Държавата на Ескобар отново затъва в комунистически тероризъм
Този път към наркокартелите се добави и нов състезател - президентът на прилежаща Венецуела Мадуро
Колумбия, която даваше очаквания, че вечно се е отърсила от мрачното си минало на рискова страна, заклещена в хватката на наркокартели и комунистически партизани, отново се плъзга към старите си рефлекси. Латиноамериканската страна бе залята от нова вълна терористични актове, свързани с крайнолеви марксистки групировки. Насилието последователно се засилваше в последните месеци, само че поради други международни проблеми, най-много войните на Русия против Украйна и на Израел против Иран и дъщерните му терористични организации в Ливан и Палестина, оставаше настрана от погледа на медиите.
На 21 август обаче две огромни офанзиви шокираха страната и света. В тях починаха 18 души, а десетки бяха ранени. Властите незабавно упрекнаха като уредници комунистически групировки, свързани с някогашната марксистка организация ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия). В Кали, третият по население град в страната, камион, цялостен с експлозиви, бе взривен покрай военновъздушната база „ Марко Фидел Суарес “, където се намира и едноименното военно авиационно учебно заведение. Шестима души бяха убити, 71 - ранени, доста домове пострадаха от ударната вълна.
Часове по-рано в същия ден комунистите смъкнаха с дрон полицейски хеликоптер „ Блак хоук “, който участваше в интервенция за заличаване на плантации с кока в северната община Амалфи в департамента Антиокия, покрай град Меделин. Всички 12 души на борда бяха убити. Видеозаписи от мястото посочваха гъсти стълбове черен пушек, издигащи се от гористата околност. Колумбийският президент Густаво Петро и висшето командване на армията се заканиха, че „ страната няма да се поддаде на тероризма “. „ Тези закононарушения ще бъдат преследвани и наказвани с цялата суровост на закона “, се споделя в изказване на Министерството на защитата на Колумбия.
19.06.2022 година Густаво Петро демонстрира бюлетината си преди да гласоподава на балотажа на президентските избори в Богота, Колумбия. Управлението му, най-малко към този момент, ще се запомни с възраждането на комунистическия тероризъм, към който самият той принадлежеше в предишното.
Само че такива заявления можеха да бъдат чути през всичките последни десетилетия, в които въоръженият комунизъм тероризираше страната. Именно поради тях ФАРК, от която съгласно управляващите произлизат и актуалните комунистически убийци, от дълго време е приета за терористична организация в Съединените щати, Европейския съюз, в съвсем всички обособени страни членки, само че и в доста други страни по света.
Преди 9 години изглеждаше, че тя е решила да се преобразува в политическа партия, да показа своя стратегия и да взе участие в изборите. Групировката и колумбийското държавно управление преговаряха дълго време в Хавана. Властите на комунистическа Куба помогнаха доста в това отношение, като персонално подсигуряваха на ФАРК, че членовете ѝ няма да бъдат преследвани, в случай че сложат оръжие и се причислят като цивилни към политическия развой в Колумбия. Споразумението бе подписано през 2016 година.
Чужденка се снима в центъра на Богота. Туризмът едвам бе почнал да се развива, само че насилието в страната е способно бързо да го завърши.
Това даде опция на Колумбия най-накрая да си поеме глътка въздух и да стартира развой по изчистване на облика си пред света. Бяха задействани държавни стратегии за подкрепяне на районите, в които ФАРК бе изключително авторитетна, заради което изоставаха стопански. Колумбия се опита да развие туристически бизнес и сполучливо притегли в последните години доста гости от близо и надалеч. В годините, до момента в който комунистите тероризираха страната, там смееха да отидат единствено доста сърцати и смели туристи.
Впоследствие обаче се разбра, че елементи от ФАРК отхвърлят да се подчинят на съглашението, тъй като имат вяра, че само въоръжената битка, а не свободните избори, може да ги докара на власт, с цел да реализиран „ ярко комунистическо бъдеще “. Министърът на защитата Педро Санчес обаче счита, че тероризмът от последните дни не е обвързван толкоз с крайнолевите марксистки утопии, колкото с желанието на наркокартелите още веднъж да постановат своя диктат. Оказва се, че комунистическите терористи и наркобосовете работят в отлична симбиоза.
Министър Санчес упрекна по-конкретно наркокартел, прочут като „ Мордиско “, по името на един от водачите на въоръжените комунисти Иван Мордиско. Неговата формация Централен общоприет щаб (Естадо майор сентрал, EMC), най-големият клон на някогашните ФАРК, не се причисли към въпросното спокойно съглашение. „ Това плахо нахлуване против цивилни беше обезверена реакция на загубата на надзор върху трафика на опиати в департаментите Вале дел Каука, Каука и Нариньо, където правоприлагащите органи обезвредиха огромна част от тази опасност “, написа той в обществените мрежи.
Правителството в Богота разгласи премия от 4,75 милиарда песос (2 милиона лева) за главата на Иван Модриско. През 1993 година, когато наркобосът Пабло Ескобар бе погубен, управляващите заплатиха за залавянето му 5 милиарда песос.
В миг, когато конфликтите в Колумбия сред силите за сигурност и марксистките терористи, подпомагани с наркопари, бележат нарастване, комунистите все по-често прибягват до най-съвременни средства за гнет. Дроновете са обичан техен подбор, като единствено през 2024 година са регистрирани 115 такива офанзиви. Миналата седмица в югозападната част на страната комунистите пратиха дрон, който хвърли експлозиви върху боен патрул. Загинаха трима бойци. А през изтеклите месеци на 2025 година ЕМС е направила приблизително по един атентат на седмица против нефтопроводи, основно в Араука – общо 23 случая.
Комунистическият гнет на ФАРК в Колумбия води началото си от 60-те години на предишния век и постоянно е бил тясно обвързван с наркопазара. Организацията е учредена през 1964 година като боен клон на Комунистическата партия с познатите лозунги, които и в България - при напълно мирни условия - можеха да бъдат чути и прочетени на практика на всички места до 1989 година: „ Единен фронт на народа “, „ Борим се за мир и обществена правдивост “, „ На оръжие против буржоазията и богаташите “, „ За нова Колумбия - велика татковина на социализма “.
ФАРК значително бе въодушевена от сполучливата комунистическа гражданска война в Куба. В този интервал те получаваха пари както от кубинците, по този начин и от Съветския съюз, който очакваше с сходни траншове за разнообразни терористични марксистки групировки да усилва въздействието си по света. За Съюз на съветските социалистически републики бе голямо предизвикателство да работи в „ задния двор “ на Съединени американски щати, както те тогава възприемаха Централна и Южна Америка, само че и под носа на Запада въобще. Поради което в Германия се появи комунистическата терористична организация „ Фракция Червана Армия “, а в Италия - „ Червените бригади “.
Густаво Петро (вляво) през 1985 година, когато се причислява към партизанската формация „ 19 ноември “. Днес той твърди, че тя нямала за цел да смъкна държавното управление, а единствено да го накара да раздели църквата от страната и да вкара обществена правдивост.
Но гражданската война в Колумбия има доста по-стари корени, които в най-новата ѝ история се простират още към годините директно след края на Втората международна война. От 1949 до 1964 година, когато ФАРК значително ги сплотява под общо знаме, там работят 57 комунистически партизански групировки. Сред тях има както просъветски (Национален партизански координационен съвет „ Симон боливар “), по този начин и троцкистки („ Работническа самозащита “), прокубински (Армия за национално избавление, предвождана от свещеника (!) Мануел Перес), само че и маоистки - последователи на китайския комунизъм (Народна освободителна армия).
Днес обаче, с изключение на пламенния революционен комунизъм и наркокартелите, към новия тероризъм в Колумбия се е присламчил и още един състезател - президентът на прилежаща Венецуела Николас Мадуро. Той има интерес от безпорядък в близката страна, тъй като единствено по този начин може да разсее втренчения в него взор на Съединените щати, които неотдавна даже оповестиха рекордна сума за главата му - $50 милиона. Това е повече, в сравнение с в миналото бяха предложили за залавянето на ислямиста Бен Ладен.
Мадуро се бе договорил сполучливо с либерал-глобалистите, до момента в който те управляваха във Вашингтон - той им продава нефт на занижени цени, а те го оставят да си диктаторства на воля. Откакто обаче властта бе поета от Доналд Тръмп, примката към него се стяга. Затова венецуелският президент обезверено се нуждае от проблеми в близките страни, в които да се разтваря нетърпимостта на Тръмп към него. Според разнообразни източници, част от партизаните от ЕМС са по националност венецуелци, „ командировани “ от Мадуро. Освен това Венецуела дава краткотрайно леговище на бойци от ЕМС, с цел да си отдъхнат, преди да се върнат в Колумбия, с цел да убиват още веднъж.
Американските управляващи оцениха главата на венецуелския президент Николас Мадуро на повече, в сравнение с в миналото даваха за залавянето на Бин Ладен. При това надали има човек, който не знае къде е Мадуро - в президентския замък в Каракас.
По всичко наподобява, че тероризмът в Колумбия се възражда и няма изгледи да бъде надвит скоро. За това оказват помощ както желанието на наркокартелите да основават неустойчивост, с цел да получават шир на деяние, по този начин и геополитическите действителности в района. Преговорите с ФАРК донесоха непълен мир и глътка въздух, само че настоящето колумбийско държавно управление на президента Густаво Петро наподобява не е в положение да се оправи с новите надъхани революционери.
Г-н Петро има остарял комплекс от комунизма, тъй като в предишното на собствен ред е бил марксистки партизанин. Оказва се, че тъкмо някогашен революционен болшевик (а през днешния ден прекомерно ляв президент) не знае, или не желае да я откри, формулата за заличаване на комунистическия революционен зародиш. Може би тъй като самият той е негов заложник.
Колумбия, която даваше очаквания, че вечно се е отърсила от мрачното си минало на рискова страна, заклещена в хватката на наркокартели и комунистически партизани, отново се плъзга към старите си рефлекси. Латиноамериканската страна бе залята от нова вълна терористични актове, свързани с крайнолеви марксистки групировки. Насилието последователно се засилваше в последните месеци, само че поради други международни проблеми, най-много войните на Русия против Украйна и на Израел против Иран и дъщерните му терористични организации в Ливан и Палестина, оставаше настрана от погледа на медиите.
На 21 август обаче две огромни офанзиви шокираха страната и света. В тях починаха 18 души, а десетки бяха ранени. Властите незабавно упрекнаха като уредници комунистически групировки, свързани с някогашната марксистка организация ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия). В Кали, третият по население град в страната, камион, цялостен с експлозиви, бе взривен покрай военновъздушната база „ Марко Фидел Суарес “, където се намира и едноименното военно авиационно учебно заведение. Шестима души бяха убити, 71 - ранени, доста домове пострадаха от ударната вълна.
Часове по-рано в същия ден комунистите смъкнаха с дрон полицейски хеликоптер „ Блак хоук “, който участваше в интервенция за заличаване на плантации с кока в северната община Амалфи в департамента Антиокия, покрай град Меделин. Всички 12 души на борда бяха убити. Видеозаписи от мястото посочваха гъсти стълбове черен пушек, издигащи се от гористата околност. Колумбийският президент Густаво Петро и висшето командване на армията се заканиха, че „ страната няма да се поддаде на тероризма “. „ Тези закононарушения ще бъдат преследвани и наказвани с цялата суровост на закона “, се споделя в изказване на Министерството на защитата на Колумбия.
19.06.2022 година Густаво Петро демонстрира бюлетината си преди да гласоподава на балотажа на президентските избори в Богота, Колумбия. Управлението му, най-малко към този момент, ще се запомни с възраждането на комунистическия тероризъм, към който самият той принадлежеше в предишното. Само че такива заявления можеха да бъдат чути през всичките последни десетилетия, в които въоръженият комунизъм тероризираше страната. Именно поради тях ФАРК, от която съгласно управляващите произлизат и актуалните комунистически убийци, от дълго време е приета за терористична организация в Съединените щати, Европейския съюз, в съвсем всички обособени страни членки, само че и в доста други страни по света.
Преди 9 години изглеждаше, че тя е решила да се преобразува в политическа партия, да показа своя стратегия и да взе участие в изборите. Групировката и колумбийското държавно управление преговаряха дълго време в Хавана. Властите на комунистическа Куба помогнаха доста в това отношение, като персонално подсигуряваха на ФАРК, че членовете ѝ няма да бъдат преследвани, в случай че сложат оръжие и се причислят като цивилни към политическия развой в Колумбия. Споразумението бе подписано през 2016 година.
Чужденка се снима в центъра на Богота. Туризмът едвам бе почнал да се развива, само че насилието в страната е способно бързо да го завърши. Това даде опция на Колумбия най-накрая да си поеме глътка въздух и да стартира развой по изчистване на облика си пред света. Бяха задействани държавни стратегии за подкрепяне на районите, в които ФАРК бе изключително авторитетна, заради което изоставаха стопански. Колумбия се опита да развие туристически бизнес и сполучливо притегли в последните години доста гости от близо и надалеч. В годините, до момента в който комунистите тероризираха страната, там смееха да отидат единствено доста сърцати и смели туристи.
Впоследствие обаче се разбра, че елементи от ФАРК отхвърлят да се подчинят на съглашението, тъй като имат вяра, че само въоръжената битка, а не свободните избори, може да ги докара на власт, с цел да реализиран „ ярко комунистическо бъдеще “. Министърът на защитата Педро Санчес обаче счита, че тероризмът от последните дни не е обвързван толкоз с крайнолевите марксистки утопии, колкото с желанието на наркокартелите още веднъж да постановат своя диктат. Оказва се, че комунистическите терористи и наркобосовете работят в отлична симбиоза.
Министър Санчес упрекна по-конкретно наркокартел, прочут като „ Мордиско “, по името на един от водачите на въоръжените комунисти Иван Мордиско. Неговата формация Централен общоприет щаб (Естадо майор сентрал, EMC), най-големият клон на някогашните ФАРК, не се причисли към въпросното спокойно съглашение. „ Това плахо нахлуване против цивилни беше обезверена реакция на загубата на надзор върху трафика на опиати в департаментите Вале дел Каука, Каука и Нариньо, където правоприлагащите органи обезвредиха огромна част от тази опасност “, написа той в обществените мрежи.
Правителството в Богота разгласи премия от 4,75 милиарда песос (2 милиона лева) за главата на Иван Модриско. През 1993 година, когато наркобосът Пабло Ескобар бе погубен, управляващите заплатиха за залавянето му 5 милиарда песос. В миг, когато конфликтите в Колумбия сред силите за сигурност и марксистките терористи, подпомагани с наркопари, бележат нарастване, комунистите все по-често прибягват до най-съвременни средства за гнет. Дроновете са обичан техен подбор, като единствено през 2024 година са регистрирани 115 такива офанзиви. Миналата седмица в югозападната част на страната комунистите пратиха дрон, който хвърли експлозиви върху боен патрул. Загинаха трима бойци. А през изтеклите месеци на 2025 година ЕМС е направила приблизително по един атентат на седмица против нефтопроводи, основно в Араука – общо 23 случая.
Комунистическият гнет на ФАРК в Колумбия води началото си от 60-те години на предишния век и постоянно е бил тясно обвързван с наркопазара. Организацията е учредена през 1964 година като боен клон на Комунистическата партия с познатите лозунги, които и в България - при напълно мирни условия - можеха да бъдат чути и прочетени на практика на всички места до 1989 година: „ Единен фронт на народа “, „ Борим се за мир и обществена правдивост “, „ На оръжие против буржоазията и богаташите “, „ За нова Колумбия - велика татковина на социализма “.
ФАРК значително бе въодушевена от сполучливата комунистическа гражданска война в Куба. В този интервал те получаваха пари както от кубинците, по този начин и от Съветския съюз, който очакваше с сходни траншове за разнообразни терористични марксистки групировки да усилва въздействието си по света. За Съюз на съветските социалистически републики бе голямо предизвикателство да работи в „ задния двор “ на Съединени американски щати, както те тогава възприемаха Централна и Южна Америка, само че и под носа на Запада въобще. Поради което в Германия се появи комунистическата терористична организация „ Фракция Червана Армия “, а в Италия - „ Червените бригади “.
Густаво Петро (вляво) през 1985 година, когато се причислява към партизанската формация „ 19 ноември “. Днес той твърди, че тя нямала за цел да смъкна държавното управление, а единствено да го накара да раздели църквата от страната и да вкара обществена правдивост. Но гражданската война в Колумбия има доста по-стари корени, които в най-новата ѝ история се простират още към годините директно след края на Втората международна война. От 1949 до 1964 година, когато ФАРК значително ги сплотява под общо знаме, там работят 57 комунистически партизански групировки. Сред тях има както просъветски (Национален партизански координационен съвет „ Симон боливар “), по този начин и троцкистки („ Работническа самозащита “), прокубински (Армия за национално избавление, предвождана от свещеника (!) Мануел Перес), само че и маоистки - последователи на китайския комунизъм (Народна освободителна армия).
Днес обаче, с изключение на пламенния революционен комунизъм и наркокартелите, към новия тероризъм в Колумбия се е присламчил и още един състезател - президентът на прилежаща Венецуела Николас Мадуро. Той има интерес от безпорядък в близката страна, тъй като единствено по този начин може да разсее втренчения в него взор на Съединените щати, които неотдавна даже оповестиха рекордна сума за главата му - $50 милиона. Това е повече, в сравнение с в миналото бяха предложили за залавянето на ислямиста Бен Ладен.
Мадуро се бе договорил сполучливо с либерал-глобалистите, до момента в който те управляваха във Вашингтон - той им продава нефт на занижени цени, а те го оставят да си диктаторства на воля. Откакто обаче властта бе поета от Доналд Тръмп, примката към него се стяга. Затова венецуелският президент обезверено се нуждае от проблеми в близките страни, в които да се разтваря нетърпимостта на Тръмп към него. Според разнообразни източници, част от партизаните от ЕМС са по националност венецуелци, „ командировани “ от Мадуро. Освен това Венецуела дава краткотрайно леговище на бойци от ЕМС, с цел да си отдъхнат, преди да се върнат в Колумбия, с цел да убиват още веднъж.
Американските управляващи оцениха главата на венецуелския президент Николас Мадуро на повече, в сравнение с в миналото даваха за залавянето на Бин Ладен. При това надали има човек, който не знае къде е Мадуро - в президентския замък в Каракас. По всичко наподобява, че тероризмът в Колумбия се възражда и няма изгледи да бъде надвит скоро. За това оказват помощ както желанието на наркокартелите да основават неустойчивост, с цел да получават шир на деяние, по този начин и геополитическите действителности в района. Преговорите с ФАРК донесоха непълен мир и глътка въздух, само че настоящето колумбийско държавно управление на президента Густаво Петро наподобява не е в положение да се оправи с новите надъхани революционери.
Г-н Петро има остарял комплекс от комунизма, тъй като в предишното на собствен ред е бил марксистки партизанин. Оказва се, че тъкмо някогашен революционен болшевик (а през днешния ден прекомерно ляв президент) не знае, или не желае да я откри, формулата за заличаване на комунистическия революционен зародиш. Може би тъй като самият той е негов заложник.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ