Да бъдем смирени: Духовното послание в дните преди Великден
Този интервал от годината е време, в което всеки от нас може да се вглъби в себе си. По образеца на нашия Спасител, човек би трябвало деликатно да проучва миналия 40-дневен пост - време, в което всеки е предназначен да очисти себе си и още веднъж да потърси Божията непорочност. Това сподели в предаването " Метроном " на Радио ФОКУС Петър Паунов, член на Висшия църковен съвет.
" Днешният ден, след вчерашното Възкресение на Лазар, ни демонстрира на какво ни учи Христос. Докато актуалните водачи се стремят да ръководят, да водят и да се извисяват, Tой идва, с цел да ни послужи. Именно по тази причина влиза в Йерусалим не в царска каляска, а смирено - възседнал осле, с цел да покаже пътя към спасението ", акцентира той.
По думите му тези дни символизират опцията за подсилване на вярата, а посредством нея и корените на индивида.
" Всички сме очевидци по какъв начин слабите фиданки постоянно стават жертва на неприятели, а вековните дървета с дълбоки корени стоят крепко. Ако желаеме да имаме резистентност, би трябвало да укрепваме корените си посредством вярата и посредством поддръжката към ближните. Да живеем за положителното на другите, а не само за себе си ", уточни гостът.
" Предстоят дните на последните премеждия, които Христос извървява по пътя към своята Голгота. Той минава през всичко това, с цел да даде своето тяло и кръв на Тайната вечеря, а по-късно в Гетсиманската градина да преживее измяната. Всички тези осъзнати стъпки водят към успеха над гибелта. Тази победа обаче не идва безплатно. Всеки от нас би трябвало да я пожелае в сърцето си и да постави старания посредством молитва и дейности към близките и нуждаещите се ", сподели Паунов.
На въпрос какво духовно обръщение носят тези дни, той отговори:
" Да бъдем смирени - единствено по този начин можем да се извисим. Да загърбим завистта и омразата, както и всичко видимо и преходно, което светът ни предлага. Лъскавите неща постоянно водят до още премеждия. Днешните победи обаче нерядко са свързани с болката на мнозина ", разясни той.
" Човекът е основан от Бог и носи парченце от него в себе си. Душата ни се стреми към непорочност, до момента в който тялото постоянно ни отклонява от правия път. Именно по тази причина е значимо да следваме уроците на Христос - посредством обич, примирение и осъзнатост ", изясни Паунов.
Повече чуйте в звуковия файл.
" Днешният ден, след вчерашното Възкресение на Лазар, ни демонстрира на какво ни учи Христос. Докато актуалните водачи се стремят да ръководят, да водят и да се извисяват, Tой идва, с цел да ни послужи. Именно по тази причина влиза в Йерусалим не в царска каляска, а смирено - възседнал осле, с цел да покаже пътя към спасението ", акцентира той.
По думите му тези дни символизират опцията за подсилване на вярата, а посредством нея и корените на индивида.
" Всички сме очевидци по какъв начин слабите фиданки постоянно стават жертва на неприятели, а вековните дървета с дълбоки корени стоят крепко. Ако желаеме да имаме резистентност, би трябвало да укрепваме корените си посредством вярата и посредством поддръжката към ближните. Да живеем за положителното на другите, а не само за себе си ", уточни гостът.
" Предстоят дните на последните премеждия, които Христос извървява по пътя към своята Голгота. Той минава през всичко това, с цел да даде своето тяло и кръв на Тайната вечеря, а по-късно в Гетсиманската градина да преживее измяната. Всички тези осъзнати стъпки водят към успеха над гибелта. Тази победа обаче не идва безплатно. Всеки от нас би трябвало да я пожелае в сърцето си и да постави старания посредством молитва и дейности към близките и нуждаещите се ", сподели Паунов.
На въпрос какво духовно обръщение носят тези дни, той отговори:
" Да бъдем смирени - единствено по този начин можем да се извисим. Да загърбим завистта и омразата, както и всичко видимо и преходно, което светът ни предлага. Лъскавите неща постоянно водят до още премеждия. Днешните победи обаче нерядко са свързани с болката на мнозина ", разясни той.
" Човекът е основан от Бог и носи парченце от него в себе си. Душата ни се стреми към непорочност, до момента в който тялото постоянно ни отклонява от правия път. Именно по тази причина е значимо да следваме уроците на Христос - посредством обич, примирение и осъзнатост ", изясни Паунов.
Повече чуйте в звуковия файл.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




