Tози необикновен“ гримуар или учебник по магия от края на

Tози „ невероятен “ гримуар или учебник по магия от края на 18-ти век е написан както на латински, по този начин и на немски. „ Компендиумът “ служи като предупредителна приказка за заплахите от магията, макар че е основан откакто цялата нервността към лова на вещици утихва.

По това време към момента е много съвременно да се употребяват книги със заклинания за търсене на съкровища. Идеята е да извикате дявол, който да ви насочи към заровено богатство. В книгата има илюстрация на двама души, които вършат тъкмо това, само че очевидно нещо се обърква извънредно, защото се появява 3-метров дявол, удря единия от мъжете по главата и уринира в огъня им.

Този набожен текст с размер на човешка длан – оповестен за първи път през 1677 година, само че толкоз известен, че остава в щемпел до 50-те години на 18 век – действа доста като модерна книга с купони. Вместо да предлага отстъпки при извършване на покупки, книгата-изповедалник съдържа обстоен азбучник на греховете от 17 век. Ако притежателят на тома трябва да участва на изповед, само че не е направил грехове, той просто може да се обърне към случайна страница и да откъсне запис от листата с греховете.

Брук-Хичинг, притежателят на книгата, споделя: „ Те са забавни книги в днешно време, тъй като можете да получите визия за живота на предходния притежател и нещата, от които се е страхувал… като неприятни планове или суетност, или тревога, че не е толкоз млад, колкото в миналото. “

През лятото на 1818 година турският естествовател Константин Самуел Рафинеск идва в дома на орнитолога Джон Джеймс Аудубон в Кентъки на другарска аудиенция. За страдание и на двамата мъже, Рафинеск мощно злоупотребява с гостоприемство на домакина си, оставяйки прекомерно дълго, което подтиква Джон да измисли майсторски проект за възмездие. Рафинеск толкоз досажда на Аудубон да му покаже локалната американска дива природа, че Аудубон стартира да си измисля животни и да ги разказва на Рафинеск, който изцяло лековерно просто ги записва и рисува в дневниците си.

Когато Рафинеск се завръща вкъщи, той взема решение да разгласява своите „ открития “. Шегата има непредвидени последствия както за Рафинеска, по този начин и за Аудубон, като и двамата губят доверието на обществото заради случая.

Създаден от протестиращи студенти в Германия през 1968 година, този размер „ бойни рими “ и викания служи и като оръжие, което елементарно може да бъде прикрито в джоба. Неговата остра железна подвързия е доста полезна за махане на пропагандни плакати от стени или да се защитавате, в случай че сенчести държавни сътрудници ви вържат в задната част на микробуса си.

Векове преди Международното семехранилище на остров Шпицберген от архипелага Свалбард да стартира да съхранява семена от другите култури на света, тези дървени контейнери с форма на книга – известни като ксилотеки – съхраняват растителни екземпляри в сигурност, въпреки и в доста по-малък мащаб. В тях са прибрани проби от дърветата в това число изсушени листа, семена, мъх и клони. Това най-ранният тип сбирка за предпазване на био многообразие.

Това френско име се превежда като „ История на ниските страни “. Както изяснява създателят, той обсъждал „ тоалетни книги “ – такива за ликвидиране на времето, до момента в който сме на трона – с търговеца на редки книги Даниел Крауч, когато Крауч загатнал, че продава „ същинска тоалетна книга “. Обвързан с позлатена кожа, огромният дъбов том може да се трансформира в тоалетна за прилагане в придвижване. Разгъвате я и тя се трансформира в седалка и само поставяте дребната си купичка изпод.

Около края на 18 век Джордж Салманазар, русокос, синеок бял мъж със мощен френски акцент, подмамва елита на Лондон да повярва, че той е първият човек, роден в Тайван, прочут тогава като Формоза, който стъпва Европа. В поддръжка на тази небивалица Салманазар – който в действителност е просто френски лъжец – написва илюстрирана книга за „ родната си страна “, цялостна с подробна, напълно измислена версия на формозанския език.

Разказът на Салманазар за отвличането му от Формоза от йезуити, които са го притискали да се обърне към християнството, провокира доста съмнения, а скептици като астронома сър Едмънд Халей (най-известен като епоним на Халеевата комета) слагат под въпрос елементи от неговата история. Но никой не би могъл да потвърди, че французина лъже, тъй като очевидно никой в никакъв случай не е бил във Формоза. Той става любим на висшето общество в Лондон и страховит другар със Самюел Джонсън, който в един миг е запитан: „ Мислили ли сте в миналото за него като за шарлатанин? На което Джонсън споделя: „ По-скоро бих се усъмнил в папата. “