Все по-ниска активност на евроизбори: може ли да се обърне тенденцията
Този месец милиони гласопадаватели в Европа могат да изберат нов състав на Европейския парламент, само че на последните избори по-малко от половината от тях упражниха това право. През 1979 година Европейската икономическа общественост - предшественикът на Европейския съюз (ЕС) - записва изборна интензивност от 62 на 100. Тогава блокът се състоеше от девет члена - Белгия, Англия, Дания, Западна Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия и Франция. Преди пет години интензивността в 28-членния Европейски Съюз бе 43 на 100 - най-ниската в историята. През 2009 година равнището не бе доста по-високо.
Едно от вероятните пояснения за тази наклонност на спад е фактът, че гласоподавателите имат слаби знания за многодържавното законодателно заседание на Европейски Съюз и по тази причина има по-малък интерес към Европарламента, в сравнение с към националните избори и националните въпроси. Например имената на претендентите не постоянно са познати на гласоподавателите. Неотдавнашно изследване в Германия демонстрира, че месец преди тазгодишните избори за Европейски парламент единствено всеки втори немски жители може да назове претендент от водеща партия.
Сред другите пояснения са късното начало на предизборната акция и разширението на блока. " Ниската изборна интензивност се дължи, в резюме казано, на прибавянето на повече страни, в които по принцип има по-ниска интензивност за национални и европейски избори ", споделя пред ДПА Линда Берг, шеф на Центъра за европейски изследвания към Университета в Гьотеборг, Швеция.
През 2014 година в 28-членния блок изборната интензивност по страни мощно варира. В Белгия тя е била 90 на 100, а в прилежащия Люксембург - 85 %, само че това не е израз на огромен възторг за гласоподаване, а тъй като в тези страни то е наложително. На другия завършек на класацията са Унгария (29 на сто), Полша (24), Чехия (18) и Словакия (13) - всичките включили се през 2004 година
В Швеция се следи увеличение на изборната интензивност през последните три избора за Европарламент, което е в прорез с общата наклонност. Месец преди изборите няколко евентуални гласоподаватели на " Дротнинггатан ", основната пешеходна улица в Стокхолм, споделиха, че се двоумят, само че освен за кого да гласоподават, а дали въобще да го вършат. " Мисля да гласоподавам, само че още не съм решил изцяло ", сподели Микаел Хейденберг, 21-годишен студент по политология, като се базира на това, че
" европейският избор не е толкоз значим като националните избори ".
Неговият другар Ерик Ларнмарк, който работи като компютърен програмист, се съгласи, само че акцентира, че " има доста налична информация " за изборите за Европарламент и другите партии.
Други показаха, че е значимо да упражнят демократичните си права. Роденият в Мавритания Мохамед Седина, чиновник в сувенирен магазин, " е сигурен ", че ще гласоподава. Получил шведско гражданство през 2015 година, той усеща, че " за Швеция е значимо да има глас в Европейски Съюз ", а оттова и пред света. Родената в Турция Севда Саманджъ, която работи в стокхолмска болница, сподели, че съвсем сигурно ще гласоподава. Като притежател на шведски паспорт, тя желае да поддържа свободното придвижване в шенгенската зона, която включва 22 страни от Европейски Съюз и четири други.
Според Берг ниската изборна интензивност е парадоксална поради обстоятелството, че през годините пълномощията на Европейския парамент са се увеличавали. В опит да увеличи интензивността Народното събрание провежда акция, която да насърчи гласоподавателите да упражнят правото си на глас. В добавка към информации в обществени медии като " Туитър " и " Facebook " на разнообразни места из Европа се организират срещи. Берг означи, че такива акции от време на време водят до повишение на интензивността в национални избори, само че следва да се види дали този " самодейна " мярка ще се отрази на изборната интензивност.
Проучване на Европейския център за външни връзки и на " ЮГъв " открива, че едвам 43 на 100 от интервюираните споделят, че сигурно ще гласоподават през май. " Това е значим въпрос, тъй като е обвързван с легитимността на Европейския парламент ", сподели Натали Брак, посетител професор в Европейския лицей. По думите й присъединяване под 40 на 100 ще прати " мощен сигнал ", че напъните за повишение на интереса към изборите са били безуспешни. Според Брак и други откриватели
надигането на популистки партии може да породи интерес
към изборите. " Те активизират хората и те принуждават другите партии също да приказват за Европа в изборите вместо по национални въпроси ", сподели тя.
Във Финландия евродепутатът Юси Хала-ахо - водач на евроскептичната партия " Финландците ", класирала се втора на общите избори предишния месец - сподели неотдавна: " Да не се гласоподава на изборите за Европейски парламент е също толкоз неуместно, едвам се гласоподава за партии, които упорстват за по-интегриран Европейски съюз ". /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (324)
Едно от вероятните пояснения за тази наклонност на спад е фактът, че гласоподавателите имат слаби знания за многодържавното законодателно заседание на Европейски Съюз и по тази причина има по-малък интерес към Европарламента, в сравнение с към националните избори и националните въпроси. Например имената на претендентите не постоянно са познати на гласоподавателите. Неотдавнашно изследване в Германия демонстрира, че месец преди тазгодишните избори за Европейски парламент единствено всеки втори немски жители може да назове претендент от водеща партия.
Сред другите пояснения са късното начало на предизборната акция и разширението на блока. " Ниската изборна интензивност се дължи, в резюме казано, на прибавянето на повече страни, в които по принцип има по-ниска интензивност за национални и европейски избори ", споделя пред ДПА Линда Берг, шеф на Центъра за европейски изследвания към Университета в Гьотеборг, Швеция.
През 2014 година в 28-членния блок изборната интензивност по страни мощно варира. В Белгия тя е била 90 на 100, а в прилежащия Люксембург - 85 %, само че това не е израз на огромен възторг за гласоподаване, а тъй като в тези страни то е наложително. На другия завършек на класацията са Унгария (29 на сто), Полша (24), Чехия (18) и Словакия (13) - всичките включили се през 2004 година
В Швеция се следи увеличение на изборната интензивност през последните три избора за Европарламент, което е в прорез с общата наклонност. Месец преди изборите няколко евентуални гласоподаватели на " Дротнинггатан ", основната пешеходна улица в Стокхолм, споделиха, че се двоумят, само че освен за кого да гласоподават, а дали въобще да го вършат. " Мисля да гласоподавам, само че още не съм решил изцяло ", сподели Микаел Хейденберг, 21-годишен студент по политология, като се базира на това, че
" европейският избор не е толкоз значим като националните избори ".
Неговият другар Ерик Ларнмарк, който работи като компютърен програмист, се съгласи, само че акцентира, че " има доста налична информация " за изборите за Европарламент и другите партии.
Други показаха, че е значимо да упражнят демократичните си права. Роденият в Мавритания Мохамед Седина, чиновник в сувенирен магазин, " е сигурен ", че ще гласоподава. Получил шведско гражданство през 2015 година, той усеща, че " за Швеция е значимо да има глас в Европейски Съюз ", а оттова и пред света. Родената в Турция Севда Саманджъ, която работи в стокхолмска болница, сподели, че съвсем сигурно ще гласоподава. Като притежател на шведски паспорт, тя желае да поддържа свободното придвижване в шенгенската зона, която включва 22 страни от Европейски Съюз и четири други.
Според Берг ниската изборна интензивност е парадоксална поради обстоятелството, че през годините пълномощията на Европейския парамент са се увеличавали. В опит да увеличи интензивността Народното събрание провежда акция, която да насърчи гласоподавателите да упражнят правото си на глас. В добавка към информации в обществени медии като " Туитър " и " Facebook " на разнообразни места из Европа се организират срещи. Берг означи, че такива акции от време на време водят до повишение на интензивността в национални избори, само че следва да се види дали този " самодейна " мярка ще се отрази на изборната интензивност.
Проучване на Европейския център за външни връзки и на " ЮГъв " открива, че едвам 43 на 100 от интервюираните споделят, че сигурно ще гласоподават през май. " Това е значим въпрос, тъй като е обвързван с легитимността на Европейския парламент ", сподели Натали Брак, посетител професор в Европейския лицей. По думите й присъединяване под 40 на 100 ще прати " мощен сигнал ", че напъните за повишение на интереса към изборите са били безуспешни. Според Брак и други откриватели
надигането на популистки партии може да породи интерес
към изборите. " Те активизират хората и те принуждават другите партии също да приказват за Европа в изборите вместо по национални въпроси ", сподели тя.
Във Финландия евродепутатът Юси Хала-ахо - водач на евроскептичната партия " Финландците ", класирала се втора на общите избори предишния месец - сподели неотдавна: " Да не се гласоподава на изборите за Европейски парламент е също толкоз неуместно, едвам се гласоподава за партии, които упорстват за по-интегриран Европейски съюз ". /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (324)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ