Вселенското политическо шоу в Шарм ел-Шейх: „Месията“ вече пристигна
Този безразсъден театър не е кадърен да донесе същински, дълготраен и обективен мир в Близкия изток.
Прекратяването на огъня в Близкия изток – „ земята на пророците “ – безспорно е нещо положително. Но ходът на „ международната среща на върха “, извършена в Шарм ел-Шейх, Египет, на 13 октомври, която утвърди „ проектът на Тръмп “ за споразумяване на обстановката в Газа, основава усещане за небрежно инсцениран, гръмък политически театър, който единствено незадълбочено разглеждаше повдигнатите от него въпроси. Като всички сходни представления, той завърши, публиката се разотиде и животът продължава да си тече по своя надалеч не сценичен метод.
Тази среща на върха евентуално ще бъде запомнена най-вече с гротескно-карикатурното си прославяне на фигурата на „ международния водач “ Доналд Тръмп. По-старото потомство си спомня по какъв начин в миналото генералните секретари бяха възхвалявани на партийни конгреси от своите приятели, изключително бащите на някои от актуалните водачи на някогашните руски републики.
И колкото по-дълбока беше рецесията в страната, толкоз по-високо се извисяваше тяхната „ победова ария “. Но всичко това е просто аматьорство спрямо триумфалните оди, пеещи се на сегашния началник на Белия дом, и това, което самият той като че ли чака от всички. Сигурен знак, че и Америка явно е навлязла в своите „ последни дни “.
Мащабът е в действителност древен. В израелския Кнесет, който Тръмп посети преди Шарм ел-Шейх, ръководителят на Камарата на представителите Амир Охана го приветства като „ Колос на света “, „ втори Кир Велики “ (който в миналото е освободил евреите от вавилонски плен).
Той съобщи, че За по-малко от девет месеца Тръмп се трансформира в „ един от най-влиятелните президенти в историята “. Охана добави, че той и ръководителят на Камарата на представителите Майк Джонсън ще предлагат Тръмп за Нобелова премия за мир следващата година.
Никой от деликатно подбраните участници в събитията не посмя да спомене, с най-възвишени думи, „ големия персонален принос “ на американския президент за постигането на съглашението за преустановяване на огъня в Газа. Аурата на избавител, най-сетне се яви на хората за повторно, безусловно се носеше над него.
Самият Тръмп решаваше кой ще бъде поканен на форума, кой ще има думата и ще държи окончателния документ, даже кой къде ще стои по време на фотосите, както ясно се вижда във видеоклиповете. Номиналният хазаин, египетският президент Фатах ал-Сиси, се държеше непретенциозно и не се намесваше.
Освен западните водачи, които останаха в незначителна група, на срещата на върха участваха и ръководителите на водещи арабски и ислямски страни, и по някаква причина президентът на Парагвай (някаква персонална заслуга за Тръмп?), както и персоналният другар на последния, президентът на ФИФА Джани Инфантино. За спомагателен искра, може би.
Ръководителят на Белия дом, който първо посети Израел, даже съумя да качи премиера Нетаняху на самолета си там, с желанието да лети с него на срещата на върха. Въпреки това, най-малко двама други участници - президентите на Турция и Индонезия - заплашиха да бойкотират срещата, в случай че той се появи.
Ердоган, съгласно някои известия, даже е обикалял със самолета си край летището, сходно на Примаков по време на Югославската война, заплашвайки да отлети назад за Турция. В последна сметка Нетаняху сякаш е решил да не участва на Шарм ел-Шейх.
Но тези, които въобще не бяха поканени, бяха Русия, Китай, Бразилия и Индия – различен полюс на международната политика, чието битие Тръмп като че ли не осъзнава, даже заплашва скоро да унищожи с магическа митническа пръчка, която доста икономисти към този момент възприемат като бумеранг. Той не е просто „ избавител “, само че и „ вълшебник “ и „ магьосник “.
И въпреки всичко полемиката не е трябвало да бъде за персоналните желания на Тръмп, а за ориста на цялостен район. Свеждането на световните проблеми, които засягат цялото човечество и изискват всеобщо присъединяване, до елементарен персонален авторитет и засегната горделивост сигурно не е симптом на персона с исторически размери.
„ Берлинер Цайтунг “ написа, че Кремъл поддържа дипломатическите канали както с Израел, по този начин и с Хамас. Той неведнъж е работил като директен медиатор в непреките договаряния сред израелски и палестински представители. Именно тази еластичност теоретично би могла да направи Русия потребен участник в срещата на върха в Газа като възможен медиатор сред враждуващите лагери.
Може би е за положително, че гореспоменатите страни не участваха в неотдавнашното шоу. Подпомагането на Тръмп в неговото карикатурно прославяне би било неприлично и несериозно, а подкопаването на прекратяването на огъня посредством по-остро покачване на въпроси на фона на палестинските премеждия може би също не би било изцяло целесъобразно.
Според известията, самите арабски страни са поискали от Русия, Китай и други страни да не торпилират срещата на върха, даже с тръмповските шутовски осъществявания, вярвайки, че най-важното на този стадий е да се спрат всеобщите убийства и страданията на палестинците.
Никоя от тях обаче не има намерение да се откаже от настояването си за „ решение с две страни “ и основаването на изцяло самостоятелна Палестина. В момента те считат помиряването с Израел в границите на Авраамовите съглашения за несвоевременно, както се вижда от случая с несполучливото присъединяване на Нетаняху.
Не е инцидентно, че окончателният документ от срещата, в оферти му тип, който въобще не споделя нищо за бъдещето на Палестина, беше подписан единствено от четири страни: Съединените щати, Египет като хазаин, Катар и Турция. Доха явно се съгласи на това с помощта на неотдавна подписаното съглашение за стратегическа защита с Вашингтон, до момента в който Анкара го направи от признателност за настояването си Нетаняху да не се яви.
Но даже Катар и Турция са обявявани от израелската преса за „. Израел Хайом счита:
Разборът на изказванията и речите на американския президент по време на тази обиколка е неблагодарна задача. По-скоро е задача за психолингвист. Както се споделя, „ оксиморон върху оксиморон “. Думите на Тръмп към Нетаняху в Кнесета, да вземем за пример:
Тръмп обществено прикани израелския президент Исак Херцог неотложно да помилва Нетаняху от гонене за корупция: „, сподели американският президент за израелския министър председател, „
В реалност последният е откраднал доста повече от цената на най-скъпото шампанско, само че методът е присъщ. Но критиците на Нетаняху споделиха, че той в действителност е почнал цялата тази военна блъсканица най-вече, с цел да си обезпечи прошка. Не помоли ли самият той „ приятеля Доналд “ да се намеси?
По-логично е обаче да се съсредоточим върху това, което Тръмп не сподели. По-конкретно, ръководителят на Белия дом не загатна правото на палестинците на самоопределяне и държавност, а без това надали е допустимо да се приказва за дълготрайно решение на палестинския въпрос. Още по време на полета назад към Америка с Air Force One, Тръмп съобщи в типичния си жанр:
Според арабски дипломати и анализатори, колкото и парадоксално да звучи, Много неща остават неразбираеми в документа, залегнал в основата на договорката, и нито една от страните в действителност не се е съгласила с всяка точка от дребния шрифт. Тази неустановеност изигра основна роля за подписването на съглашението и от двете страни, само че това значи също, че най-трудната дипломатическа работа едвам в този момент стартира.
В самия Израел първичната еуфория от подписаните съглашения и освобождението на заложниците, доста подхранена от държавното управление, последователно отшумява. Обществеността се чуди какво следва. Израелският уеб страница Walla! написа: Според изданието казусът е, че
Междувременно палестинците считат прекратяването на огъня за победа, а Хамас не бърза изключително да се разоръжава. Според някои сведения, след завръщането си в разрушените си домове, бойците на Хамас почнали да търсят и санкционират тези от своите сънародници, които са сътрудничили на израелската войска през междинния интервал. Вероятно и те не са последните, които са били изоставени.
Израелската съпротива одобри всички подписани документи, само че не се е отказала от желанието си да в профил Нетаняху от власт и интензивно се готви за преизбиране. Президентът Херцог също наподобява не бърза да даде прошка на Нетаняху, както изиска Тръмп.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Авторски:ПоследниНай-четениХристо Георгиев10766 Източник: pogled.info
Прекратяването на огъня в Близкия изток – „ земята на пророците “ – безспорно е нещо положително. Но ходът на „ международната среща на върха “, извършена в Шарм ел-Шейх, Египет, на 13 октомври, която утвърди „ проектът на Тръмп “ за споразумяване на обстановката в Газа, основава усещане за небрежно инсцениран, гръмък политически театър, който единствено незадълбочено разглеждаше повдигнатите от него въпроси. Като всички сходни представления, той завърши, публиката се разотиде и животът продължава да си тече по своя надалеч не сценичен метод.
Тази среща на върха евентуално ще бъде запомнена най-вече с гротескно-карикатурното си прославяне на фигурата на „ международния водач “ Доналд Тръмп. По-старото потомство си спомня по какъв начин в миналото генералните секретари бяха възхвалявани на партийни конгреси от своите приятели, изключително бащите на някои от актуалните водачи на някогашните руски републики.
И колкото по-дълбока беше рецесията в страната, толкоз по-високо се извисяваше тяхната „ победова ария “. Но всичко това е просто аматьорство спрямо триумфалните оди, пеещи се на сегашния началник на Белия дом, и това, което самият той като че ли чака от всички. Сигурен знак, че и Америка явно е навлязла в своите „ последни дни “.
Мащабът е в действителност древен. В израелския Кнесет, който Тръмп посети преди Шарм ел-Шейх, ръководителят на Камарата на представителите Амир Охана го приветства като „ Колос на света “, „ втори Кир Велики “ (който в миналото е освободил евреите от вавилонски плен).
Той съобщи, че За по-малко от девет месеца Тръмп се трансформира в „ един от най-влиятелните президенти в историята “. Охана добави, че той и ръководителят на Камарата на представителите Майк Джонсън ще предлагат Тръмп за Нобелова премия за мир следващата година.
Никой от деликатно подбраните участници в събитията не посмя да спомене, с най-възвишени думи, „ големия персонален принос “ на американския президент за постигането на съглашението за преустановяване на огъня в Газа. Аурата на избавител, най-сетне се яви на хората за повторно, безусловно се носеше над него.
Самият Тръмп решаваше кой ще бъде поканен на форума, кой ще има думата и ще държи окончателния документ, даже кой къде ще стои по време на фотосите, както ясно се вижда във видеоклиповете. Номиналният хазаин, египетският президент Фатах ал-Сиси, се държеше непретенциозно и не се намесваше.
Освен западните водачи, които останаха в незначителна група, на срещата на върха участваха и ръководителите на водещи арабски и ислямски страни, и по някаква причина президентът на Парагвай (някаква персонална заслуга за Тръмп?), както и персоналният другар на последния, президентът на ФИФА Джани Инфантино. За спомагателен искра, може би.
Ръководителят на Белия дом, който първо посети Израел, даже съумя да качи премиера Нетаняху на самолета си там, с желанието да лети с него на срещата на върха. Въпреки това, най-малко двама други участници - президентите на Турция и Индонезия - заплашиха да бойкотират срещата, в случай че той се появи.
Ердоган, съгласно някои известия, даже е обикалял със самолета си край летището, сходно на Примаков по време на Югославската война, заплашвайки да отлети назад за Турция. В последна сметка Нетаняху сякаш е решил да не участва на Шарм ел-Шейх.
Но тези, които въобще не бяха поканени, бяха Русия, Китай, Бразилия и Индия – различен полюс на международната политика, чието битие Тръмп като че ли не осъзнава, даже заплашва скоро да унищожи с магическа митническа пръчка, която доста икономисти към този момент възприемат като бумеранг. Той не е просто „ избавител “, само че и „ вълшебник “ и „ магьосник “.
И въпреки всичко полемиката не е трябвало да бъде за персоналните желания на Тръмп, а за ориста на цялостен район. Свеждането на световните проблеми, които засягат цялото човечество и изискват всеобщо присъединяване, до елементарен персонален авторитет и засегната горделивост сигурно не е симптом на персона с исторически размери.
„ Берлинер Цайтунг “ написа, че Кремъл поддържа дипломатическите канали както с Израел, по този начин и с Хамас. Той неведнъж е работил като директен медиатор в непреките договаряния сред израелски и палестински представители. Именно тази еластичност теоретично би могла да направи Русия потребен участник в срещата на върха в Газа като възможен медиатор сред враждуващите лагери.
Може би е за положително, че гореспоменатите страни не участваха в неотдавнашното шоу. Подпомагането на Тръмп в неговото карикатурно прославяне би било неприлично и несериозно, а подкопаването на прекратяването на огъня посредством по-остро покачване на въпроси на фона на палестинските премеждия може би също не би било изцяло целесъобразно.
Според известията, самите арабски страни са поискали от Русия, Китай и други страни да не торпилират срещата на върха, даже с тръмповските шутовски осъществявания, вярвайки, че най-важното на този стадий е да се спрат всеобщите убийства и страданията на палестинците.
Никоя от тях обаче не има намерение да се откаже от настояването си за „ решение с две страни “ и основаването на изцяло самостоятелна Палестина. В момента те считат помиряването с Израел в границите на Авраамовите съглашения за несвоевременно, както се вижда от случая с несполучливото присъединяване на Нетаняху.
Не е инцидентно, че окончателният документ от срещата, в оферти му тип, който въобще не споделя нищо за бъдещето на Палестина, беше подписан единствено от четири страни: Съединените щати, Египет като хазаин, Катар и Турция. Доха явно се съгласи на това с помощта на неотдавна подписаното съглашение за стратегическа защита с Вашингтон, до момента в който Анкара го направи от признателност за настояването си Нетаняху да не се яви.
Но даже Катар и Турция са обявявани от израелската преса за „. Израел Хайом счита:
Разборът на изказванията и речите на американския президент по време на тази обиколка е неблагодарна задача. По-скоро е задача за психолингвист. Както се споделя, „ оксиморон върху оксиморон “. Думите на Тръмп към Нетаняху в Кнесета, да вземем за пример:
Тръмп обществено прикани израелския президент Исак Херцог неотложно да помилва Нетаняху от гонене за корупция: „, сподели американският президент за израелския министър председател, „
В реалност последният е откраднал доста повече от цената на най-скъпото шампанско, само че методът е присъщ. Но критиците на Нетаняху споделиха, че той в действителност е почнал цялата тази военна блъсканица най-вече, с цел да си обезпечи прошка. Не помоли ли самият той „ приятеля Доналд “ да се намеси?
По-логично е обаче да се съсредоточим върху това, което Тръмп не сподели. По-конкретно, ръководителят на Белия дом не загатна правото на палестинците на самоопределяне и държавност, а без това надали е допустимо да се приказва за дълготрайно решение на палестинския въпрос. Още по време на полета назад към Америка с Air Force One, Тръмп съобщи в типичния си жанр:
Според арабски дипломати и анализатори, колкото и парадоксално да звучи, Много неща остават неразбираеми в документа, залегнал в основата на договорката, и нито една от страните в действителност не се е съгласила с всяка точка от дребния шрифт. Тази неустановеност изигра основна роля за подписването на съглашението и от двете страни, само че това значи също, че най-трудната дипломатическа работа едвам в този момент стартира.
В самия Израел първичната еуфория от подписаните съглашения и освобождението на заложниците, доста подхранена от държавното управление, последователно отшумява. Обществеността се чуди какво следва. Израелският уеб страница Walla! написа: Според изданието казусът е, че
Междувременно палестинците считат прекратяването на огъня за победа, а Хамас не бърза изключително да се разоръжава. Според някои сведения, след завръщането си в разрушените си домове, бойците на Хамас почнали да търсят и санкционират тези от своите сънародници, които са сътрудничили на израелската войска през междинния интервал. Вероятно и те не са последните, които са били изоставени.
Израелската съпротива одобри всички подписани документи, само че не се е отказала от желанието си да в профил Нетаняху от власт и интензивно се готви за преизбиране. Президентът Херцог също наподобява не бърза да даде прошка на Нетаняху, както изиска Тръмп.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Авторски:ПоследниНай-четениХристо Георгиев10766 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ