Погребението на цар Фердинанд в България не е опит за реабилитация на грешките му, а жест на хуманност
" Този жест да се върне цар Фердинанд в България го намирам като нещо, което сочи към друго виждане и различен прочит на историята ", съобщи Симеон Сакскобургготски пред медиите в царския замък „ Врана “ в София.
Тленните остатъци на неговия дядо - цар Фердинанд I дойдоха през днешния ден в София. Те бяха превозени от Германия до България с боен аероплан " Спартан " според признатото решение на Министерския съвет. Ковчегът с тленните му остатъци беше положен в централното предверие на царския замък „ Врана “ в столицата.
По молба на цар Симеон II и на неговото семейство тленните остатъци ще намерят финален покой в криптата на двореца „ Врана “.
" Преди всичко съм признателен за всичко това, тъй като това е за нашата история на България. Това също демонстрира, че ние си почитаме предишното, както другите нации и признаваме и зачитаме заслугите на нашите владетели ", сподели той.
Сакскобургготски изясни, че е реалност, че тленните остатъци са в България, с помощта на труда на толкоз доста хора. Мисля, че това е сигнал към нашето настояще. Трябва да сме обединени, тъй като тогава можем да реализираме доста, изясни той.
Цар Фердинанд I умира на 10 септември 1948 година в град Кобург, Германия, на 87-годишна възраст. Първият цар от Третото българско царство, управлявал най-дълго, лежи от този момент непогребан в криптата на църквата " Св. Августин ".
" Любопитното е, че германците желаеха да остане аленият саркофаг там ", добави Симеон Сакскобургготски. По думите му би било добре да се стартира концепцията да се кръсти бул. на името на цар Фердинанд.
От гибелта си през 1948 година цар Фердинанд почива в криптата на църквата „ Св. Августин “ в град Кобург, провинция Бавария. Като почетен жител и любим на локалното население, в понеделник ковчегът му бе изложен за поклонение на жителите, а вечерта бе отслужена тържествена литургия в чест на неговото дефинитивно тръгване от града.
Около 14:00 часа самолетът кацна на летище София. Шестима гвардейци изнесоха ковчега, затрупан с персоналния щандарт на някогашния монарх, и минавайки през гвардейски шпалир, го натовариха в погребален автомобил.
В 15:00 часа от формалния вход на парка към двореца „ Врана “ потегли траурното шествие, водено от оркестъра на Националната гвардейска част и православен духовник, следвани от катафалката, с часовой от четирима гвардейци.
След тях вървяха внуците на починалия, князете Кирил Преславски и Константин-Асен Видински, членове и близки на царското семейство, жители. По централната алея бяха оформили шпалир младежи и девойки от родолюбиви организации и студенти, които след подминаване на автомобила се присъединяваха към шествието.
Преди последната права осем гвардейци поеха царския ковчег на рамо и през шпалир от свои сътрудници отнесоха тялото пред входа на двореца, където ги чакаха цар Симеон II и кралица Маргарита, членове на тяхното семейство, както и публични лица, измежду които Васил Терзиев, кмет на София, заместител министър на защитата Иван Пейков, учен Юлиан Ревалски, ръководител на Българска академия на науките, Христо Григоров, ръководител на БЧК, евродепутатите доктор Андрей Ковачев, Андрей Новаков, народните представители Даниел Митов, Тома Биков, доктор Петър Николов, Радомир Чолаков, доктор Йордан Цонев, някогашният президент Росен Плевнелиев, Миглена Кунева, заместник- началникът на защитата генерал-лейтенант Михаил Попов, духовните лица Белоградчишки свещеник Поликарп, първи викарий на Вдовстващия софийски митрополитски трон, архимандрит Евтимий, нравствен надзирател на Софийска епархия и доста други.
Венци сервираха министърът на защитата, ръководителят на Българска академия на науките, кметът на Столична община, Министерство на външните работи, Никола Минчев, зам.-председател на Народното събрание, Росица Кирова, краткотрайно изпълняваща длъжността Председател на Народно събрание, Лили Иванова, Главно мюфтийство на мюсюлманското вероизповедание в Република България, ПГ ГЕРБ-СДС, Политическа партия Движение за права и свободи, УниБИТ, Националната спортна академия „ Васил Левски “, Суверенния Малтийски медал.
Осемте гвардейци, носещи ковчега на починалия цар, обърнати на изток и застанали спокойно, както и смълчаното голям брой, изслушаха осъществяването на първия ни народен химн „ Шуми Марица “ и под звуците на Траурния марш внесоха тялото по стълбите в Централното предверие.
Ковчегът бе положен в центъра, към него застанаха на пост четирима гвардейци, а роднините и гостите заеха места в близост. Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний отслужи къс заупокой, при мелодичния музикален декор на 21 хористи от катедралата „ Св. Неделя “. Присъстващият апостолически нунций в България, архиепископ Лучано Суриани, също отслужи къс заупокой по западен обряд.
Пред саркофага на цар Фердинанд бяха сложени част от неговите оценки: княжеската и царската му колодка с ордени, звездите на двата най-високи български царски ордена – Св. Св. Кирил и Методий и Ордена за смелост, както и фелдмаршалския му скиптър. Цар Фердинанд е единственият български фелдмаршал.
След малко сбогуване на фамилията и формалните лица в стеснен кръг, стотиците присъстващи жители бяха поканени в двореца, с цел да отдадат респект пред ковчега на починалия цар Фердинанд.
Основни детайлности от протокола:
· Гвардейският оркестър върви пред катафалката /лафета/, зад него се носи кръстът, следван от духовно лице, а зад катафалката вървят опечалените;
· Никой с изключение на починалият не минава през шпалира от гвардейци;
· Внасянето на ковчега става с краката напред, а при четенето на молитвите починалият се обръща с глава на изток;
· При опело на лица от висок сан край ковчега застават под часовой четирима гвардейци, обърнати с лице един към друг;
· В краката на починалия на нарочна възглавничка се слагат най-високите му отличия;
· Класическата форма на облекло за такива случаи е „ цялостен печал “: черен костюм и обувки, бяла риза, черна вратовръзка за мъжете, за дамите – черна рокля, черни чорапи, черни обувки, бе екстравагантни бижута. Разрешени са миниатюри на ордени.
По време на поклонението в Орденската зала на двореца шефът на Фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “, доцент Ивайло Шалафов, и ръководителят на Историческото общество на Фонда, проф. Петър Стоянович, направиха изказване пред медиите и отговаряха на въпроси на публицисти.
В залата бяха показани и персонални документи от архива на цар Фердинанд: паспортът, с който идва в България през 1887 година, документите, с които реализира своите научни пътувания в Южна Америка и Африка, както и последната му персонална карта, издадена от американските окупационни управляващи в Германия през 1946 година
От Фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “ обявиха, че през днешния ден българската страна и нация дадоха знак за единение и достойнство, отдавайки респект към един от своите най-дълго управлявали държавни глави.
Усилията и очакванията на няколко инициативни комитети за преместване на тленните остатъци през годините през днешния ден най-накрая имаха сполучлив резултат.
Историкът проф. Петър Стоянович посочи, че оценката за личността и делото на цар Фердинанд не е безспорна, само че е безспорна решаващата му роля за модернизацията на България. Погребението на монарха във втората му татковина не е опит нито за прослава на триумфите, нито за реабилитация на грешките му, а жест на човечност и достойнство.
Цар Фердинанд е един от тези, които най-силно се нуждаят от справедлива и надпартийна оценка на живота и делото им, която – надяваме се – няма да закъснее.
Днес показахме пред света едно почтено европейско лице на нашата страна, дано оставим историческите оценки на специалистите, които да създадат изследване въз основата на обстоятелства и документи и без конюнктурни пристрастия, означиха от Фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “.
Симеон II помоли българските управляващи да разрешат тленните остатъци на цар Фердинанд да бъдат транпортирани в България и той да бъде заровен на българска земя.
Походният саркофаг на цар Фердинанд почива в криптата на църквата „ Св. Августин “ в град Кобург (провинция Бавария) от 1948 до 2024 година Той е ситуиран пред мраморните надгробни скулптури на татко си Август принц Сакс-Кобургски и Готски и принцеса Клементина Орлеанска (дъщеря на френския крал Луи Филип).
Погребението му в България през всичките десетилетия е било невероятно заради външно- и вътрешнополитически аргументи и комплицираното интернационално състояние. Това събитие е преодоляно през днешния ден, когато България е пълновръстен член на Европейски Съюз и светът се стреми да гледа към общото си бъдеще, а не към раздялите на предишното.
„ Милата ми България “ е споменавана неведнъж от боледуващия цар Фердинанд, преди да си напусне този свят. Днес това негово предпочитание най-накрая е изпълнено.
По решение на службата за паметниците на културата на гр. Кобург аленият (походен) саркофаг остава в криптата, тъй като в това време се е трансформирал в част от историческия интериор на църквата и ще носи загатна за високо уважавания измежду своите съграждани български цар. В криптата на „ Врана “ ковчегът на цар Фердинанд ще бъде положен в нов саркофаг, построен от пурпурен мрамор.
Пренасянето на тленните остатъци на цар Фердинанд е по самодейност на цар Симеон и княгиня Мария Луиза и осъществено от техни пълномощници.
" Преговорите и подготовката по преместването не престават към шест месеца, с друга активност, като за финалната фаза изискуем особена признателност на Министерство на защитата и Министерство на външните работи ", споделиха от Фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “, чийто почетен ръководител е Симеон II.
" Дължим благодарност на Народното събрание, на Президента на Републиката и на Светия Синод, които взеха делото драговолно, както и на Министерски съвет, който одобри историческия миг без възражения. На 30 май царското семейство ще постави ковчега на цар Фердинанд в саркофага му в криптата на „ Врана “ в стеснен кръг. След завършването на санирането на двореца „ Врана “ визитите в криптата ще станат част от графика на визити в музея.
Тленните остатъци на неговия дядо - цар Фердинанд I дойдоха през днешния ден в София. Те бяха превозени от Германия до България с боен аероплан " Спартан " според признатото решение на Министерския съвет. Ковчегът с тленните му остатъци беше положен в централното предверие на царския замък „ Врана “ в столицата.
По молба на цар Симеон II и на неговото семейство тленните остатъци ще намерят финален покой в криптата на двореца „ Врана “.
" Преди всичко съм признателен за всичко това, тъй като това е за нашата история на България. Това също демонстрира, че ние си почитаме предишното, както другите нации и признаваме и зачитаме заслугите на нашите владетели ", сподели той.
Сакскобургготски изясни, че е реалност, че тленните остатъци са в България, с помощта на труда на толкоз доста хора. Мисля, че това е сигнал към нашето настояще. Трябва да сме обединени, тъй като тогава можем да реализираме доста, изясни той.
Цар Фердинанд I умира на 10 септември 1948 година в град Кобург, Германия, на 87-годишна възраст. Първият цар от Третото българско царство, управлявал най-дълго, лежи от този момент непогребан в криптата на църквата " Св. Августин ".
" Любопитното е, че германците желаеха да остане аленият саркофаг там ", добави Симеон Сакскобургготски. По думите му би било добре да се стартира концепцията да се кръсти бул. на името на цар Фердинанд.
От гибелта си през 1948 година цар Фердинанд почива в криптата на църквата „ Св. Августин “ в град Кобург, провинция Бавария. Като почетен жител и любим на локалното население, в понеделник ковчегът му бе изложен за поклонение на жителите, а вечерта бе отслужена тържествена литургия в чест на неговото дефинитивно тръгване от града.
Около 14:00 часа самолетът кацна на летище София. Шестима гвардейци изнесоха ковчега, затрупан с персоналния щандарт на някогашния монарх, и минавайки през гвардейски шпалир, го натовариха в погребален автомобил.
В 15:00 часа от формалния вход на парка към двореца „ Врана “ потегли траурното шествие, водено от оркестъра на Националната гвардейска част и православен духовник, следвани от катафалката, с часовой от четирима гвардейци.
След тях вървяха внуците на починалия, князете Кирил Преславски и Константин-Асен Видински, членове и близки на царското семейство, жители. По централната алея бяха оформили шпалир младежи и девойки от родолюбиви организации и студенти, които след подминаване на автомобила се присъединяваха към шествието.
Преди последната права осем гвардейци поеха царския ковчег на рамо и през шпалир от свои сътрудници отнесоха тялото пред входа на двореца, където ги чакаха цар Симеон II и кралица Маргарита, членове на тяхното семейство, както и публични лица, измежду които Васил Терзиев, кмет на София, заместител министър на защитата Иван Пейков, учен Юлиан Ревалски, ръководител на Българска академия на науките, Христо Григоров, ръководител на БЧК, евродепутатите доктор Андрей Ковачев, Андрей Новаков, народните представители Даниел Митов, Тома Биков, доктор Петър Николов, Радомир Чолаков, доктор Йордан Цонев, някогашният президент Росен Плевнелиев, Миглена Кунева, заместник- началникът на защитата генерал-лейтенант Михаил Попов, духовните лица Белоградчишки свещеник Поликарп, първи викарий на Вдовстващия софийски митрополитски трон, архимандрит Евтимий, нравствен надзирател на Софийска епархия и доста други.
Венци сервираха министърът на защитата, ръководителят на Българска академия на науките, кметът на Столична община, Министерство на външните работи, Никола Минчев, зам.-председател на Народното събрание, Росица Кирова, краткотрайно изпълняваща длъжността Председател на Народно събрание, Лили Иванова, Главно мюфтийство на мюсюлманското вероизповедание в Република България, ПГ ГЕРБ-СДС, Политическа партия Движение за права и свободи, УниБИТ, Националната спортна академия „ Васил Левски “, Суверенния Малтийски медал.
Осемте гвардейци, носещи ковчега на починалия цар, обърнати на изток и застанали спокойно, както и смълчаното голям брой, изслушаха осъществяването на първия ни народен химн „ Шуми Марица “ и под звуците на Траурния марш внесоха тялото по стълбите в Централното предверие.
Ковчегът бе положен в центъра, към него застанаха на пост четирима гвардейци, а роднините и гостите заеха места в близост. Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний отслужи къс заупокой, при мелодичния музикален декор на 21 хористи от катедралата „ Св. Неделя “. Присъстващият апостолически нунций в България, архиепископ Лучано Суриани, също отслужи къс заупокой по западен обряд.
Пред саркофага на цар Фердинанд бяха сложени част от неговите оценки: княжеската и царската му колодка с ордени, звездите на двата най-високи български царски ордена – Св. Св. Кирил и Методий и Ордена за смелост, както и фелдмаршалския му скиптър. Цар Фердинанд е единственият български фелдмаршал.
След малко сбогуване на фамилията и формалните лица в стеснен кръг, стотиците присъстващи жители бяха поканени в двореца, с цел да отдадат респект пред ковчега на починалия цар Фердинанд.
Основни детайлности от протокола:
· Гвардейският оркестър върви пред катафалката /лафета/, зад него се носи кръстът, следван от духовно лице, а зад катафалката вървят опечалените;
· Никой с изключение на починалият не минава през шпалира от гвардейци;
· Внасянето на ковчега става с краката напред, а при четенето на молитвите починалият се обръща с глава на изток;
· При опело на лица от висок сан край ковчега застават под часовой четирима гвардейци, обърнати с лице един към друг;
· В краката на починалия на нарочна възглавничка се слагат най-високите му отличия;
· Класическата форма на облекло за такива случаи е „ цялостен печал “: черен костюм и обувки, бяла риза, черна вратовръзка за мъжете, за дамите – черна рокля, черни чорапи, черни обувки, бе екстравагантни бижута. Разрешени са миниатюри на ордени.
По време на поклонението в Орденската зала на двореца шефът на Фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “, доцент Ивайло Шалафов, и ръководителят на Историческото общество на Фонда, проф. Петър Стоянович, направиха изказване пред медиите и отговаряха на въпроси на публицисти.
В залата бяха показани и персонални документи от архива на цар Фердинанд: паспортът, с който идва в България през 1887 година, документите, с които реализира своите научни пътувания в Южна Америка и Африка, както и последната му персонална карта, издадена от американските окупационни управляващи в Германия през 1946 година
От Фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “ обявиха, че през днешния ден българската страна и нация дадоха знак за единение и достойнство, отдавайки респект към един от своите най-дълго управлявали държавни глави.
Усилията и очакванията на няколко инициативни комитети за преместване на тленните остатъци през годините през днешния ден най-накрая имаха сполучлив резултат.
Историкът проф. Петър Стоянович посочи, че оценката за личността и делото на цар Фердинанд не е безспорна, само че е безспорна решаващата му роля за модернизацията на България. Погребението на монарха във втората му татковина не е опит нито за прослава на триумфите, нито за реабилитация на грешките му, а жест на човечност и достойнство.
Цар Фердинанд е един от тези, които най-силно се нуждаят от справедлива и надпартийна оценка на живота и делото им, която – надяваме се – няма да закъснее.
Днес показахме пред света едно почтено европейско лице на нашата страна, дано оставим историческите оценки на специалистите, които да създадат изследване въз основата на обстоятелства и документи и без конюнктурни пристрастия, означиха от Фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “.
Симеон II помоли българските управляващи да разрешат тленните остатъци на цар Фердинанд да бъдат транпортирани в България и той да бъде заровен на българска земя.
Походният саркофаг на цар Фердинанд почива в криптата на църквата „ Св. Августин “ в град Кобург (провинция Бавария) от 1948 до 2024 година Той е ситуиран пред мраморните надгробни скулптури на татко си Август принц Сакс-Кобургски и Готски и принцеса Клементина Орлеанска (дъщеря на френския крал Луи Филип).
Погребението му в България през всичките десетилетия е било невероятно заради външно- и вътрешнополитически аргументи и комплицираното интернационално състояние. Това събитие е преодоляно през днешния ден, когато България е пълновръстен член на Европейски Съюз и светът се стреми да гледа към общото си бъдеще, а не към раздялите на предишното.
„ Милата ми България “ е споменавана неведнъж от боледуващия цар Фердинанд, преди да си напусне този свят. Днес това негово предпочитание най-накрая е изпълнено.
По решение на службата за паметниците на културата на гр. Кобург аленият (походен) саркофаг остава в криптата, тъй като в това време се е трансформирал в част от историческия интериор на църквата и ще носи загатна за високо уважавания измежду своите съграждани български цар. В криптата на „ Врана “ ковчегът на цар Фердинанд ще бъде положен в нов саркофаг, построен от пурпурен мрамор.
Пренасянето на тленните остатъци на цар Фердинанд е по самодейност на цар Симеон и княгиня Мария Луиза и осъществено от техни пълномощници.
" Преговорите и подготовката по преместването не престават към шест месеца, с друга активност, като за финалната фаза изискуем особена признателност на Министерство на защитата и Министерство на външните работи ", споделиха от Фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “, чийто почетен ръководител е Симеон II.
" Дължим благодарност на Народното събрание, на Президента на Републиката и на Светия Синод, които взеха делото драговолно, както и на Министерски съвет, който одобри историческия миг без възражения. На 30 май царското семейство ще постави ковчега на цар Фердинанд в саркофага му в криптата на „ Врана “ в стеснен кръг. След завършването на санирането на двореца „ Врана “ визитите в криптата ще станат част от графика на визити в музея.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ