Ева Истаткова нажежи мрежата до червено: Наистина ли е чак толкова нечуван подвиг да избереш България?
Този коментар на Ева Истаткова породи доста мнения и полемики в обществените мрежи през последните два дни от изминаващата седмица. Прочетете го и вие и си отговорете на въпроса: Трябва ли в действителност да пляскаме на хората, които „ избират “ България.
„ Млад артист избра България “… Забелязвам такива заглавия непрестанно из медиите. Лайфстайл напудрени, бонбонени статийки за млади, наложително положителни хора, които видиш ли са ИЗБРАЛИ да останат в България.
И това се показва, като че ли е някакво грубо достижение. Нечуван героизъм.
Превелико старание, което заслужава удивление. Така сме почнали да се отнасяме към простичкия факт, че някой млад, бял и от малко малко просветен българин е ОСТАНАЛ в родната си страна.
Само че…
България е избрала вас. По-голямото избира по-малкото.
Не знам от кое място пристигна нелепостта да ръкопляскаме на елементарното.
Подвиг ли е да „ избереш “ страната си?
Там, където си роден…
Там, където са родители, хора, живот.
Там, където си получил обучение, храна, дом, прекарвания и шансът „ да избираш “.
Кога стана мотив за горделивост да НЕ емигрираш?Как работи здравната система в България? От „ Златни му ръце, но си желае пари на ръка “ до „ Не се оплаквайте, по-добре е от чужбина “Как работи здравната система в България? Ето няколко отзиви, които рисуват спорна картина:
По…Apr 25 2018skafeto.com
Цяло едно потомство, през днешния ден живее с претенцията, че заслужава всичко, само че не прави оценка нищо. Нищо, което е получило изцяло наготово, ей по този начин, по историческа инерция.
Трябва да приветстваме наследниците на Ботев и Левски, че остават в завещаното от предците им? Умрели и платили с кръвта цената на днешния НИ живот?
Не. Няма да аплодирам.
Защото, изборът, който си коства е да живееш за нещо (човек, племе, народ, страна, Бог), да изобретиш нещо (лекарство, книга, машина, галактически кораб), да промениш нещо (1 живот, 1 потомство, 1 държава), а не къде ще се устроиш битово. Вместо ботево.
Похвалата изисква достижение, а не да си направил нищо повече от наложителното.
И тази сервилна еуфория из публичното пространство, която издига високо горе всичко непознато и смъква долу всичко наше – демонстрира бездънен провинциализъм и незнание.
На които няма за какво да ръкопляскаме. Не сме чак такива простаци.
