Невероятно: Нестихващ огън от 4000 години!
" Този огън гори от 4000 години и в никакъв случай не е спирал “, споделя Алиева Рахила. " Дори когато вали дъжд, сняг или духа вятър – той в никакъв случай не стопира да гори. “ Високи пламъци танцуват неспокойно по 10-метров сектор от хълма, правейки горещия ден още по-горещ.
Това е Янар Даг, значи " пламнал планински скат “, среща се на полуостров Абшерон в Азербайджан, където Рахила работи като екскурзовод.
Страничен резултат от изобилните ресурси природен газ в страната, които от време на време изтичат на повърхността, Янар Даг е един от няколкото непринудено зародили пожара, които очаровали и плашели пътуващите до Азербайджан през хилядолетията.
Венецианският откривател Марко Поло описал мистериозното явления, когато минавал през страната през 13 век. Други търговци минавали по Пътя на коприната разказвали за пламъците, когато пътували до други земи.
Ето за какво страната си спечелила прозвището " огнена земя “.
Древна вяра
Някога в Азербайджан такива пожари били многочислени, само че защото са довели до понижаване на налягането на газа подземен и пречели на търговците, които добивали газ, множеството били потушени. Янар Даг е един от дребното останали образци и може би най-впечатляващият.
Преди те имали основна роля в античната зороастрийска вяра, учредена в Иран и процъфтявала в Азербайджан през първото хилядолетие пр.н.е.
За зороастрийците огънят бил връзката сред хората и свръхестествения свят и средство, посредством което можели да придобият духовно просветление и мъдрост. Той бил пречистващ и животоподдържащ и жизненоважна част от богослужението.
Днес множеството гости, идват с цел да погледат спектакъла, а не за религиозно задоволство и извисяване.
" Изживяването е най-впечатляващо през нощта или през зимата. Когато вали сняг, снежинките се стопяват във въздуха, без въобще да допират земята “, споделя Рахила.
Храмът на огъня Атешгах
За по-задълбочен взор в историята на поклоненията към огъня в Азербайджан, посетителите би трябвало да се насочат на изток от Баку към храма на огъня Атешгах.
" От антични времена те считат, че техният господ е тук “, споделя Рахила, до момента в който демонстрира на туристите петоъгълния комплекс, издигнат през XVII-ти и XVIII-ти век от индийски заселници в Баку.
Огнените ритуали на това място датират от X-ти век или даже по-рано. Името Атешгах идва от персийски и значи " дом на огъня “. В централната част на комплекса има олтар с купол, построен върху отвор за природен газ.
Естествен, безконечен пламък горял на централния олтар до 1969 година, само че в наши дни огънят се зарежда от главното газово зареждане на Баку и се пали единствено за гости.
Храмът се свързва със зороастризма, само че историята му е по-добре документирана като индуистко място за поклонение, написа vesti.bg.
Търговци и аскети
Построен като странноприемница в жанр кервансарай, комплексът има ограден двор, заобиколен от 24 килии и стаи.
Те били употребявани по разнообразни способи от поклонници, преминаващи търговци (чиито дарения били жизненоважен източник на доходи) и локални аскети, някои от които се подлагали на мъчения като това да лежат върху корозивна негасена вар, да носят тежки вериги или да държат ръката си в една позиция в продължение на години.
Комплексът станал музей през 1975 година и бил номиниран за обект на международното завещание на ЮНЕСКО през 1998 година Днес посреща към 15 000 гости годишно.
Това е Янар Даг, значи " пламнал планински скат “, среща се на полуостров Абшерон в Азербайджан, където Рахила работи като екскурзовод.
Страничен резултат от изобилните ресурси природен газ в страната, които от време на време изтичат на повърхността, Янар Даг е един от няколкото непринудено зародили пожара, които очаровали и плашели пътуващите до Азербайджан през хилядолетията.
Венецианският откривател Марко Поло описал мистериозното явления, когато минавал през страната през 13 век. Други търговци минавали по Пътя на коприната разказвали за пламъците, когато пътували до други земи.
Ето за какво страната си спечелила прозвището " огнена земя “.
Древна вяра
Някога в Азербайджан такива пожари били многочислени, само че защото са довели до понижаване на налягането на газа подземен и пречели на търговците, които добивали газ, множеството били потушени. Янар Даг е един от дребното останали образци и може би най-впечатляващият.
Преди те имали основна роля в античната зороастрийска вяра, учредена в Иран и процъфтявала в Азербайджан през първото хилядолетие пр.н.е.
За зороастрийците огънят бил връзката сред хората и свръхестествения свят и средство, посредством което можели да придобият духовно просветление и мъдрост. Той бил пречистващ и животоподдържащ и жизненоважна част от богослужението.
Днес множеството гости, идват с цел да погледат спектакъла, а не за религиозно задоволство и извисяване.
" Изживяването е най-впечатляващо през нощта или през зимата. Когато вали сняг, снежинките се стопяват във въздуха, без въобще да допират земята “, споделя Рахила.
Храмът на огъня Атешгах
За по-задълбочен взор в историята на поклоненията към огъня в Азербайджан, посетителите би трябвало да се насочат на изток от Баку към храма на огъня Атешгах.
" От антични времена те считат, че техният господ е тук “, споделя Рахила, до момента в който демонстрира на туристите петоъгълния комплекс, издигнат през XVII-ти и XVIII-ти век от индийски заселници в Баку.
Огнените ритуали на това място датират от X-ти век или даже по-рано. Името Атешгах идва от персийски и значи " дом на огъня “. В централната част на комплекса има олтар с купол, построен върху отвор за природен газ.
Естествен, безконечен пламък горял на централния олтар до 1969 година, само че в наши дни огънят се зарежда от главното газово зареждане на Баку и се пали единствено за гости.
Храмът се свързва със зороастризма, само че историята му е по-добре документирана като индуистко място за поклонение, написа vesti.bg.
Търговци и аскети
Построен като странноприемница в жанр кервансарай, комплексът има ограден двор, заобиколен от 24 килии и стаи.
Те били употребявани по разнообразни способи от поклонници, преминаващи търговци (чиито дарения били жизненоважен източник на доходи) и локални аскети, някои от които се подлагали на мъчения като това да лежат върху корозивна негасена вар, да носят тежки вериги или да държат ръката си в една позиция в продължение на години.
Комплексът станал музей през 1975 година и бил номиниран за обект на международното завещание на ЮНЕСКО през 1998 година Днес посреща към 15 000 гости годишно.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




