Италианската бомба
Този коментар можеше и да е доста къс и да звучи да вземем за пример по този начин:
Да, Европейски Съюз би трябвало да стартира наказателна процедура против Италия поради многото нарушавания на разпоредбите в Общността. Но мярката няма да реализира нищо. И най-много - няма да докара до мечтаните резултати в стопанската система. Властимащите в Рим знаят добре, че страната им е прекомерно огромна, с цел да бъде " глобена " просто по този начин. Да не приказваме пък за изхвърлянето ѝ от Общността.
И тук коментарът можеше да свършва.
Но дано въпреки всичко се занимаем малко по-задълбочено с проблема " Италия ". Защото Италия е нещо като икономическа бомба за Общността, чието експлоадиране Брюксел може да предотврати единствено с политически средства. Съюзът просто няма различен избор.
Рекордни отговорности
Ето и параметрите на тази " бомба ": през 2018 година отговорностите на Италия са достигнали 132,2% от Брутният вътрешен продукт на страната. В парично изражение те са надхвърлили сумата от 2,3 трилиона евро. През 2020 година Европейска комисия чака италианският дълг да нарасне даже над 135% от Брутният вътрешен продукт. Да напомним, че разпоредбите в Европейски Съюз позволяват най-вече 60% от Брутният вътрешен продукт.
И още значими данни: през 2017 Италия е " произвела " 11,2% от общия Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Икономиката на страната е в застоялост, а безработицата остава висока. Италианските банки са обременени с над 400 милиарда евро държавни отговорности.
За да изплатят целия си държавен дълг, измерено през Брутният вътрешен продукт на страната, всички италианци би трябвало да работят в продължение на 16 месеца, през които да не харчат нито цент от това, което са изработили. Повече от наивно е да считаме, че това е допустимо. Европейски Съюз и Европейска комисия го знаят доста добре. Затова и в последно време Брюксел приканва Рим най-малко да спре да натрупа нови отговорности и да понижи настоящия си бюджетен недостиг, който възлиза на към 2%.
Само че вътрешният министър Матео Салвини от дяснопопулистката " Лига " не желае и да чуе за сходно нещо. " Свършиха времената, когато получавахме директиви от Брюксел ", споделя той. Нещо повече даже: в случай че зависело от него, през идната година италианският бюджетен недостиг щял да бъде нараснал даже на 5%.
" Правителството ще падне "
Но от него зависят доста неща и тъкмо в това се показва казусът на Европейски Съюз. И той е както стопански, по този начин и политически. На европейските избори партията на Салвини взе 34% от гласовете. Тя измести придвижването " Пет звезди ", което получи 17%. Казано другояче: двамата съдружни сътрудници си размениха функциите. И не престават взаимно да се блокират.
Салвини към този момент се заиграва с концепцията за предварителни избори и не крие желанието си да стане министър председател. В Рим знаят, че това фактически може да се случи. " Никой не знае по кое време държавното управление ще падне, само че към този момент няма подозрение, че това ще стане ", съобщи един италиански народен представител, представен от вестник " Кориере каузи Сера ".
" Горните граници, които позволява Валутният съюз, са остарели и неактуални. Те единствено навредиха на Европа " - тези думи също са изречени от претендента за премиерския пост на Италия. С сходни изказвания министърът-популист оскъпява още повече италианския държавен дълг, той стеснява полето за деяние на държавното управление и заплашва оцеляването на италианските банки, а дружно с това и стабилността на европейските финанси.
Брюксел, Франкфурт и Вашингтон (ЕС, ЕЦБ и МВФ) биха могли да извадят огромната сопа. Но това не би решило нито един от проблемите. Успехи са вероятни единствено в случай че Европейски Съюз е податлив да беседва и да търси дребните стъпки, дребните триумфи и да работи по-тясно с рационалните и прагматично мислещите хора - да вземем за пример в Централната банка на Италия, във компаниите, неправителствените организации и гражданското общество.
Тоягата на Брюксел прави мощния човек в Рим още по-силен. Но Европейски Съюз няма различен избор. Общността не може да се сбогува със личните си правила преди да са написани нови. Решението на казуса зависи напълно от италианците. Ако изобщо имат време да се занимават с това.
Да, Европейски Съюз би трябвало да стартира наказателна процедура против Италия поради многото нарушавания на разпоредбите в Общността. Но мярката няма да реализира нищо. И най-много - няма да докара до мечтаните резултати в стопанската система. Властимащите в Рим знаят добре, че страната им е прекомерно огромна, с цел да бъде " глобена " просто по този начин. Да не приказваме пък за изхвърлянето ѝ от Общността.
И тук коментарът можеше да свършва.
Но дано въпреки всичко се занимаем малко по-задълбочено с проблема " Италия ". Защото Италия е нещо като икономическа бомба за Общността, чието експлоадиране Брюксел може да предотврати единствено с политически средства. Съюзът просто няма различен избор.
Рекордни отговорности
Ето и параметрите на тази " бомба ": през 2018 година отговорностите на Италия са достигнали 132,2% от Брутният вътрешен продукт на страната. В парично изражение те са надхвърлили сумата от 2,3 трилиона евро. През 2020 година Европейска комисия чака италианският дълг да нарасне даже над 135% от Брутният вътрешен продукт. Да напомним, че разпоредбите в Европейски Съюз позволяват най-вече 60% от Брутният вътрешен продукт.
И още значими данни: през 2017 Италия е " произвела " 11,2% от общия Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Икономиката на страната е в застоялост, а безработицата остава висока. Италианските банки са обременени с над 400 милиарда евро държавни отговорности.
За да изплатят целия си държавен дълг, измерено през Брутният вътрешен продукт на страната, всички италианци би трябвало да работят в продължение на 16 месеца, през които да не харчат нито цент от това, което са изработили. Повече от наивно е да считаме, че това е допустимо. Европейски Съюз и Европейска комисия го знаят доста добре. Затова и в последно време Брюксел приканва Рим най-малко да спре да натрупа нови отговорности и да понижи настоящия си бюджетен недостиг, който възлиза на към 2%.
Само че вътрешният министър Матео Салвини от дяснопопулистката " Лига " не желае и да чуе за сходно нещо. " Свършиха времената, когато получавахме директиви от Брюксел ", споделя той. Нещо повече даже: в случай че зависело от него, през идната година италианският бюджетен недостиг щял да бъде нараснал даже на 5%.
" Правителството ще падне "
Но от него зависят доста неща и тъкмо в това се показва казусът на Европейски Съюз. И той е както стопански, по този начин и политически. На европейските избори партията на Салвини взе 34% от гласовете. Тя измести придвижването " Пет звезди ", което получи 17%. Казано другояче: двамата съдружни сътрудници си размениха функциите. И не престават взаимно да се блокират.
Салвини към този момент се заиграва с концепцията за предварителни избори и не крие желанието си да стане министър председател. В Рим знаят, че това фактически може да се случи. " Никой не знае по кое време държавното управление ще падне, само че към този момент няма подозрение, че това ще стане ", съобщи един италиански народен представител, представен от вестник " Кориере каузи Сера ".
" Горните граници, които позволява Валутният съюз, са остарели и неактуални. Те единствено навредиха на Европа " - тези думи също са изречени от претендента за премиерския пост на Италия. С сходни изказвания министърът-популист оскъпява още повече италианския държавен дълг, той стеснява полето за деяние на държавното управление и заплашва оцеляването на италианските банки, а дружно с това и стабилността на европейските финанси.
Брюксел, Франкфурт и Вашингтон (ЕС, ЕЦБ и МВФ) биха могли да извадят огромната сопа. Но това не би решило нито един от проблемите. Успехи са вероятни единствено в случай че Европейски Съюз е податлив да беседва и да търси дребните стъпки, дребните триумфи и да работи по-тясно с рационалните и прагматично мислещите хора - да вземем за пример в Централната банка на Италия, във компаниите, неправителствените организации и гражданското общество.
Тоягата на Брюксел прави мощния човек в Рим още по-силен. Но Европейски Съюз няма различен избор. Общността не може да се сбогува със личните си правила преди да са написани нови. Решението на казуса зависи напълно от италианците. Ако изобщо имат време да се занимават с това.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ