Последните 12 минути на Бойко. Parla Piu Piano, Севде!
Този път пиарите да го духат, самичък измислих нещо, което в действителност ще допадне на всички българи. Трябват ми тъкмо 12 минути.
Обяснявам:
5 минути стигат да събера актива на ГЕРБ и да разглася, че разпущам партията и всеки да се избавя кой както може. Дадох им фандък и изпълниха гушите. Да се крият по къщите си в Гърция Италия, да си вършат пластични интервенции – каквото желаят. Аз бях дотук.
Още 5 минути са ми нужни да кажа по някоя от моите и на Шиши малките екрани, че дадох всичко от себе си на тоя народ, а от народа взех всичко за себе си и за ортаците. По моите сметки сме квит. Аз може да съм елементарен, само че истината е, че народът е още по-прост и може да не разбере, какво тъкмо имам поради.
Останаха 2 минути, най-важните. За 60 секунди качвам багажа – няма да кажа на какво, и в идващите 60 секунди си удрям камшика и изчезвам крепко пушек. Не ме търсете на Росенец, мястото е компрометирано. И в Дубай при Шиши няма да съм, тъй като него към този момент го подкараха янките и руснаците, а това, чувал съм е непоправимо. Пък и не желая Черепа да ме пита за ония 67 милиона. От него разбрах, че са толкоз, тъй като Горанчето ми донесе единствено двайсет… Абсурд е да ме видите и в Белград: Василев от една страна, а от другата – Сретен… Важното е да се изпаря – фит… и ме няма.
Сбогом народе! Всички диктатори рано или късно си отиват. Някои ги бесят, други лежат по пандизите. Ще опитам да избегна тази орис и се кръстя, кръстя - знаете, че съм доста религиозен. В сака с футболния екип съм си поставил и една Библия...
Чудите се, за какво бих го направил? Защото и аз най-после схванах, че 12 минути могат да трансформират 12 години...
***
Севда, горко ридаеща: На кого ме оставяш, Кръстник!
Parla Piu Piano, ма Севдо!...
Следва тон от шляпване по нечий гъз – познатото нашенско „ на сбогуване “.
Текст: национален
Обяснявам:
5 минути стигат да събера актива на ГЕРБ и да разглася, че разпущам партията и всеки да се избавя кой както може. Дадох им фандък и изпълниха гушите. Да се крият по къщите си в Гърция Италия, да си вършат пластични интервенции – каквото желаят. Аз бях дотук.
Още 5 минути са ми нужни да кажа по някоя от моите и на Шиши малките екрани, че дадох всичко от себе си на тоя народ, а от народа взех всичко за себе си и за ортаците. По моите сметки сме квит. Аз може да съм елементарен, само че истината е, че народът е още по-прост и може да не разбере, какво тъкмо имам поради.
Останаха 2 минути, най-важните. За 60 секунди качвам багажа – няма да кажа на какво, и в идващите 60 секунди си удрям камшика и изчезвам крепко пушек. Не ме търсете на Росенец, мястото е компрометирано. И в Дубай при Шиши няма да съм, тъй като него към този момент го подкараха янките и руснаците, а това, чувал съм е непоправимо. Пък и не желая Черепа да ме пита за ония 67 милиона. От него разбрах, че са толкоз, тъй като Горанчето ми донесе единствено двайсет… Абсурд е да ме видите и в Белград: Василев от една страна, а от другата – Сретен… Важното е да се изпаря – фит… и ме няма.
Сбогом народе! Всички диктатори рано или късно си отиват. Някои ги бесят, други лежат по пандизите. Ще опитам да избегна тази орис и се кръстя, кръстя - знаете, че съм доста религиозен. В сака с футболния екип съм си поставил и една Библия...
Чудите се, за какво бих го направил? Защото и аз най-после схванах, че 12 минути могат да трансформират 12 години...
***
Севда, горко ридаеща: На кого ме оставяш, Кръстник!
Parla Piu Piano, ма Севдо!...
Следва тон от шляпване по нечий гъз – познатото нашенско „ на сбогуване “.
Текст: национален
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ