. И още веднъж сме на ръба. Както доста пъти в тези 36 години. Нямаме потребност от горящи площади, а от рационални политици. От държавници!

Големият Буров е споделил: „ Над обособените класови ползи, над обособените политически упоритости стоят огромните ползи на българската страна “.

Мислете за България!

Автор: Валерия Велева, Епицентър

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews.

Още вести четете в: България, Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News